9 юни

[Friedrich]

След преврат на Военния съюз е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет. В началото на юни 1923 г. председателят на Централното управление на Военния съюз издава директива, с която определя извършването на преврата срещу правителството да е 8 срещу 9 юни. Повод за преврата са силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923 г., произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение изчерпва търпението на монарха и той дава знак за извършване на преврата. В провинциалните гарнизони са изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, е наредено да се явят вечерта на 8 юни 1923 г. в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установяват и самите водачи на преврата - полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др. В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включва с непосредствени действия. На 7 юни 1923 г. той посещава министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да занижи неговата бдителност. Акцията започва по предварително изготвен план. Най-напред се вдигат заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпват към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказват никаква съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започва и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправя към двореца "Врана", за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. След като се убеждава, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписва поднесените му укази. По-значителна съпротива на преврата оказват привържениците на БЗНС в някои центрове - Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застава самият Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче е бързо сломена. Превратът на 9 юни 1923 г. е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него е свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпва на престола през октомври 1918 г., иска да поеме управлението в свой ръце. Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягат устоите на частната собственост, нанасят известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии, са загрижени от разрастването на Българската комунистическа партия (т.с.) и превръщането й в масова сила в следвоенния период. Всички те са недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтиква десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта. Първоначално сред тях преобладава идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война техните редици значително оредяват откъм членска маса, нито една от тях не е в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това става причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стига до образуването на т.нар. Конституционен блок, чиито основи са положени през юли 1922 г. от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитва да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замисля провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922 г., завършва с поражение, което кара водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказва безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентират към организирането на таен заговор, в който главна роля е отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора е възложена на Военния съюз. Той от своя страна привлича малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлява тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприема нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 г. Военният съюз прониква във всички гарнизони на страната и успява да привлече на своя страна не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ -то Обикновено народно събрание (април 1923 г.) от БЗНС главозамайва неговите ръководители и самото правителство и приспива тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна, БЗНС неочаквано насочва своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това става причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии. Това обстоятелство окуражава заговорниците и ги подтиква към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработва специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани са обектите, които трябва да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успяват да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията "Кубрат", спортната младежка организация на скаутите. Обещана е и помощ от Вътрешната македонска революционна организация, която трябва да им се предостави в случай на нужда и пр. След преврата на Военния съюз е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (МВРНЗ и МВ). След успеха на преврата новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и националлибералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

[sincity]

Поздравления! Исторически момент! Трябва да се знае!