Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Подхвърлих ѝ автобиографията на шефката, да видим ко ще стане.

 

А сега се появи и 1 изгора на Ангел! ХХХАХАХААХАХ, очертава се страхотен ден.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply

За много години на всички! С пожелание за една здрава и щастлива година!

Покрай почивните дни навартях около 1000 км. из родината на чудни места, днес първи ден на работа подгрявахме машината само :)

 

1558583_10201731786629219_1125495929_n.j

На входа на природен парк Рила с екопътека Горица

Link to comment
Share on other sites

Подхвърлих ѝ автобиографията на шефката, да видим ко ще стане.

 

А сега се появи и 1 изгора на Ангел! ХХХАХАХААХАХ, очертава се страхотен ден.

100% не е Теодора. Не е и Жана.

 

Коя е?

 

Едит: Видях.

Link to comment
Share on other sites

 

Знам го тоя....не продава често в Ибей, но той и още двама-трима (антиквари като него, а единият дори има магазинче на "Отец Паисий") поддържат огромно количество артикули, част от тях като рендето от линка - абсолютни боклуци, но надяващи се някой колекционер да реши, че е интересно и да извадят пари от нищото. Понеже им хвърлям по някой поглед от време на време...тяхното е малко като риболова "на дънна" - хвърляш и чакаш сумати време нещо да клъвне. Реално повечето им неща си седят от години и те само подновяват съответната продажба като й мине срока ; да, ама по някое време все случват някой ненормалник, който да реши, че това дето предлагат представлява някакъв интерес за него и по този начин, с поддръжката на хххх+ артикули не само се издържат, но и печелят доста добри суми.

Link to comment
Share on other sites

 

ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

- Кой си ти? - попита го Дяволът...

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие...

Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци.

- Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка.

- О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!

Дяволът се усмихна:

- Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам.

- Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си.

Дяволът пак се усмихна:

- О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си!

- Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека...

- Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини!

Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна:

- Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя!

Момъкът спря и се вслуша:

- Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече.

Дяволът пак го спря:

- За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!

Момъкът отчаяно махна ръка.

- Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя!

Дяволът:

- Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!

Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни:

- Виж голите им кървави меса.

- Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози!

През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си!

- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци...

- Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си.

Момъкът махна ръка:

- Сърцето ли? Не! Това е много жестоко!

Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:

- Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици.

Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола:

- Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко.

    - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си.

Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:

- Да бъде! Вземи ги!

...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.

- Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.

- Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!

        • Посветено на всички, които ще кажат:

          "Това не се отнася до мене!"

 

не знам защо се сетих.

 

намерих инж. сега да разберем колко и дали му се работи.

Link to comment
Share on other sites

@Асасин, защото тя не искаше да си приказва с мен, защото ме смяташе за секретарка и било под нейното ниво.

Честно казано до скоро си мислех, че се занимаваш с нещо сериозно, а то се оказа преводаческа фирма :blink:...

Link to comment
Share on other sites

Супер несериозна работа. Ама живот. Какво да го правиш.

 

EDIT: Не съм сигурен обаче, дали си наясно с какво се занимава една преводаческа фирма. Но знам, че само се заяждаш, така че няма да се поддавам на тъмната страна. :))

Link to comment
Share on other sites

-43 градуса(заради вятъра). Мамсиджейс от студ. Като вървя и усещам дрънкане на "камбанарията" долу :D

Какво се чудиш, хващай първия самолет за Аризона или Калифорния, като отпусне малко студа и успеят да размразят пистите. :lol:

Link to comment
Share on other sites

неизвестно защо днес получавам честитки за имен ден. Не че съм пинтия, ама що ме карат да проверявам тия пусти календари....

ми не съм днес.

Link to comment
Share on other sites

неизвестно защо днес получавам честитки за имен ден. Не че съм пинтия, ама що ме карат да проверявам тия пусти календари....

ми не съм днес.

 

Спокойно, на мен ми го пожелават от най-различни места поне 4 пъти годишно. ;)

Link to comment
Share on other sites

-43 градуса(заради вятъра). Мамсиджейс от студ. Като вървя и усещам дрънкане на "камбанарията" долу :D

В Рио било +50, не знам кое е по-кофти...

Link to comment
Share on other sites

Сега е момента да се повдигне темата за конспирацията за контрол над климата.

 

Станцията на ХААРП се намира в Аляска и основната й цел, официално, е да генерира нискочестотни радиовълни чрез специална свръхмодерна технология. Неофициалната и конспиративна теория обаче е, че САЩ са открили начин, чрез който да манипулират климатичните условия, като създават по изкуствен път, например, облаци, които да предизвикат потоп. ХААРП е толкова мощно оръжие, че може да насочва мощни бури, тайфуни и други природни катаклизми към зададена дестинация.

Link to comment
Share on other sites

.. може да насочва мощни бури, тайфуни и други природни катаклизми към зададена дестинация.

 

И за да е по-интересно, са насочили малко студ към собствената си страна... :moon:

Link to comment
Share on other sites

Тъй, тъй... Мен само ме притеснява, че имам повече рода и приятели там, отколкото тук.. Иначе кучета ги яли.

 

===================

 

1507969_754522557942375_1154505512_n.png

Link to comment
Share on other sites

И аз имам рода и приятели в щатите...ама да не съм ги пращал...

Ми като гледат, че иде коравия да се връщат...хем хубави софри ще спретнем за да разправят.

Link to comment
Share on other sites

1507671_10202420899422446_1019735473_n.j

 

Няма да ходя с колата днес. Не ми се рискува в София, със всичкото рацер...

Link to comment
Share on other sites

  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...