Jump to content
BulForum.com

Къде отивате когато ви е тъжно?


Recommended Posts

  • Replies 389
  • Created
  • Last Reply

Обикалям безцелно улиците със слушалки и любимата музика или пък се качвам на това тепе мм дето е антената на радио Веселина и гледам града..

Link to comment
Share on other sites

В такива моменти седя пред компютъра и пиша в подобни теми.

 

oх,вече не ми останаха места :(

Лоша работа :(

Link to comment
Share on other sites

През целия си шибан кратък живот, в това дребно неутрино от безкрая, което обитавам, и където съм бил, което наричам свят - съм намерил точно две места, на които съм способен да изпитам душевен мир, да се почувствам чист и болката да се излекува...

Манастира "Св. Св. Козма и Дамян" (над Куклен)

Язовир Доспат

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...
И кво ша правите там?  ;)

Що, искаш да изчукаш средно-залюхана чатърка ли?

Ако е така, може да пробваш с някоя от двете, които действат над клавиатурата ти ;)

Link to comment
Share on other sites

Мръсници! Кой ви говори за секс бре.. тука става въпрос за романтика. ;)

 

Едит: както и да е.. отново оставам неразбран (пуска си AFX - Reunion 2 :dry:)

 

Едит2: Хм.. това ми напомня да постна нещо.. много по темата.. всъщност на мен като ми е тъжно просто си оставам вкъщи, затварям си се в стаята и си пускам възможно най-депресивната музика.. преди слушах разни брутални метъли за да залича болката с агресия, но сега просто се върнах към корените си в електронната музика тъй като се оказа че и в нея има доста депресиращи подстилове.

Само Зе за разлика от метъла където основата е агресията, в електронната музика те изкарва от пределите на съзнанието което всъщност се оказва доста добър метод за справяне със стреса (отново напомням че говоря за електронна музика в която основата е мелодията а не толкова ритъма) тоест.. някакво леко цикълче :music Нямате нужда от наркотици... :love

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Опитвам се да не съм сам, когато ми е тъжно, за да споделя с някого болката си. И се моля времето наистина да лекува. :cry

Link to comment
Share on other sites

Опитвам се да не съм сам, когато ми е тъжно, за да споделя с някого болката си. И се моля времето наистина да лекува. :cry

Не се заблуждавай...времето не лекува...просто,ако искаш да продължиш приемаш нещата такива,каквито са...неизбежно е...

Изборът е твой...или оцеляваш,или не.... :D

С поздрав псиводолейски.... :D

Link to comment
Share on other sites

Не се заблуждавай...времето не лекува...просто,ако искаш да продължиш приемаш нещата такива,каквито са...неизбежно е...

Изборът е твой...или оцеляваш,или не.... :D

С поздрав псиводолейски.... :D

Не знам дали времето лекува напълно , но поне на мен ми помага засега ( а може би аз сам си помагам :blink: ).
Link to comment
Share on other sites

Опитвам се да не съм сам, когато ми е тъжно, за да споделя с някого болката си.

При мен е точно обратното, гладам да съм сам далеч от други хора.Като ми е тъжно(тъпо) ставам и адски раздразнителен и си го изкарвам на всеки който е около мен, без той да има някакво вина .

Лежа на пълна тишина или тиха музика и гледам в една точка докато ме заболят очите.

Link to comment
Share on other sites

Най-често когато ми е тъжно отивам на Бунарджика и сядам на Пейката изпушвам 2-3 цигари и си мисля за хубави неща гледайки зеленината около мен...след което ставам и отивам да си блъскам главата отново..:)

Link to comment
Share on other sites

Обикалям безцелно улиците със слушалки и любимата музика или пък се качвам на това тепе мм дето е антената на радио Веселина и гледам града..

 

 

abe mi6o, mi ti drugo ne pravi6 bee!

