OutCold Posted June 23, 2005 Share Posted June 23, 2005 ееее браво, snatch, добре го каза! ша докладвам да ти се увеличат джобните. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bratmito Posted June 23, 2005 Share Posted June 23, 2005 Аз наще не ги виждам за повече от 30-40 мин дневно,кви проблеми да имам......Може би тва е проблем като се замисля....От време на време мрънкат ама отдавна съм се научил да не ми пука и да не им обръщам внимание Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted June 23, 2005 Share Posted June 23, 2005 Станал съм на 20 години и още ми забраняват абсурдни неща. Последния хит беше, че няма да играя на компютъра си "до второ нареждане". Предполагам, че това се брои като проблем. Ама какво да ги правя. То не че и аз не се засинявам де... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Vastril4o Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 бррррр... Както си го направите , така ще вие...Нормално е да има дребни недоразумения , но като цяло сичко тряя да е ок , все пак това са единствените хора на който може да се има пълно доверие Когато човек премине от децките си години в малко по зряла възраст и спре да прави неща който да дразнят родителите е хубаво да правите малки , но важни жестове към тях , те много се радват на това Замислете се колко често казвате на родителите си : ОБИЧАМ ТЕ ??? започнете да го правите по-често , защото това са единствените хора който за ви бърсали гъза и винаги са стояли зад гърба ви... Link to comment Share on other sites More sharing options...
snatch Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 . Link to comment Share on other sites More sharing options...
sMARTBomber Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Замислете се колко често казвате на родителите си : ОБИЧАМ ТЕ ??? започнете да го правите по-често , защото това са единствените хора който за ви бърсали гъза и винаги са стояли зад гърба ви... Respect Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 И може би са единствените хора, които биха ви обичали безусловно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Родителите са единствените хора,които каквото и да направиш,колкото и да си тъп,колкото и да си грозен и смотан,винаги ще те обичат сякаш си най-перфектния син/дъщеря.Така че,малки сладки тийнейджърчета,престанете да мразите родителите си и да им правите напук,те ви обичат ви мислят само доброто. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Абе вие за някакви извънземни ли говорите????? Link to comment Share on other sites More sharing options...
gerry^^ Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Замислете се колко често казвате на родителите си : ОБИЧАМ ТЕ ??? започнете да го правите по-често , защото това са единствените хора който за ви бърсали гъза и винаги са стояли зад гърба ви... На майка ми поне по десет пъти на ден и го казвам Link to comment Share on other sites More sharing options...
D-Simon Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Не защото аз командвам в къщи Link to comment Share on other sites More sharing options...
b0r3d Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 И може би са единствените хора, които биха ви обичали безусловно... <{POST_SNAPBACK}> И единствените които ще ти застанат зад гъза, когато стане напечено. От опит тогава може и приятели да не останат, нито гаджета, само родителите ти, ти покриват гъзинката. Кофтито е че в пуберетета и малко след това повечето не го разбират и се подвеждат по средата в която виреят Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Когато в началото на тази година се почувствах ужасяващо сам, без контакти с приятелите ми, за някои от тях започнах много сериозно да се чудя влизат ли в тази категория, без приятелка, без нищо. Тогава, тогава наистина оцених колко много струва семейството. Сега когато и да поиска помощ който и да е от тях, колкото и неприятна и досадна да е работата, която върша (като например пренасяне на греди, тухли и т.н.) - правя го. Защото когато са ме били по-големите, когато съм бил в емоционална дупка, когато съм ходел с осран задник и въобще хилядите такива примери - майка ми и баща ми винаги са ме подкрепяли и са ми помагали. Да, има я разликата в поколенията, наистина не могат да ме разберат за някои неща, и за това съм гласувал, че има проблеми - отношения между хора, в които няма търкяния - това за мен е нереално. Но мога да кажа, че изключително много обичам тези двама човека, които са се лишили от толкова много, които са се лишили от айляшкия и купонджийски младежки живот (били са на по 23), за да ме има мен, за да имам условия да израстна 'като бял човек'... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.