Mila Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Щом става дума за истински приятели, то за мене това са хората, които са ми останали приятели през годините. За тези, с които съм се разделила, не мога да кажа нищо лошо... Може би защото и аз имам грях на душата - една тирада, произнесена от мен с много патос, която явно нарани приятелката ми и се разделихме завинаги, още повече че тя не е в България вече. След време се чувствах виновна за това, но няма как да поправя нещата. Сега знам защо съм го направила и зная, че няма да го повторя. От ученическите си години имам само една приятелка, с която сме запазили приятелството си, макар че се виждаме достатъчно рядко - 1-2 пъти в годината. Знам обаче, че мога да разчитам на нея, защото като се видим (обикновено когато някоя от нас има нужда от помощ), никой не се сърди, че се търсим за услуги. Всичко е ясно - въртележката ни е завъртяла и всеки си има нов кръг от приятели и проблеми, но винаги се радваме да се срещнем и да научим кой през какво е минал. Така че не мога да измисля причина, поради която бих обърнала гръб на тези, които приемам за истински приятели. Вярно е, че от време на време не ми харесва позицията им или начинът им на действие, но дори и когато ми се струва, че това, което правят, ме засяга по неприятен начин, после установявам, че не са имали такова намерение. Просто сме различни. И се обичаме такива, каквито сме. Което не изключва да ме издразват много понякога, но тогава се скривам някъде за определено време, докато ми мине, защото обикновено причината е в мене - че ми е спаднала толерантността към това, което са те. Което си е мой проблем, а не техен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Мила, ако ти се занимава - потърси един мой пост, описах защо изоставих един свой приятел, първият ми истински такъв, с който се познаваме от първи клас... Е хубаво, с две-три приказки. Като по-малки бяхме като дупе и гащи, като тоалетна чиния и казанче, като сапун и сапунерка - навсякъде заедно, в училище и след това. В бели, пакости, 'премеждия', преживявания, заедно израствахме. Само че ни раздели гимназията - аз отидох в МГ, той не. Аз продължих да пораствам, той остана някъде на 16 години (като акъл). Оплаква ми се, че има такива и такива проблеми (мадами) и когато се опитвам да му кажа what's up - се обижда и мисли, че го наливам. Е... няма надежда. Link to comment Share on other sites More sharing options...
dunata Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Има неща, които карат хората да се променят и да променят отношенията си към приятелите. Властта, алчността, парите, жените ... още много, които "спомагат" за разделянето на едни истински приятели ... P.S. много искам да науча отговора на vas90 по този въпрос и да си водя бележки Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Мила, ако ти се занимава - потърси един мой пост, описах защо изоставих един свой приятел, първият ми истински такъв, с който се познаваме от първи клас...Е хубаво, с две-три приказки. Като по-малки бяхме като дупе и гащи, като тоалетна чиния и казанче, като сапун и сапунерка - навсякъде заедно, в училище и след това. В бели, пакости, 'премеждия', преживявания, заедно израствахме. Само че ни раздели гимназията - аз отидох в МГ, той не. Аз продължих да пораствам, той остана някъде на 16 години (като акъл). Оплаква ми се, че има такива и такива проблеми (мадами) и когато се опитвам да му кажа what's up - се обижда и мисли, че го наливам. Е... няма надежда. <{POST_SNAPBACK}> Прочетох поста ти. Съгласна съм, че когато хората поемат по различни пътища, може да не остане какво да ги събира... Затова и казах, че от ученическите ми години ми е останала само една приятелка - и то от гимназията. Но... ти всъщност сигурен ли си, че си обърнал гръб на този твой приятел? Опитал си се да говориш с него, предполагам, че си му давал някакви съвети как да си намери гадже, колкото и да сте различни... Друг въпрос е колко той ще разбере това, което му говориш, но пак... хората са различни и имат право да избират различен път... Пък и кой знае какъв ще ти се види, ако се срещнете "след 10 години" както се пееше в една песен... @ dunata - това за властта е интересно, наистина... Имах една много добра позната (не приятелка все пак, тя няма приятели), която стана шеф. Много се промени, казвам ви, тормозеше всички, най-много тези, с които беше в що-годе приятелски отношения, защото знаеше за тях най-много и имаше повече възможности да бъде гадна. Странното е, че никой, който я е познавал по-отблизо, не е подозирал, че тя може да се промени толкова. Тя беше много кадърен шеф, но с ужасно отношение към хората. Много сме мислили как стана така - сега смятам, че властта (вероятно и парите и всичко друго от този сорт) поставя на изпитание това, което си всъщност. Може би докато нямаш власт, няма как точно да си проявиш някои гадни (или хубави) качества, които лъсват много яко, когато си някъде по-отгоре. Напрежението там е голямо, поради по-големите отговорности... Не всеки издържа. Аз например, според мен, не ставам за шеф, защото няма да ми е лесно да съм твърда и да се оправям с онези, които не бачкат както трябва или въобще си лежат на гърба... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Vastril4o Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Аз доста съм мислил по въпроса и не мога да се сетя за нещо, което би ме накарало да загърбя истинските си приятели... а вие? <{POST_SNAPBACK}> Незнам кой набор си, ама ще разбереш че доста неща могат да те накарат да обърнеш гръб на истински приател... Най-гадно е неуважението :ph34r: Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Домързя ме да прочета всички постове... Според мен за да е "истински" един приятел трябва да има много фактори - близки интереси и разбирания за живота, що годе еднакво интелектуално развитие...или поне близко, сходни качества на характера и житейски опит (последното не е задължително)...такива неща. И все пак ако единия преспи с приятелката на другия, говори зад гърба му кофти неща, мами го за пари (при общ бизнес например), нарани негов роднина и т.н. приятелството им едва ли ще изтрае дълго. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 го за пари (при общ бизнес например) един мъдър човек ми каза че със приятелите си не трябва да правим общ бизнес, много порочно е. разказа ми и друго. негов добър приятел нещо закъсал за пари и той му услужил. обаче станало крива работата тъй като всеки път като се виждали по приятелски и имало една тежест породена витаещия във въздуха въпрос, кога ще ми върнеш парите. тогава моя човек му казал след година (когато си му ги въранал и изчистили нещата): повече пари на заем не.. в полза на приятелството. така че money and frendship.. don't mix Link to comment Share on other sites More sharing options...
