Jump to content
BulForum.com

Къде отивате когато ви е тъжно?


Recommended Posts

  • Replies 389
  • Created
  • Last Reply
  • 2 weeks later...

Качвам се на могилата до нас и наблюдавам полето.В такива моменти имам нужда да съм сама,да осмисля кое е важно и кое не,да пророня някоя друга сълза и ми олеква.После се прибирам вкъщи и съм нов човек.

Link to comment
Share on other sites

Слушам музика или се наспивам хубавичко :) Колкото и странно да звучи  после не ми е кофти ..

 

напоследък и аз практикувам много сънова терапия много добре се чуства човек като се наспи не му е до някакви си там чуства

(и без тва съм гъчкан и антибиотици и ми става по лесно )

Link to comment
Share on other sites

Безсънието е сериозен анти-депресант. Когато не ме хваща сън - започвам едни безкрайни разходки из нощен Пловдив. Когато съм толкова уморен, че да не мога да стоя прав се прибирам и се наспивам хубаво. Съня пък е още по-силен анти-депресант. Ако пък съм на работа/учене през деня след безсънна нощ - още по-добре - пия промишлени количества кафе и се потапям в работата/ученето - това е най-мощния анти-депресант. Когато наистина се добера до възможност да спя съм толкова уморен, че не мога да мисля, чувствам и просто умирам в леглото. Такъв тип сън пречиства от всякаква болка...

Link to comment
Share on other sites

Качвам се на могилата до нас и наблюдавам полето.В такива моменти имам нужда да съм сама,да осмисля кое е важно и кое не,да пророня някоя друга сълза и ми олеква.После се прибирам вкъщи и съм нов човек.

Ти да не живееш в Тракия? Там има една могила и поле :) Аз преди живях в 107 блок и могилата ми беше част от пейзажа :)

 

В кенефа  :lol:  :punk  :laughing:  Сериозно говора !  :D

Че, що пък да не? Аз също! :laughing:

Link to comment
Share on other sites

Опитвам се да заспя с надеждата, че като се събудя, ще ми е минало лошото настроение!

Все пак зависи за какво ми е тъжно! Понякога е непоправимо положението, за съжаление !

Link to comment
Share on other sites

  • 4 weeks later...

еми в мометна ми се иска да не мисля за нищо,но знам,че е невъзможно,така че...като ми е невроятно тъжно,както сега,просто се оставям на гадните чувства.А те ме мачкат...не мога да избягам от реалността си.даже и шоколадът не ми помага вече,нито музиката,нито нищо.Така че,нека ни посмачка малко лошото чувство,пък кой знае,някой ден може да проблесне светлинка за части от секундата...:unhappy:

Link to comment
Share on other sites

intense:mnogo 4ernogledo gleda6 na ne6tata ... razvli4ai se pove4e i sled vreme 6te osaznae6 4e e nqmalo smisal da si trovi6 nervite i 6te pogledne6 po drug na4in .... az 4esto se osamotqvam prosto na malka razhodka ili ne6to podobno prosto da se razseq ot problemite no ne e na4ina da se zabie6 nqkade i da se samosajalqva6 i da potane6 w lo6i misli taka stava samo po zle ...

Link to comment
Share on other sites

Аз пия една чушмяна вода и почвам да са намотавам леко по леко докат не са намотая много (след 1-2 литра вода от чушмата няма как) кат съм намотан и забраам за мъката. А иначе отивам някъде на високо (от 10-ти етаж нагоре) и си мисля да са фърля или не и накрая винаги стигам до извода че ще има 1 олигоферен по-малко в този форум така че не е убао да ви лишавам от присъствието си.

Link to comment
Share on other sites

Az pak sam optimist i se opitvam da vidq nai-hubavoto v nai-lo6oto. Ina4e kato me e tajno ili gadno si sedq i si mislq ajeda 6to e stanalo taka. Trqbva da se u4im ot gre6kite si i da ne gi dopuskame vtori pat.

 

" Vsqko zlo za dobro " :)

Link to comment
Share on other sites

Да в Тракия живея и за същата могила става въпрос. :D

 

Тя една могила...от едната страна е сметище от боклуци и треволяци по метър и двайсе, отдругата е разкопана...

Link to comment
Share on other sites

Като ми е шибано и тъжно се хакам в леглото и спъ докат мога след тва ако стана и ми е пак така се разсейвам с глупости (с ПЦ-то най-често - не че помага). Предпочитам да изляза с приятели да пием по бира да говорим за некви глупости аве да не оставям сам с мислите си е важно щот в главата ми е един огромен бъркоч.

Link to comment
Share on other sites

Като ми е едно такова смотано и тъжно повечето пъти гледам да се шматкам на някаде!!Задържам ли се на едно място става по-гадно :( Ако пък има някаква работа най-добре да блъскам и да изливам негативната енергия!

Link to comment
Share on other sites

Като ми е шибано и тъжно се хакам в леглото и спъ докат мога след тва ако стана и ми е пак така се разсейвам с глупости (с ПЦ-то най-често - не че помага). Предпочитам да изляза с приятели да пием по бира да говорим за некви глупости аве да не оставям сам с мислите си е важно щот в главата ми е един огромен бъркоч.

 

Шъ си проспиш живота бе ;) "Животът ти е поп-фолк" B)

Link to comment
Share on other sites

Шъ си проспиш живота бе  ;) "Животът ти е поп-фолк"  B)

 

Я са стегни ;) как шъ проспъ живота си че аз спъ по толкова малко - 5-6 часа.

Относно поп-фолка ... тц ни съм на тва мнение ... повече отива на Gothic докато ти рейвъре кат отидеш в Плазма по цяла нощ се изкъртваш с екви бонбончета ;) ... иначе имам идея за всички дет кат се чувстват зле как да забравят за проблема си ... звънката ми давам ви билет до моито село и ви давам по една мотика и кирка да копате ... все има кво да се копа така ша забравите гарантирано за проблемите си а и ще сте полезни на старите хора ;)

 

офф ама много: днеска съм изпростял много пък и главата ме боли.

Link to comment
Share on other sites

Качвам се на могилата до нас и наблюдавам полето.В такива моменти имам нужда да съм сама,да осмисля кое е важно и кое не,да пророня някоя друга сълза и ми олеква.После се прибирам вкъщи и съм нов човек.

 

офф: тая могила е като гранд канион при залез слънце :D

много се нервя че я разкопаха

през моето великолепно детство когато беше цяла съм имал много незабравими моменти там

като застанеше човек на единствния ръб тогава - беше като Сцената от титаник ( :cry )

 

сори за офф-а

 

все има кво да се копа

на мен като ми е тъжно ме избива на романтика

хич не ми е да си забравям проблемите с къртовски труд (понякога изобщо не искам да ги забравя)

 

2 офф: като казах труд - :cry :cry :cry утре пак на работа :sad1:

Link to comment
Share on other sites

От личен опит ти говоря. Когато ти избият назоли по ръцете от дръжката на мотиката (в моя случай кирка), когато тия мазоли започнат да се пукат, когато ръцете ти не могат да вдигнат и една керемида, когато краката не могат да се справят и с тежестта на собственото ти тяло - последното нещо, за което си мислиш е колко си нещастен и колко е несправедлив света. Тоест нямаш сили за романтичното ти самосъжаление.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...