Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Не на 19, ама на 22-23 години бих желал. Живота не спира като станеш родител, напротив. Плюс това, на тази възраст няма кой да те пита искаш ли не искаш ли...

 

На 22 години си още в университета!

 

Не спира ли? Можеш ли да излезеш с приятели импулсивно, без да мислиш какво да си правиш детето? Можеш ли да пътуваш от днес за утре? Какво става ако искаш да отделиш повече пари за себе си, но не вадиш достатъчно, а 40% от бюджета отива за детето ти? Екскурзии с дълги спокойни разходки? Екскурзии като цяло?

 

Живота може да остава същия след появата на дете за хора, които могат да си позволят бавачка.

Може приоритетите да се променят, но да кажеш, че "живота не спира", при положение, че цялото ти ежедневие започва да се върти около детето е малко неправилно. За някои хора, липсата на по-горе изброените възможности и варианти може да е по-добра опция от наличието им, но за мен определено не е. Особено на 23 годишна възраст.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply

е според мен има възрасти, на които е "прекалено рано" да се става родител.

 

От чисто любопитство: коя поред теб е "точната" възраст за деца? 

Не че нещо, но ако в периода между 18-та и 30-та ти година не си се "наживял" и не си пътувал- няма да го направиш и след това. 

 

И аз отскоро съм родител- синът ми се роди малко преди да чукна 30. И с абсолютна сигурност мога да твърдя, че от този момент насетне нито едно пътуване до където и да е по-света не може да се сравни като преживяване с това да си играеш с детето, гледайки го как се смее, примерно. И не, че с жена ми сме затворили 24/7 вкъщи и не правим нищо друго, освен да гледаме дете- не, дори напротив, просто вече фокуса е изместен другаде.

 

Естествено всичко това е валидно в само в случая, когато детето е планирано и желано и от двамата родители, а не плод на някоя пиянска изцепка.

 

Иначе те парите така или иначе не стигат. Най-малкото защото "нямането" на пари е твърде относително- един няма за хляб, друг няма за 100-метрова яхта. Парите не трябва да са основният фактор при решението дали да имаш деца или не. Ако си се почувствал готов да бъдеш родител- просто действаш и толкова. Пари се изкарват...

Link to comment
Share on other sites

От чисто любопитство: коя поред теб е "точната" възраст за деца? 

Не че нещо, но ако в периода между 18-та и 30-та ти година не си се "наживял" и не си пътувал- няма да го направиш и след това. 

 

25-26.

 

С второто няма как да съм по-малко съгласен.

 

Живота на хората се развива по различен начин, а вие гледате от собствената си перспектива.

И преди съм го казвал, ще го кажа и пак. Аз НЕ подкрепям идеологията, че хората са сложени на тази планета, за да се размножават и най-важната им цел е да изтипосат отроче.

Link to comment
Share on other sites

Аз и друг път съм казвал, че закаснях. Малкия след седмица прави 1 годинка, аз бях на 33. Но за пътуванията не съм съгласен, нямаше и 2 месеца го водихме за седмица на балкан, веднага след това на море, тази година мислим даже 2 балкана с море да направим. Буквално няма събота или неделя да не сме някъде из планините. От малък е планинар, имаме си енергомична раница и буквално е навсякъде с нас. Сега на Армин или на дискотека не сме го водили, ама и двамата с жената не сме по тия дандании :)

Link to comment
Share on other sites

Но дори и на тези пътувания се съобразяваш с детето.

Аз съм по-егоистичен човек и за мен това нон-стоп съобразяване би започнало да става досадно в един момент.

Link to comment
Share on other sites

За екскурзиите и аз не съм съгласен, сега много повече гледаме да ходим някъде, за да заведем детето. Още повече сутрин и вечер се обикалят паркове и градинки, иначе ще си седя у нас на 50" телевизор и ще играя на игра, като ефекта от второто е много по-малък и по-затъпяващ.

Link to comment
Share on other sites

иначе ще си седя у нас на 50" телевизор и ще играя на игра, като ефекта от второто е много по-малък и по-затъпяващ.

 

Това прозвуча като изречено от някой чичак на 60 години. От онези, с потника, миризмата на цигари и силната телесна миризма :D

 

10 Ways Video Games Are Good for You

 

Играенето на игри помага по много повече начини, отколкото можеш да предположиш. 

Link to comment
Share on other sites

25-26.

 

С второто няма как да съм по-малко съгласен.

 

Живота на хората се развива по различен начин, а вие гледате от собствената си перспектива.

И преди съм го казвал, ще го кажа и пак. Аз НЕ подкрепям идеологията, че хората са сложени на тази планета, за да се размножават и най-важната им цел е да изтипосат отроче.

