История за Пепеляшка

[tankis]

История за ПепеляшкаАко някой намери подобни да се обади в темата!!!

[chefoto]

История за ПепеляшкаАко някой намери подобни да се обади в темата!!!

<{POST_SNAPBACK}>

Ахахахах Лудата приказка

[RaptoR]

Май тук му е мястото на това нещо...

[Deftur]

Ненормална историйка

[Fifo]

Това много ме накефи.Давайте линкове и на други такива.

[Alliance]

Xa-xa-xa......Mnogo qko be tova.

[Tomahawx]

qko tva be

[Ivoanna]

I bre O bre Ha ha ha

[solenka]

Много яка приказка!

[Fibaman]

Добре са го измислили.

[sharky88]

Qko qko mnogo daje

[diabolik]

Много добре измислено, дано някой знае и други такива линкове

[danielcho]

Нещо подобно ТУК

[capone]

После що на децата от малки главите им пълни с глупости !?!?

[Evil LenoRe]

хахаха т'ва направо ме разби отвсякъде )

[tankis]

Попълнение Дълго,ама ще си паднете от смях!!!

 

 

Как биха разказали приказката за "Червената шапчица":

 

 

1. Анонимен тинейджър:

 

 

- Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:

-Абе, ти къде си тръгнала ма? А оная му вика: -Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене. А вълкът:

-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.

 

-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.

 

И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка". И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:

-Къв си ти, бе?

 

А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:

-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!

 

Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.

 

-Влизай-вика оня.

 

И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:

 

-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?

 

А вълка не се сдържал и й вика:

 

-За да тъ изям, твойта мама!

 

И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

 

 

 

2 .Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:

 

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани). Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са: Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк"; Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица"; Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби. За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

 

 

3.Каруцар:

 

- Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

 

 

4. Програмист:

 

 

 

 

- Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива. Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

 

 

 

 

5. Филмов критик:

 

 

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа. Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой. И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

 

 

6.Рокясал младеж:

 

 

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала: -Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death! Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал: -Брус Дикинсън го духа на негри! Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица. В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:

 

-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?

 

-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.

 

-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?

 

-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.

 

-Ми що са ти такива големи кубинките ма?

 

-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял. Като я изял рекъл:

 

-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!

 

Вълка бръкнал в хладилника и там намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата. На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

[HEKTIK]

sorry,че малко дълго,ама си струва!

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца. - Eто - каза майката. - Какво - попита Червената шапчица. - Ето това - каза майката - ще го занесеш на баба си. - Добре - каза Червената шапчица. - И си отваряй очите - каза майката - вълкът... - Да - каза Червената шапчица. Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O'Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня....

Джек Лондон

Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът. Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.

Ярослав Хашек - Е, и какво направих? - мърмореше си вълкът - едно голямо лайно напpавих, това е...

Оноре дьо Балзак

Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през седемнадесетото столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше и придал класическата четвъртита форма и я беше окачил на железни панти, които на времето си може да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви гравюри, шарки и орнаменти, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селостен дьо Шаварж, фаворит на Мария-Антоанерта и братовчед по майчина линия на детето на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновенна и затова няма да се спираме по подробно на нея.

Mаксим Горки

Бабата се изправи силна, смела и неустрашима и го погледна право в очите с изпепеляващ взор. Зърнал този остър поглед звярът с ужас помисли, че тази баба е така смела, защото е човек. - Какво искаш, Сиви, вълко? - попита бабата и думите и прозвучаха гордо.

Робърт Бърнс

- Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Вълчо. - Иди си. Всички спят у нас. - Не всички - каза Вълчо. - Не зная как си се решил! - Реших се - каза Вълчо. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Вълчо. - Веднаж да минеш моя праг... - Да мина - каза Вълчо. - Утре ти ще дойдеш пак! - Ще дойда - каза Вълчо. - Ни дума никому за туй! - Ни дума - каза Вълчо.

Oскар Уайлд

Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но... Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. С какво мога да ви услужа? Вълкът: Виждате ли .... Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям. Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен. Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост. Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих. Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус. Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно? Бабата: Разбира се към глупостите. Но вие сте непоносим! Вълкът: Кога един вълк е непоносим? Бабата: Когато прекалява с въпросите. Вълкът: А една жена? Бабата: Когато никой не може да я постави натясно. Вълкът: Много сте строга към себе си. Бабата: Разчитам на вашата дискретност. Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо. (изяжда я) Бабата: ( от коpема на вълка ) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.

