Moon Light Posted January 29, 2006 Share Posted January 29, 2006 Днес излезнах и вървях...и вървях,и вървях,и вървах и изобщо ако бях вървяла в права посока сигурно щях вече да съм в Китай...Не чувах нищо около мен,не чувах мислите си,не знаех къде отивам,всичко наоколо беше изчезнало...и пак се озовах на полето...помислих си,че ако отнякъде изскочат пак някакви побеснели кучета,този път съм сама и няма кой да ме спаси...ама насред полето се появи една кола и един човек специално дойде да ме предуреди да не отивам по-напред,за да не ме изядат... Несъзнателно май направих всичко,което ме посъветвахте,даже горещ шоколад си взех Ама и аз не знам дали съм нещастна или тъжна,нямам желание за нищо,не искам да ям,не мога да спя,понякога не чувам нашите,когато ми говорят....не знам дали искам да крещя,не знам дали искам да плача..просто някакъв безмълвен ужас! А,от време на време идвам на себе си,когато има кой да ме разсейва... Като се замисля,може даже да съм щастлива нее,не съм на себе си Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 29, 2006 Share Posted January 29, 2006 А,да,тва за говоренето със себе си и аз съм си го мислела!Абе с мен знаеш ли,никога не ми е скучно все намирам как да се развеселя чак се изненадах като го открих тва преди половин година...Вече 5 часа седя и се разсейвам с музика,странно-открих,че има ефект! а,и комуникацията също помага! Аз да ти кажа в по-тежките моменти откривам кои са ми истинските приятели... Щото познати за купона, за бирата винаги има бол, малко са хората, които ще ме изтърпят и помогнат когато съм кисел, депресиран, тъжен и т.н. ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Аз да ти кажа в по-тежките моменти откривам кои са ми истинските приятели... Щото познати за купона, за бирата винаги има бол, малко са хората, които ще ме изтърпят и помогнат когато съм кисел, депресиран, тъжен и т.н. ... Извинявай че ще ти го кажа така направо, ама слушатели винаги се намират и не винаги са истински приятели. Какъв ще е този приятел дето ще ми бърше сополите, вместо да направи нещо по-въпроса. Да седиш и да съчустваш на някой, не те прави големия му приятел. Изобщо, що е то приятел. Защо си въобразяваме, че в днешно време съществува подобно нещо. Какво значи приятел. Приятел, предполагам е човек на който да можеш да разчиташ. Доколко обаче можеш да разчиташ на него. Докъде стига приятелството му. Дали когато нещата станат истински оакани, той ще е до тебе да те подкрепи. Лесно се бършат сополи и се слушат депресантски приказки. На чашка още по-лесно. Ами когато въпроса опре до нещо истински сериозно ? Какво става с приятелите тогава. Какво става с приятелите, когато ножа ти е на гърлото и си паднал толкова ниско, че светлината в дупката се вижда, като главата на карфица. Аз знам какво става. Приятелите изведнъж се редуцират силно и остава един, ако си късметлия двама трима, които истински държат на тебе и те уважават, без значение докъде си стигнал. И все пак не можеш да си докрай сигурен, защото истинските неща на този свят, като истинското приятелство, са нещо рядко срещано. Нещо което изчезва и което много трудно може да бъде върнато. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Абсолютно! Само да допълня. Приятелството не се измерва със слушането. Не зная с какво точно се измерва приятелството-сигурно с обич. Честно казано не ме и интересува. Не желая да замервам хората, на които държа. Не ми пука, че някой няма да ми обърне внимание, когато се оплача от нещо. Всъщност, май няма такъв вариант. Но както и да е. Мисълта ми е, че ако сега си прекарваш добре с един човек, не е нужно да извършваш имервания колко ти е приятел или не, защото може и никога да не разбереш това. Всеки реагира в зависимост от моментното състояние, в което е. Днес може да ти тегля една майна, защото си ме ядосал, но утре ще реагирам по съвсем различен начин и дори няма да помня майната. Светът не се върти само около един човек. Последните четири месеца ми се случиха неща, които наистина не бях очаквала. Най-голямата подкрепа, която някой ми е