Психология

[ANIMAL]

искам с тази тема да обменяме всякава информация свързана с психологията любителска и професионална,а също така и обмяна на тестове и друг вид методики

Ето например нещо интересно.

 

 

 

 

Множествената идентичност

 

От какво страдаше всъщност Ам-гъл?

 

 

(Откъс от статията)

 

 

Владимир Симов, Маргарита Стефанова

 

Изграждането на идентичността може да се разглежда от различни гледни точки, като винаги се подчертава, че ясната самоопределеност е в основата на пълноценната социална интеграция и реализация на личността. В епигенетичната теория на Ерик Ериксън идентичността се изследва в две основни измерения - личностна и социална. Друг изследовател - Джеймс Маршиа, разграничава четири статуса на идентичността - дифузия, мораториум, предрешена и изградена идентичност.

 

 

 

От гледна точка на статусите на идентичността дифузията означава неясна самоопределеност и ниска активност в изпробването на значими жизнени алтернативи; мораториумът представлява отсъствие на стабилни самоопределения, но в съчетание с висока активност при избора на жизнени алтернативи; предрешената идентичност е приемане на модела на „значими други” (най-често родителите); изградената идентичност е стабилна самоопределеност и избор на значими цели и ценности, които са индивидуално определени.

Един от най-интересните проблеми в това отношение е връзката между идентичността и ролевите идентификации. Според теорията за ролевите идентификации личността се самоопределя в зависимост от различните роли, които заема в индивидуален и социален план (професионалист, член на семейство, приятел и т.н.). Според наложилата се в литературата концепция на Пиаже човек се приспособява към средата чрез процесите на акомодация (адаптиране към средата) и асимилация (адаптиране на средата към човека). Човек се променя всеки ден, правейки опити да промени и заобикалящата го действителност. Разнообразните роли и свързаните с тях изисквания и норми провокират постоянна потребност от нагаждане към средата.

 

За да оцелее, човек се адаптира към различните изисквания и приема различни лица. В отделните етапи на личностно развитие се променят както активността в избора, така и степента на самоопределеност.

Какво всъщност се случва с идентичността? Какво е мястото на самоопределенията и поставянето на целите? Ако един човек се е самоопределил като активен и силен и има за цел да постигне значима професионална реализация, на практика ще му се налага да прави определени компромиси, някои от които могат да бъдат свързани и с ценностите и възгледите му. За да се преодолее породеният в такава ситуация дискомфорт, едната от възможностите е човек да приеме като оправдаващи поведението му различните роли, които изпълнява. Например ролята на специалист и съпруг(а).

 

Това отново са две лица, често доста различни, обединени от един изпълнител. Често професионалната и семейната роля са свързани с много различни описания и модели на поведение. С други думи, човек играе и влиза в различни роли, като в по-висока или в по-ниска степен променя самоопределенията и възгледите си. Тоест, променя себе си. Понякога множеството различни роли могат да наподобяват разстройство на психиката, един вид множествена личност.

 

Множествената личност спада към група психични заболявания, наречени дисоциативни. Мнозина от нас са преживявали прости примери на дисоциация под формата на фрагментиране на паметта, нарушение на съзнанието или разцепване на нормалното чувство за цялостна личност. Много от нас са действали сякаш „извън кожата си”, губейки ясна представа какво точно става с тях. Тук говорим за изолирани ситуации.

 

Непостоянството в поведението на хората често ни учудва. Съществуват дори поетични примери за това:

 

Имаше малко момиче с малка къдрица

точно в средата на нейното чело,

когато беше добра, тя беше много, много добра,

но когато беше лоша, тя беше просто ужасна.

 

При множествената личност различните вътрешни „личности” са така свързани една с друга, че в агонизиращото си усилие да се разделят, те се намират в непрестанна

 

...

[miro-]

В момента чета "Увод в психоанализата"на Зигмунд Фроид,но........малко е трудна за разбиране

[ANIMAL]

това е наистина тежко четиво .От любопитство ли я четеш или си професионално ориентиран?

Мога да ти препоръчам нещо,което може да бъде от полза на много хора.

Книжката се казва "Вашите слаби места" и се чете леко.

[miro-]

Oт любопитство е чета.Ще потърся наистина нещо по-разбираемо.Благодаря за препоръката.

 

 

Mоже ли някои да ми обясни,какво е това явление(описано ли е някъде),когато човек лъже без причина.Има хора,които лъжат непрекаснато,за всякакви неща,без от това да имат някаква полза!