 

Естествено си свободен да подкрепяш каквато си искаш идеология. И естествено, че никой не е ДЛЪЖЕН да ражда деца, даже напротив- ако не си убеден в това което правиш, по-добре недей, че стават големи поразии после. 

Но това с което аз пък не мога да се съглася по никой начин, е твоята логика, че появата на дете е едва ли не тежко, непосилно бреме, което трябва цял живот да мъкнеш и да е съобразяваш и което едва ли не ти отнема всичко весело и интересно в живота. Истината е, че просто една група приятни емоции се заменя с друга. 

Масово битува това мнение, че личния ти живот приключва с появата на детето- нищо подобно! Просто мирогледът ти се променя и неща, от които си изпитвал удоволствие преди еволюират в други и живота си продължава...

Link to comment
Share on other sites

А според мен хората изобщо не трябва да се размножават, по някое време даже трябва да изчезнат, че да може Земята и останалите живинки да се освестят малко. :popcorn:

Link to comment
Share on other sites

Това прозвуча като изречено от някой чичак на 60 години. От онези, с потника, миризмата на цигари и силната телесна миризма :D

 

10 Ways Video Games Are Good for You

 

Играенето на игри помага по много повече начини, отколкото можеш да предположиш. 

 

То и онва за егоизма, прозвуча като някой плешив, с мустак, дето няма коя да му пусне, камо ли да иска деца от него и е немерил начин да се оправдава като девственица.

 

Изобщо нямам намерение да чета такива глупави статии, написани от някой си никому неизвестен "специалист". Статия всеки може да напише, пък и учени доказват какви ли не глупости, дето едва ли някому са нужни.

Link to comment
Share on other sites

Съгласен с Пламен.

Съгласен съм и с Ангел донякъде.

 

deus_pld, принципно си прав, ама само донякъде. За много хора личния живот приключва.Те не осъзнават това, също така не осъзнават и факта, че пречат на децата си от адски многото внимание, което им обръщат.Обсебват ги, нямат време за себе си, децата стават егоцентрици, мислят си, че света се върти около тях, искат получават всичко на мига...

Като цяло има изключително загубени родители, ама много.Винаги човек трябва да отделя време за себе си, без значение колко деца има.Друг е въпроса дали може да си го позволи финансово.Но в противен случай рискуваш да преебеш детенцето си, то да не може без теб, да не бъде самостоятелно и т.н.

Както и да е...Всеки си носи глава на раменете и сам си преценява какъв таралеж ще си вкара в гащите, ако няма малко акъл да помисли преди това....

Link to comment
Share on other sites

Но това с което аз пък не мога да се съглася по никой начин, е твоята логика, че появата на дете е едва ли не тежко, непосилно бреме, което трябва цял живот да мъкнеш и да е съобразяваш и което едва ли не ти отнема всичко весело и интересно в живота. Истината е, че просто една група приятни емоции се заменя с друга. 

Масово битува това мнение, че личния ти живот приключва с появата на детето- нищо подобно! Просто мирогледът ти се променя и неща, от които си изпитвал удоволствие преди еволюират в други и живота си продължава...

 

Нали и аз това казвам? Че едната група емоции се сменя с друга и мирогледът ти се променя. Тази промяна може да не е по вкуса на всички. От там идва и тълкуването, че "животът приключва". Не завинаги, но докато детето отрасне...

 

То и онва за егоизма, прозвуча като някой плешив, с мустак, дето няма коя да му пусне, камо ли да иска деца от него и е немерил начин да се оправдава като девственица.

 

Изобщо нямам намерение да чета такива глупави статии, написани от някой си никому неизвестен "специалист". Статия всеки може да напише, пък и учени доказват какви ли не глупости, дето едва ли някому са нужни.

 

Интересен поглед над света имаш, щом свързваш егоизмът като човешка черта с подобна конкретна визия.

 

Неаргументираните твърдения, като твоето, са резултат точно на подобно нежелание да се четат статии, защото били писани от "специалисти". Аз мога да защитя тезата и твърденията си и без чужди статии. А ти можеш ли да защитиш своята или просто си голословиш, защото така ти е наложено с течение на обстоятелствата?

Link to comment
Share on other sites

На 22 години си още в университета!

 

Не спира ли? Можеш ли да излезеш с приятели импулсивно, без да мислиш какво да си правиш детето? Можеш ли да пътуваш от днес за утре? Какво става ако искаш да отделиш повече пари за себе си, но не вадиш достатъчно, а 40% от бюджета отива за детето ти? Екскурзии с дълги спокойни разходки? Екскурзии като цяло?

 

Живота може да остава същия след появата на дете за хора, които могат да си позволят бавачка.

Може приоритетите да се променят, но да кажеш, че "живота не спира", при положение, че цялото ти ежедневие започва да се върти около детето е малко неправилно. За някои хора, липсата на по-горе изброените възможности и варианти може да е по-добра опция от наличието им, но за мен определено не е. Особено на 23 годишна възраст.

