Antares Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Човек ако спре да се променя - спира да се развива. А ако този момент настъпи - започва старостта и идва края... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Ееех,и вторият е като първият при мен Според мен вторият поглед е много по-силен от първия...и е по-скоро решаващ. При първия поглед срещаш нещо непознато,в което още не си напълно сигурен,каквото и да изпитваш иначе но при втория вече знаеш,дали искаш да прекараш всеки следващ миг с определения човек(а и не е нещо неивестно,все пак вече имате минало-първият поглед ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Aз пък ще ви кажа,че за мен тая любов от пръв поглед е несъществуваща.Не може да видиш някой човек и да си кажеш "еййй,влюбих се в тоя човек,не мога без него....ала-бала...докато смърттта ни раздели".От пръв поглед може единствено и само да харесаш външния вид,нищо друго,чак с времето опознаваш човека срещу теб и може да си говорим за любов.Това го има само в литературата и филмите,които далеч не показват реалността kenian,на колко години си?Питам понеже на определена възраст хората отричат реалността и гледат да вярват в разни работи,защото си правят нещата по-весели.Но все пак всеки си има право на мнение Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 но при втория вече знаеш,дали искаш да прекараш всеки следващ миг с определения човек(а и не е нещо неивестно,все пак вече имате минало-първият поглед ) Aко знаеш само колко си права...... Aз пък ще ви кажа,че за мен тая любов от пръв поглед е несъществуваща.Не може да видиш някой човек и да си кажеш "еййй,влюбих се в тоя човек,не мога без него....ала-бала...докато смърттта ни раздели".От пръв поглед може единствено и само да харесаш външния вид,нищо друго,чак с времето опознаваш човека срещу теб и може да си говорим за любов.Това го има само в литературата и филмите,които далеч не показват реалността И аз не съм вярвал,обаче повярвай ми просто стана Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Aко знаеш само колко си права...... Оо,да...знам Добре тогава,а как изобщо е възможно да откриеш Истинската Любов? В дългосрочен план. Единствена,неповторима,дълбока,искрена и всеобхватна,която те кара да забравиш всичко друго и да се отдадеш единствено на чувствата си? Възможно ли е изобщо сред милионите хора outside да откриеш Единствения-този,с когото би прекарал всяка оставаща секунда от живота си,без когото сякаш цялото ти съществуване се обезмисля,с когото да се чувстваш,сякаш си попаднал в рая предсрочно... И възможно ли е и той да изпитва абсолютно същото към теб?!?И заедно да се чувствате като неразделни части от едно цяло,които не могат да съществуват поотделно? И чувствата ви да се засилват все повече с всеки изминал момент...TOGETHER FOREVER... Възможно ли е изобщо?!??? Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Оо,да...знам Добре тогава,а как изобщо е възможно да откриеш Истинската Любов? В дългосрочен план. Единствена,неповторима,дълбока,искрена и всеобхватна,която те кара да забравиш всичко друго и да се отдадеш единствено на чувствата си? Възможно ли е изобщо сред милионите хора outside да откриеш Единствения-този,с когото би прекарал всяка оставаща секунда от живота си,без когото сякаш цялото ти съществуване се обезмисля,с когото да се чувстваш,сякаш си попаднал в рая предсрочно... И възможно ли е и той да изпитва абсолютно същото към теб?!?И заедно да се чувствате като неразделни части от едно цяло,които не могат да съществуват поотделно? И чувствата ви да се засилват все повече с всеки изминал момент...TOGETHER FOREVER... Възможно ли е изобщо?!??? Мисля си,че е хубаво мечтите да се сбъдват.......,е поне някои от тях ......,но истинските такива,а не моментните ни желания Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Мисля си,че е хубаво мечтите да се сбъдват.......,е поне някои от тях ......,но истинските такива,а не моментните ни желания Моментните желания много често са подвеждащи-днес искам едно,ама много го искам,няма да се успокоя,докато не го получа...