давал, получих от човек, с който повече от година дори не може да се каже, че сме разговаряли. Един друг човек, с който въобще не се бяхме виждали години(дори и чували), позвъни на входната ми врата и когато ме видя, се разплака като малко дете. Страхотно е да знаеш, че може да не си се виждал с някого години, че може да не се видите още много време, но въпреки всичко това да не може да ви промени един към друг. Говори се за истински приятели, а някой задавал ли си е въпроса дали той е достоен приятел? Научете се първо да бъдете такива Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 в петък се подложих на една рутинна операция. да, рутинна, но все пак операция.страх ме беше. не го казах на никого, но все пак ми беше неимоверно притеснено. говорим за приятели. през тези няколко дена след оерацията разбрах, на кого му пука за мен. имаше хора, близки при това, които дори и 1 дума не ми казаха. не ги обвинявам, много им се е насъбрало и просто не са обърнали внимание. но имаше и хора, които наистина се заинтересуваха. без да разпитват защо е трябвало да се оперирам. просто дали ме боли, дали ми трябва нещо, спокойно, изпълнени с готовност да ми помогнат. нз дали те са истински приятели или просто добри хора, но ми направиха огромно впечатление. и при това двама човека, от които не съм го очаквал. почти непознати момче и момиче. момиче, с което ходя от 2 месеца, всеки ден идва до нас, носи ми по някой плод и ми казва по някоя дума. момчето, приятелче, дойде в болницата , няколко часа след операцията, аз в упойка, не мога да кажа две свестни изречения, то седна до мен и ми говореше, най-различни работи и ме успокои. много им благодаря. дано има повече такива хора. а дали ви пука за това което ви казах, няма значение, аз исках да го кажа и го казах,. извинявам се ако ви се струва глупав или безсмислен този пост Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Изобщо не е глупав поста ти. Може да са добри хора, не знам дали са истински приятели щом едва ги познаваш. Мене също ме беше много страх когато ми правиха първата операция. Малък бях, не помня на колко години, но ученик 4-5-6 клас. Нормално е да те е страх. Колкото до приятелите. Ами да ти кажа човек има склонноста когато е болен и му е зле, и когато никой не му обърне внимание, да се изнерви срещу някой и да си каже "Тоя пък е бахти приятеля". И донякъде е прав, щото като си голям приятел на някой не ти пречи нищо да отделиш половин час да го видиш мърда ли не мърда ли. Щото утре и той ще се разболее и никой няма да му обърне внимание и той ще реагира така. Ама повечето хора са се затворили в себе си и не им пука особено дали си жив. Ако не си жив, ще си каже Бог да го прости и айде. Ако си жив значи си добре. Когато си болен е хубаво приятлите да ти повдигнат духа. Не говоря за някакъв скапан грип, макар че не е от значение от какво си болен. И не говорим за това да ти държат ръката и да те гледат в очите и да ти съчустват. Не че има нещо лошо в това, но не е атестат за приятелство. Егоизма в днешни дни става все по-грозен и по-грозен и хората стават все по-големи темерути. Някак си самото време ни направи такива. Няма такова нещо като чуства, няма желание за нещо духовно, щото именно там се разжда истинското приятелство. Отвътре да почустваш, че този човек до тебе е истински приятел и през каквото и да ви прекара живота, ще сте заедно срещу неприятностите и проблемите. Това че двама души са ебали заедно, ще ме прощавате за израза, това че са се напивали като прасета, това че са се сбили в някоя кръчма, това че са срали заедно в някакви храсти, не ги прави приятели. Виж това, че са се справили заедно с тежък за единия или за другия момент, и че въпреки нервите и проблемите са запазили приятелството си и уважението един към друг, това вече ги прави приятели. Това става много рядко вече, по-лесно е да се избяга да се отебе проблема. Причина и оправдание за себе си, всеки може да намери. Един дребен жест, като да посетиш болен приятел, на тебе не ти струва нищо, но болния ще го оцени и ще му се стопли душичката. А и ти ще се почустваш по-добре. Ама ние не искаме да ни е добре бе, щото да сме гадни копелнца е куул. Майната му на тоя , като се оправи ще се напием и всичко е супер. Пак ще сме приятели. Та така. О времена, о нрави Link to comment Share on other sites More sharing options...
