Deyan Posted March 1, 2006 Share Posted March 1, 2006 Разбира се,че трябва да се правят компромиси за да просъществува една връзка! Кой от двамата ще е инициатора няма значение,важното е да има любов и разбирателство! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted March 1, 2006 Share Posted March 1, 2006 Те за туй съм самотник! И това не ми пречи! ...вече. Не искам да допускам други в себе си! Моите азове са ми предостатъчни, а някой друг да бърка във вътрешния ми свят - не мерси! А да правя компромиси с този някой... ами мога да се съобразявам с хората, мога да правя компромиси, но прекалено много неща в себе си отказвам да променя, а да позволя някой/някоя да ме обсеби... не ми звучи добре. Link to comment Share on other sites More sharing options...
hEka Posted March 11, 2006 Share Posted March 11, 2006 Хмм според мене в тея теми поне едно 70% пишат хора, които си нямат ни най-малка представа за кво стаа въпрос, а си мислят, че еди кое си е еди как си... както и да е ще поживеят и може би ще погледнат на света по начин не удобен за тях, а реално...както и да е...отплеснах се Принципно любовта е компромис! и то компромис със самия себе си... ако си готов на този компромис... ако си готов да жертваш своята свобода в името на нещо по велико ...да направиш даден човек щастлив...да си щастлив от това, че правиш човека до себе си щастлив... да оставиш себе си на заден план... да виждаш не един а двама души, които образуват едно цяло... това е любов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lord_Gudo Posted March 14, 2006 Share Posted March 14, 2006 Любовта е свят от компромиси още откакто тръгнеш с някой човек ти правиш компромис, че тръгваш именно с него, а не с някой, който е по-добър от него, който отговаря на повече твои критерии, които би искал обаче да чакаш да срещнеш такъв човек е безмислено примиряваш се и се пробваш дали ще си паснете въпреки разминаванията от идеала. С това не свършват компромисите, а едва сега започват. Сега не трябва единия да прави повече компромиси от другия, защото тогава единия остава ощетен ... той прави всичко само за да може другия да го харесва и да е с него повече време, но при такива случай да се разделите е най-доброто нещо, което може да се направи, защото единия страда за сметка на щастието на другия трябва и от двете страни да има компромиси, но не трябва от едната да са прекалено много спрямо другата. Такава любов е безмислена и е само под върпсо на време да единия да му писне да прави тези компромиси. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ThE_UfO Posted March 16, 2006 Share Posted March 16, 2006 Брей, Васко, откога си почнал да пишеш грамотно ?! по темата: Характерите трябва да са колкото и близки, толкова и противоположни, защото все пак + и - се привличат Да са близки трябва за да могат да се търпят и споделят общи интереси, противополжни, да има с какво да се изненадват всеки ден, да имат свой собствен свят/живот от който да дробят в голямото канче. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mimi_boq Posted April 18, 2006 Share Posted April 18, 2006 Компромиси... Понякога са нужда, понякога - груба грешка, поругаване на собственото его. Съгласна съм, че трябва да се правят компромиси, но, както вече казаха, всичко трябва да си има граници. Когато компромисите, които правям ние, са твърде често и твърде много, то тогава се губи основната цел и се оказва, че просто трябва да спрем. Това може да означава дори и край на връзката, но този край е необходим, защото взимоотношенията, при които трябва постоянно да се правят компромиси, след време убиват любовта и връзката се превръща в мъчение и за двамата. Трябва и да се съобразяваме с това какви точно компромиси правим... Малките не тежат, но когато става дума за нещо по-сериозно, като изневяра например... Компромис??? - твърдо не! Леле, колко забавно е да погледнеш себе си след една година!!! Не само, че вече донякъде съм променила мнението си, но дори и съм потвърдила тази промяна, така да се каже... Все още смятам, че компромисите са необходими, но когато са взаимни. Дори изпитах нужда да ми бъде направен компромис за онова сериозно нещо, което съм споменала... И за щастие го получих, което доста промени отношението ми по този въпрос... Всеки човек е различен и винаги се налагат поне малки компромиси, но наистина не бива количеството им да е прекалено - това е добър начин любовта да просъществува по-дълго в една връзка... Дали е нормално така да променям мисленето си? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted April 21, 2006 Share Posted April 21, 2006 Перефразирам темата - любовта - компромис на взаимните светове Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted April 22, 2006 Share Posted April 22, 2006 Първата и единствена стъпка е да има диалог и когато ни е весело и когато ни е тъжно,каквото и да струва това-като преди това се научим да уважаваме потребностите на човека който обичаме Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.