Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Няма да ви кажа на какви гадости се подлагаше. Правиха му тестове в клиника и издържа на всичко, просто явно всичко е психика но ...

Но нека нас да не ни боли,а пък то по Discovery да дават такива шапшали и баламурници коооолкото искаш :bgrin:

 

 

Aquila е прав,че не е хубаво да се сменят цигарите.Сега например аз както съм напууууууушен.

Ма мнооооо сте смешни всичките ве майна :woot

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply

Ухх,смей се ти...

За да не ме обвините, че само сънища разказвам, предстои да разберете два 'важни' момента в живота ми.. В реалността... Бях някъде на 13.. Анорексията е гадна болест... НЕ БОЛИ!!! Всяка сутрин ставам с мисълта да ям колкото може по-малко... Поглеждам се в огледалото.. Не трябва да ям!!! Не искам... Не съм гладна... Нямам грам апетит... Храна... Повдига ми се... Повдига ми се от вас и от това, на което всеки ден подлагате стомасите си... От всичките боклуци, които поемате през устния си отвор... Свинщина... Няма да ям...Повдига ми се... Тази вечер си лягам с приятната мисъл, че съм яла единствено една ябълка и тънка филийка с маргарин... Вярно, че изпих и една чаша мляко с какао.. Мамка му!.. Защо ме карат да ям... Защо като не съм гладна.. нямам апетит.. Защо плачеш, мамо.. Не съм толкова слаба.. Здрава съм, просто не съм гладна... Не ме моли!!! Не искай от мен да ям... Няма да отслабвам повече, обещавам... Не! Не искай от мен да наддам колограми... Не,няма да се кача на кантара... Обличам се с два пласта дрехи и се качвам на кантара.. 42 и малко... (не бях много по-ниска от сега .. най мн да съм била 165-6) .. Не! Не плачи...Нетъжаваш ме, а аз съм здрава!!! Здрава съм... Остави ме.. няма да ям, не съм гладна... две .. три .. четири лъжички... Стига толкова... Искам да го повърна! Гади ми се... Как можах да ям толкова много...

Анорексията е гадна болест... Не боли!!! Обладава те... Няма апетит.. Няма глад... Неусетно организмът ти все повече отслабва... Това ти харесва.. Храната губи вкуса си... Безвкусна е... Не я искаш... Мразиш я..!! Губиш и сексуалните си желания..

Хората около теб страдат.. Стопяваш се, превръщаш се в сянка пред очите им е не могат да направят НИЩО!!!

Кое ме измъкна от това състояниее, какво??? Кой? Отговора е прост : Аз! Ако сам не разбереш колко страшно е и колко опасно и не решиш да се бориш... да се храниш.... Не искам и да си помисля какво се случва... А кое точно ме накара да разбера... Ами борбата!

Станах много по слаба физически.. Физическите ми постижения значително се влошиха... А аз мразя да съм слаба... Физически и психически... Усещането, че нямаш сили да продължиш... Че нямаш сили да се бориш... и естествено БОЛКАТА в очите на жената, която ме е отгледала с толкова любов...

Възстановяването трае много повече, отколкото всичко гореописано... Искам да се храня, но не мога.. Организмът отхвърля поетата храна... Стомахът е толкова свит, че едвам поема течности... Плача... СЪЛЗИ, ТОПЛИ СА!!! Повече от година мина докато се възстанових напълно ... Нямаше болка... Поне не физическа! Болката беше много надълбоко... В очите на майка ми... В усещането, че нямам сили... Че ако продължавам така си отивам...

Както и да е... Болници, изследвания, разправии, булшитс.. Никой не може да те убеди да се бориш.... Да се бориш за живота си...

Анорексията е гадна болест мамка му.. НЕ БОЛИ !!!

 

пс: Това един много неприятен момент от живота ми...

Малко по късно ще добавя и друг.. Благодаря за вниманието!!!

 

 

Ето го и другият:

7ми клас... Кандидатстване, разправии, учене, на никой не му е приятно...

