intense Posted September 22, 2005 Share Posted September 22, 2005 И аз искам там, е не при твоето де, но пак да е такова. @intense нещо неми се връзва да слушам весела музика когато ми е кофти, но ти си знаеш <{POST_SNAPBACK}> Оооо,да знаеш какъв кеф.Гледай сега...особено ако янкой те ядоса в същото време и става яко : тъжен,ама много,ядосан,ама супер много и развселен от якото парче....Uh la la la на Alexia Аз мисля,че в това съ стояние съм за бул. Руски сещате се коя сграда нали...една леко жълта Та,пробвай,странно е....или пък малко сън ще ми помогне.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 22, 2005 Share Posted September 22, 2005 Ще отиде в един форум, където едни мимойченца пресичат пътя... Неминуемо ще ми стане весело Трябва да пусна нова тема. "Защо мимойченцето пресече пътя..." Link to comment Share on other sites More sharing options...
Qzoveca Posted September 22, 2005 Share Posted September 22, 2005 В кенефа ! Колкото и тъпо да звучи в моята тоалетна се чувствам изолиран,белия фаянс ми действа успокоително,пускам си няква депресарска музичка и чета някоя тъжна книга за убийства,изнасилвания и всякви бруталии(последния път четох "под игото" и мнооого намразих тур****,/офф защо като по-малък не съм е прочел много хубава книга/) и най-важното като излезна от "мястото" се чувставм съвсем по различно и тъгата ми се изпарява Link to comment Share on other sites More sharing options...
NickelbacK Posted September 23, 2005 Share Posted September 23, 2005 Оххх.Когато стане нещо(а то се случва всеки бижи ден)отивам в сатята си и си пускам NICKELBACK за душата.Ако обаче някой от наще ми се развика от другата стая да намяля звука обличам се и излизам.В моя квартал още не съм намерил специално място,затова обикалям,псувам,ритам,от време на време викам,пускам някоя сълза и се пребирам вкъщи след т'ва дирекно в стаята си и заспивам(всичките тия разходки,псувни и т.н са след 10ч.) Проблемът ми е че като се събудя не помня че съм се сърдил на някого за нещо.Спомням си чак когато съчия човек ме накара да се чувстам отново тъжен Но опитвам се да свикна с нещата Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deyan Posted September 23, 2005 Share Posted September 23, 2005 Когато ми е тъжно - музика и ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted September 23, 2005 Share Posted September 23, 2005 Когато ми е кофти си пускам някоя кланница за успокоение и си изкарвам яда. Препоръчвам ви Brujeria http://mp3.com.hk:8084/Brujeria/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jackson_Fan Posted September 24, 2005 Share Posted September 24, 2005 гледам да не ми е тъжно,но не винаги става,както и сега.;(( И незнам кво да праа вече....писна ми Link to comment Share on other sites More sharing options...
{{Nati}} Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Когато ми е тъжно, както в момента си сядам пред компютърчето, пускам си някакви весели песнички, които ми напомнят за хубави неща от миналото и така след известно време безцелно висене и зяпане умно в монитора настроението ми се е върнало и съм готова да оправя кашите, които съм забъркала ) Другият вариянт е, ако не ми е много мързеливо да излезна на разходка с някой приятел, който знам, че би ме подкрепили и би ми дал да поплача на рамото му. И последното, което правя, когато ми е тъжно (освен да си създам още проблеми) е да си поспя. (стардантни неща) Link to comment Share on other sites More sharing options...