Бегемот Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 В последно време нещо получавам странни лични съобщения от хора ,които не ме познават лично със съдържание от рода на кой съм ,кво съм и кво права и при цялото си увжение към всички мога да ви кажа ,че май ще изкърта дзурлата на някой. Това ми минава през главата Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Като стана дума за болници, да споделя и моите преживявания от 10-ти клас. След едноседмично боледуване ме приеха за още две седмици в болница. Тоест ми се събраха 2-3 седмици извън училище, когато, признавам си бях доволно депресирал, вкиснал, особено от постоянно разреваната физиономия на майка ми (не беше нещо кой-знае колко сериозно), когато тримата ми най-близки приятели от класа ми се изсипаха, не знам как бяха разбрали, нямаше GSM-и, а и да имаше, такъв тип човек съм, че едва ли щях да се обадя на който и да е било, да му кажа аджеба, в болница съм, криво ми е, сам съм... та хората дойдоха, оправиха ми настроението, почнаха да ме гаврят, да ми говорят за игри (смятайте наркоманизиран геймър 3 седмици далече от РС и зали), което подейства доста положително в интерес на истината... Двама от тези трима човека все още са ми много близки, хора, които без съмнение бих нарекъл приятели. Та, KILLERINCHO, приятелите за мен са по-скоро тези хора, които в депресен период ще ми зашлевят шамар и ще ми кажат да се стегна. Нека да дам примери, кое ме кара, да смятам някои хора за истински приятели: Седя си вкъщи, вися в чата, дълбоко вкиснат на целия свят, виждам OnLine един приятел, тегля му майните, казвам му нещо от сорта, че ми е през кура за него и целия шибан свят и... след 30 минути този човек звънна на входната ми врата и ме изкара за ушите навън... Отново вкиснат в Софията, мъча се над някакви задачи, когато без никаква причина един приятел ми звънна, приказвахме си пълни глупости, но човека ми оправи настроението... Или пък друг приятел, който има таланта да ми цъфне изненадващо на гости, в моментите, когато най-много имам нужда от компания... Доста такива примери имам... в депресивни състояние се усамотявам, да не тровя хората около себе си, един вид карантина си самоналагам... хората, които успяват да доловят това и да ме намерят в такива моменти - тях ценя, хора които ги ругая и карам да ме оставят намира, а те въпреки това не го правят и си ми казват в очите какво лайно съм... да, може би съм щастливец, че познавам повече от един такъв човек... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Изобщо не е глупав поста ти. Може да са добри хора, не знам дали са истински приятели щом едва ги познаваш. Мене също ме беше много страх когато ми правиха първата операция. Малък бях, не помня на колко години, но ученик 4-5-6 клас. Нормално е да те е страх. Колкото до приятелите. Ами да ти кажа човек има склонноста когато е болен и му е зле, и когато никой не му обърне внимание, да се изнерви срещу някой и да си каже "Тоя пък е бахти приятеля". И донякъде е прав, щото като си голям приятел на някой не ти пречи нищо да отделиш половин час да го видиш мърда ли не мърда ли. Щото утре и той ще се разболее и никой няма да му обърне внимание и той ще реагира така. Ама повечето хора са се затворили в себе си и не им пука особено дали си жив. Ако не си жив, ще си каже Бог да го прости и айде. Ако си жив значи си добре. Когато си болен е хубаво приятлите да ти повдигнат духа. Не говоря за някакъв скапан грип, макар че не е от значение от какво си болен. И не говорим за това да ти държат ръката и да те гледат в очите и да ти съчустват. Не че има нещо лошо в това, но не е атестат за приятелство. Егоизма в днешни дни става все по-грозен и по-грозен и хората стават все по-големи темерути. Някак си самото време ни направи такива. Няма такова