AuReOluS Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Не съм сигурна,дали такъв вече е поставен,но това е нещото,което ме тормози отвътре и иска да бъде разгадано...Любопитно е,защо толкова много мъже се страхуват от връзка ?! Това мен ме навежда на друг въпрос,далеч по-основен...- От какво се страхуват всъщност??? Help me to find the answer..... ПС:В случай,че такъв въпрос вече е поставен,моля за извинение...и линк към него... Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 тези, които се страхуват са или "играчи" или пълни нещастници ( в крайна сметка и двете групи са си пълни идиоти и бакшиши, но това е като се направи равносметката). "играчите" - сменят мацките и така си доставят изкуствено чувство, че владеят ситуацията. но всъшност те не могат да задържат човека до тях. а ако успечт усещат, че ще могат да бъдат "разкрити", че в тях има някакви чувства, които са " обидни" за всеки "играч". другите, които наистина не могат да създадат стабилна връзка, на тях не може да им се помогне. те просто не могат да изпитват чувства. дали, защото са ги прецакали, дали защото никога не са имали и не знаят какво е. мъжете се страхуват от това да признаят чувствата, защото за да си "мачо" не трябва да имаш чувства. страхът, че другите пичове ще ги ебават, че са се поддали на една жена и тази жена ги владее. аз съм за продължителните, не се страхувам от тях, не се страхувам да покажа чувствата си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Ами не знам,аз не се страхувам,хората,които познавам-също.Но си мисля,че и мъжете,и жените се страхуват да се обвържат за дълго,просто защото не знаят какво искат.Но това се случва до определена възраст обикновено.Иначе връзката за мен носи позитивен смисъл,ако липсва смисъл,значи не е връзка,а само е***е/запълване на дупки от свободното време/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 AuReOlUS,караш ме да се напъвам ся като се замисля и мен ме е шубе чат -пат,не за друго ами шубето че ставам прекалено......свикнала сам с този човек и после раздялата е адски гадна и трудна,а ако искаш да я избегнеш,затъваш още повече!щото само се тормозиш(нещо като с отказването на цигарите ми влиза) да не забравя и факта че в момента в който е на сериозно,и почвам да мисля само за чуждо по добре ми е да не знам че имам няква "сериозна връзка" ама всичко с времето си Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Хехехе интересен въпрос...но отговора мисля е прозаичен...Естествено се наемам да коментирам само мъжете, за жените не мога да кажа нищо, който казва че разбира жените лъже или себе си или всички други. Та относно мъже те - тях просто ги ужасява мисълта че ще е**т един и същи задник. Моногамията почти не се среща в природата. Всеки мъж вижда поне 2-3 жени на ден, които с удоволствие би е**л, стига да има възможност и да е сигурен че "забежката" му ще остане неразкрита. Аз лично съм ЗА дългите връзки, тъй като другото даже не са връзки, те са някакви разминавания, случайни сблъсъци в потни чаршафи...Само че съм ЗА свободните дълги връзки. Имам позната двойка, които се обичат много, заедно са от доста време, но нищо не им пречи да си поръчват курва за тройки. Истината е че мъжете обичат курвите, затова жената, която иска да задържи един мъж трябва да знае как да се държи "мръснишки"... Това е засега ако се сетя още нещо ще пиша пак... EDIT Баси колко глупости написах .... но нейсе... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Много, много интересен въпрос. Стараейки се да ти отговоря намирам някои отговори за самия себе си. Най-много се страхувам от връзка, базирана на повърхностни чувства. А това е наистина проблем, защото осъзнавам, че в последната близо година ми е почти невъзможно да се влюбя. Много пъти осещам пориви към една или друга особа от женски пол, но нищо повече. Не знам, може би съм станал прекалено взискателен, но смятам, че съм способен да дам много на една жена и за това искам много... И оставам на максимата "по-добре орел в небесата...", но не обичам да правя компромиси на тема любов. Обосновката на причината - изключително свински бих се почувствал, ако 'тръгна' с някое момиче и в последствие установя, че не изпитвам нищо повече от повърхностно привличане. Гадно би ми било, именно, защото съм силен емпат и разочарованието и болката, които ще причиня най-малкото с липсата на искрени чувства (не мога да лъжа на тази тема) ще ги доловя и изпитам не по-слабо от наранения индивид. Може би алогично и абсурдно би прозвучало, но за мен наистина е така - не се страхувам от причинената на мен болка - нея ще я преживея. Болката е нещо относително и мимолетно, била тя и смисъл на живота ми. По-лесно преживявам собствената болка, отколкото чуждата. А най-лошото е, ако аз съм причинителя. В един такъв случай си загасих цигара в ръката и почти не усетих реална болка.... Пак изписах роман.