Jump to content
BulForum.com

Сивото ежедневие около нас


Recommended Posts

Ami gleite sq, ne e towa dali 4ovek ima kompleksi e kompleksar.V smisul nikoi ne bi kazal na nqkoi sramejliv i pritesnitelen, no gotin po harakter 4ovek, 4e e kompleksar, samo zaradi sramejlivosta si.Prosto ima takiwa hora, koito kato imat kompleksi zapo4wat da izvurtata ne6tata, da se prawqt na twa koeto ne sa, da ti vdigat nervite i da se mislqt za ne6to "golqmo".Ei na tiq nikoi nemoje da pomogne, puk i nadali nqkoi 6te poiska da im pomaga.A za drugite, az li4no bqh mnogo pritesnitelen, i o6te sum ,no ne kolkoto predi, prosto s vremeto vsi4ko si idwa na mqstoto.Ako towa mi e kompleks, prosto sum blagodaren na nqkoi hora 4e mi pomognaha da go preodoleq, no nikoga ne sum se prawil, na towa koeto ne sum i ne sum prenebregwal drugite.Spored men , kompleksar pove4e se izpolzwa da se obidi teq koito "igraqt druga rolq", za6toto ne se hareswat, otkolkoto da poso4i6 4e nqkoi ima nedostatuci :)

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 69
  • Created
  • Last Reply

Не прочетох изчерпателно и подробно всички постове, но добих известна представа накаде отиват нещата. Първо, много странно как от тема за сивотата в ежедневието ни се стигна до комплексарите, но да речем, че това отклонение е било естествено развитие ...

За мен лично сивото ежедневие не се проявява единствено в липсата на креативност или нещо иноваторско, което да завладее умовете и сърцата на хората... В крайна сметка всяка идея, било то "нова" и "различна" е продукт на предишни идеи.

Това, което буди у мен ужас е как ден след ден ние всички бавно умираме, как сърцата ни стават безразлични, умовете безчувствени, как бавно, но сигурно монотонността и ежедневните проблеми ни превращат в нещо бездушевно, нещо лишено от хуманност - зомбита или роботи - ако позволите да се изразя по този начин. Често поглеждам около себе си и ми става някак много студено и самотно. Някои са забързани, други са се затворили в черупките на своето его и показват само онова, което другите биха искали да видят, трети са се спуснали в цялит този водовъртеж без изобщо да си дават сметка, какво правят, кои са и накаде отиват. Хората са много объркани (включвам и себе си в тази категория) и понеже не искат да се сблъскват с подобни мисли си тананикат някоя мелодийка дори и в моментите когато са сами или пък се захващат с някаква "работа" само и само да не останат насаме с подобни разсъждения...

Ще ми се един ден като остарея ( сега съм само на 23 още), ако изобщо остарея разбира се, животът, който съм живял да не е успял да ме превърне в човек неспособен да се радва, да не ме лиши от онази частица от съзнанието ми, която ме приютява в трудните моменти - способността да мечтая и продалжавам да се стремя да постигам мечтите си.

Аз май се поотплеснах малко, но моля да бъда извинен в случай, че съм ви дотегнал с многословните си разсъждения. Но темата много ми допадна и реших да драсна някой и друг ред.

Link to comment
Share on other sites

Човек сам избира как да остарее... А за да го постигне - трябва да запретне ръкави. Сам избираш дали да позволиш на водовъртежа, на блатата във живота да те погълнат, или ще ги преплуваш и ще излезнеш със някой-друг нов белег, някоя-друга бръчица, някой-друг сив кичур коса, но по-силен! Ако знаеш какво искаш и не се страхуваш да се бориш за мечтите си - рано или късно успяваш. А инерцията, която често натрупваме във джунглата отвън ни оставя сами във собствените си тълпи. Тогава вече проличава дали имаш приятели, дали имаш човек до себе си...

koito kato imat kompleksi zapo4wat da izvurtata ne6tata, da se prawqt na twa koeto ne sa, da ti vdigat nervite i da se mislqt za ne6to "golqmo".Ei na tiq nikoi nemoje da pomogne, puk i nadali nqkoi 6te poiska da im pomaga

Знаеш ли, приятелю. Когато преди вече близо десет години влезнах във гимназията съвпадах с твоето описание на 99%. Бях смачкан комплексар, без грам самочувствие, който непрекъснато дразнеше другите, често правеше подмолни мърсотии, абсолютно лайно. Не съм забравил къде съм бил. Но средата, в която попаднах и хората, които успяха да прогледнат през тази моя черупка, и ми станаха приятели ми подадоха ръка и вече не съм гнусна гъсеница, а пеперуда. Вече се опитвам да летя. Именно за това се чувствам длъжник и се старая, когато мога да помагам на хората, изпаднали по една или друга причина в тази яма. Ти, приятелю, дето слагаш клеймото "комплексар" в какво би се превърнал, ако когато си на десет години попаднеш в среда на неприязън, непрекъснат физически и психически тормоз. Заобиколен от хора, за които си гаден зубър, хора, на които основното забавление е да те мачкат и тъпчат. И да се наслаждават на слабостта ти?! Прекарай две години в този Ад. Мислиш ли, че ще си нещо повече?!