на другия ден го получавам и осъзнавам,че е било просто някаква моментна прищявка и всъщност изобщо не ми е толкова необходимо,разбирам,че вече не ми трябва,не го искам...затова ли казваха"Внимавай какво си пожелаваш"...за да не се сбъдне после и да се чудиш какво да правиш... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Aз пък ще ви кажа,че за мен тая любов от пръв поглед е несъществуваща.Не може да видиш някой човек и да си кажеш "еййй,влюбих се в тоя човек,не мога без него....ала-бала...докато смърттта ни раздели".От пръв поглед може единствено и само да харесаш външния вид,нищо друго,чак с времето опознаваш човека срещу теб и може да си говорим за любов.Това го има само в литературата и филмите,които далеч не показват реалността kenian,на колко години си?Питам понеже на определена възраст хората отричат реалността и гледат да вярват в разни работи,защото си правят нещата по-весели.Но все пак всеки си има право на мнение Айде като ще е критерия годините, аз съм подминал 24 и все още вярвам в това. Защо ли? Може би защото ми се е случвало. В случая правиш типичната грешка за повечето хора - вадиш изводи от частното за общото. Това, че ти не можеш да прецениш един човек, да го претеглиш от пръв поглед, това, че хората около теб не могат, те кара да смяташ, че никой не може. Е, най-нагло заявявам, че аз мога! При това ми се е случвало, един път - видях я и ми стана ясно, че предстоят интересни времена. Една година по-късно сагата започна и продължи 5 години. Критерий за истинска любов няма, мерна единица няма, но вътре в себе си знам, че това беше така. -> MoonLight, за мечтите, доста често, когато истинската ти мечта ти се сбъдне откриваш, че всъщност не е била толкова истинска. И за това аз не обичам особено мечтите. Защото мечтаейки за нещо ти го доукрасяваш, гледаш го през розови очила, и когато то 'стане твое', розовите стъкла се чупят и виждаш въпросното нещо по друг начин. Иначе за quest-а си за истинската любов - има я, точно на една ръка дължина от теб... но трябва да си готова да платиш цената. А цената е висока, болка и то много, поглъщаща те, обсебваща те, превръщаща се в част от теб... ако все още си готова да платиш - протегни ръка и...вярвай. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Иначе за quest-а си за истинската любов - има я, точно на една ръка дължина от теб... но трябва да си готова да платиш цената. А цената е висока, болка и то много, поглъщаща те, обсебваща те, превръщаща се в част от теб... ако все още си готова да платиш - протегни ръка и...вярвай. Ам,не,аз само питах...теоритично/все още ми рано. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Моментните желания много често са подвеждащи-днес искам едно,ама много го искам,няма да се успокоя,докато не го получа...на другия ден го получавам и осъзнавам,че е било просто някаква моментна прищявка и всъщност изобщо не ми е толкова необходимо,разбирам,че вече не ми трябва,не го искам...затова ли казваха"Внимавай какво си пожелаваш"...за да не се сбъдне после и да се чудиш какво да правиш... Според мен каквото и да става ,ИСТИНСКИТЕ мечти винаги трябва да владеят съзнанието на човека-за това са истински,защото те са ЧАСТ ТЕБ,ИСТИНСКАТА ЧАСТ ОТ ТЕБ и каквото и да правиш,където и да си ти се стремиш към тях,но те са като истинската любов,както каза The`ScorpioN :А цената е висока, болка и то много, поглъщаща те, обсебваща те, превръщаща се в част от теб... ако все още си готова да платиш - протегни ръка и...вярвай. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Ееех,и вторият е като първият при мен Значи не е бил достатъчно внимателен, когато е трябвало да гледаш. Друг път гледай повече, за да не страдаш Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Много станаха пак истинските работи ехх.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lame_0ne Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Няма истини, има филми - абсурдни филми Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Aз пък ще ви кажа,че за мен тая любов от пръв поглед е несъществуваща.Не може да видиш някой човек и да си кажеш "еййй,влюбих се в тоя човек,не мога без него....ала-бала...докато смърттта ни раздели".