Killerincho Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 Всички на нейната възраст са такива Ще порасне още малко и ще се оправи Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 да,съгласна съм!но не ми харесва фактът,че след една година тормоз,който най накрая приключи,трябваше да бъде заместен от други години тормоз представям си тоя от кво ще е заместен Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 Ако е възможно да седнеш и да премислиш всичко, и да си набележиш някаква цел за преследване, мисля че ще намериш необходимата ти заетост, за да не мислиш за тормоза. Всъщност ти не си робинята Изаура, надявам се, ако е необходимо дори можеш да изгориш мостовете след тебе и да тръгнеш по друг път. Не вярвам да си длъжна на някой чак толкова че да се тормозиш. Това е най-кофтито на депресията. Човек наказва себе си заради някой друг. И само си намила в главата едни и същи работи. Живота ни предлага доста екстремни изживявания, и ако всеки път се депресираме и навеждаме глава, губиме много време. Понякога е важно да може човек да се изправи и да каже:"Ей, я майната ви на всички дето се ебавате с мене". Но когато казва това, е по-добре да го каже от позицията на човек, който е премислил нещата и е преценил, че ще се справи. На твоята възраст проблемите обикновенно са свързани с противоположния пол, и това е разбираемо, когато хормона води парада. Извинявай, че говоря като някой дядо, но съм минал през тези работи и дори скоро ми се наложи да го мина пак всичкото. Не знам това ли ти е проблема на тебе, но аз съм се научил на едно от всичко преживяно. Уважавай си семейството, освен ако не е то проблема, уважавай хората които остават с тебе, дори когато си се вкиснал като миналогодишната трушия, уважавай себе си и не позволявай живота да те притисне. Имаше едно подписче из форума дето много му се радвам. "Ако съдбата ти е обърнала гръб, просто я изчакай да се наведе" Моят съвет е - Не се предавай. Колкото и да ти е гадно, повярвай ми, има много по-гадни неща които са те подминали и не са ти се случили. Както писах някъде наоколо, човек винаги има за какво да живее. Колкото и да не му се живее на моменти, ще има достатъчно време да го практикува тоя спорт, като му дойде времето. Легнем ли си на два метра под земята, ще има да си лежим много дълго там. Сега е време да живеем Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 Ако е възможно да седнеш и да премислиш всичко, и да си набележиш някаква цел за преследване, мисля че ще намериш необходимата ти заетост, за да не мислиш за тормоза. Всъщност ти не си робинята Изаура, надявам се, ако е необходимо дори можеш да изгориш мостовете след тебе и да тръгнеш по друг път. Не вярвам да си длъжна на някой чак толкова че да се тормозиш. Това е най-кофтито на депресията. Човек наказва себе си заради някой друг. И само си намила в главата едни и същи работи. Живота ни предлага доста екстремни изживявания, и ако всеки път се депресираме и навеждаме глава, губиме много време. Понякога е важно да може човек да се изправи и да каже:"Ей, я майната ви на всички дето се ебавате с мене". Но когато казва това, е по-добре да го каже от позицията на човек, който е премислил нещата и е преценил, че ще се справи. На твоята възраст проблемите обикновенно са свързани с противоположния пол, и това е разбираемо, когато хормона води парада. Извинявай, че говоря като някой дядо, но съм минал през тези работи и дори скоро ми се наложи да го мина пак всичкото. Не знам това ли ти е проблема на тебе, но аз съм се научил на едно от всичко преживяно. Уважавай си семейството, освен ако не е то проблема, уважавай хората които остават с тебе, дори когато си се вкиснал като миналогодишната трушия, уважавай себе си и не позволявай живота да те притисне. Имаше едно подписче из форума дето много му се радвам. "Ако съдбата ти е обърнала гръб, просто я изчакай да се наведе" Моят съвет е - Не се предавай. Колкото и да ти е гадно, повярвай ми, има много по-гадни неща които са те подминали и не са ти се случили. Както писах някъде наоколо, човек винаги има за какво да живее. Колкото и да не му се живее на моменти, ще има достатъчно време да го практикува тоя спорт, като му дойде времето. Легнем ли си на два метра под земята, ще има да си лежим много дълго там. Сега е време да живеем Килеринчо, евала!!! Най-хубавото мнение което съм чувал до сега. И наистина. Току що преживях една голяма любовна драма и ми беше кофти, но седнах навън, на студа, премислих нещата и вече мога съвсем спокойно да кажа: "МАЙНАТА МУ НА ВСИЧКО!!!" Чувствам се "преинсталиран" имам сили да продължа, пак съм независим, пак съм аз!!! Така че наистина премислете нещата и след тва майносайте всичко което ви нерви!!! Поздрав за съдбата, която тая вечер ми обърна гръб с Rammstein - Buck dich ( наведи се! ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Salida Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 Ако е възможно да седнеш и да премислиш всичко, и да си набележиш някаква цел за преследване, мисля че ще намериш необходимата ти заетост, за да не мислиш за тормоза. Всъщност ти не си робинята Изаура, надявам се, ако е необходимо дори можеш да изгориш мостовете след тебе и да тръгнеш по друг път. Не вярвам да си длъжна на някой чак толкова че да се тормозиш. Това е най-кофтито на депресията. Човек наказва себе си заради някой друг. И само си намила в главата едни и същи работи. Живота ни предлага доста екстремни изживявания, и ако всеки път се депресираме и навеждаме глава, губиме много време. Понякога е важно да може човек да се изправи и да каже:"Ей, я майната ви на всички дето се ебавате с мене". Но когато казва това, е по-добре да го каже от позицията на човек, който е премислил нещата и е преценил, че ще се справи. На твоята възраст проблемите обикновенно са свързани с противоположния пол, и това е разбираемо, когато хормона води парада. Извинявай, че говоря като някой дядо, но съм минал през тези работи и дори скоро ми се наложи да го мина пак всичкото. Не знам това ли ти е проблема на тебе, но аз съм се научил на едно от всичко преживяно. Уважавай си семейството, освен ако не е то проблема, уважавай хората които остават с тебе, дори когато си се вкиснал като миналогодишната трушия, уважавай себе си и не позволявай живота да те притисне. Имаше едно подписче из форума дето много му се радвам. "Ако съдбата ти е обърнала гръб, просто я изчакай да се наведе" Моят съвет е - Не се предавай. Колкото и да ти е гадно, повярвай ми, има много по-гадни неща които са те подминали и не са ти се случили. Както писах някъде наоколо, човек винаги има за какво да живее. Колкото и да не му се живее на моменти, ще има достатъчно време да го практикува тоя спорт, като му дойде времето. Легнем ли си на два метра под земята, ще има да си лежим много дълго там. Сега е време да живеем Поздравления, KILLERINCHO! Наистина си много прав! Лошото е, че не винаги имаш сили да си кажеш, че ще се оправиш и 'майната му'. Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted December 28, 2005 Share Posted December 28, 2005 Ако е възможно да седнеш и да премислиш всичко, и да си набележиш някаква цел за преследване, мисля че ще намериш необходимата ти заетост, за да не мислиш за тормоза. Всъщност ти не си робинята Изаура, надявам се, ако е необходимо дори можеш да изгориш мостовете след тебе и да тръгнеш по друг път. Не вярвам да си длъжна на някой чак толкова че да се тормозиш. Това е най-кофтито на депресията. Човек наказва себе си заради някой друг. И само си намила в главата едни и същи работи. Живота ни предлага доста екстремни изживявания, и ако всеки път се депресираме и навеждаме глава, губиме много време. Понякога е важно да може човек да се изправи и да каже:"Ей, я майната ви на всички дето се ебавате с мене". Но когато казва това, е по-добре да го каже от позицията на човек, който е премислил нещата и е преценил, че ще се справи. На твоята възраст проблемите обикновенно са свързани с противоположния пол, и това е разбираемо, когато хормона води парада. Извинявай, че говоря като някой дядо, но съм минал през тези работи и дори скоро ми се наложи да го мина пак всичкото. Не знам това ли ти е проблема на тебе, но аз съм се научил на едно от всичко преживяно. Уважавай си семейството, освен ако не е то проблема, уважавай хората които остават с тебе, дори когато си се вкиснал като миналогодишната трушия, уважавай себе си и не позволявай живота да те притисне. Имаше едно подписче из форума дето много му се радвам. "Ако съдбата ти е обърнала гръб, просто я изчакай да се наведе" Моят съвет е - Не се предавай. Колкото и да ти е гадно, повярвай ми, има много по-гадни неща които са те подминали и не са ти се случили. Както писах някъде наоколо, човек винаги има за какво да живее. Колкото и да не му се живее на моменти, ще има достатъчно време да го практикува тоя спорт, като му дойде времето. Легнем ли си на два метра под земята, ще има да си лежим много дълго там. Сега е време да живеем айде и аз да кажа колко си прав и да си призная,че сама съм си виновна за всичко и т.н......и най-лошото е че така ми харесва Link to comment Share on other sites More sharing options...