 

off:/ kato govorim kakvo pravi6, kaji kakvo NE PRAVI6!~~~

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Влизам във форума и изчитам всички постове на karaman :) Той е моят форумен идол :)

Link to comment
Share on other sites

Няма такова място. За да превъзмогнеш тъгата и болката трябва да се отдадеш изцяло на нея. Трябва да поемеш всичката горчилка наведнъж, после да посрещнеш отвратителния вкус на случилото се, който може да продължи адски, наистина адски дълго. След това можеш глупаво да се надяваш, че това ще отшуми. Но никога няма да е същото, ако се е случило нещо, наистина тъжно. Времето не лекува. Никога не може да се заличат белезите на наистина голямата болка, а всеки в живота си е изпитвал такава. Важното е да се направят правилните изводи, за да станеш по-силен.

Link to comment
Share on other sites

Няма такова място. За да превъзмогнеш тъгата и болката трябва да се отдадеш изцяло на нея. Трябва да поемеш всичката горчилка наведнъж, после да посрещнеш отвратителния вкус на случилото се, който може да продължи адски, наистина адски дълго. След това можеш глупаво да се надяваш, че това ще отшуми. Но никога няма да е същото, ако се е случило нещо, наистина тъжно. Времето не лекува. Никога не може да се заличат белезите на наистина голямата болка, а всеки в живота си е изпитвал такава. Важното е да се направят правилните изводи, за да станеш по-силен.

Respect пи4!Адски си прав!

Link to comment
Share on other sites

Аз обикновено гледам "Приятели", как се поддържат, как намират решение на всеки проблем, как се радват, как страдат, как живота им поднася мн изненади и как винаги може да се намери изход от тях(макар и филм, струва ми се, че няма нещо от него, което да неможе да се случи или което да не се е случвало). Аз обикновено страдам(тъгувам) само за 2 неща, неща, които някак си успявам да забравя и преживея за момента .. неща, които се надявам скоро да преодолея напълно. И тук идва и мястото където отивам когато съм тъжен - в света на надеждите и мечтите. Не се лъжете, това не е сънят, макар и рядко да си спомням сънищата, при мен те са мястото където наистина разбирам какво чувствам и какво желая.

Прекарвал съм, а и тепърва ще прекарвам още мн време лежейки на леглото, гледайки нанякъде и мислейки си как да преодолея проблемите, как да ги превъзмогна, как да ги победя, какво ги е породило, къде съм сгрешил, къде съм действал прибързано и къде несъм действал изобщо...

Обичам баладите, обожавам музиката и когато я слушам имам чувството, че несъм сам в страданието си, че има надежда, че има светлина, че има за какво да се живее страдайки и тъгувайки ... след като единствената смислена причина за живота е забавлението...

 

Един съвет от мен към всички изпаднали в лошо настроение - хванете някой приятел/приятелка и отидете навън ... правете нещо, което ви кара да се усмихвате, нещо, което ще искате да запомните и ще искате да повторите ... не се оставяйте на текущото си настроение, надявайки се, че времето ще го излекува, не се лъжете, че просто нещата трябва да се изживеят - живота е кратък и трябва да му се радваме .. да пием от него с пълни шепи и никога да не забравяме, че не сме сами, че около нас има и други, опитващи се да живеят и ако стремежът на всички ни е да живеем добре, да живеем в хармония, да живеем усмихнати и радостни, да живеем с човека, който обичаме, да гледаме това, което ни харесва и да чуваме звука на касотата и хармонията ... може би животът ни ще си струва и ще има смисъл от него.

Link to comment
Share on other sites

В последно време като ми е тъжно седя в ъгълът на аудиторията, слушам LOA и избрани песни от Алис Купър и Evanescence. Гледам през мръсните прозорци, красивата гледка и се крия някъде в мислите си. Необръщам внимание на колегите, но те пък взеха да ми обръщат внимание :huh:(това ме дразни) , нещо не ми се получава да съм сам в университета.

Link to comment
Share on other sites

Ами в момента ми е гадно и тъжно,стоя си в стаята и слушам ретро песнички...някакви весели са....куул...само дето аз не съм ама нищо,на мен ми е простено сякаш... :huh:

Link to comment
Share on other sites

Tам където,някоя ще ме прегърне и ще разсей тъжното от мен.  Сещайте се  ;)

И аз искам там, е не при твоето де, но пак да е такова.

 

@intense нещо неми се връзва да слушам весела музика когато ми е кофти, но ти си знаеш ;)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...