Jump to content
BulForum.com

Свободен софтуер за бизнеса


Recommended Posts

Здравейте,

 

Явно това е нещо което идва и в БГ :

Какво е свободен софтуер ?

Какви са бизнес моделите при него ?

Кое е по-добро за човечеца с магазинчето ?

Кое е по-добро за голямото предприятие/банка ?

Можете ли да си поверите парите на банка, работеща по линукс ?

Дали дявола (затворения софтуер) е толкова черен ?

Колко от това което се говори за свободния софтуер е митология и колко трезв разум ?

Дали свободния софтуер става само за geeks (съжалявам, но не мога да преведа това) ?

 

Как мислите ?

Link to comment
Share on other sites

georgekodinov, като един много сведущ, просветен и начетен и отворен в тая област - окажи ни тази чест - стартирай такъв топик с една бърза лекция що е Отворен код, Свободен Софтуер, Затворен Код, разликите между тях, кое къде има почва и прочие... Просвети ни. Моля. Виждам, че много ти се иска да покажеш колко много си наясно с материята и да разпръснеш мрака по въпроса в този форум - добре, покажи, стартирай топик и развий в него въпроса. Може наистина да е от полза на всички. Съвсем сериозно говоря. Ако обичаш. Дай сериозно изложение, не някакви никакви подмятания не където им е мястото. Пък може и да дискутираме.

 

И? Чакаме лекцията... В предната тема не задаваше въпроси, а размахваше назидателно пръст. Тук е мястото да ни обясниш как нищо не разбираме. Развий тезата си. Нали не очакваш ние дето нищо не разбираме (според теб) да ти отговорим на въпросите? Обратното - ние очакваме от теб да ни разясниш това от което понятие си нямаме (според теб). Или да си помислим, че се измъкваш?! Това ще го приемем за конспект към изложението... да видим изложението.

Link to comment
Share on other sites

Нямам време да правя дълги тиради, затова смятам да се огранича в най-важното.

 

Болшинството от хората (както виждам и самия автор на темата) са тотално заблудени, че сблъсъка отворен-затворен код означава сблъсък между безплатно-платено. Това е големия мит, който се подклажда основно от маркетинга на една известна корпорация. Истината е доста по-различна. Отворен код, не означава, че даден продукт се разпространява безплатно - примерите са много. Нямам време да правя дълги списъци, но Redhat като операционни системи и платформи от една страна, както и форума, в който всички пишем като ярък представител на приложните продукти от друга страна. Нищо от това не е безплатно и в същото време става въпрос за доста успешни бизнес модели.

Тези бизнес модели са еднакво удачни и успешни, както за човека с магазинчето, така и за огромната корпорация. Най-очевадния представител от групата на последните е компанията, която вече ми писна да давам за пример, ама явно все още се налага - amazon.com, като историята на техния бизнес модел е толкова поучителна, че трябва да влезе в учебниците за бизнес и управление (и сигурно на много места това вече е направено).

Не само че бих си поверил парите на банка, работеща под линукс, ами вече доста голяма част от парични транзакции в световен мащаб се обработват от системи, в които по-голяма или по-малка част има отворен код.

"Защо всички банки не работят под линукс" би бил изключително глупав въпрос. Разумния подход е в това - да се анализират съвременните тенденции. Една такава тенденция е увеличаването на дела на софтуер с отворен код във всички сфери на бизнеса, включително и банковия.

За "дявол затворен код" не съм чувал. Единствено знам за един друг конкретен дявол, но няма да му казвам името :woot :D

Това за митологията и трезвия разум са неща, отнасящи се до отделните индивиди и до това кой и как възприема реалностите. Мен лично този въпрос не ме вълнува.

"Дали свободния софтуер става само за geeks" е въпрос, който мисля е малко позакъснял. Това е въпрос, който би звучал адекватно преди няколко години, но не и сега.

Link to comment
Share on other sites

Godfather, нека чуем човека... До тук - конспекта му и инсинуациите, насаждани от начина на формулиране на въпросите му, много ми напомнят един друг човек и начина му на разсъждение относно Отворения Код и Свободния Софтуер - веселяка Д. Б. и неговото "проучване" в тази област... Да видим за какво все пак става дума тук - може и да греша (дай Боже). Но първия пост просто ми навява асоциации със съдържанието на книжчицата за клопките...

Link to comment
Share on other sites

Godfather, нека чуем човека... До тук - конспекта му и инсинуациите, насаждани от начина на формулиране на въпросите му, много ми напомнят един друг човек и начина му на разсъждение относно Отворения Код и Сободния Софтуер - веселяка Д. Б. и неговото "проучване" в  тази област... Да видим за какво все пак става дума тук - може и да греша (дай Боже). Но първия пост просто ми навява асоциации със съдържанието на книжчицата за клопките...