Defekt Posted December 28, 2005 Share Posted December 28, 2005 Като ми е тъжно отивам сред повече хора да не съм самотен да се развеселя. Мястото не от значение Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 28, 2005 Share Posted December 28, 2005 айде и аз да кажа колко си прав tongue.gifи да си призная,че сама съм си виновна за всичко и т.н......и най-лошото е че така ми харесва wacko.gif Всъщност не е важно дали съм прав или не. За мене би имало смисъл, ако по някакъв начин съм ти помогнал с нещо. А това че ти харесва е напълно обяснимо. Хората сме странни мазохисти. Обичаме да страдаме, но не знаем или не можем да се спрем. Търсим съчуствие, търсим утеха от някой, дето почти винаги му е през центъра на слиповете как се чустваме. Когато обаче след време, живота ни натисне, почваме да търсим по-веселата част от него и се питаме защо сме търсили съчуствие. Лично аз предпочитам да не ме съжаляват, или ако ме съжаляват, да е погрешно, демек да са ме преценили погрешно. Сега ти нямаш други силни емоций, освен душевната болка, и ти харесва, но ще дойде време, когато тази душевна болка ще е ужасно по-силна и ще ти се иска да не ти се е случвала. Когато порасне човек, аз самия не го вярвах, но ми се случи и повярвах, болката от такива преживявания е страхотна. Преди по-възрастните ми викаха:"Ще порастнеш, тогава ще разбереш какво е да обичаш. Сега си мислите че каквото хвърчи се е*е". Аз се семеех и виках, айде пенсии са хората какво им разбира главата. Да ама се оказа че разбира. Та идеята е да не свикваш така. Щото да ти кажа не е работа. Човек прецаква сам себе си и нищо повече не постига. Да не би да искаш всеки да те гледа със съжаление и да вика, "Ех горката тя как страда". Не знам аз съм мерси от такива екстри Вземи се стягай малко и си живей живота Между другото, колкто по-бързо преминеш пубертетските расъждения за живота, толкова по-бързо ще усетиш хубавата му част. Сори че говоря за пубертет, ама..... еми пубертетчета сте още Без лоши чуства Ще ви мине и тая през главата, после ще се смеете на себе си какви кавалчета сте били Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted December 29, 2005 Share Posted December 29, 2005 KILLERINCHO именно в тия ни страдания и в търсенето ни на по-труден, по-мъчителен начин да решим един проблем, да се справим с една задача се ражда развтиието. За това живите организми еволюираме, защото не търсим най-лесния път. Вселената се движи по правилото на минималното съпротивление. Електричния заряд търси най-краткия път, фотона се движи по права линия, отново по най-краткия път и безброй други примери. Новото в живота се състои в това - ражда се развитие. Търсим трудното, болезненото. Защото ако минем по-най-краткия път преживяванията са по-малко. А все пак живота е път, а не цел. И всяка болка се заплаща със щастие и обратно. Раделино, казвал съм ти го нееднократно - някои неща трябва да си останат в миналото, да ги погребеш завинаги. Само така би могла да се освободиш от съпътстващата те болка.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted December 29, 2005 Share Posted December 29, 2005 ох,ето тайната рецепта,снощи я сънувах: боли-страдаш-много страдаш-страдаш ужасно много-бориш се-без успех-продължаваш да се мъчиш-примиряваш се-свикваш-забравяш! ай здраве да е ,другото мамата да си е** Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 30, 2005 Share Posted December 30, 2005 KILLERINCHO именно в тия ни страдания и в търсенето ни на по-труден, по-мъчителен начин да решим един проблем, да се справим с една задача се ражда развтиието. За това живите организми еволюираме, защото не търсим най-лесния път. Вселената се движи по правилото на минималното съпротивление. Електричния заряд търси най-краткия път, фотона се движи по права линия, отново по най-краткия път и безброй други примери. Новото в живота се състои в това - ражда се развитие. Търсим трудното, болезненото. Защото ако минем по-най-краткия път преживяванията са по-малко. А все пак живота е път, а не цел. И всяка болка се заплаща със щастие и обратно. Раделино, казвал съм ти го нееднократно - някои неща трябва да си останат в миналото, да ги погребеш завинаги. Само така би могла да се освободиш от съпътстващата те болка.. Не винаги е необходимо да откривате топлата вода. Не е нужно да вървите по стар и многократно преминаван път. Не е нужно да повтаряте грешки, правени от стотици години. Ако тръгнете по нов неотъпкан път, може да се съглася с тебе. Но иначе стигаме до рецептата на Фарел, която всъщност е актуалната днес за всички. Мъчиш се, не става нищо, пак се мъчиш, пак не става нищо, накрая ти писва, решаваш че не си струва и оставяш времето да те лекува Болката е бонус и има за всички. Накрая едно "Майната му", те освобождава и продължаваш напред. И сам можеш да видиш къде всъщност е проблема тука Link to comment Share on other sites More sharing options...