Чарлз Дикенс

Бедната Червена шапчица не знаеше, какво я очаква. Горкото дете. С каква обич, изписана по хубавото му личице, то отвори вратата, с какво ангелско изражение, то прекрачи прага на стаята, където вълкът, прикрил коварния си и зъл лик с ношната шапчица на бабата, очакваше поредната си жертва.

Ерих Мария Ремарк - Ела при мен! - каза вълкът. Червената шапчица наля две чаши коняк (или ром, уиски, калвадос, сливова, джин, водка и пр.) и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка и т.н.... В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът, ромът, джинът и т.н. беше самият живот. - Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще. Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.

Жак Превер

Вълкът в зори ловци ще спрат, а в нощната тъма Камилен, смърт не знаен мрак, звезди, безброй съдби... защо ридаем аз и ти.

Йордан Радичков

- Ще седна и ще го убия този вълк, драги ми господине. Да не ми е името Спиридон, ако не го убия. - Ще го убие! - говореха ловците. - Лани сума вълци дойдоха от Турно Мъгурелски и от други места. Имаше и да убиваш, и да гониш, и пак да останат. А тоя взе, че ги уби всичките. А вълците от своя страна взеха, че умряха. А вълкът беше седнал и шиеше на една шевна машина " Сингер", има такива машини, та като го види ловецът да си рече: " Брей, то не било вълк, мамка му вълча, а баба Спиридоница ". Да рече тъй и да си иде.

Уйлям Шекспир

Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. ( двоуми се ) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по- добре - да вляза аз и вълка да убия или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата на гладния стомах, тогава би могъл...... Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата сковава мойте сетива...... Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец и бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда единственият цвят на смелостта. Е, хайде спри. Тез мисли прогони. Офелия, ти моя вярна кучка, ела и с мен за всеки случай ти бъди.

Лев Николаевич Толстой

Ловците убиха вълка и извадиха от корема му бабичката и Червената шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи не трябваше да се случва, а щом не трябваше да се случва, то нямаше да се случи, и то разбра, че това, което вършеше, мислеше и говореше, не бе това, което трябваше да върши, мисли и говори, и то реши, че от сега нататък ще върши, mисли и говори само това, което трябваше да върши, мисли и говори.

Кърт Вонегът

Майката на Червената шапчица беше голямя майсторка на баници. Нейните баници бяха сочни и мазни, сякаш правени с мазнината на всички тлъсти евреи убити през втората световна война. Тогава убиваха евреи с подобни цели. Така е то.... Сега, като настана световния глад, защото китайците изядоха всичко, аз си спомням за тези баници и от устата ми текат лиги. Какво би станало, ако една от тези баници попадне сред американците? Според мен никой няма да я изяде, макар че всички умираме от глад. Ако една от тези баници попадне сред нас ние ще се самоизядем за нея. Але-хоп. Разбира се, подобни баници вече не съществуват. Аз ги припомних за да предизвикам лигите ви, защото зная - и вие сте засегнати от световния глад. Така е то... Але хоп. Червената шапчица беше секс-идеалът на глутницата. Когато тя се появи с баницата един вълк я надуши. Тръгна след нея. Този вълк бе проследен и от другите вълци. Винаги е така. Още по мое време, когато бях стар пръдльо. Още тогава, когато един вълк надушеше нещо, всички тичаха след него. Всъшност така се стигна до световния глад.До световния глад се стигна чрез голямото преяждане,но тук става дума за един друг черен понеделник, в който цените ( американските цени) нарастнаха. Але хоп. Всички вълци се скупчиха около Червената шапчица.Никой не искаше да я яде. Вълците си бяха изработили антитела против глада. Механизма на тези антитела им бе показан от китайците. Китайците и вълците по това време бяха най- добрите приятели. В много отношения между тях нямаше разлика и т.н. Та никой от вълците не ядеше Червената шапчица. Напротив, те само душеха чорапите и. Те бяха луди по тези чорапи. Те им миришеха приятно. Какво говоря, приятно, те изпитваха от тази миризма върховна наслада. И всеки от тях имаше ерекция. Така е то.... В скоби, това бе средството, с което по-късно ги избиха китайците. Те пуснаха огромни количества Червени шапчици с подобни чорапи. Вълците бяха в див възторг. Но после китайците прибраха своите Червени шапчици с техните чорапи. Просто ги изпратиха на друга планета.Тогава вълците измряха от полов глад. Така е то.... Але хоп. Но сега Червената шапчица изпитваше адски сърбеж от полиетиленовите си чорапи. Тя реши да ги събуе. Така и направи, И тогава вълците я изоставиха. Обидена от това тя изяде цялата баница и умря от преяждане. Така е то.

