Aquila Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Чуда се защо отивам на изпит след като ми казаха, че няма да го взема, докато не ме видят на лекции. Пожелайте късмет на асистентката Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Обичам мириса на пастели... И протяжните сутрини като тази "You sneak up on me when I least expect you... Your voice this morning like half a dream breathing my ear like a lover... All apologies and promisses of candy - if I just be good, be quiet, smile pretty... " Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Готин ден се очертава.Времето е по-скоро пролетно,отколкото лятно или есенно.Циганско лято... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Да бе перфектен ден. Станал съм в 4.30, нагълтах се с лекарства, оправих животните, после мръзни до хирургиите и обратно за едно направление, гаден изпит, кисни 3 часа на дървен стол, пак лекарства, пече ми слънце в стаята, а лекарства вече нямам. Прекрасен ден. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Всико зависи от гледната точка За мен се очертава ден за изтрезняване.. и даже ми дойдоха няколко идеи за развитието на форума пак свързани със срещи на живо едит: с подкрепата на Mr_Vain, разбира се Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Две двулитровки бира и кутия Давидов, мечти за леглото - това ми минава ся през главата... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 денят е повече от перфектен така ме обади ,че виждам как ще се разплувам цял ден в леглото Link to comment Share on other sites More sharing options...
skaster Posted September 10, 2005 Author Share Posted September 10, 2005 мисля си че съм голям некадърник и ме мързи да уча по софтуерни технологии а във вторник имам изпит. имам чувството,че това беше последното лято. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 ако искаш да направиш нещо-направи го веднага.никога не отлагай нещата.никога няма да минеш 2 пъти през една и съща река. Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 това е така, ама няма лед вкъщи, а не искам да развалям хубавия алкохол и да го пия без лед... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 Сега точно си мислq за последните 4 следобеда тези дни, в които правех по 2000 подскока на въже.. Всъшност с всяка стъпка си мисля за тях... Мисля си как след няколко часа отново ще хвана въженцето и на серийки по 250 или 500(зависи) ще направя още 2000. А защо го правя ли..хаха...Мислех си откога не съм се чувствала така...ЖИВА... Болката по дължината на целия прасец и в долната част на коляното на всяка стъпка ... Това ме кара да продължавам... Затова ще скачам и утре, и следващият ден, и докогато времето позволява... Аух,времето... Няма по брутакен убиец от времето... Знам, че то ще се опита да спре болката, ще излекува тази ужасна мускулна треска... Ще направи да не мога да скачам до другото лято... Може да звучи смешно, но обичам тази физическа болка, тя ме кара да не мисля за друго освен за нея, защото не мога да ходя ))))))) мисля си, че отдавна не съм изпитвала такова удоволствие да си гушна възглавничката и да заспя........ Събуждам се, отивам навън... не знам защо... Времето е страхотно за тази част на годината... Слънцето ме заслепява, обичам когато прави така ... Всичко е толкова застояло и еднообразно... и студено... Изпитвам студ, въпреки че няма нито едно облаче в небето, звездата от изток не ми дава дори един лъч топлина... Вдигам глава и поглеждам към прозореца... Спомениииии... Бяхме малки, тичахме, играхме на нещо... Майка.. Майка се показваше от прозореца и ни викаше за вечера... Не,не! Не искам да се прибирам... оххх, стига!!! Този спомен ме убива.. Знам че това никога няма да се върне... Знам че никога пак няма да я видим на прозореца... Никога няма да ме стопли отново с усмивката си, когато слънцето ме лишаваше от своята космическа топлина... Болка... вътре, много отвътре... Как ми липсва... Стряскам се... Сълзи... Топли са! Изритала съм юргана си... майка и татко са на работа... отново кошмар... ахх,отивам на прозореца, поглеждам навън, хубаво време!!! На път към хладилника усещам неприятна болка по цялата дължина на прасеца и долната част на коляното... Толкова я обичам... Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted September 10, 2005 Share Posted September 10, 2005 ...мисля си, че не си заслужава да ме баннат, само защото съм написал нещата, които ми минаха през главата докато четях горното мнение... за това ще си го спестя Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Че кое му е лошото на по-предното мнение... Просто за това си мислех... Ух,тези сънища ... Веднъж да сънувам нещо хубаво и да го запомня, ше го споделя, ма глей за какво става въпрос;// сори съфорумници, че ми четете глупостите Добавка: Мама е жива... !!!!!! И всеки ден благодаря на Господ... За всичко... Хубаво е да си остава в съня лошото... в моята болна главица дето ги възпроизвежда тези работи:Р И още веднъж да се извиня Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Минава ми през главата кое е по-добре, да несънуваш като мен или да сънуваш кошмари като Jane_Doe. И двете си имат предимства. Преди години и аз сънувах подобни сънища, но непомня дали винаги бях доволен на сутринта. Link to comment Share on other sites More sharing options...