DON_CHEFO Posted December 30, 2005 Share Posted December 30, 2005 kogato mi e tujno otivam na edni stari jelezoputni relsi,koito sa izgnili,pod tqh ima voda na 10m!Minavam po tqh i mi minava,a vie?Kakvo pravite za da se iz4istite!? Чакам да ме "одари" просветлението. Общо взето нищо. Гледам да страдам само за себе си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
intense Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 ох,ето тайната рецепта,снощи я сънувах:боли-страдаш-много страдаш-страдаш ужасно много-бориш се-без успех-продължаваш да се мъчиш-примиряваш се-свикваш-забравяш! ай здраве да е ,другото мамата да си е** F*** Това е брутално,ама може да действа.... Еми като ми е тъжно много често ми се иска да ме няма изобщо Ама фаррел,краят на рецептата нещо е сбъркан Ти да не би да си специалист? Може ли да дойда на консултация? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dark_Knight Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 На мен обикновенно ми става гадно ако отбора на живота ми загуби.Просто гледам да я карам по разпуснато като става въпрос за моми4ета.Гледам да не се терзая за неща свързани с моми4ета.Например веднъж хванах гаджето ми с друг да се целува и просто показах и среден пръст и си излезнах.Естествено беше ми гадно,но не се прибрах вкъщи да се самосъжелявам.Обадих се на приятелите си и отидохме на дискотека и си праих кефа.И от тогава реших като ми се слу4и нещо гадно свързано с моми4е ,да не ми пука и тва е. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NickelbacK Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 Винаги съм искал за мен чувството мъка(тъга и т.н) да са непознати.За момент бях близо до успеха...Но ако един човек бъде лишен от такива чувства той е лишен от...Оффф.Понякога когато някой е тъжен той осмисля някои неща и...Тъгата е нещо предпорачително за хората но в много малки,ама много малки количества.Лично аз много често съм тъжен,дори не зная за к'во съм тъжен ама аз съм Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 No pain, no gain. Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 F*** Това е брутално,ама може да действа.... Еми като ми е тъжно много често ми се иска да ме няма изобщо Ама фаррел,краят на рецептата нещо е сбъркан Ти да не би да си специалист? Може ли да дойда на консултация? нищо не е объркано в рецептата!всичко е точно така,има само един недостатък и той е че не се знае колко време е нужно за да стигнеш до края(забравянето)!последният път ми отне ужасно много време! Link to comment Share on other sites More sharing options...
intense Posted February 4, 2006 Share Posted February 4, 2006 нищо не е объркано в рецептата!всичко е точно така,има само един недостатък и той е че не се знае колко време е нужно за да стигнеш до края(забравянето)!последният път ми отне ужасно много време! Дааааааааааааааааааа сме живи и здрави Link to comment Share on other sites More sharing options...
Genius Posted February 5, 2006 Share Posted February 5, 2006 Az pa kato sa depresiram po4ti winagi ima edni i sashti etapi - parwo prodaljawam da se depresiram s muzika nai-4esto, posle stoq kato pukal i si misla i sa depresiram oshte, nakraq mi omrazwa ot depresiq i si puskam film ili izlizam na kafe maina. Link to comment Share on other sites More sharing options...
intense Posted February 5, 2006 Share Posted February 5, 2006 Az pa kato sa depresiram po4ti winagi ima edni i sashti etapi - parwo prodaljawam da se depresiram s muzika nai-4esto, posle stoq kato pukal i si misla i sa depresiram oshte, nakraq mi omrazwa ot depresiq i si puskam film ili izlizam na kafe maina. Аха Ама без кафето е точно така.Работи безпогрешно за задълбочаване на депресията.Яко,а? Link to comment Share on other sites More sharing options...
ThE_UfO Posted February 5, 2006 Share Posted February 5, 2006 като ми е кофти ми се иска да поплувам, но в това прекрасно време... как да се замъкна до някой басен, било и то с колата.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Earthwalker Posted February 5, 2006 Share Posted February 5, 2006 No pain, no gain. По скоро No Brain, No pain. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted February 5, 2006 Share Posted February 5, 2006 По скоро No Brain, No pain. Това беше тъпо! Опитай пак! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted February 6, 2006 Share Posted February 6, 2006 Ае като гледам... май правилни отговори на въпроса в заглавието са "в кереча", "в дивия", "улавям къра"... Link to comment Share on other sites More sharing options...
CadaveriaIX Posted February 8, 2006 Share Posted February 8, 2006 Преди се затварях в мойта стая,пусках си тъжни песни и се депресирах,сега като се усетя,че ми е кофти,веднага излизам някъде да се забавлявам,определено това е моето лекарство Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.