Jump to content
BulForum.com

Пъравата любов ръжда не хваща...


Recommended Posts

Една мисъл мъчи съзнанието ми... :unsure: Ако сте били с даден човек, към когото сте изпивали много силни чувства :wub: (говоря за любов), но поради една или друга причина сте прекъснали своята връзка, то възможно ли е да забравите и изпитате тези чувства отново, при подновяване на връзката (след поне година)? А ако в същото време изпитвате и чувства към човек, с когото знаете, че няма да бъдете никога? И така... Не знам дали отговорите или коментарите по тази тема ще ми помогнат да разреша своя проблем, но ви моля да ги дадете!

Link to comment
Share on other sites

Вярно е - не хваща ръжда.Но има и друга приказка:"Очи,които не се виждат дълго време се забравят." - така че - търсете любов,която е по-близо до първата.Или дори и да не искате,подсъзнателно ще я търсите ;)

Link to comment
Share on other sites

Аз изпитвам силни чуства (любоф) към едно момиче близо година....били сме заедно (2 дена :cry ) и още ги изпитвам.....направо я обожавам ....но за съжеление както е казал Николай Реинов "това което най-много ти приляга винаги пренадлжеи на друг" (или аз си въобразявам че ми пиляга)

 

П.П знам че се пише любов споко ;) някой да не писне че съм го писал грешно

Link to comment
Share on other sites

Доскоро бях в подобна ситуация, поне подобна на това, което описваш и понеже старите чувства не успяха да се възобновят по твърде сложни, за да бъдат коментирани причини, реших да не се мъча повече и да насоча силите си към друг човек, който макар че е доста далеч...аз обожавам. Май предпочетох славея в гората пред врабчето в ръката.

Link to comment
Share on other sites

Ами от опит мога да кажа,че когато чувствата са били/са силни,нещата ,дори отложени във времето стават...рзлично е да подновиш отношения с човек,когото малко или много познаваш повече,отколкото би познавал някой нов...От друга страна пък има нещо,което приятелка ми каза преди време -"Щом една врата е била затворена,не е нужно да се отваря."...

Link to comment
Share on other sites

Всяки човек който си обичал, остава частица от себе си в теб. В повечето случай първата любов става база за сравнение на всички останали след него/нея. Това го казвам от личен опит... Първата любов умира трудно...

Link to comment
Share on other sites

Никога не гледам назад.В повечето случаи за мен спомените са губене на време.Always Ahead ;)

Дано след време останеш с това убеждение :)

 

Поговорката важи с пълна сила за всеки - първата любов ръжда не хваща.

Link to comment
Share on other sites

Всеки на когото си отделил време и внимание оставя някакъв спомен за себе си.

Първата любов е нещо ново и непознато, тя те връхлита с пълна сила и помита всичко след себе си. Тя ти помага да осъзнаеш с какво си сгрешил, за да не повтаряш същата грешка следващият път. Именно за това тя остава по-трайна следа от останалите връзки, защото един вид се явява тяхна основа. Понякога даже първата любов не е толкова силна колкото следващите, но това си зависи от хората, от отношенията им един към друг(при мен лично първата до такава степен бледнее пред сегашната, че чак прозира:)))).

От първата любов трудно можеш да се отречеш, защото ти се иска да повториш изпитаното щастие с този човек, да се върнеш при него, да върнеш тръпката от това да сте заедно, но според мен не бива, вярно си е че всеки има право да бъде щастлив, но не е това начина. Откажеш ли се от шанса да бъдеш свободен и да потърсиш нов спътник в живота си ти се предаваш на "незаличимата" болка от раздялата.

Първата любов трябва да те тласне напред в търсене на "истината" за взаимоотношенията между хората, а не да те постави в едно статично положение, в което ти си замечтан в това, да направиш миналото си бъдеще(така спираш развитието си според мен). Нещо приключило ли е значи е имало защо и твоята задача е да продължиш напред независимо дали става върос за първата, втората...двадесетата любов.

С времето тези спомени, които сега те наранват ще те направят по-силен и дори ще гледаш на тях с усмивка.