skaster Posted September 11, 2005 Author Share Posted September 11, 2005 Събуждам се, отивам навън... не знам защо... Времето е страхотно за тази част на годината... Слънцето ме заслепява, обичам когато прави така ... Всичко е толкова застояло и еднообразно... и студено... Изпитвам студ, въпреки че няма нито едно облаче в небето, звездата от изток не ми дава дори един лъч топлина... Вдигам глава и поглеждам към прозореца... Спомениииии... Бяхме малки, тичахме, играхме на нещо... Майка.. Майка се показваше от прозореца и ни викаше за вечера... Не,не! Не искам да се прибирам... оххх, стига!!! Този спомен ме убива.. Знам че това никога няма да се върне... Знам че никога пак няма да я видим на прозореца... Никога няма да ме стопли отново с усмивката си, когато слънцето ме лишаваше от своята космическа топлина... Болка... вътре, много отвътре... Как ми липсва... Стряскам се... Сълзи... Топли са! Изритала съм юргана си... майка и татко са на работа... отново кошмар... ахх,отивам на прозореца, поглеждам навън, хубаво време!!! На път към хладилника усещам неприятна болка по цялата дължина на прасеца и долната част на коляното... Толкова я обичам... <{POST_SNAPBACK}> Ne mislq 4e spomenite za detstwoto sa ko6mari.Nostalgiq i sladka bolka no ne i ne6to nepriqtno. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Кафе, м-даа... Добро начало. "Изпивам бавно топлия ден". Напук на всички денят ще бъде повече от хубав. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Кафе, м-даа... Добро начало. "Изпивам бавно топлия ден".Напук на всички денят ще бъде повече от хубав <{POST_SNAPBACK}> Кафе-да.Но денят няма да е хубав,а започна толкова добре.Нес кафе,утре пак кафе. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Напоследък всички са... Прекалено сериозни, прекалено умислени или просто прекалено вманиачени в идеята да бъдат различни. Смешно е. Искам около себе си хора тлъсти, хора с лъснали лица, които спят нощем. Оня Касий там има мършав и изгладнял вид: той твърде много мисли; такива хора са опасни... Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Де да можех и аз да исмисля нещо дълбокоумно и красиво....как ви идват тези неща в главата незнам...явно съм доста по-плоскодушна. Аз точно в момента си мисля, че вероятно ще бъда много лоша майка. Второ животно ми умря и немога да разбера къде сбърках. Трябва да се науча да бъда по-грижовна и да разбирам от какво имат нужда съществата, които не говорят. Link to comment Share on other sites More sharing options...
if_pif Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 xmz, vurtqt mi se edni misli naso4eni kum 1. "6astiteto na zaem" - samo az si znam kakvo e tova! ne pitaite! 2. kakva ramka da si vzema 3. kakuv svqt da boqisam novata si ramka 4. ....... abe to kakvo se vurti v moqta glava ne moej da se opi6e! Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 http://thunderlizards.8m.com/ The Terrible Thunderlizards е истинска класика. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NickelbacK Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Не е мазохист, просто не е усещал болка която да го накара да иска да умре, въпреки че му се живее адски много. Аз съм мазохист. Също така обичам да запознавам хората с моята болка, което ми напомня, че нетрябва да се здрависвате с мен, нито да стоите наоколо с остри предмети (не се лъжете от видът ми). <{POST_SNAPBACK}> Т'ва ми хареса.И к'во значи харесваш болката?Имаш ли някво чувство или изобщо Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Напоследък ми се струва, че пак си сменил цигаритеНе е мазохист, просто не е усещал болка която да го накара да иска да умре, въпреки че му се живее адски много. Аз съм мазохист. Също така обичам да запознавам хората с моята болка, което ми напомня, че нетрябва да се здрависвате с мен, нито да стоите наоколо с остри предмети (не се лъжете от видът ми). Да бе да, то боли още повече. <{POST_SNAPBACK}> Ненавиждам, когато някой *!@#, който въобще не ме познава, няма си представа кой съм, какъв съм и на базата на идиотските си повърхностни впечатления от една среща си позволява да говори от мое име! Болката е най-креативното нещо, дадено ни в този свят и пътят към божественото лежи върху умението да я цениш! Да не се страхуваш от нея, да я понасяш с усмивка, да не ти причинява страдание, да не те сломи! Успееш ли си половин божество! Aquila, ти, дето (извини ме) ни проглуши ушите със болката си (не знам какво целиш)... знаеш ли, на път към Сандански заговорих с един човек, който нямаше устни, кожата по ръцете му беше деформирана, ушите също, нямаше вежди, и кожата по видимите части от тялото му изглеждаше, сякаш е била свалена и пусната в месомелачка ни разказа, как е претърпял инцидент в мини "Бобов Дол" с 40% изгаряния и е прекарал няколко години по болниците, една от които не е бил изцяло на този свят. Разказа ми, че от инат е решил, когато му сменяли бинтовете да не му сложат упойка. Разказа, че като срязвали и махали бинта от единия му крак шурнала кръв и лиснали една шепа спирт върху крака. От болка крака конвулсивно подскочил, но цитирам "Издържах и не мецнах" (изпищях)... човека е един безкраен и слънчев оптимист. От такива хора трябва да се учим... Link to comment Share on other sites More sharing options...
mumka Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Не съм изчела мненията, но поста на скорпи ме провокира.Снощи гледах по Дискавъри един филм за един пич които абсолютно е преодолял болката. Няма да ви кажа на какви гадости се подлагаше. Правиха му тестове в клиника и издържа на всичко, просто явно всичко е психика но ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Извинявай ако съм те обидил, несъм целял това. А за болка не ми приказвай точно на мен. 11+ часова операция, асистолия и т.н. , бях интубиран. От болка станах в леглото при което три шева отидоха, 2(от общо 8) дрена изкочиха(после ми ги сложиха без упойка, алергичен съм)... петното от кръв след 4 годи все още стои в реанимацията. Да не ти разправям за болката, когато умираш от алергичен шок. Скоро ми предстои гръбначно-мозъчна операция и си нямаш представа от БОЛКАТА ми в момента, но въпреки това два дни поред ставам в 6 и отивам на изпити. От горенаписаното излиза, че съм си направо бог, защото в нито един момент несъм се отказвал, а иболката ме накара да си променя коренно светоосещането. Извинявай отново ако съм те засегнал, вече ще съм по-нисък и от тревата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.