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 7, 2005 Author Share Posted June 7, 2005 Да...кой ли не се сблъсква с въпроси от сорта..ама сигурен/а ли съм ,че имам чувства към...ама истински ли са...ама ако бъда с него/нея и изчезнат??!! Какъв е смисъла Скорпи?? И аз не обичам да наранявам...но не е ли по-болезнено да бягаш от нещо,а и глупаво без да знаеш какво ще ти донесе то?!Не че не съм го правила... Да боли,но...да взема да хвана пътечката и ХОП!! в Гората,че да не наранявам никой...пък и никой мен...Всичко това адски много ме обърква... То верно,че въпросът не е само до мъжете,но от вас мнение искам..за да разбера дали пък не попадам само на бъзльовци????То с моя разбит "радар" кво друго да уловя... Тва беше гадна шега...Съжалявам! Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Готина тема! Поздравления! За мен отговорът е ясен. Има ли истинска любов между двама души, няма страх от обвързване! И обратното. Поне при мен е така.Ако нещо куца във връзката, започва да се появява този страх! По-важният въпрос следователно е как да се запази любовта и силата на чувството? Но това е друга тема. Link to comment Share on other sites More sharing options...
b0r3d Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Ами с такива жени как да не се страхуваш от обвързване Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Като за начало - поздрав за хубавата тема. Скромнното ми мнение е, че всичко зависи от характерите на хората. Това че.. ти си попадала на мъже от този тип, не значи че не съществуват и такива, които нямат нищо против по-стабилни отношения. Аз например предпочитам да знам че човекът до мен няма лесно да се поддаде на външни влияния по време на самата връзка, но това разбира се не е гаранция че ще сме вечно заедно. Поне.. евентуалната причина за раздяла да е всичко друго но не и лъжи.. изневери.. и т.н. Относно моногамията - не е вярно че не съществува в природата. (доста видове птици живеят само с един брачен партньор за цял живот). Колкото до хората: самата анатомия на мъжете е такава че те да бъдат способни да бъдат с няколко самки едновременно. Това е с цел продължаване на рода.. и е нормално. Тази особеност в природата на мъжете обосновава страхът от сериозни връзки. Този страх обаче стои на по-ниско ниво и когато човек разбере че е по важно да има не само сексуален партньор но и верен приятел до себе си страхът от моногамията се забравя. Извода е: всичко с възрастта си. Когато човек е млад тои трябва да се възползва от възможността си да е конкурентен на "пазара" ако мога така да се изразя - разбира се граници трябва да има защото безразборният секс.. води до притъпяване на чувствата и.. разни болести предавани по полов път Имам позната двойка, които се обичат много, заедно са от доста време, но нищо не им пречи да си поръчват курва за тройки. Култ, култ!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Виж, относно страха и бягането - не бих казал, че това правя. Пред мен има два избора: единия - да прескачам като една работлива пчеличка от мацка на мацка с надеждата някоя истински да ми хареса, но това не съм аз, не мога така, трудно преживявам причинената от мен болка. Не мога да се променя до такава степен, че да не ми пука за ответния човек. Не мога да водя връзка за единия секс (пробвах един единствен път и когато се получи акта беше изключително тъпо и неудовлетворително. Другия вариант е да чакам да дойде момента. Кога ще дойде - когато дойде - ще разбера. Предпочитам да свиквам със самотата и да се възползвам от преимуществата, които ми дава. А когато дойде момента - ще разчитам сърцето и интуицията ми да не ме излъжат. Рядко го правят А за истинската любов - тя не идва изведнъж. Тя трябва да има почва да поникне, трябва да има нещо, което да гори, нещо, което да се запали. Рядко, много, много рядко се случва да избухне като вулкан и да гори дълго... Edit: jozo, това, което описа, според мен е просто едно оправдание за прекратяване на връзката, не обективна причина за края й... Link to comment Share on other sites More sharing options...