нещо като чуства, няма желание за нещо духовно, щото именно там се разжда истинското приятелство. Отвътре да почустваш, че този човек до тебе е истински приятел и през каквото и да ви прекара живота, ще сте заедно срещу неприятностите и проблемите. Това че двама души са ебали заедно, ще ме прощавате за израза, това че са се напивали като прасета, това че са се сбили в някоя кръчма, това че са срали заедно в някакви храсти, не ги прави приятели. Виж това, че са се справили заедно с тежък за единия или за другия момент, и че въпреки нервите и проблемите са запазили приятелството си и уважението един към друг, това вече ги прави приятели. Това става много рядко вече, по-лесно е да се избяга да се отебе проблема. Причина и оправдание за себе си, всеки може да намери. Един дребен жест, като да посетиш болен приятел, на тебе не ти струва нищо, но болния ще го оцени и ще му се стопли душичката. А и ти ще се почустваш по-добре. Ама ние не искаме да ни е добре бе, щото да сме гадни копелнца е куул. Майната му на тоя , като се оправи ще се напием и всичко е супер. Пак ще сме приятели. Та така. О времена, о нрави Ами донякъде си прав, но аз обръщам внимание само на истинските ми приятели!!! Ако ми е някъв познат или някъв не кой знае колко добър приятел няма да ми пука особено... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deyan Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 През главата ми минава какво ли не...Точно сега вътре е пълна бъркотия... Link to comment Share on other sites More sharing options...
CadaveriaIX Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 Минава ми един единствен въпрос "Какво им става на всички хора? Нормални има ли? " Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted January 30, 2006 Share Posted January 30, 2006 е, разбира се. само дето в последно време всеки нещо всеки иска да е "дивак", "олигофрен", "луд" и подобни. правят се на много интересни с глупостта и невежеството си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 В последно време нещо получавам странни лични съобщения от хора ,които не ме познават лично със съдържание от рода на кой съм ,кво съм и кво права и при цялото си увжение към всички мога да ви кажа ,че май ще изкърта дзурлата на някой. Това ми минава през главата Минава ми през главата, че си вече голям човек и тея приказки не ти отиват най-малкото. Двама от тези трима човека все още са ми много близки, хора, които без съмнение бих нарекъл приятели. Та, KILLERINCHO, приятелите за мен са по-скоро тези хора, които в депресен период ще ми зашлевят шамар и ще ми кажат да се стегна. Противоречиш си, приятел. Да се приказва е лесно. Още по-лесно е да кажа на някой че е лайно. Леко вкарване на психологичен момент е като цяло. "Смятам, че е добре да съм около този човек, и за да ме хареса, няма да му лижа задника, а ще му казвам че е лайно. Така може да си помисли, че не съм лизач, макар че съм си точно такъв, но пък той не харесва лизачите, така че ще му викам че е лайно." Пак да кажа, че не приказките правят приятеля. Действията спрямо човека, определят приятелството. Приказки братле, съм се наслушал за два живота напред. Може и за трети да остане. И сигурно тепърва има да ги слушам. Важен е жеста, действието към този човек, за да докажеш на себе си най-вече, че си му приятел. Не е нужно да доказваш на този отсреща че си му приятел. Въпроса е ти да го знаеш това и да си сигурен в него. Абе като цяло се отплеснах в някви такива смислени работи, дето на всеки му е през оная, ама в момента се опитвам да си представя как в това комерсиално и задръстено общество може да се постигне нещо такова. Изискват се определения усилия в дадена насока за да се стигне до момента в който можеш да наречеш някой истински приятел. Трудно е, а пък на днешно време всеки иска да му е лесно. Не знам. Принципно не обичам да мисля по тази тема много много, щото ми става кофти от изводите до които стигам. Ами донякъде си прав, но аз обръщам внимание само на истинските ми приятели!!! Ако ми е някъв познат или някъв не кой знае колко