Ще Ви върна г/д година и нещо по-рано , 2 месеца преди изпитите, за да ви разкажа за какво си мислех като четях по-горните мнения... Болката,ах... Напълно здрава съм... Напълно съм върнала жизнените си сили.. Ах, колко обичам да се храня, катовсяко добро прасенце... Обичам да правя всяка нощ преди сън и гимнастика...(бтв,още съм такава слабичка, може би към 50 кг,малко по-висока вече, но тези костите в горната част на бедрата ... ханша... все още изпъкват... ) Та, вече две години правя тези упражнения... С една книжка за йога избирам какво да правя , какво не... За тези две години тялото ми доби невероятна пластичност... Научих се да правя мост.. Перфектно!!!.. и други такива асани... Научих се и да правя лък.. Да обясна в какво се състои г/д .. Хващаш краката си зад главата... Точно в това положение(илиачната кост... така се нарича гореспоменатата) опира в пода.. И понася тежестта на цялото тяло... Не знам дали от това се получи... Дали от друго... Но стана така, че тези два месеца се превърнаха в пълен кошмар..Ад... Заболяха ме костите... Точно там... Не можех да се движа, не можвх да ходя...Боли!!! Не можех да се обърна на другата страна в леглото.. Температурата ме измъчва още повече... И отново се тръгна по болници... Едвам се движех, болеше ме даже докато седя, болката беше непоносима... Изследвания... Взимане на кръв( а колко пъти ми спукаха вените да ги е*а в некадърниците... това е друг въпрос )...Колко кръв ми източиха... При какви ли не лекари минахме... Естествено никой не може да определи от какво е тази болка.. Защо е точно там.. Това не беше по специалността на никой!!! А болките продължаваха... Какви ли не диагнози дадоха... Кви ли не рентгенови снимки правиха и кво чудо беше... А болката не спираше.. Убиваше ме... Не можех да ходя, не можвх да се обърна в леглото.. Ами ако утре не мога да стана??? В крайна сметка... Месец и нещо на болкоуспокояващи... Мина.. Оправих се.. Няма я, изчезна... Вървя, с всяка крачка си я спомням... Страх ме е, че на следващата ще ме заболи... Скачам, правя гимнастика.. Нищо... А лекарите.. така и не успяха да определят от какво е.. Болка... Обичам я! Кара те да мислиш само за нея и за нищо друго... Кара те да я уважаваш!!! Кара те да й се поклониш и да признаеш, че няма друго такова чувство...

Смейте се, може би е смешно, когато се събудите от плача на детето си, което не може да спи спокойно .. защото БОЛИ :cry

Link to comment
Share on other sites

Анорексията е гадна болест мамка му.. НЕ БОЛИ !!!

Лоша работа. Неядеш имаш си съвсем други проблеми, а храната ти изглежда толкова ненужна, казваш си че си добре и без се усетиш си свалил 6.5 кг за по-малко от 5 дни.

А когато не си ял месец, ама съвсем нищо твърдо през устата става още по-лошо, започваш да топиш мускули... аби ти знаеш по-добре.

 

 

 

 

 

Кара те да мислиш само за нея и за нищо друго...

Да бе нестава тоя номер, точно когато ме боли мозъкът ми работи като бясен.

 

Кара те да я уважаваш!!! Кара те да й се поклониш и да признаеш, че няма друго такова чувство...

Смейте се, може би е смешно, когато се събудите от плача на детето си, което не може да спи спокойно .. защото БОЛИ :cry

:( :cry адски права. някой който знае за какво говоря
Link to comment
Share on other sites

Винаги съм искала да се разболея от анорексия. Немога да си преставя, че това, което не мен ми е мечта за някои хора е болест. Аз страдам от точно обратното - ям постоянно, всичко, по много, постоянно пълнея и постоянно съм депресирана от този факт. Ставам сутрин, поглеждам се в огледалото, казвам си "Гадост! Ужасна съм" и бягам да се успокоя с нещо за хапване. Майка ми ме вижда и почва да ми крещи, че пак съм надебеляла..."Стига си се тъпкала, виж се на какво си заприличала...още не отворила очи и почваш да нагъваш...младо момиче си, бива ли така да си се разплула...". В очите и няма болка, поне не в началото. Има ярост. С времето се научих да не и обръщам внимание. Тя вика, аз се успокоявам с ядене. Тя вика още повече, аз още повече се успокоявам. И така всеки ден. Докато някой ден не издържа, чуя коментар относно задника ми от някой пубер пред блока и това ме убива. Прибирам се, рева, не излизам от къщи няколко дни или седмици, през което време се успокоявам. С времето се научавам да не виждам в огледалото себе си, а някой друг. Някой, чието лице приемам само защото иначе ще откача. Но понякога не успявам да го направя и виждам себе си. Огромна, дебела, мазна и отвратителна. Имам приятелка, беше 37 килограма, 175 см. Беше на легло в болница, на венозно хранене. Беше с нарушен хормонален баланс, нямаше цикъл повече от година. Техните се бяха побъркали. Сега изглежда страхотно, храни се нормално, но никога вече не напълня. Бременна е. И си намери страхотен мъж, който преди не и обръщаше внимание понеже беше пълничка. Завиждам и. Искам някоя сутрин да се събудя и огледалото да ме хареса. Искам да мога да се виждам такава каквато съм, а не измисления си образ. Затова винаги съм мечтала да се разболея от анорексия. Вероятно много от вас ще кажат, че съм луда, че незнам за какво говоря, че това е болест, може да се умре...да, знам! Алтернативата е цял живот да бъда Лоена Топка и да ми пука. Незнам кое предпочитам.