 

Хахахаха, и на мен ми мина през ум тази идея във връзка с онази "книжчица", но викам чакай да не го давам толкова "параноично", хахахаха :D

Link to comment
Share on other sites

Нека да направя още едно уточнение.

Понеже е ясно от къде се насаждат тези митове за безплатния и платен софтуер искам да дам един пример точно от "първоизточника" - радетелите на затворения код M$. Ами вземете за пример следните приложения със затворен код - Internet Explorer, както и Windows Media Player. Изключително красноречив пример за оборване на тезата на чичо Бил.

Сега ще ви дам и съвсем пресен пример, пак от Редмънд. Отскоро за малките фирми в българия M$ предлага един Action Pack - лицензи за една камара софтуер (XP Pro, Office Pro, Visio, Server 2003, SQL Server, Exchange Server, ISA Server и още много други), която доскоро можеше да се придобие срещу петцифрена сума в зелено. Сега това нещо с лицензи за 10 работни места се предлага от пичовете в Редмънд за някакви $290 на година!!!

Това може и да не е безплатно, но разликата е толкова голяма, че спокойно може да се нарече "почти безплатно".

Сами си направете изводите защо се получава така и каква е причината - благоразположението на чичо Били или нещо по-сериозно, нещо, което все по-често му стряска съня. Мда, познахте - конкуренцията. Истинската конкуренция - не онази, дето може да я прилапаш с няколко милиона или милиарда в зелено, както и не онази, която можеш да унижощиш в съдебната зала с мазните си адвокати. Имено принципите на отворения код създадоха тази конкуренция. Не говоря само за Линукс. Говорим за стотици още успешни проекти и бизнес-модели. В това число влизат Google, Yahoo, Redhat, Amazon, супер прогресиращи и перспективни проекти като GCC, PERL, PHP и още хиляди. Ето с това момчетата от Редмънд не могат да се справят така, както се "оправиха" навремето с Apple, Xerox, IBM и други знайни и незнайни компании. И това е така, защото принципите на отворения код създават почвата на съвсем други бизнес отношения, както и на продукти на съвсем друго качествено ниво.

Това е. Ако все още има хора, които не могат да разберат тези елементарни положения, по-добре би било да зарежат заниманията с информационни технологии и да се пробват в друга област - например гъбарство :woot :D

Link to comment
Share on other sites

Здравейте,

 

Явно това е нещо което идва и в БГ :

Какво е свободен софтуер ?

Какви са бизнес моделите при него ?

Кое е по-добро за човечеца с магазинчето ?

Кое е по-добро за голямото предприятие/банка ?

Можете ли да си поверите парите на банка, работеща по линукс ?

Дали дявола (затворения софтуер) е толкова черен ?

Колко от това което се говори за свободния софтуер е митология и колко трезв разум ?

Дали свободния софтуер става само за geeks (съжалявам, но не мога да преведа това) ?

 

Как мислите ?

 

Не смятам да давам дефиниция на свободен софтуер "дядката" вече го е направил.

 

Но мисля че темата за бизнес моделите е може би най-интересната, ще се опитам да дам няколко примера:

 

1. Софтуер по поръчка -

Става дума когато клиентът иска да му бъде написан софтуер който е специално пригоден за него. Готов софтуер който ще изпълни тези изисквания няма. В този случай няма никакво значение дали производителят ще използва собственически или затворен лиценз. Той ще си вземе парите.

Тук производителят е в най-изгодна позиция, защото може да комбинира съществуващ свободен софтуер (програмни езици, бази данни, графични примитиви, специализирани библиотеки) без да му се налагат разни лицензни плащания (някой да плащал скоро за MS SQL? А за MSVisual Studio?).

 

2. Поддръжка.

Ако програмата която си продал е със собственически лиценз то може да й искаш примерно месечен наем, а при необходимост да дръстиш клиента за всяка поправка. (Докато не ти тегли майната и не намери друг с друга програма).

Ако си със свободен лиценз можеш да му дадеш три избора:

- Той сам да си поддържа програмага - има сорса, да си намери сам човек да му оправя проблемите.

- При проблем те вика и ти плаща за отстраняването му.

- Да ти плаща месечно такса за поддръжка

Не се и съмнявам че всеки фирмаджия ще отиде на първото решение, но след това ще се опари и ще отиде на второто. След няколко фала ще разбере че номер три е най-изгодно.

Ако фирмата е голяма и стабилна, то те лесно ще се съгласят на третия вариант, вероятно защото са работили при подобна схема със собственическия софтуер.