Личното ми мнение е, че живота се усложнява лекичко в първите 2-3 годинки, докато детето заприлича на човече.

Но след това какъв е проблема да пътуваш колкото си искаш с тях ? Да, ходенето по клубове с жената до 4-5 сутринта остава проблематично за още известно време :)

За всичко останало - не виждам как човече на 3+ (примерно) би попречило. Стане ли на 6-7 вече си е съвсем нормално човече, та нещата трябва да са се нормализирали. 

 

Гадая общо взето, но нещата ми се връзват. 

Link to comment
Share on other sites

Личното ми мнение е, че живота се усложнява лекичко в първите 2-3 годинки, докато детето заприлича на човече.

Но след това какъв е проблема да пътуваш колкото си искаш с тях ? Да, ходенето по клубове с жената до 4-5 сутринта остава проблематично за още известно време :)

За всичко останало - не виждам как човече на 3+ (примерно) би попречило. Стане ли на 6-7 вече си е съвсем нормално човече, та нещата трябва да са се нормализирали. 

 

Гадая общо взето, но нещата ми се връзват. 

 

И аз това се опитвам да кажа. Че докато стане на 6-7 е усложнение. Айде сега си представи, че тия 6-7 години са точно докато си 22 до 28.

 

Никъде не твърдя, че е безсмислено да имаш дете. Казвам единствено, че си има време за това и не трябва да е грандиозната житейска цел на всяко едно човешко същество.

 

Защото ако е така, то всеки един малоумник, с който сте се сблъсквали в ежедневието си, всеки един човек, който ви е навредил, всеки един убиец, изнасилвач, корумпиран политик, и други подобни - е нечия "грандиозна цел".

 

Ако повече хора мислеха като мен, а не бързаха да направят дете, само за да оставят своя белег върху човечеството, защото това им е единствената цел на тоя свят, по-горе изброените типажи щяха да са мноооооооого по-малко и света щеше да е едно много по-добро място.

Link to comment
Share on other sites

deus_pld, принципно си прав, ама само донякъде. За много хора личния живот приключва.Те не осъзнават това, също така не осъзнават и факта, че пречат на децата си от адски многото внимание, което им обръщат.Обсебват ги, нямат време за себе си, децата стават егоцентрици, мислят си, че света се върти около тях, искат получават всичко на мига...

Като цяло има изключително загубени родители, ама много.Винаги човек трябва да отделя време за себе си, без значение колко деца има.Друг е въпроса дали може да си го позволи финансово.Но в противен случай рискуваш да преебеш детенцето си, то да не може без теб, да не бъде самостоятелно и т.н.

Както и да е...Всеки си носи глава на раменете и сам си преценява какъв таралеж ще си вкара в гащите, ако няма малко акъл да помисли преди това....

 

Ами ти сам си го казал: личният живот приключва за тези, които се опитват да обсебят детето си. В общия случай това са хората, чиито единствено постижение в живота е създаването на дете. И понеже просто нямат за какво друго да е захванат- започват да се асоциират само с детето си и като следствие провалят и неговия и собствения си живот. Силно вярвам, че нито аз, нито който и да е от тук присъстващите попада в тази група.

Съвместяването на дете с личен живот и работа е напълно възможно. Въпрос на организация и малко акъл в главата. Да, малко е трудно първите 1-2 години, ама то времето толкова бързо минава, че докато се осъзнаеш, че имаш бебе- то пораснало и ти иска пари за кола...  :lol:

Link to comment
Share on other sites

Както писах по-горе, ако отношенията (възпитанието да го наречем) са нормални, не ти пречи избщо след втория-третия месец...но ако му трепериш и т.н....нищо не стааа'..

 

П.П. Един от основните проблеми идва, ако няма на кой да го оставиш за час-два или за ден-два...Тогава става по-сложно, но и тогава му се намира колая...

Link to comment
Share on other sites

 

Неаргументираните твърдения, като твоето, са резултат точно на подобно нежелание да се четат статии, защото били писани от "специалисти". Аз мога да защитя тезата и твърденията си и без чужди статии. А ти можеш ли да защитиш своята или просто си голословиш, защото така ти е наложено с течение на обстоятелствата?

 

Естествено че мога, защото моето дете не е плод на пиянска вечер и не съм се женил, защото жена ми е бременна и да не кажат хората нещо. 

Link to comment
Share on other sites

Естествено че мога, защото моето дете не е плод на пиянска вечер и не съм се женил, защото жена ми е бременна и да не кажат хората нещо. 

 

Това какво общо има с компютърните игри?

Link to comment
Share on other sites

Детето е също егоистично нещо до известна степен, защото положителната емоция, която получаваш от него, е все пак за теб.