Link to comment
Share on other sites

Искам някоя сутрин да се събудя и огледалото да ме хареса. Искам да мога да се виждам такава каквато съм, а не измисления си образ.

Ми продължавай да плюскаш и чакай огледалото да те хареса :bgrin:

Ма ееееей тва наистина голям смях тая вечер ве.Признавам си ма мнооо сте забавни :punk

Link to comment
Share on other sites

@snejko, не си луда, даже си си много нормална!!!! НАй-добрата ми приятелка (която в никакъв случай не е дебела!!!!) адски много иска да отслабне:( побърквам се като ми го каже... Обяснявала съм й.... Но както казах.. НЕ може друг да те спре! Ти, само ти можеш да си помогнеш.(не конкретно за теб)... Повечето момичета/жени имам чувството, че мислят точно по този начин... И всичко тръгва от тези комплекси,... От това когато някой ти каже нещо зад гърба... От това, че не можеш да се погледнеш в огледалото без да видиш всичките си кусури... Има си начини де се отслабне!!! Анорексията... Никога нс съм искала да се разболявам... Исках просто да отслабна... НЕ Е това решението... Да не ядеш... Има много по-разумни начини.. Хората са го измислили.. Голяма глупост е да кажеш, че искаш да се разболееш..

Link to comment
Share on other sites

В момента си мислия че от жена никога неможе да се очква някаква благодарност.Това нещо е просто нетипично за всички жени или аз просто в целия си живот не съм попаднал на такава.Друго което си мисля е че при жените празно няма.Днес са с един утре са с друг понякога и с двама(ако стане фал да зарежат единия или пък да решат кой от тях е по достоен) но никога не са сами или пък обичат някой безумно но немогат да са с него.Също така някой жени търсят само с кой да правят криватни схватки само и само за идеята а в същонст ако някой мъж им го каже в лицето те ти обесняват най-спокойно че те не били такива момичета.Ако пък си го признават хич не им пука че правят лошо впечтление. :angry1

Link to comment
Share on other sites

явно е модно всеки да се изкара възможно най-големия мазохист. И аз съм минал през много моменти когато съм си правил нарочно някои неща,само дето след 2-3 годинки почнах да се питам, аджеба за кво съм се занимавал с тия глупости. А и ако наистина някой може да си търпи болката, няма да тръгне да я обяснява в 20+ реда.Ще стисне зъби и ще изтърпи и няма да опее целия свят с нея. А и преди някой да ме цитира и да ми се озъби - бил съм доста по болници и доста болки ми се е налагало да изтърпя.Ама не съм тръгнал да ги разказвам из форумите или някаде другаде.Ама тва си е въпрос на личен избор ...

Link to comment
Share on other sites

Аз страдам от точно обратното - ям постоянно, всичко, по много, постоянно пълнея и постоянно съм депресирана от този факт.

 

 

@snejko, не си луда, даже си си много нормална!!!!  Анорексията... Никога нс съм искала да се разболявам... Исках просто да отслабна... НЕ Е това решението... Да не ядеш... Има много по-разумни начини.. Хората са го измислили.. Голяма глупост е да кажеш, че искаш да се разболееш..

 

snejko, и аз съм минала оттам и все още минавам от време на време... Намерих му и обяснението, което психолозите дават, но да не занимавам другите с него, сигурно ще им е скучно. Номерът е да се научим да обичаме себе си и да знаем, че тялото - това не сме ние. Тогава се научаваме да сме щастливи дори когато сме наддали няколко килограма (или повече) или пък сме отслабнали повече, отколкото ни се иска. Всичко това е временно, защото не сме само тяло. Има друго, по-важно нещо, което всъщност сме. Как ще го наречем е въпрос на терминология, но това е нещото, което си струва да обичаме у себе си.

