Richard D. James

[afx]

Хм.. наистина ли съм единственият фен на този гении в съвременната музика?! Мисля че имаше някакви коментари във темата "Electronic Music Uploads", но мисля че няма лошо най-сетне да пусна тема за да може всеки да сподели своите виждания, чувства, мнение Темата не е направена с цел зарибяване на нови фенове, тъй като аз се чувствам много по добре като знам че изключително тесен кръг от хора слушат това. Та така..

 

За тези които не знаят за какво става въпрос, ето кратка информация.

 

 

Първите експерименти на Ричард Джеймс датират от времето, когато популярният като Aphex Twin ди джей пуска музика в клубовете. В началото на 90-те години на миналия век неговият труд присъства единствено в различни сборни компилации. След дебюта си през 1992 година мястото на Aphex Twin в електрониката е до това на най-добрите продуценти в жанра.

 

Ричард Джеймс е роден в Корнуол, Великобритания на 18 август 1971 година. На 14 години той вече оставя зад себе си първите електронни миксове. Обнадежден от успеха на труда си, Ричард започва сериозна работа като ди джей, а междувременно разработва в детайли своята авторска музика. През 1991 година Ричард Джеймс или Aphex Twin прави първите две части от поредицата записи под името Analogue Bubblebath. След като основава лейбъла си Rephlex през 1992 година, той издава и третата част на Analogue Bubblebath, която влиза в официалната му дискография като първи албум.

 

Постепенната инвазия на техно музиката в Англия е факт и групи като The Orb и Autechre правят фурор в електронния звук. Aphex Twin събира материал от първите си нощи пред пултовете и издава компилацията с избрани композиции под името Selected Abient Works.

 

През декември 1993 година Aphex Twin влиза в класациите във Великобритания със сингъла си "On". Парчето не прави удар и трудно се задържа на 32-то място в чартовете.

 

Сингълът "On" излиза с влиятелния лейбъл Warp Records, който издава музиката на цяла серия светила в британската електроника като Black Dog, Autechre, B12 и Fuse. Ричард се включва в лайв изпълненията на Orbital и Moby в Съединените щати. През 1994 година Aphex Twin събира втората си компилация с избрани ембиънт композиции. Албумът има заслугата за популярността му в Съединените щати, където е издаден от лейбъла Sire. Aphex Twin продължава да твори като краен експериментатор. След поредния си сингъл "Ventolin", кръстен на известно лекарство против астма, той записва парчето "Donkey Rhubarb", а след това и сингъла "Come To Daddy".

 

Видеоклипът към парчето "Come To Daddy" е режисиран от известния Крис Кънингам. По-късно, впечатлена от неговия авангарден подход, самата Madonna кани режисьора за клипа към своето парче "Frozen". "Come To Daddy" печели редица престижни награди за режисура, монтаж и специални ефекти. Видеото е определено от критиката като една от най-нестандартните музикални продукции, създавани някога. След албума си Richard D. James, излязъл през 1996 година, Aphex Twin записва още един от серията успешни сингли под името "Windowlicker". Парчето се нарежда до всички онези, които оставят трайна диря в експерименталната електроника.

[afx]

За да не става прекалено голям топика: ето едно ревю на албума Drukqs от 2001-ва

Източник slovo.bg

 