DELUXe Posted September 28, 2005 Share Posted September 28, 2005 Когато ми е тъжно слушам Cradle Of Filth или по точно любимата ми песен Nymphetamine разбирасе на мах... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dark_Knight Posted September 29, 2005 Share Posted September 29, 2005 Когато ми е кофти си пускам някоя кланница за успокоение и си изкарвам яда. Препоръчвам ви Brujeria http://mp3.com.hk:8084/Brujeria/ <{POST_SNAPBACK}> Аз като съм ядосан си пускам Godsmack и успоредно си играя Blood Rayne 2. Нарезвам няколко гада и ми минава. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Бегемот Posted October 4, 2005 Share Posted October 4, 2005 Отивам в зоологическата градина да гледам маймуните или по Discovery Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dark_Knight Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 Когато съм ядосан правя това дето го написах по-горе.Но когато ми е гадно,тъжно пускам си някоя тъжна песен като на Godsmack-Asleep ili Static x-So.Доста често си пускам и Evanescense.Пускам си някое от клипчетата дето сме снимали в даскало с наши щуротий.След това малко или много се чувствам по-добре. И все пак неможем да избягаме от болката и разочарованието,само можем да се опитаме да ги намалим до по-допустими граници(ако изобщо има такива). Когато съм ядосан правя това дето го написах по-горе.Но когато ми е гадно,тъжно пускам си някоя тъжна песен като на Godsmack-Asleep ili Static x-So.Доста често си пускам и Evanescense.Пускам си някое от клипчетата дето сме снимали в даскало с наши щуротий.След това малко или много се чувствам по-добре. И все пак неможем да избягаме от болката и разочарованието,само можем да се опитаме да ги намалим до по-допустими граници(ако изобщо има такива). Ops.Съжелявям, че това го писах два пъти. Аз обикновено гледам "Приятели", как се поддържат, как намират решение на всеки проблем, как се радват, как страдат, как живота им поднася мн изненади и как винаги може да се намери изход от тях(макар и филм, струва ми се, че няма нещо от него, което да неможе да се случи или което да не се е случвало). Аз обикновено страдам(тъгувам) само за 2 неща, неща, които някак си успявам да забравя и преживея за момента .. неща, които се надявам скоро да преодолея напълно. И тук идва и мястото където отивам когато съм тъжен - в света на надеждите и мечтите. Не се лъжете, това не е сънят, макар и рядко да си спомням сънищата, при мен те са мястото където наистина разбирам какво чувствам и какво желая.Прекарвал съм, а и тепърва ще прекарвам още мн време лежейки на леглото, гледайки нанякъде и мислейки си как да преодолея проблемите, как да ги превъзмогна, как да ги победя, какво ги е породило, къде съм сгрешил, къде съм действал прибързано и къде несъм действал изобщо... Обичам баладите, обожавам музиката и когато я слушам имам чувството, че несъм сам в страданието си, че има надежда, че има светлина, че има за какво да се живее страдайки и тъгувайки ... след като единствената смислена причина за живота е забавлението... Един съвет от мен към всички изпаднали в лошо настроение - хванете някой приятел/приятелка и отидете навън ... правете нещо, което ви кара да се усмихвате, нещо, което ще искате да запомните и ще искате да повторите ... не се оставяйте на текущото си настроение, надявайки се, че времето ще го излекува, не се лъжете, че просто нещата трябва да се изживеят - живота е кратък и трябва да му се радваме .. да пием от него с пълни шепи и никога да не забравяме, че не сме сами, че около нас има и други, опитващи се да живеят и ако стремежът на всички ни е да живеем добре, да живеем в хармония, да живеем усмихнати и радостни, да живеем с човека, който обичаме, да гледаме това, което ни харесва и да чуваме звука на касотата и хармонията ... може би животът ни ще си струва и ще има смисъл от него. Абсолютно прав си.Much Respect. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Neo_G Posted October 5, 2005 Share Posted October 5, 2005 На мен когато ми е гадно си пускам Placebo, но такава музика не помага. Затова сега си пускам по-весела музика, например Nina Sky или друга жива черна музика Link to comment Share on other sites More sharing options...
Moon Light Posted December 21, 2005 Share Posted December 21, 2005 На мен когато ми е гадно си пускам Placebo, но такава музика не помага.Затова сега си пускам по-весела музика, например Nina Sky или друга жива черна музика Placebo са one of the best,ама в такива ситуации наистина хич не помагат... Веднъж бях невероятно тъжна ...и отидох на един кър,който е на 1 км от нас(всъщност на 1км от нас няма нищо друго освен голо поле)...Един път като бях там с едни приятели,ни нападнаха 3 грамадни песа(явно е било частна собсвеност),затова не отивах много надалече.Спрях се на мястото,където пътят се сливаше с полето и седнах сред високата трева.Там и да исках,никой нямаше може да ме види,нито да ме чуе..Слънцето залязваше...По посока на залеза докъдето стигаше погледът ми се виждаше единствено обширното поле и няколко миниатюрни къщи в далечината..Просто си седях там,тихо ронех сълзи и наблюдавах как слънцето бавно изчезва зад хоризонта.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
LinkinPark-16m Posted December 22, 2005 Share Posted December 22, 2005 зависи от повода но в повечето случаи предпочитам да излезна с bmx-a ми да си пусна linkin park и да покарам някаде из града поради простата причина че когато сам тъжен сам просто не ме интересува дали ще се пребия Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aqua-Spirit Posted December 22, 2005 Share Posted December 22, 2005 Гледам да се завра някъде, където няма хора, за да си порева на спокоиствие. А ако не мога да си поплача, гледам да се скарам с някой, става ми по-гадно, едното гадно измества предишното, накрая виждам нещо хубаво и заподскачвам от радост Link to comment Share on other sites More sharing options...