[Blitz^^]

Червената Шапчица

 

 

 

Дигитална осавременена версия на класическата приказка

 

 

 

Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица,

 

защото работела на Red Hat Linux.Един ден майка й,стара компютърджийка,й казала:

 

-Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си,дето се хоства отвъд дебрите на големия

 

тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя,че

 

опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.

 

И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета-от рутер на рутер-

 

към хостинга на Бабата.Но не щеш ли,по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC,

 

да почати с аверчетата,Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати ,

 

но за IRCнищо не била казала,така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал,

 

кадето стария и познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена

 

версия файъруол,която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии,била абсолютно

 

непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв,защото тежал 170 кг. и не можел да

 

се надигне от стола си без чужда помощ,но всичко било наред,защото така и така столът му

 

бил позициониран на идеалното място-пред компютъра,а освен това бил на колелца,та можел

 

лесно да се предвижва и до хладилника.Разговорът им протекъл горе-долу така :

 

RedHat: Hi, shishko!

 

3pigs: Maraba!

 

RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.

 

3pigs: Whatever...

 

RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?

 

3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.

 

RedHat: LOL. ROLF! C U.

 

*** RedHat has left #****

 

Но не щеш лиразговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк,

 

които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица,за да забави прогреса й,а самият той

 

избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й,маскирай ки IP-то си през

 

проксито на Червената Шапчица. Влезнал тои в хостинга на Бабата, изкопирал цялата

 

секретна информация, подобрил рекорда и на Minesweeper и я изял. В това време Червената

 

Шапчица , която която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала

 

до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да

 

я изяде.Но преди да щракне с челюсти,Шапчицата се разбъбрила:

 

-Бабо,бабо,защо си се кирилизирала с FlexType?

 

-За да те из....

 

-Бабо,бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?

 

-За да те из....

 

-Бабо,бабо, а защо ти е толкоз смотан фаиъруола ?

 

-За да те из....

 

-Бабо,бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?

 

на Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал,че в момента към

 

бабата се приближавал стар дуумър,който искал да я покани в кварталното клубче за едно

 

бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка -

 

не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил

 

едно BFG и го гръмнал право между очите.От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата,

 

на по 1% жизненост. За щастие,бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия,

 

та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин

 

изчезнали.След това бабата,Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб,където

 

направили едно хубаво троино детмачле. Между другото бабата спечелила

 

но другите я обвинили че чиитва. °__°

 

**************

 

И тъй като всяка детска приказка трябва да има и поука ,за тази ви предлагам цели три:

 

Поука 1 : IRC-то е вредно.

 

Поука 2 : RAM-ет винаги не достига.

 

Поука 3 : Когато загубите ,мойе винаго да обвините понедителя,че чи

[Was ist? ? ?]

Това последното е добро

[break]

тези последните две са малко старички (от Gamediary) но иначе са забавни. А някой да постне какво имаше в първия линк, че вече е изчезнало.

И наистина темата си е за Docs.

[Lord_Gudo]

@Blitz_krieg_1941 тва го бях чел преди доста време, но го бях забравил мноо ма накефи да го прочета отново !!!

[tankis]

"Сиганската Спяща Красавица"

 

 

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама

псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и

напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и

сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.

Обачи, имало един добро фея, и той каза:

- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са

наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.

- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка

му, ама гледа реално на нещтата.

- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го

туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво

апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши

сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне,

тогаа ши става.

И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и

малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път.

Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,

некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал

шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го

завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка.

Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и

фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го

затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек

отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали

че нали, тва друго прикаска и така.

И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:

- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та

да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил

мъка за щерката.

- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.

- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?

- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от

Стиви Вондар. Ши са намери.

Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва

майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем

годин.

И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било

баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе

мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали

"Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило

ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.

Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от

транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай

сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са

усеща - тва под земята нещо хърка.

- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое

така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на

земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на

необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:

- Ааа, давай първо да са цалувами!

Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат

поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той -

долу. Комоцио.

И принцесата вика:

- Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са

опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по

грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа

- некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си

мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата

стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика

убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото

принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са

ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са

превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал

жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре

пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето

път - пак така.

И принца мисли, мисли и вика:

- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра

жабата ф джоба. И оттогава са опрай.

И така.

Ако съм сбъркал нещо трийте или преместете

[Mila]

Извинявам се, ако се повтарям с някого, уж търсих, ама... - цък