 

И само още едно предложение - седни на едно кафене на главната за половин час и преброй колко пълни и в същото време щастливи жени ще видиш. Доста от тях ще бъдат с мъжете, които ги обичат въпреки, че не са с манекенски фигури.

 

Този, който ни обича заради това, което наистина сме, няма да престане да ни обича, защото сме напълнели или отслабнали. Този, който търси само тялото в нас, няма да бъде с нас задълго, защото каквото и да правим, тялото с времето се променя. Просто е. Но е вярно.

 

edit: Колкото за болката - вярно, че е право на личен избор да се гордеем с нея и да я понасяме или дори обичаме. Избор е. Понякога за цял живот. Дано при вас да е осмислен избор с ясно осъзнаване на възможните последствия.

Link to comment
Share on other sites

Доста от тях ще бъдат с мъжете, които ги обичат въпреки, че не са с манекенски фигури.

 

Ба обичат ги чакай.Как може да обичаш нещо дето мяса на прасе :woot

То като не иска да се подържа зарязваш го и толкоз.Тия мъже повечето си търсят после малки пички да шибат ама си мълчат ;)

Последната тенденция при избор на президент в щатите USA e,че не може човек дебел,който не може да контролира тялото си да контролира цяла америка ;) И сигурно сте забелязали,че от последните президенти няма такива да мясат на прасета.

Link to comment
Share on other sites

Ба обичат ги чакай.Как може да обичаш нещо дето мяса на прасе  :woot

То като не иска да се подържа зарязваш го и толкоз.Тия мъже повечето си търсят после малки пички да шибат ама си мълчат  ;)

Последната тенденция при избор на президент в щатите USA e,че не може човек дебел,който не може да контролира тялото си да контролира цяла америка  ;)  И сигурно сте забелязали,че от последните президенти няма такива да мясат на прасета.

OMFG!!! Това за поддръжката на тялото хубаво... Но понякога човек не избира какъв да бъде... Как така ше кайш.. Мясала на прасе.. Понякога промените в тялото се дължат на болести и т.н... въобще не мислиш ли, че можеш да обидиш някой с това мнение? хъх .. А за неподдържането на едно тяло... Всяко нещо ако не се поддържа .. загива, скапва се... Има нещо повече от физическата красота, съгласна съм с миналите мнения,.. колкото и да си красив/а знаеш, че това няма да продължи повече например от още 20тина години... Въобще как можа да го кажеш , наистина ти е весело тази вечер :)))))))
Link to comment
Share on other sites

OMFG!!! Това за поддръжката на тялото хубаво... Но понякога човек не избира какъв да бъде... Как така ше кайш.. Мясала на прасе.. Понякога промените в тялото се дължат на болести и т.н... въобще не мислиш  ли, че можеш да обидиш някой с това мнение?

Не не мисля,че мога да обидя някой.Значи аз мога да ходя всеки ден на гребната база да търча,а тя ша ми стои в къщи да плюска кат прасе така ли?Ибах нейната мама с мен там плътно и тва е.

Аре пък болестите да ги оставим настрана моля те...

Link to comment
Share on other sites

Въобще как можа да го кажеш , наистина ти е весело тази вечер :)))))))

Джейн, защо си губиш времето да го поучаваш. То си мери всичко с неговия си аршин и това си е, няма друга реалност, само неговата. Това, че има мъже, които не изневеряват с малки пички не е възможно. Всичко живо иска да ебе 15-18 годишни. Оттам нататък за нищо не стават. Освен това всичко над 55кг. под ножа за зимата. Само манекенчестите да останат на опашката моля! И как така няма да е красива...задължително трябва да одървя всичко живо иначе не е за него. Ма нищо де, на човека си му е весело, а на мен ми е весело като му чета постовете:)

Link to comment
Share on other sites

То си мери всичко с неговия си аршин и това си е, няма друга реалност, само неговата.

Тук си много права.Така меря и държа на мнението си,а ти хапни си пак и продължавай да се смееш на постовете ми.