Не бързай да съдиш хората, за които не знаеш почти нищо!

Link to comment
Share on other sites

The`ScorpioN ти определено възбуди любопитството ми!

Прочитайки това, което си написал, определено ме впечатлява, макар и да имам известни забележки:

 

" А инерцията, която често натрупваме във джунглата отвън ни оставя сами във собствените си тълпи."

 

Трябва да призная, че останах доста поразен от това твое изречение. Мисля, че то изразява много точно, това което се опитвах да кажа.

Но не мога да не призная, че около теб, или по-скоро в отговорите ти витае известна доза елитаризъм, чувство за превъзходство, казано иначе... Това дали си заваршил Английската или друга гимназия (аз самият съм випуск 2000 на Английската гимназия) слабо ме интересува, но не мисли, че познаваш човешката психика толкова добре, че да си играеш на Господ...

 

 

За да станеш наистина пеперуда,а не просто поредната посредствена, средностатистическа гъсеница, ако ми позволиш да използвам думите ти, то загърби мегаломанския си комплекс за психическо и умствено превъзходство над останалите и се съсредоточи върху това как би им помогнал да достигнат твоята степен на вътрешна увереност, без да извличаш от това егоистично чувство на себеудовлетворение...

Съжалявам ако съм прозвучал малко грубо. Не това ми е била целта. Аз самият бих казал, че попадам в капана на това, което пиша...

Извинявам се и за отговора, който е съвсем off topic ....

Link to comment
Share on other sites

За да станеш наистина пеперуда,а не просто поредната посредствена, средностатистическа гъсеница, ако ми позволиш да използвам думите ти, то загърби мегаломанския си комплекс за психическо и умствено превъзходство над останалите и се съсредоточи върху това как би им помогнал да достигнат твоята степен на вътрешна увереност, без да извличаш от това егоистично чувство на себеудовлетворение...

Себеудовлетворение.... Хаква хубава думичка! А аз мога ли да попитам какво НЕ правим заради нея? Всичко се върти около "изкуството да бъдеш егоист". Ако го врладееш дастатъчно добре, то ще се чувстваш добре със себе си(ама преди да ме нападнете се замислете!). Извиняйвам се, но тези думички ме издразниха доста.

Link to comment
Share on other sites

Rommel, прекрасен пост. Осъзнавайки точно това преди година-две се измъкнах от една от сериозните ми депресии. При мен никога нищо не е сиво, защото като всеки скорпион съм най-големия си враг и си създавам някоя друга депресия, меланхолични и мизантропски кризи.

Знаеш ли, получава се един парадокс. Смятам себе си за изключително интелигентен, посредствено умен и изключително наивен човек. Самоанализирам се непрекъснато и не смятам, че превъзхождам един или друг човек. Не съм нищо повече от никой. Може в едно да съм нещо повече от някой, но той ме превъзхожда в десетки други... Старая се да търся у хората това, в което ме превъзхождат, за да мога да ги харесам и съответно те мен, тоест отношенията ми с околните да са добри. Изключително много уважавам така наречените "пумаци", хората в Доспат, където ходя всяко лято, та било то и за ден. (РАЙ!) Те са хора спокойни, добри и уравновесени. Не бързат за никаде. Страшно трудолюбиви. Поздравяват те, усмихват ти се, дори да не те познават. Това са хора, които ме превъзхождат. Защото изключително ценя добродетелите им. А хората придаваме по-голяма важност на едни качества, по-малка на други и за това някои хора си мислят, че са нещо повече, защото притежават точно тези качества...

Извинявам се, отклоних се от темата и то много...

 

Редакция: бях написал по-горе (удебеленото) ми... ужасно променя смисъла, съжалявам.

Link to comment
Share on other sites

Како, изкуших се да го захапя, но се отказах, много Offtopic-и ми се събраха. Но според мен проблема му е, че монитора му е монохромен и ни вижда черно-бяло (сиво).

Link to comment
Share on other sites

Себеудовлетворение.... Хаква хубава думичка! А аз мога ли да попитам какво НЕ правим заради нея? Всичко се върти около "изкуството да бъдеш егоист". Ако го врладееш дастатъчно добре, то ще се чувстваш добре със себе си(ама преди да ме нападнете се замислете!). Извиняйвам се, но тези думички ме издразниха доста.