Не е кой знае какъв проблем да пътуваш и да имаш личен живот. Трудното е дългосрочният план, защото не знаеш дали ще е здраво детенцето.

Няма емоция, която да може да се сравни с това да се смее детето ти. Ангеле, желая ти го (когато искаш да имаш такова), да видиш, че от другата страна е многоооо различно, и то не задължително, даже хич, в лошия смисъл.

Аз никога не съм била фенка на децата, даже и нашето понякога ме ядосва :D Както и това на свекито, но това е друга тема.

Ето защо смятам, че обсебването е първата крачка към създаване на неуверен човек. Давам си зор, когато трябва, но когато Ваня може и иска да направи нещо, има пълната свобода. Примерно да се покатери някъде. Искам до някаква степен сама да се учи. Също от плач не се впечатлявам, защото знам защо и как плаче. Много неемоционално изглежда отстрани, но според мен голямата роля на родителя изисква той да покаже кога наистина си струва да се прави нещо и кога нещо в никакъв случай не бива да се прави. Общо взето - както си научи детето.

Наистина Ангел за едно е прав - не бива всеки човек да има право на създаване на живот. Това да създадеш дете е лесната работа. Най-трудно е да го направиш човек, въпреки себе си и обремеността ти от твоето наследство (ген, възпитание, маниер). Хората казват "Не е нужно да възпитаваш детето, възпитай себе си, то и без това ще стане като теб". Наистина е трудно, но съм сигурна, че живот и здраве, след примерно 20 години, когато видиш порасналия човек как говори, какво прави, можеш да се успокоиш, че най, ама наистина най-трудното нещо, което е трябвало да свършиш в този живот, си е заслужавало. Но родителството не бива да е самоцел. Не бива имаш дете само защото и другите имат или защото така трябва.

Аз също смятам, че най-добрата възраст е между 26 и 34 години.

 

Нещата са безумно различни и спрямо обстоятелствата. Никой не знае как ще му се стече животът. Не мисля, че някаква грандиозна, универсална истина ще родим с вас. В крайна сметка всеки си има минало, някакъв кръст, който си носи, обуславящ решенията и мирогледа му.

Никога не си напълно готов да имаш дете. Но е наистина страхотно. Е, не винаги, разбира се.

Тепърва предстои тийнейджърството :D

Link to comment
Share on other sites

И аз това се опитвам да кажа. Че докато стане на 6-7 е усложнение. Айде сега си представи, че тия 6-7 години са точно докато си 22 до 28.

Правенето на деца на 22 даже не го коментирах :) 

Има хора които са самостоятелни на 22 и могат да си позволят да имат дете без помощ от собствените им родители, но смятам, че не са мнозинство. Особено днешно време, по времето на родителите ни е било малко по-различно. Разбира се, човек се справя с всичко когато трябва, но не смятам, че това е начина. 

Link to comment
Share on other sites

Ха-ха, брат, аз и на три работи се случвало да работя, ама още не мога да събера пари за една Европа, ти за Калифорния ми говориш....Не че се оплаквам де...ей така, споделям си между другото.За това реших, повече от две работи, да не захващам.По-добре да имам време да си почивам, отколкото да се счупя от работа и пак да не стигат....

Едни цифри се обаждат. Малко бръснат, сигурно щото е 4ти юли. Ама няма големи разходи, има ниски доходи
Link to comment
Share on other sites

Правенето на деца на 22 даже не го коментирах :)

Има хора които са самостоятелни на 22 и могат да си позволят да имат дете без помощ от собствените им родители, но смятам, че не са мнозинство. Особено днешно време, по времето на родителите ни е било малко по-различно. Разбира се, човек се справя с всичко когато трябва, но не смятам, че това е начина. 

Правенето на деца и сватби на 20 години си е грешка, това го видях и с очите си от хора, които го направиха и някои вече даже са разведени на по 30 години... Правилното време за деца за мен е като наближиш и подминеш 30 години, защото повечето на по 20 годинки са пълни марсоли и момченцата и момиченцата, какво семейство ще създават, какви деца ще възпитават?!?! Woox е напълно прав, че ако не можеш да си позволиш бавачка или нямаш наблизо баби и дядовци, които да гледат детето, тия че живота ти не спира ги говорете на някой друг! Честно казано, аз ако имах повече финансова сигурност с удоволствие вече щях да имам даже 2 деца на 29 години, ама аз си имам друга филосовия, че се опитвам първо да им осигуря някакво бъдеще и тогава да ги направя!

Link to comment
Share on other sites

Гале, говори ми за тийнове...моята е на 13-се....

Стефчо, абсолютен факт.

Хей, живи и здрави, и да бъдем човеци преди всичко...после децата..., че и те да станат хора....

Link to comment
Share on other sites

  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...