Link to comment
Share on other sites

NATI,аз съм съгласна с това ,което казваш ,че не можеш да останеш в "статично положение" ,но кой казва ,че когато прекратиш отношенията си с този човек тръпката угасва.Вярно, боли ,след време минава имаш и други любови ,по-слаби ,посилни ,но се срещате например след няколко години.И аз питам, защо пък да не е възможно тръпката да се поднови и любовта да те връхлети с нова сила, дори може да е много по-чиста и истинска.Ти не се отказваш по този начин да"търсиш друг спътник" в живота.Просто се случва.Любовта може би и за това е велико чувство, защото има способността да възкръсва..Това е лично мое мнение ,не претендирам ,че е вярно:Impossible Is Nothing!,не мислите ли?

Link to comment
Share on other sites

Jane_Doe най-глупавото нещо е да се разделиш с някой и водена от тази появила се отново тръпка да му се метнеш на врата и всички да заживеят щастливо. Живота е прекалено кратък, за да се заблуждаваме, че ще имаме още един шанс след поредния провал на нещо отдавна приключило....

 

edit 1 : Някой ден може и да разбереш за какво ти говоря, но моето лично мнение е, че миналито си е минало - то няма да се върне, бъдещето е в твои ръце единствено и само, ако през настоящето осъзнаеш тези две неща по-горе. Иначе доста дълго време ще повтаряш една и съща грешка. Най-съблазнителните неща са и най-опасни... :)))

Link to comment
Share on other sites

Jane_Doe най-глупавото неЩо е да се разделиш с някой и водена от тази появила се отново тръпка да му се метнеш на врата и всички да заживеят щастливо. Живота е прекалено кратък, за да се заблуждаваме, че ще имаме още един шанс след поредния провал на нещо отдавна приключило....

 

Оух,май отново съм неразбрана.Съвсем не казах или не исках да кажа това ,нито дори твърдя, че когато нещо е приключило само да чакаш да се появи отново и "да му се метнеш на врата".Аз например съм на 15,питам има ли значение кой обичам сега като рано или късно то ще свърши и дори и да страдам, ще има много други след него, за които също ще страдам.Би следвало ,че много по-голямо значение има да се обичаме с този човек след 10 години.Какво отричаш ,че това е невъзможно ли?Защо не?/както обича да казва една ТВ водеща,хахах/Ако любовта наистина е силна длаи изобщо ще мислиш оххх ми то преди 10 години ходихме и няма нужда отново да пробваме.Ами според мен дори така е много по хубаво.И двамата вече сте преживяли редица други любовни разочарования ,имате много по-голям опит, ЗНАЕТЕ КАКВО ИСКАТЕ/да се надяваме/един от друг,има я тръпката ,кое му е безсмисленото?Ако все мислиш ,че нямало да се получи например...а,ма то и ти затова говориш, живота е прекалено кратък.Естествено ако ти се отдаде такава възможност няма да я изпускаш.пне аз не бих.Обаче отново всичко става относително ,защото ако този човек за тебе е първата любов ,то ти може за него да си незнам си коя,надявам се ,че този път ме разбрахте.

Link to comment
Share on other sites

За мен лично първата любов се забравя трудно(или не хваща ръжда :) ) не толкова, защото първите неща винаги се помнят, а защото за нея човек най-много се раздава. всичко е толкова чисто и невинно-розово и пухкаво... И ето, че един ден просто нещата свършват. Минава време. Всичко се забравя, но ти вече си се променил-детската наивност вече я няма.

Link to comment
Share on other sites

аз никога няма да забравя моята истинска любов.преди 6 месеца се разделих с половинката си и изпитвам същите чувства и сега както преди 6 месеца.не мога да я забрава.опитвам се но е много трудно.не мисля за нея,не правя неща които да ми напомнят за нея,но уви.немога да я забравя и да спра да я обичам.ве4е сам на 23 и сам разбрал какво е любов! истинската любов остава завинаги!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1

Link to comment
Share on other sites

м да

Прочетох сичко до тук и искам само да кажа , че първата любов ражда не хваща , но ... никога не бих заменил сегашната си приателка за първата си любов :confused

 

Разбираш че правиш грешки , но с времето се поправяш , въпроса е в това че хората се учат докато са живи и винаги ще има препядствия независимо от това да ли си с първата си любов или не.

