WriteR4e Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 "Гъзар бях от студ умрях..." No DrugZZZ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 ако някой ден трябва да оставя нещо след себе си ... бих искал да е това от песента на Life Of Agony - Weeds If tomorrow never showsI want you all to know That I loved you all, you're beautifull And I had myself a ball I've wasted so much precious time Been skating along these fine lines Now these weeds have grown where the sun once shown And my life has passed me by And my life has passed me by And I don't know why I keep searching for something that I never found While these weeds get deeper as I turn around And time growns older and I've grown colder So long has passed that I forgot to count These weeds have grown where the sun once shown And I can feel it Today I cut off all the ties Been led blind for all this time But somewhere in between the lies Are the hearts and minds of those who tried And although I've heard your lies... This space between us... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Pechenata Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 Бих написала няколко изречения "В наркотиците няма нищо лошо,хората си го правят да е лошо" "Много поздрави от рая" ...Макар,че не съм светица...ама да предположим,че душата отива някъде се надявам да се на хубаво место... ;> Link to comment Share on other sites More sharing options...
anarxiq_99 Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 na brat mi ostavqm skasanite 4orapi,na brat4eda skasaniq prezervativ,a na kom6iqta 4ypeniq skeit da se prebie i da pikne i da doide DOLY da si lafim za jenite koito ne mojahme da na e''m,a na kotkata mi ostavqm omreliq hamster ta da se natrovi da pykne da ovoni grada i da doide pri men doly da si q peknem s kom6iqta i da q lapnem . i 6te se izkaja kato WriteR4e-to oba4e po malko po razli4en na4in STAR BQH OT I OT DOMA6NA TREVA YMRQH. i moderatorite da ne zabravqt 4e kat pykna 6te gi navestqvam 4at-pat dam gi pospla6vam zada im otmastq za WARN-a Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mu3epHuK Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 Това е много яко. Link to comment Share on other sites More sharing options...
poznai Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 kopche, първо една похвла от мен, че си написал това тук, което значи, че ти е направило впечатление и си го усетил по някакъв начин вътре в теб. Много истинско звучи, а оттам и тъжно. Двете неща са взаимносвързани за мен. Аз бих заменил в писмото думата Бог с Живот и ще ми хареса много повече. Що се отнася до това да напиша предсмъртно писмо, каквото и да напиша, не би било достатъчно истинско и реално, защото не мога да се поставя на 100% в състояние, в което ми е омръзнал живота и искам да го оставя. (или по-скоро не искам.., незнам) Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted December 8, 2004 Author Share Posted December 8, 2004 Link to comment Share on other sites More sharing options...
DMX Posted December 9, 2004 Share Posted December 9, 2004 Това го беше написал един пич,точно преди да направи опит за самоубйство.Не съм сигурен дали го е измислил той,но завинаги се запечата в съзнаноето:"-На тоя свят имах една майка,един баща и.....един който ме предаде !" Link to comment Share on other sites More sharing options...
snatch Posted December 9, 2004 Share Posted December 9, 2004 а тоя пич успял ли е шото каза че е направил опит и поне аз разбирам от това че не е успял супер кофти ми са струва да направиш опит за самоубийство и да не стане Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted September 2, 2005 Share Posted September 2, 2005 Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и далечен гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и щеси отида. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 Понякога ще идвам във съня тикато нечакан и далечен гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам - ще те целуна и щеси отида. <{POST_SNAPBACK}> Това определено е силно. Много силно. Аз самия бих искал да имам силите на Вапцаров и на прощаване да напиша нещо като това: Борбата е безмилостно жестока, Борбата, както казват е епична, Аз паднах друг ще ме смени и толкоз, Какво тук значи някаква си личност. Разстрел, и след разстрела червеи. Това е толкоз просто и логично, Но в бурята ще бъдем пак със теб народе мой Защото те обичахме. Да напишеш нещо такова 15 минути преди да те разстреля наказателния взвод е нещо което мене лично ме кара да се чувствам жалък. А иначе ако се наложи да пиша предсмъртно писмо, би изглеждало нещо като това: " Простете ми майко и татко, че ви побелих косите. Прости ми и ти брат, че ти се наложи да ме търпиш. Простете ми всички приятели, които ме изтърпяхте толкова години. Простете и вие врагове, че се наложи живота да ни сблъска. Нека и Бог да прости на всички ви и бъдете щастливи " Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 сбогом, благодаря за безразличието сбогом, благодаря за болката сбогом, за нищо несъжалявам сбогом, живях както мога сбогом, обичах както знам сбогом, умрях както трябва сбогом живот, няма на кой друг да кажа сбогом Link to comment Share on other sites More sharing options...
