Jump to content
BulForum.com

Време за размисъл,на прага на рождество Христово


Turanagasan

Recommended Posts

Парадоксът на нашето време е , че имаме високи сгради,но ниска търпимост,широки магистрали , но тесни възгледи. Харчим повече , но имаме по-малко, купуваме повече но се радваме на по-малко.Имаме по-големи къщи и по-малко семейства, повече удобства , но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум,повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти,но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

 

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си . Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме , но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха , но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме , но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и повече разбити домове. Времето на кратките пътувания,еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата,които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това да стигне да вас, но също ви позволява да го споделите или просто да го затворите "x”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порастне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което може да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте “Обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувката и прегръдката могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.Запомнете и се дръжте за ръце и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

 

P.S.Тъкмо реших да споделя за изминалата година каке било и ядец. клозед.Позамислих си и реших да рискувам

дано да си е заслужавало

Link to comment
Share on other sites

A BE KAKVO VI STAVA WE HORA !!!

KVI SA TIQ RAVNOSMETKI , KVO E TVA 4UDO !!!

JIVEITE ZA MIGA NE MU MISLETE MNOGO I 6TE STE PO-6TASTLIVI !!!

TOVA E VQRNO AMA POLZA OT TAQ GOLQMA TAGA NEMA !!!

Да живееш истински за мига е само, ако знаеш, че утре ще умреш.

На другото му викам безхаберие. :bgrin: - от което едва ли следва истинското щастие.

Link to comment
Share on other sites

"Не мога да мисля със мисли човешки,

не знам как се прави,а стават и грешки!"

 

Аре стига с тия глупости.Тоя текст го виждам за 4 или 5 път в тоя форум,в различни теми. :angry1

Link to comment
Share on other sites

"Време за размисъл,на прага на рождество Христово"

Колкото и да размишляваме ,ако не ни идва от вътре и не го правим спонтанно и целогодишно -си е бошлаф работа :)

Link to comment
Share on other sites

Поне да беше споменал и името на автора на този текст... Това ли щеше да споделиш за миналата година в миналата тема?! Аз пък си помислих, че някакви собствени мисли е идеята да споделяме, не да пускаме чужди такива без да споменем автора. Много пошло така се получава - надяваш се да ги вземат хората за твои собстевни ли? Мислим с чужди мисли. Това последното може да го добавиш към текста, ако решиш да го постваш другаде - подарявам ти го, не е нужно да ми споменаваш името.

 

Освен това - затворена тема НЕ се подновява с нова. За да бъде затворена си има основателна причина. Кое те кара да мислиш, че тази причина не се отнася за нова тема на същата тема? Ако си забравил каква е причината - виж в предната тема.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.
×
×
  • Create New...