 

100% wqrno :punk

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

pi4,mnogo pravilno si zabelqzal 4e ejednevieto e sivo, mra4no i sku4no....vsi4ko e tolkova banalno kli6irano i iztarkano 4e napravo mi se gadi...oba4e az, kato edno momi4e s po-razli4no mnenie za mnogo ne6ta, 4esto sre6tam upreci i tapi komentari kogato se opitvam da dam nqkakvo novo predlojenie ili dr.prosto za6toto sivata masa na zombiranite v matricata hora ne samo ne iska da te prieme, no i ne ti dava da izlezne6 navan.you get stuck and cannot get out.razli4nite hora ne sa priemani ot ob6testvoto, tova e negova samoza6titna reakciq.zatova dori i da ima "6areni" hora ,te se stremqt da se sleqt s ob6testvoto kato priemat cennostite mu, obli4at maskata na vseob6toto nastroenie,a vsa6tnost pod neq....vsi4ko ostava unexplored.i taka voveki vekov...rqdko se poqvqvat dostata4no silni za da othvarlqt tazi maska.az pone zasega ne sam sre6tala mnogo takiva...dano sam te razbrala pravilno.

Link to comment
Share on other sites

Съгласен съм, че масата е сива, просто когато са много цветове на едно място - те се сливат и размиват. Всеки един е цветен сам за себе си, но за да не изпъква и за да не бъде изяден от някой голям хищник той използва камуфлаж и става външно сив. Понякога за съжаление камуфлажа става облекло става истинското аз за човека.

Но не съм съгласен, че всички са такива. Аз смятам себе си за пеперуда - шарен и летя! И познава много цветни хора. И след като обществото ни гледа леко на кръв - показваме най-дългия си пръст и се обединяваме в цветно общество :) Всичките ми приятели са "шарени" хора и сме упора един за друг.

jogry, съвета ми е да потърсиш своята среда :) Екосистемата, в която да си шарен не е самоубийствено :) Пожелавам ти успех в търсенето :)

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

Наскоро мернах в sladur.com Найден от Big Brother :o) Ще ви посъветвам да прочетете какво е написал в презентацията си. Има голяма доза истини точно по темата :о)

Link to comment
Share on other sites

OffTopic: Според мен Найден беше най-интелигентния човек в BB. Беше си измислил много добра тактика и ако ви е направило впечатление се радваше на всеобща народна "любов". По-късно си каза, че е прекалявал с действията си там. Също доказателство е високия резултата в "Стани Богат" (поне до последното предаване, което гледах беше Но1 по резултат).

 

А замислете се - сивото е смесица между бяло и черно. А черното представлява всичките цветове смесени на едно място, ако възприемаме цветовете като материални (например боите, с които рисуват художниците), а бялата светлина съдържа в себе си всички цветове. Така че излиза, че сивото съдържа винаги в себе си всичките цветове. Не подценявайте сивия цвят :)

Link to comment
Share on other sites

sivoto ejednevie e ne6to ot koeto otyrvane nqma! tova vseki moje da go kaje - ot obiknoveniq rabotnik, do prezidenta! I vse pak si mislq 4e imenno ejednevieto e tova, koeto ni kara dausentim kasotata na edna roza, da se nasladim na po4ivniq den, na romatikata ako 6tete i t.n. ! Vsqko edno ne6to, koeto se povtarq mnogokratno se prevry6ta v ejendnevie!, a posle i "posivqva!".

 

Jivota e takuv, kakuvto si go napravim! :love

Link to comment
Share on other sites

За сиво да е не знам но формата му е една-пръстен. Всичко се завърта и звучи по чут начин... толкова познато но в същото време "ново"...

Пряк пример-рекламите: по едно време имаше смислени реклами които наблягаха на продукта и си вършеха работата. Сега "известните" личности ми казват по най-олигофренския начин да го купя тва: някаф дрът глупак(феновете да не ми са обидят) на бял фон ми седи и ми казва че той си направил "гражданска отговорност" и да го направя и аз... Или няква манекенка да ми казва, че пастата ми за зъби ми свети през нощта щото съдържа гомна на пчели-прополис... Това което имам предвид е, че всичко се повтаря и става по елементарно от когато и да било... Зажалост всичко се комерсиализира, дори новите лафове звучат изтъркано.

Link to comment
Share on other sites

Ami az kakvo da kaja, osven che jivota e jivot. Ako ti si go napravish qk shte ti e qko, ako po cql den sedish i chakash da stane neshto, mnogo qsno che shte ti e tupo, ednoobrano, sivo i t.n. Za tova si jiveite jivota i se obichaite:)) :wub:

Link to comment
Share on other sites

Всеки има лоши дни,но трябва ли да им се даваме?! :D

Сиво ежедневие,превърни го в Светъл Ден и Топла Нощ...защо ли???

Защото го можем,ако искаме ние можем да направим чудеса....

И да,живейте истински,така както ви се иска...защото понякога наистина животът е обидно кратък!!!

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...