NightWolf Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 "ще напусна тая болница" Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 Не искам никога да ми се случва да пиша предсмъртно писмо! Не искам да се сбогувам с никого! Ужасно е да прегръщаш някого за последно, да го целуваш запоследно и да виждаш влага и в неговите очи... Но може би щеше да е нещо от този род: Казват, че съм се родила с късмет, а аз казвам, че съм си взела късмета с раждането. И въпреки всичко живях напук на съдбата, нищо че често беше благодарение на съдбата. Е, тя победи. Но съм й благодарна, че ме срещна с всички тези хора, които обичам и мразя, които наранявам и пазя, багодарна съм й за това, че ме научи да обичам живота...Благодарна съм й и че няма никога повече да надживея друг, а на тези, които ще надживеят мен-ще ми липсвате болка! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 Ужасно е да прегръщаш някого за последно, да го целуваш запоследно и да виждаш влага и в неговите очи... <{POST_SNAPBACK}> Ужасно е да. Преживял (ако може така да се каже) съм го двапъти. Когато ми дойде времето, единственият човек накогото му е пукало някога за мен отдавна ще си е отишал, така че няма кой да прочете написаното. Каквото е трябвало съм казал и направил приживе и няма нищо което да добавя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
weasel Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 ако някой ден трябва да оставя нещо след себе си ... бих искал да е това от песента на Life Of Agony - WeedsIf tomorrow never showsI want you all to know That I loved you all, you're beautifull <{POST_SNAPBACK}> Ебати.. и аз точно за нея се сетих, като видях темата.. ама чак сега я забелязвам, де ;> Link to comment Share on other sites More sharing options...
ATEL Posted September 3, 2005 Share Posted September 3, 2005 Ako triabva da sme realisti shte e neshto kratichko..kato za posledno...i to moje bi shte zvuchi taka: " Vsichki v tozi forum ste dolni otrepki" P.S. "...No pak me zabavliavate" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 4, 2005 Share Posted September 4, 2005 Сбогом! Благодаря на всички, които ме обичаха и ви моля за прошка. Знам, че няма да успеете, но все пак се опитайте да ме разберете и да ми простите. Силите ми се изчерпаха, не мога повече - <попълнете причини за самоубийство> ме довърши. Животът за мен е една безсмислена игра, със лош сценарий и некадърни актьори... За последно, ще ви помоля тялото ми да бъде кремирано, и прахта ми разпръсната над язовир Доспат... там някога наистина се почувствах щастлив... Това ми хрумва сега. Знам, че ако опре до нещо такова - вероятно ще напиша нещо друго. Моля се да не се променя до такава степен, че да посегна на собствения си живот. В момента това ми се вижда абсурд... Редакция: Уф, съжалявам. Вече съм бил писал в тая тема Съжалявам за flood-а.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted September 4, 2005 Share Posted September 4, 2005 Никой друг освен мен не може да ме спаси, но е твърде късно. Сега не ми остава нищо друго освен да се питам - защо въобще опитах? Вчерашния ден изглежда така сякаш въобще не е съществувал. Но смърта ме посреща топло и аз ще кажа просто - Сбогом! James Hatfield Тя идва изведнъж, чакаш или не - ще те отведе! Пред моята врата чух я как се спря - мене си избра. Ти също си жена, зная със какво да те запленя. Виж, имам странен чар - дяволски рога, ангелски крила. Влез в моя смъртен стой, щом ме пожела - пак ще бъда твой. С теб малко ще стоя, в някой хубав ден - пак ще се родя Знам - ще намеря брод. Ще избягам аз в някой друг живот. Ивайло Вълчев Link to comment Share on other sites More sharing options...