Link to comment
Share on other sites

Сладури:) Знаех си, че така ще реагират някои хора на това, което написах, макар, че нито съм се оплаквала, нито съм търсила някакво съжаление, ама кво да прайш...първични реакции колкото искаш. Написах го провокирана от Джейн и анорексията, исках да покажа и другата страна, ама естествено вие взехте да плюете мен "ядящата", а не нея - "гладуващата". Въпреки, че и едното, и другото водят до некрасиви последствия. Нищо...обяснявам си го само с това, че въпросните хора нито ме познават, нито надявам се някога ще се запознаем, така че немогат да преценят реално доколко изказването ми принадлежи на някоя комплексарка търсеща самосъжаление или просто човек, който знае какво е да си имаш определен проблем, но да се бори с него. Никъде не съм написала, че не тичам, че не ходя на фитнес, всъщност нямам проблем с липсата на мъже, които ме харесват и т.н. ама вие веднага почнахте да обвинявате и много да ви разбира главата. Ако пушех много или пък имах някакъв друг вид пристрастеност както повечето хора думичка нямаше да обелите, ама нали съм "прасе":) Е, да ви успокоя...не съм, съжалявам, че си чупихте пръстите да пишете:) Преживяла съм определени моменти по една или друга причина, но кой не е...баси...ако бях пристрастена към тревата вероятно даже щяхте да ми се кефите...това не го разбирам.

Айде със здраве:)

Link to comment
Share on other sites

П.С.

Ако пушиш трева няма да ти пука, че си дебела :)

 

 

и кво от тва ... на мен ми пука

редовно си се ядосвам че волята ми да отслабна е равна приблизително на 0

га се сетя бягам , га се сетя ходя на фитнес , редовно карам по 50+ км на ден колело ма кво да правя нещо съм вери бъгав се си седя на тъпите 75 кила

... вери съкс

 

по едно време не ядях ... и кво -> 70 кила ... малийй ае напий се от радост

ама не върви без да си похапнеш ... на следващата сутрин ->72

на следващата вечер 76 :D

 

не че си вкарвам депресий заради тва че нямам плочки , а бирен корем

просто ме е яд че нямам пълен контрол над тялото си

 

_________________

 

мисля си колко е красиво да ти се сбъдват мечтите

понякога една красива секунда

ти подържа усмивката за месеци ,

а ако секундите станат две започваш да се чудиш дали изобщо си познавал усещането да си щастлив преди това

Link to comment
Share on other sites

Точно сега като прочетох последните мнения, мисля че ме заболя galavata от вас... А ако става въпрос за прасета и комплекси и т.н. искам да споделя, че едни от най най най-готините хора които познавам въобще не са слаби, и са едни от най-птворените и некомплексирани същества, които познавам... Ам търси си манекенки пък, може да те огрее.. :) На мен си ми е добре в кожата !!! От анорексии и булшитс няма и следа :D:D Гледам да не се отпускам :) Спортувам и кво като съм над 55 кг :) (56-7:))))))) И какво като не съм висока(167-8) Здрава съм и съм благодарна на Господ.. Не искам да говоря за това колко мъжете ме харесвали, че ще звуча като надута малка п*тка .. Абе най-важното е да си здрав и да си се чувстваш добре.. Стига безсмислени спорове... На някои чара им е точно в това, че са по-закръглени.

Link to comment
Share on other sites

Мисля си, че днес беше един ужасно хубав, невероятен ден... Чувствах се отлично без някаква причина...Мислех си, че не го заслужавам и благодаря, че го имах. Като се сетя, че другиден трябва да ставам рано, да се приготвям за училище, ми става такова неприятно.. Колко бързо мина това лято.. Като си помисля, че ми остават само броени още такива..... :(

Link to comment
Share on other sites

Като прочетох поста на Jane_Doe, си помислих, колко бързо минават безгрижните години в училище и после, колко съжаляваме, че не можем да се върнем там...

Link to comment
Share on other sites

В този момент ми минават всякакви странни мисли.

 

1. Защо Реал играха толкова слабо ?

 

2. От колко часа съм утре в даскало ?

 

3. Защо не ми се спи ?

 

4. Защо GSM-a си звъни като луд ? ...

Link to comment
Share on other sites

Минава ми през главата, колко е лесно да не отговаряш, когато не ти изнася, вместо да кажеш истината. Трябва и аз да го науча този номер.

Link to comment
Share on other sites

Като прочетох поста на Jane_Doe, си помислих, колко бързо минават безгрижните години в училище и после, колко съжаляваме, че не можем да се върнем там...

Runner над 5 години изминаха от завършването и все още ми се случва да имам прекрасни дни и прекрасни моменти. Това си е до човека :))

 

П.П. Да си се чувал с Jack?

 

w0w - 1777 мнения, бати якото число :]

Link to comment
Share on other sites

Минава ми през главата, че всичко се нарежда, вярно мноооого бавно, но се нарежда. Почти съм доволен :D .

 

Още ми минава през главата, какво подяволите правя във форумът, а несъм на лекции, още 6 часа :wir

Link to comment
Share on other sites

  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...