stefan Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Чисти сметки - добри приятели Link to comment Share on other sites More sharing options...
marto_palen_hal Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Predi 2 godini i polovina imah edin stra6en friend, bqhme super dryjki,ama ne 6te6 li toi lapna po gadjeto mi i super mi zavijda6e za neq.A gadjeto mi ne my obra6te6e nikvo vnimanie i tova o6te pove4e go pobarkva6e.Kato go vidqh kolko stryva my kazah "ebi si maikata ne6tastnik" i ottogava ne sam go 4yval.A ne stiga ami i dokato bqhme priqteli negovoto gadje iska6e da hodim,no az i kazah 4e ne moga da si predam frienda.Ottogava si imam edno naym i da 4ykna na darvo sega6nite mi priqteli ne sa takiva. Link to comment Share on other sites More sharing options...
golemiqq Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 На един истински приател не мога никога да обърна гръб.Аз разпределям хората около мен като познати и приатели,а щом ми е приател аз бих направил всичко ,което е по силите ми като очаквам от него в момент,когато съм в нужда да ми помогне.Бих прости за каквото и да било на всички,и не мосля че има причина да му обърна гръб.А колкото до бизнеса мисля че това е доста лично и с това си изкарваш прехраната,дори щом става въпрос за пари няма приятелство,а има само игра на собствени интереси и борба за оцеляване. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Щом е станал истински приятел, значи нищо... Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Хората се променят с годините. По различни причини. Понякога към добро, но понякога и към лошо, което зависи от гледната точка. Така че всъщност понятието "истински" приятел, освен че е абстрактно, е и доста условно. Освен това, когато говорим за човешки взаимоотношения, не бива да изключваме нито една възможност категорично. Лично на мен не мисля, че ми се е случвало да загърбя приятел, но бих го направил, ако ми се наложи, макар и трудно. А какво би наложило подобна моя постъпка? Предварително не мога да кажа. Трябва да почувствам, че взимам правилното решение. И да съм много разочарован вероятно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Щом е станал истински приятел, значи нищо... <{POST_SNAPBACK}> Няма нищо постоянно. Нито любовта е вечна, нито приятелството... Всичко е преходно и временно, като временно може да значи и десетки години. Но всяко нещо си има начало, има си и край... И не ме опровергавай. Не се опитвай, защото времето ще опровергае теб Link to comment Share on other sites More sharing options...
vlaa Posted September 27, 2005 Share Posted September 27, 2005 {{Nati}}, няма нищо по-естествено от промяната на даден човек. Или се приоспособяваш към дадените условия, или не. Въпрос на избор. Просто правилата на играта често се променят. Прецени дали човекът, за когото говориш наистина ти е бил приятел - за какво предателство говорим? Намеса в личния живот? Интриги? Не бих нарекла такъв човек приятел... Никога. Това е лично мое мнение... Просто следващият път се замисли, преди да наречеш някого приятел... Има огромна разлика. И още нещо... Хората нямат маски. Те сменят кожата си - като змиите. Наречи го... Израстване. Всеки е различен за различните хора. Но е трудно да се научиш да познаваш хората зад това, което те показват. <{POST_SNAPBACK}> Достоен си за уважение. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted February 24, 2006 Share Posted February 24, 2006 На истински приятел не бих обърнала гръб , дори и ако той ми обърне /освен ако това не се налага за негово добро/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted February 24, 2006 Share Posted February 24, 2006 \Off LadyBlue върви като един комбайн из форума и жъне отдавна забравени теми ) /off Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.