ra4eto Posted September 4, 2005 Share Posted September 4, 2005 nikoga ne bih napisala takova pismo! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Naghual Posted September 5, 2005 Share Posted September 5, 2005 Да ме прощават метълите, че прослушах чалга... Да ме прощава съдбата, че не съм намерил любовта на живота си... Да ме прощавате и Вие, на които създавах работа докато бях още жив, и тези, на които създавам работа сега, след като съм се самоубил! Много плоско, а? Link to comment Share on other sites More sharing options...
zlobil Posted September 5, 2005 Share Posted September 5, 2005 Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели. “Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Схерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”,“благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб. Защо, колкото по-близо сме до неизбежното се замисляме за тези неща, които нито са трудни за изпълнение, нито са маловажни, а дори носят душевно удовлетворение и карат човека да чувства живота!? Аз съм бил близо до края и излезе това: "За първи път открих небето, когато бях сляп за него и си помислих, че то е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Излъгах се – чувството беше отправено към Живота. Наистина – чудно! В най-големия крах, депресия и отчаяние, Живота ми се струваше прекрасен, изпълваше ме целият и не бях готов да го изгубя. И няма да забравя – бях сам – интересно!? Бях сам и с всички, или всички бяха с мен и аз бях сам. Какво прави човек, когато е сам? Или се вглежда в миналото, или мечтае за бъдещето. Аз не правех нито едно от двете, а средно положение нямаше. Всичко ми беше безразлично. Нищо нямаше значение. И все пак се вглеждах в небето и го преоткривах. Нямаше нищо по-пленяващо, разкъсващо съзнанието, отхвърлящо всички мисли настрана, от това НЕБЕ – разхвърляло блясъка си навсякъде. ВЕЛИКО!! 13 фрази за живота на Габриел Гарсия Маркес: 1. Не те обичам за това, което си, а за това което съм редом с теб. 2. Никой не заслужава сълзите ти, а този, който би ги заслужил, не би те разплакал. 3. Само защото някой не те обича както ти се иска, не означава, че не те обча с цялата любов, на която е способен/а. 4. Истинският приятел е онзи, който те държи за ръка и докосва сърцето ти. 5. Най-лошото е да ти липсва някой, докато седи редом с теб и да знаеш, че никога няма да се върне. 6. Не спирай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти. 7. Може да си просто един човек на този свят, но за някой, ти си целия свят. 8. Не губи време с някой, който му е все едно дали губи своето с теб… 9. Може би Господ иска да срещнеш много хора по пътя си, а сред тях да не е този, когото търсиш, а когато го намериш, бъди благодарен. 10. Не плачи, защото свърши. Усмихни се, защото се случи. 11. Винаги ще има хора, които ще те наранят, но продължавай да вярваш, просто бъди предпазлив. 12. Стани по-добър човек и се увери кой си преди да срещнеш нов човек и се надявай той да знае кой си. 13. Не се престаравай, най-хубавото се случва неочаквано. Ако е за аз и той моля преместете я! Иточник: калдата.ком <{POST_SNAPBACK}> Link to comment Share on other sites More sharing options...
Legop4o Posted September 5, 2005 Share Posted September 5, 2005 Хранете ми котката! Кажете на (това няма да ви го кажа), че я обичам! Тва е. Може и "Мамка му мръсна, аптечката беше на 2 метра, сега ли трябваше да ме издебне в гръб мръсникът?! Ооо, другата врътка ще го " Link to comment Share on other sites More sharing options...
diabolik Posted September 6, 2005 Share Posted September 6, 2005 Предсмъртно писмо не се ли пише, ако се самоубиваш, за да знаят твойте хора, за кво си го направил? Значи има бая потенциални самоубиици тука. Хора толкова ли са ви слаби нервите (дано не се случва на никой да му е писнал живота ) Темичката си е бая черна. Аз няма да пиша писмо - за сега не съм решил "да скачам от високо" (без парашут) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.