 

3. Support - Поддръжка на чужди програми.

Горе долу това правят дистрибуциите. Те събират количество програми продават ги или ги подаряват и после взимат пари за поддръжката им. В процеса подобряват програмите, като лиценза им позволява да си направят собствен fork.

 

4. Donation

Съществува даден проект и е дадена възможността доволните клиенти да пращат дарения. Колкото повече доволни потребители има толкова повече пари ще се получават.

Това е моделът на SourceForge. Често срещано е и някоя голяма фирма която ползва софтуера да дава по някое дарение за развитието му.

 

5. На парче

Малка вариация на някои от по-горните теми - Потребителите събират пари като залог и ги изплащат, когато дадена функция бъде написана и внедрена.

Спомням си че OpenOffice веднъж направиха такъв експеримент. Дадоха списък с нещата които трабва да се напишат и колко ще платят за тях. Имаше неща от $100 до $1200. Не си спомням какво стана.

 

6. По съвместителство

Това е общия случай когато примерно системен администратор (в ISP) поправя и подобрява софтуера който се използва в ISP-то. На него му плащат всичко да работи.

 

7. Хоби.

Много проекти са започнали и като необходимост. Всеки програмист е писал някоя малка програмка да си свърши някаква работа. Е пусната на свобода тази програма може да стане голям и сериозен проект.

Не случайно повечето проекти са писани от ученици и студенти. Те имат свободно време, желанието да се учат, а най-добрият начин да се научат е да го направят наистина.

(Точно така е създадено и Linux ядрото. JFYI Линус Торвалдс е милионер.)

 

8. Директна продажба.

Може да звучи странно, но за пример давам Slackware. Достатъчно хора си купуват дистрибуцията, за да може единствения й създател да живее охолно, при все че не е милионер. Това е забележително защото дистрибуцията е напълно достъпна за безплатно ползване по време на нейното създаване и от първия ден на release-а.

Разбира се няма как един единствен човек да дава support на милиони фенове.

 

9. Двоен лиценз.

Къй като критериите за свобода са доста строги (и историята показва че има защо), то доста компании които използват собственически софтуер не могат да го комбинират със свободния.

Те вече са го изпробвали, те знаят че ще им свърши работа, те са проверили репутазията му. Те го искат и са готови да платят крупна сума пари за да могат да разполагат с него. Двойният лицен им позволява да го използват но не им дава свободите на отворения - да го развиват, да го препродават или отстъпват. Така свяка комерсиална организация трябва да си го купи от тях.

Разбира се тук има уловка, това е възможно само ако всички автори се съглясат, затова обикновенно се изисква съгласието на авторите при включване на техния код. Най-ярък пример е reiserfs.

Доста от финансово най-успешните проекти използват този модел. Мисля че вече стана дума за някои от тях.

 

10. Безплатното сирене.

Това е малко по-различен вариант на някои от по-горните модели.

Общо взето това е моделът на IBM - те ви продават желязото а софтуерът ви е безплатен. Разбира се заплатите на програмистите се изплащат от хардуера.

Този модел също може да се ползва безпроблемно и в продажбата на потребителски устройства (e.g GSM).

 

Не забравяйте че Mircosoft дължат милиардите си предимно на OEM сглобителите на компютри (Dell/HP etc.) които ви продават цял компютър, с преинсталирана операционна система. В момента те са така обвързани с MS че не им се позволява да предлагат други операционни системи. (OEM цените са в пъти по-ниски. Ако MS прекратят договора си то OEM сглобителите ще трябва или изцяло да минат на алтернативен вариант, или да плащат retail цената на Windows)

 

 

Е.. мисля че горе-долу съм очертал възможните бизнес модели. Тези точки са горе-долу граничните случаи и е съвсем нормално да се комбинират или да приливат от един в друг. Съвсем възможно е да съм пропуснал някой.

Link to comment
Share on other sites

Като оставим настрана гъбите, ето какъв превод намерих:

http://cilaw.org/index.php?page=articles&id=30

 

Оказа се, че съм прав за себе си :P. Опа, как ще съм прав, седнал съм :)

 

Karamane, това е малко по-специфично определение и то на едно понятие "свободен софтуер", което е частен случай на нещо по-общо - принципа на отворения изходен код. Именно тези принципи са по-общата основа, върху която се градят една камара копирайти, копилефти и т.н. Така формулиран принципа за "свободен софтуер" е малко по-ограничаващ от принципа за "отворен изходен код".

 

Иначе идеята за гъбките е инспирирана - ти знаеш от кои събития ;) :D :beer:

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

×
×
  • Create New...