От пръв поглед може единствено и само да харесаш външния вид,нищо друго,чак с времето опознаваш човека срещу теб и може да си говорим за любов.Това го има само в литературата и филмите,които далеч не показват реалността mhm!грешно е да се нарича "Любов",то не е любов,то е влюбване!а между тия двете неща има разлика от тук до небето!съответно влюбването от пръв поглед е нещо съвсем нормално,но любовта е ..........а бе къде играем ние изобщо Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Времето лекувало-поне при мен не е така..... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Времето лекувало-поне при мен не е така..... Лекува времето, но трябва достатъчно много от него да мине! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Според мен каквото и да става ,ИСТИНСКИТЕ мечти винаги трябва да владеят съзнанието на човека-за това са истински,защото те са ЧАСТ ТЕБ,ИСТИНСКАТА ЧАСТ ОТ ТЕБ и каквото и да правиш,където и да сити се стремиш към тях,но те са като истинската любов,както каза The`ScorpioN :А цената е висока, болка и то много, поглъщаща те, обсебваща те, превръщаща се в част от теб... ако все още си готова да платиш - протегни ръка и...вярвай. Абе какъв е тоя апотеоз на болката в тоя форум??? Вие добре ли сте всъщност? Животът си не го ли правим ежедневно със собствения си избор? Това ли избирате вие? Да страдате много, за да "платите" за щастието, "ако въобще го има"? Къде е тоя бакалин, дето ви го продава, според вас? Няма бакали! Ние сме тези, дето трябва да мечтаем без страх и да реализираме мечтите си. Как ще летим, ако ни е страх да се качим на самолет? Ей, много ядосано звуча нещо. Извиня'ам се, случаят изобщо не е такъв. Понякога ми се иска да хвана света за раменете, да го раздрусам и да му кажа - стига си се страхувал и оплаквал, че щастието/любовта/каквото и да е го няма или го няма в достатъчно количество. Прав е Скорпи тука - всичко това е на една ръка разстояние. Само че далеч не всички са готови да си отворят очите, да се огледат, да го видят и да го грабнат. Смятат, че не са достойни да платят цената, или че е прекалено голяма, или че са чак накрая на опашката и няма да стигне до тях, или, че в магазина всичко е свършило. Всъщност думата "няма" я казват тези, които не искат нещо на някого да дадат или пък тези, които не вярват, че заслужават да имат. Ай стига съм словоблудствала. И ако някой приема нещата лично - моля да не го прави. Провокираха ме не точно изказванията тук, а няколко оплаквания, които изслушах през деня... Абсолютно безсмислени, според мен - и се замислих - какво огромно хабене на енергия, за да засипеш света с тъмнината на черногледството си... Вместо да се опиташ да разпръснеш светлината около себе си... Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted February 1, 2006 Share Posted February 1, 2006 Митничарят е странна птица,направо нечовек,но пък артист.Като го погледнеш как се върти,пък какви физиономии прави,сценарии развива..леелее,пукнах се от смях днес Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Mila, така като те слушам едва ли не в света няма болка? И че болката е въпрос на личен избор. Струва ми се, че преценяш болката като нещо отвратително, лошо и т.н... Без болка няма развитие. Ще си седим и ще си тъпчем на едно място. Аз я ценя, за мен болката е нещо важно. В страха е проблема, страха... Страха е най-големия ни враг и спирачка. "Fear is the mindkiller" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Струва ми се, че преценяш болката като нещо отвратително, лошо и т.н... Без болка няма развитие. Ще си седим и ще си тъпчем на едно място. Аз я ценя, за мен болката е нещо важно. В страха е проблема, страха... Страха е най-големия ни враг и спирачка."Fear is the mindkiller" Има много хора,които казват,че вече не се занимават с чувства,защото не искат да страдат отново...Предполагам ги е страх да не бъдат наранени?! Не знам,обаче...много страно ми изглежда.... Аз бих предпочела да страдам,но не и да карам без чувства-изглежда ми направо ужасно... Добре,де,и какво като се измъчвам после?!Може и да е най-ужасното нещо на света,обаче само заради това не бих оставила емоциите си на заден план...