BoqoJIa3a Posted December 22, 2005 Share Posted December 22, 2005 Когата съм тъжен си седа в нас и си пускам неква спокойна музика, шибвам са на леглото и си лежа докато не ми писне да лежа. Веднъж бях невероятно тъжна ...и отидох на един кър,който е на 1 км от нас(всъщност на 1км от нас няма нищо друго освен голо поле)...Един път като бях там с едни приятели,ни нападнаха 3 грамадни песа(явно е било частна собсвеност),затова не отивах много надалече.Спрях се на мястото,където пътят се сливаше с полето и седнах сред високата трева.Там и да исках,никой нямаше може да ме види,нито да ме чуе..Слънцето залязваше...По посока на залеза докъдето стигаше погледът ми се виждаше единствено обширното поле и няколко миниатюрни къщи в далечината..Просто си седях там,тихо ронех сълзи и наблюдавах как слънцето бавно изчезва зад хоризонта.... Е тва ме разби тотално майна! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jackson_Fan Posted December 24, 2005 Share Posted December 24, 2005 Супер мног помага осамотяването,но според мен по-добре е да не мислиш за това колко си зле,а че има по-зле от теб Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 То много зависи какъв е повода да си тъжен. Понякога тъгата избива на агресия, друг път на депресия. Ако ще ме подкарва агресията, просто се събираме с компанията и си откачаме главите от пиене и други работи. Ако ще ме гони депресията подкаравам колелото нанякъде, без значение накъде, с едните слушалки в ушите и газ колкото може. Срещу депресията, по-добро лекарство от физическата преумора не се сещам аз поне. Ама толкова да се умориш, че да спре да ти пука от каквото и да е и да си мечтаеш за един душ и за едно питие след това за разпускане и после легълцето Това са моите лекарства, но понякога и те не помагат. Обикновенно се получава Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 Това са моите лекарства, но понякога и те не помагат. просто не е възможно да ги прилагаш в продължение на години Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jaguar Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 То много зависи какъв е повода да си тъжен. Понякога тъгата избива на агресия, друг път на депресия. Ако ще ме подкарва агресията, просто се събираме с компанията и си откачаме главите от пиене и други работи. Ако ще ме гони депресията подкаравам колелото нанякъде, без значение накъде, с едните слушалки в ушите и газ колкото може. Срещу депресията, по-добро лекарство от физическата преумора не се сещам аз поне. Ама толкова да се умориш, че да спре да ти пука от каквото и да е и да си мечтаеш за един душ и за едно питие след това за разпускане и после легълцето Това са моите лекарства, но понякога и те не помагат. Обикновенно се получава Съгласен съм. Аз обаче не карам колело, а правя лицеви опори и тем подобни... на последък много нерви и... голяма машина станах. Трява да се депресирам по-често. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 26, 2005 Share Posted December 26, 2005 просто не е възможно да ги прилагаш в продължение на години А защо да не е възможно ??? Досега не съм имал проблем с прилагането им Верно не винаги помагат, но 90% от случаите са ми помагали Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted December 26, 2005 Share Posted December 26, 2005 А защо да не е възможно ??? Досега не съм имал проблем с прилагането им Верно не винаги помагат, но 90% от случаите са ми помагали защото,когато едно нещо(квото искаш там чувство)те тормози ВСЕКИ ден,........в продължение на ужасно дълъг период.........нищо не помага Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted December 26, 2005 Share Posted December 26, 2005 Съгласен съм с тебе по този въпрос, но пък аз не предлагам 100%-ва изпитана рецепта срещу депресията Такава рецепта не съществува. Всъщност за такива мисли, които те тормозят дълго, единственото което помага е времето. Колкото и дълго да те тормозят тези мисли, просто трябва да мине още време. Клише е, но времето наистина лекува. Просто след година, две, три и т.н., като погледнеш назад и видиш какво те е тормозило, разбираш, че всъщност не е било необходимо да се тормозиш толкова. Да сега можеш да кажеш, че от много време те тормози нещо. Но да речем след 5 години, когато личноста ти е претърпяла развитие, и когато гледаш на нещата с друг поглед, с погледа на възраста си, ще видиш, че това което сега ти се вижда важно и едва ли не е въпрос на живот и смърт, всъщност не е било чак толкова важно. Сложничко стана, но мисля ще разбереш, какво имам предвид. Ще се появят нови проблеми пред тебе, които ще избутат старите на заден план, докато накрая не ги забравиш. Човека е така устроен, че в крайна сметка забравя лошото и го оставя назад. Има една мисъл на умен човек, забравих му името в момента. Като се сетя ще напиша името. Но ето мисълта: "Това, което не ни убива, ни прави по-силни" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted December 26, 2005 Share Posted December 26, 2005 KILLERINCHO съгласен съм с теб, но за да те излекува времето трябва да му помогнеш - тоест да си наясно, че искаш да се освободиш от причините, които водят до депресията. Рада е себедеструктивна личност и маймуно, ако не направиш нещо по въпроса страданието няма да те остави... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.