добър приятел няма да ми пука особено... Извинявай, че и на тебе ще ти го кажа направо, ама на 17 години истински приятели няма. Ако помислиш малко преди да ми отговориш, сам ще стигнеш до този извод. Помисли през какво си минал с тези "истински" приятели, помисли с какво са доказали те, че са "истински". Повечето ще ти забият ножа в гърба без да се замислят, само при вида на чифт дълги крака или нещо по така над пъпа. За тея точно ли, "истински" приятели ми говориш, приятелю. Като опре ножа до кокала или до това да си направиш кефа, повечето хора имат навика да си забравят "истинските" приятели. Аз даже съм сигурен, че вече са ти се случвали тези работи, и колкото по-рано махнеш розовките очила и сложиш тези с които се вижда добре, толкова по-малко разочарования те чакат в този живот. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 ОК ОК ОК.... добре, противореча си, np. Глупаво беше от самото начало да се опитам да дефинирам с думи нещо, което е отвъд тях... Хубаво, нямам приятели, "съгласих" се... Айде, да си продължим със странните мисли, не с баналните. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Добре продължаваме с мислите Минава ми през главата, че като всички скорпиони, правиш крайна стъпка Не ставаше дума за това дали имаш или нямаш приятели. Няма човек без приятели, но тука спорехме не за твоите приятели и за това, доколко ги имаш. Спорехме общо, но нормален спор във форума никога не съм виждал, винаги някой го поема навътре и се баталясва интересната дискусия. Минава ми през главата, че човек привидно отстъпва пред дадено мнение, не защото е съгласен, а защото не може да намери доводи за да обоснове своето мнение. В случая със скорпионите, те са склонни към крайни стъпки. Личен опит, не друго П.С. Опитвахме се да дефинираме словосъчетанието "Истински приятел", а не да обсъждаме доколко са истински твоите или моите или на някой друг приятелите. Всеки сам за себе си решава, кой му е истински приятел и кой не. Всеки се базира на собствената си преценка и на собствениет си виждания. И тука не става дума да се критикува нещо, някой или каквото и да е. Става дума за нормален спор, в който би могло да се роди нещо интересно. Явно не може да се получи и затова приключвам до тука с темата за истинските приятели. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Абе като сме почнали с дефинициите, 'айде да дефинираме истинска любов, справедливост, щастие, ред на Лайбниц, свобода, умна блондинка... можем да се захванем и да си приказваме до другиден за такива глупости...*** А иначе за скорпионското - да, така е. За съжаление съм човек на крайностите. И прогреса ми се състои в това да откривам различните крайности, за да мога да намирам златната среда между тях :] От спора се оттеглих не защото не намирам какво да кажа, мога да говоря много, а защото смятам, че до утре можем да си говорим за тия неща, без да кажем нищо.С едни приятели учредихме преди време "клуб на дървените философи" и идеята е да се събираме на по бира(или друго) и да си философстваме над различни теми еи така, както си правим ся във форума. Ако стане нещо може да те ти изпратя официална покана някой път :]] Edit: *** Не са глупости, но просто не се побират в думите, прекалено обширни понятия са. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 ОК ОК ОК.... добре, противореча си, np. Глупаво беше от самото начало да се опитам да дефинирам с думи нещо, което е отвъд тях... Хубаво, нямам приятели, "съгласих" се... Айде, да си продължим със странните мисли, не с баналните. The`ScorpioN, забелязах инконсистенция между някои от по-старите ти и някои от по-новите ти мнения. Няма да посочвам публично, пък и скрито, какво точно. Не е упрек - нормално е в една ситуация човек да си мисли едно, а в друга друго, ама не се отказвай толкоз бързо и лесно от идеите си! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Zingam, не го отричам. Абсолютно възможно е и бих ти бил благодарен ако не във форума то поне на РМ да ми кажеш с кое. Винаги ми е било интересно да видя какъв съм бил преди. По мое скромно мненое човек се променя със всяка една секунда, и със всяко следващо вдишване е различен човек. В момента преживявам доста сериозни трансформации при първите си малко по-сериозни сблъсъци с действителността и е нормално да се променям Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 В момента преживявам доста сериозни трансформации при първите си малко по-сериозни сблъсъци с действителността и е нормално да се променям Така ли му викат на изтрезняването вече Изоставам си аз от новите работи и това е то. Все пак не мога да разбера, що един нормален спор се приема като дървено философстване и като лична нападка. Един такъв спор може да е много поучителен и полезен за хора на които тепърва предстоят такива проблеми например. По тази логика ми кажи кое тука във форума не са глупости и празни приказки. Не се опитвам да те засегна, нито пък те критикувам, нито нищо. Даже не ставаше дума за тебе Както и да е, минало бешело. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 "При никакви обстоятелства не може да бъде различено състоянието на покой от състоянието на движение" Основен принцип на релативистката механика... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Zingam, не го отричам. Абсолютно възможно е и бих ти бил благодарен ако не във форума то поне на РМ да ми кажеш с кое. Винаги ми е било интересно да видя какъв съм бил преди. По мое скромно мненое човек се променя със всяка една секунда, и със всяко следващо вдишване е различен човек. В момента преживявам доста сериозни трансформации при първите си малко по-сериозни сблъсъци с действителността и е нормално да се променям Забелязах по себе си, че между 20 и 25 годиншна възраст няколкократно коренно променях житейските си възгледи по множество въпроси, нещо, което до тогава не е било. След 25 годишна възраст започнах да застивам на определени позиции - явно остарявам. Тъй че това според ме е напълно нормално да се случва и с теб. Все пак опитай се да отстояваш определена позиция достатъчно дълго време това е мъжкото (което обаче е за другата тема). Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 За любовта от пръв поглед-това е най-страхотното нещо което ми се е случвало,но колко болка ми причинява сега Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 За любовта от пръв поглед-това е най-страхотното нещо което ми се е случвало,но колко болка ми причинява сега Въпрос: Кажете средство против любовта от пръв поглед? Отговор: Внимателен ВТОРИ поглед! Моят коментар: това средство винаги действа! Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Ееех,и вторият е като първият при мен Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted January 31, 2006 Share Posted January 31, 2006 Минава ми през главата, че човек привидно отстъпва пред дадено мнение, не защото е съгласен, а защото не може да намери доводи за да обоснове своето мнение.Има и друг вариант - когато разбере какво е мнението на другия, но не намира за нужно да го убеждава, че собствената му позиция е по-правилна. Просто различни мнения. В крайна сметка променяме мнението си по даден въпрос, когато сме готови и го искаме самите ние, а не когато някой насила ни убеждава, че не сме прави. Забелязах по себе си, че между 20 и 25 годиншна възраст няколкократно коренно променях житейските си възгледи по множество въпроси, нещо, което до тогава не е било. След 25 годишна възраст започнах да застивам на определени позиции - явно остарявам. Тъй че това според ме е напълно нормално да се случва и с теб. Все пак опитай се да отстояваш определена позиция достатъчно дълго време това е мъжкото (което обаче е за другата тема). Може би пък става въпрос за напипване на "истината" в тези възгледи - личната ни истина, щото всеобща няма. Нормално е да скачаш на различни позиции, докато си млад, да ги опитваш, харесваш или отхвърляш. Но по мое мнение човек се променя цял живот, ако иска да бъде достатъчно отворен за нови неща, разбира се. Животът е в растежа и развитието. Е, поне аз смятам така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.