дори да страдаш,дори да си мислиш,че повече няма да можеш да живееш,и всеки път да си мислиш,че няма да допуснеш грешката да се поддадеш на чувствата си...все някога това ще премине.И защо да губя ценни мигове от и без това не толкова дългия живот като се отдавам на нещастието...има и по-страшни неща от страданието и не мисля,че си заслужава заради страха от ново такова да се откажеш от възможно най-прекрасното нещо на света... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Има много хора,които казват,че вече не се занимават с чувства,защото не искат да страдат отново...Предполагам ги е страх да не бъдат наранени?!Не знам,обаче...много страно ми изглежда.... Аз бих предпочела да страдам,но не и да карам без чувства-изглежда ми направо ужасно... Добре,де,и какво като се измъчвам после?!Може и да е най-ужасното нещо на света,обаче само заради това не бих оставила емоциите си на заден план...дори да страдаш,дори да си мислиш,че повече няма да можеш да живееш,и всеки път да си мислиш,че няма да допуснеш грешката да се поддадеш на чувствата си...все някога това ще премине.И защо да губя ценни мигове от и без това не толкова дългия живот като се отдавам на нещастието...има и по-страшни неща от страданието и не мисля,че си заслужава заради страха от ново такова да се откажеш от възможно най-прекрасното нещо на света... Безчувствени са единствено психопатите към насилието (така показват разни изследвания напоследък) и мъртвите. Тъй че да не вземеш да вярваш, когато приказва някой такива неща. В най-добрия случай да успяват да си контролират чувствата поне външно и временно да ги притъпяват и тук говоря за всякакви чувства - любов, омраза, радост, тъга и т.н. Лично аз имам строг контрол върху чувството си за радост, което разбира се отстрани озадачава хората. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Earthwalker Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Не знам,обаче...много страно ми изглежда....Аз бих предпочела да страдам,но не и да карам без чувства-изглежда ми направо ужасно... Брех, и това го казваш ти?Я си помисли пак?Искам да видя как действаш по твоята система в събота?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Брех, и това го казваш ти?Я си помисли пак?Искам да видя как действаш по твоята система в събота?! Off topic:Мразя те Не карам без чувства,би трябвало да знаеш?И говоря образно...ох,не знам... А за хората,които притъпяват чувствата си...ами понякога наистина се налага. Link to comment Share on other sites More sharing options...
pyroman Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Една ПРИКАЗКА за любовта от мен . Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted February 2, 2006 Share Posted February 2, 2006 Mila, така като те слушам едва ли не в света няма болка? И че болката е въпрос на личен избор. Струва ми се, че преценяш болката като нещо отвратително, лошо и т.н... Без болка няма развитие. Ще си седим и ще си тъпчем на едно място. Аз я ценя, за мен болката е нещо важно. В страха е проблема, страха... Страха е най-големия ни враг и спирачка."Fear is the mindkiller" Всъщност смятам, че в света има прекалено много болка, всъщност прекалено много страдание, май това имах предвид. И да, смятам, че страданието е въпрос на личен избор. Не го преценям като нещо лошо, просто не желая да го избирам. Ти например, си дълбоко убеден, че без болката няма развитие и затова тя за тебе е важна - т.е. избрал си я като условие за развитието си. Аз вече съм убедена, че има развитие и без болка, ако човек е достатъчно смел да го избере - и да му се наслаждава Що се отнася до болката в резултат на несполучила любов... да, боли... Но колко, защо и как - зависи пак от нас. Ако обичаш другия достатъчно, за да му позволиш да изгражда живота си без теб, защото така ще е щастлив... Пък и друго - според мен не е вярно, че любовта задължително върви ръка за ръка със страданието. Пак ще напомня за двойки, които и след много години заедно се обичат - и им личи, обикновено постоянно. @pyroman - благодаря за приказката Усмихна ми душата Музиката ми напомня на едни нещица, дето гледам от време на време... wisdomflash Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.