Ричард Дейвид Джеймс наново разстрои слуховите апарати на всички ценители на експерименталната електронна музика. Всъщност, неговата музика (това понятие употребявам с известни уговорки) демонстрира тази прекрасна и досега неразгадана уникалност да привлича най-вече с ненормалността си. След последния си официален рилийз "Windowlicker"EP (1999), който обобщи лаконично основните насоки в музиката на гениалния шизофреник, много от зорко бдящите критици бяха склонни да забележат изчерпване на идеите и попадане в тъжния кръг на самозабравата. В web-пространството завилняха злокобни слухове, че това е последният проект на Aphex Twin. Последваха три години, изпъстрени с митични предположения за съдбата на Ричард, подхранвани нерядко от самия него. Най-накрая, през юни 2001г., лейбълът Warp изстреля новината, че ще бъде издаден двоен албум - нещо, което не се беше случвало от 7 години ("Selected Ambient Works II"). А последният дългосвирещ проект датираше от древната 1996 - "Richard D. James Album", и беше станал емблема за новото течение в авангардната експериментална електроннна музика. Едновреммено с това Ричард е един от най-плодотворните електронни композитори, без да си е позволил да премине дори веднъж границата на комерсиалното звучене. Това той постигна, издавайки музика под различни псевдоними - AFX, Polygon Window, Caustic Window, Blue Calx, GAK, Q-Chastic, The Dice Man, Bradley Strider, Powerpill и много други, които не желае да разкрива. Собственият му лейбъл Rephlex издава изключително успешно неконвенционална музика без никаква реклама. Говорейки за Ричард, използваме изрази от регистъра на силната неопределеност. Едва ли има друг артист, който да крие истинския си живот зад обширни вариации от слухове, противоречия, шеги, откровени неистини и, разбира се, гримаси. Уродливо трансформираната му фасада шокира от всевъзможни места - обложки и видеоклипове: безкомпромисният клип на "Come To Daddy" (самото парче е мрачна пародия на смело комерсиализиращите се през 1996-97 Prodigy и използва началото на писмо от истерична и вероятно попрекалила с менделеевите си приключения фенка до Ричард "i want your soul"), режисиран от Крис Кънингам, оставя дълбока болезнена рана в съзнанието на всеки, който е видял дори откъс от него. Това сякаш направи Aphex Twin една педя по-популярен, отколкото на някои от почитателите му би допаднало. Всъщност на Ричард едва ли му пука за мнението им. Новият албум носи заглавието "Drukqs", което се разчита като игра с думите drug use, чието значение в характерния си стил Ричард оставя на интерпретацията на всеки, който пожелае да си я направи. Единственото, обаче, което при Aphex има значение, когато изхвърлим пренебрежително в Recycle Bin всички Britney-type въпроси около личността му, е Музиката. А в "Drukqs" тя е точно такава, каквато се очакваше - непредсказуема. Разбира се, приемственост има - Ричард продължава палаво да си играе с тънката линия между музиката и шума. Тук е онзи негов злобничък "джънгъл", който обръща възприятията на слушателя с хастара навън и кара ушите му да се приберат навътре в главата. Тук са познатите ембиънт композиции, за които си сигурен, че си сънувал като дете, завит презглава нощем в тъмната си стая. "Drukqs" очарова и едновременно шокира готовата на всичко аудитория с новаторски, нечувани досега експерименти. Нови понятия за ритмичност, разчленени и слепени наново бийтове, добиващи нов смисъл сред сътворения хаос на разпадащи се звуци. Мелодии, появяващи се внезапно и отново потъващи в съня сред вълни от неочакван брейкбийт; хипнотични, меланхолични откъси, изсвирени на акустично пиано, които поразяват с емоциалността си; индустриални режещи мозъка звуци. Може да се твърди, че Drukqs е най-трудната за възприемане звукова лаборатория, създавана от Aphex Twin досега - вакуумно пространство на мрак, тъга, страх и объркваща шумна ярост, което докато идентифицираш и изчезва в нищото. Това затворено в себе си звучене е новият риск, който гениалният композитор предприема в една кротка Европа, където мекият хаус и лесносмилаемият дръмендбейс са хегемони, раздавайки мощни звукови ритници по конвенционалното мислене. Всъщност каквото и да се каже за музиката на Ричард, то ще е само началото.

[Legop4o]

Осъзнавам, че темата е древна, но просто чувствам, че трябва да споделя Попаднах днес случайно на Nannou (песен от гореописания drukqs) в youtube и... беше нещо като любов от пръв... слух. В момента (15 часа след това) съм горд притежател/слушател на 51 негови песни! You go Richard!

 

Едит: 2 месеца и половина след това парчетата са 272 :Д от една седмица почти не слушам друго...