Важно е човак да има някой до себеси иначе живота му става доста безсмислен , не мислите ли???

 

Бих могъл да напиша един роман , но в момента съм зает :devil :love

 

 

 

 

Винаги ще я помняяяя :cry

Link to comment
Share on other sites

Няма такова друго нещо като първата любов : тя е нещото което ще си спомняш след години с всичките му детайли.

Но не правете грешката да се връщате към нея ако веднъж е прекъсната във времето (тя никога не свършва така че няма да кажа свършила). Защото като се върнеш назад откриваш какви чудовища имало в килера и как те ти изяждат хубавите спомени.

Защото според мен човек всъщност не се влюбва в другия човек (поне не веднага) а в представата си за него (която понякога няма нищо общо с човека). И когато от дистанцията на времето погледнеш назад виждаш ясно колко е раличен човека от представата. Така че остани си с представата за човека и не ръчкай загаснали огньове.

Link to comment
Share on other sites

Аз пък ще ви контрирам с друга мисъл:

"Не е важна първата любов, а тази, която те кара да я забравиш".

От първата ми любов са останали само приятни спомени. Чувствата ги няма, сега е само приятелството.

Link to comment
Share on other sites

Честно да ви кажа 1 любов трудно се забравя. Скъсах с нея преди 2 години и още немога да я забравя. Трудно е но се опитвам да не мисля за нея но винаги в най неочаквания момент изскача спомен за нея и айде пак се сещам за нея :cry . Незнам човек които да е забравил първата си любов. Хора не правете грешки за които по-късно ще съжалявате адски много.

Link to comment
Share on other sites

Аз пък ще ви контрирам с друга мисъл:

"Не е важна първата любов, а тази, която те кара да я забравиш".

От първата ми любов са останали само приятни спомени. Чувствата ги няма, сега е само приятелството.

 

АБСОЛЮТНО ВЯРНО :moon:

Link to comment
Share on other sites

Пъравата любов ръжда не хваща...
hva6ta hva6ta 4e i votorata dori ;)
А ако в същото време изпитвате и чувства към човек, с когото знаете, че няма да бъдете никога?
mnogo e lo6o znam kakvo e :cry

ne znam za tebe ama na men ni6to ne moje da mi pomogne, dori da si izleq 4uvstvata si na nekogo - ne pomaga, da izlezna s kompaniq o6te po lo6o, jenite hodili po magazinite - ami i tova ne mi dejstva, kofti si e naj pomaga da si nameri6 drug 4uvek kogoto da obi4a6 ama stava bavno dokato 4uvstvata ti popreminat...

Link to comment
Share on other sites

Аз пък ще ви контрирам с друга мисъл:

"Не е важна първата любов, а тази, която те кара да я забравиш".

От първата ми любов са останали само приятни спомени. Чувствата ги няма, сега е само приятелството.

Tova e absoliutno vqrno i vaji za absoliutno vsi4ki....I az kogato bqh na 16-17 se razdirah ot vsqka liubov....osobeno ot tezi,koito me zarqzvaha.........napravo primirah...i presledvah vsqka svoq liubov do posledno.I blagodarenie na nastoi4ivostta si uspqvah da podnovq polovinata si vruzki(dosta sum ubeditelna ;) )...........i razbrah 4e sum gre6ala-4e ni6to ne e su6toto 4e zapo4vat samo lo6i spomeni...4e kraqt taka ili ina4e e neizbejen...i za sujalenie hubavite spomeni,koito imah za tqh se prevurnaha v omraza,prenebrejenie....Zatva sled daden moment ne nasilvaite vruzkata si(tva go pravete kogato se ojenite/omujite i braka vi se razpada,ama vi e o6te ranko)

A za purvata liubov........ostava samo nqkuv mugliv spomen....

Za horata,koito ne moje6 da ima6-vinagi 6te te privli4at,6toto tva e v prirodata na 4oveka-da presledva nedostijimoto......

Link to comment
Share on other sites

Не хваща ръжда, ама тръпката не е същата, нито чувствата са толкова силни, колкото са били в началото...

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...