jozo Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Аз лично никога не съм се страхувал да започна една връзка!!При мен проблема е точно обратния!!Аз винаги срещам момичета които след 1 2 седмици или може малко повече да ми кажат че те непонасяли дългите връзки!!След като им задам въпроса защото не ги понасят не получавам никакъв отговор!!Това според мен е така защото дадения човек незнае какво иска от този срещу него!!Те ходят с дадения човек просто ей таза за да ходят с някой си или пък да изплозват дадения човек само за креватни схватки! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Смисълът да мога да си позволя спокойствие и почивка с човек, който би ме разбрал. Link to comment Share on other sites More sharing options...
stefan Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Аз лично никога не съм се страхувал да започна една връзка!!При мен проблема е точно обратния!!Аз винаги срещам момичета които след 1 2 седмици или може малко повече да ми кажат че те непонасяли дългите връзки!!След като им задам въпроса защото не ги понасят не получавам никакъв отговор!!Това според мен е така защото дадения човек незнае какво иска от този срещу него!!Те ходят с дадения човек просто ей таза за да ходят с някой си или пък да изплозват дадения човек само за креватни схватки! <{POST_SNAPBACK}> ..или пък защото незнаеш как да ги задържиш, или правиш нещо не както трябва Link to comment Share on other sites More sharing options...
jozo Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 ..или пък защото незнаеш как да ги задържиш, или правиш нещо не както трябва <{POST_SNAPBACK}> По скоро това е от някво бързане и аз незнам точно за какво!!После се получава че искат се върнат ама аз назад не се връщам!!Дал съм шанс не са го изплозвали после какво като ми се мазнят да сме станели пак гаджета The`ScorpioN точно така е както го казваш за това и аз обичам да задавам забиващия въпрос "Защо така мисли?" и да гледам как немогат да ми дадат свястно обяснение!!Точно по тази причина казвам че повечето момичета незнаят какво искат!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Brat4ed' Posted June 7, 2005 Share Posted June 7, 2005 Аз лично не се страхувам от сериозна(дълга или каквото там разбирате под това) връзка. Лично на мене не ми харесва да се обвързвам, щото си искам свободата и не искам да завися от някоя. Трябва да става въпрос за някаква много сериозна любов за да желая дълга връзка( пр. година и повече) и това да ми харесва. Личен факт - нямам връзка по-дълга от около месец и половина именно заради горенаписаните неща. Съответно заради тази моя особеност, която явно е стабилна част от характера ми плащам със самота понякога. тези, които се страхуват са или "играчи" или пълни нещастници ( в крайна сметка и двете групи са си пълни идиоти и бакшиши, но това е като се направи равносметката). "играчите" - сменят мацките и така си доставят изкуствено чувство, че владеят ситуацията. но всъшност те не могат да задържат човека до тях. а ако успечт усещат, че ще могат да бъдат "разкрити", че в тях има някакви чувства, които са " обидни" за всеки "играч". другите, които наистина не могат да създадат стабилна връзка, на тях не може да им се помогне. те просто не могат да изпитват чувства. дали, защото са ги прецакали, дали защото никога не са имали и не знаят какво е.мъжете се страхуват от това да признаят чувствата, защото за да си "мачо" не трябва да имаш чувства. страхът, че другите пичове ще ги ебават, че са се поддали на една жена и тази жена ги владее. аз съм за продължителните, не се страхувам от тях, не се страхувам да покажа чувствата си. <{POST_SNAPBACK}> И доктор по психология не би го описал по-добре! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 Максималната реална дължина на връзка ми е 5 месеца. Под реална имам в предвид факта, че имах една "връзка", която продължи към 7-8 месеца, само дето имаше мааааалко разстояние помежду ни. Това го отдавам на трудния ми характер. Може би не може да се намери някоя, която да издържи на всичките ми странности ^^. Но пък като се замисля 60-70% от връзките съм ги прекратявал аз (може би заради шибаното си его, да не съм аз зарязания) което пък ме навежда над мисълта, че аз пък трудно си харесвам някоя... Лелеее... ся като се замисля, да `зема да се кача в планината и да не слизам... баси анти-социалното животно дето съм ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lestat Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Ти пак си добре, човек...Ами аз...Два пъти подред ме ебът много яко.Едната връзка Две години, другата 6 месеца.Аз нали обичам хората, раздавам се, помагам с каквото и когато мога...и в резултат...И двете жени ми изневериха брутално и то не по веднъж и ме зарязаха с вече изтърканата фраза "да си останем приятели, а ?"Ами спокойно мога да ти кажа че си късметлия.Сега това е на път да се случи пак с трета жена.Не точно същото, но аз пак ще съм оставения заради това, че се раздавам.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lord_Gudo Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Аз не се страхувам от връзка ама другите се страхуват от връзка с мен ... имал съм кратки връзки но само толкова и не мога да бъда напълно обективен по темата. За мен връзката е нещо свято и никой чужд човек няма право да я прецаква. При мен нещата стоят горе-долу така: за мен като нещо се започне трудно може да спре и да се откаже, но щом се налага мога да се боря, но определен момент няма си погубвам живота заради един човек. Това никога не го заявявам на някоя жена като съм с нея защото може да не ме разбере или да се уплаши. Може сред приятелите ми да се дъжа кат олигофрен, но с жените съм внимателен и нежен не им говоря някакви гадории и простотии които често ръся за да става смях. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 бих избегал връзка с една жена ако: 1. не ме привлича сексуално 2. не се опитва да ме разбере, не ме излушва 3. желае да ме пороби ( а всяка жена се опитва да го направи малко или много ) 4. приятелите и са глупаци ... мога да дам още хиляди оправдания .. но истината е че ако няма магия,няма игра, няма смисъл се лъжем, че се обичаме или алабала .. ето една причина поради която сериозните неща ме избягват .. :Р Link to comment Share on other sites More sharing options...
vasil088 Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 1. не ме привлича сексуално При мен,ако не е изпълнена първа точка и край,няма смисъл от другите Link to comment Share on other sites More sharing options...
archangel Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Аз лично не се страхувам от дълготрайна връзка, даже мога да заявя, че изпитвам по-голям страх от някоя например 1-2 седмична връзка, отколкото 1-годишна. Досега моногамията не ми е била проблем (това предполагам се дължи на факта, че обичам момичето, визирам само едно, защото връзката ни вече продължава 4 и половина години, за съжаление обаче няма да продължи още дълго ). А иначе който човек, независимо момче или момиче, се страхува от дълга връзка, значи се страхува от възможността да бъде разбран и да намери най-добрия приятел в живота си. За мен в живота най-важното е любовта, както каза един стар и мъдър човек (дядото на въпросната ми приятелка), няма ли любов и уважение всичко останало се обезсмисля. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lestat Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Аз лично не се страхувам от дълготрайна връзка, даже мога да заявя, че изпитвам по-голям страх от някоя например 1-2 седмична връзка, отколкото 1-годишна. Досега моногамията не ми е била проблем (това предполагам се дължи на факта, че обичам момичето, визирам само едно, защото връзката ни вече продължава 4 и половина години, за съжаление обаче няма да продължи още дълго ).А иначе който човек, независимо момче или момиче, се страхува от дълга връзка, значи се страхува от възможността да бъде разбран и да намери най-добрия приятел в живота си. За мен в живота най-важното е любовта, както каза един стар и мъдър човек (дядото на въпросната ми приятелка), няма ли любов и уважение всичко останало се обезсмисля. <{POST_SNAPBACK}> Виж ся...прав си бе м**а му д***а, но ако всички муже и жени разсъждаваха по този начин,....нямаше да имаме проблеми....работата е там, че сме адски различни...и все повече и повече изтъняваме....ставаме повърхностни... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Виж ся...прав си бе м**а му д***а, но ако всички муже и жени разсъждаваха по този начин,....нямаше да имаме проблеми....работата е там, че сме адски различни...и все повече и повече изтъняваме....ставаме повърхностни... <{POST_SNAPBACK}> Колкото повече мирише стадото - толкова по-ясно се открояват тези, които се къпят. Или обратното, както предпочитате. Ако всички мъже и жени разсъждаваха еднакво - цялото човечество щеше вкупом да се самоубие от скука. Щото секи те разбира, няма конфликт, няма спор. А в споровете се раждат много идеи. Ако всички сме еднакви, няма да има развитие. Защото именно когато се сблъскат две противоположности - тогава се ражда нещо ново. А без ново - няма развитие. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lestat Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Така е, но не си ли съгласен, че все повече стават хората, който се развиват по наложен шаблон и не дават нищо от себе си???В смисъл, всички ходим (сме ходили) на даскало, дотук добре.Но после..."модното" взима превес над другите, по-значителни неща и човек се губи като личност...Продължава развитието си по шаблона, определен от чичковци и лелички, които изкарват бая пари от него самия.И другото, по-страшно нещо е, че те определят степента на развитие...и в какво точно ще се изразява това развитие... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.