Jump to content
BulForum.com

Коя книга е повлияла съществено на мирогледа ви


cheese

Recommended Posts

  • Replies 129
  • Created
  • Last Reply

С кое е засрана темата - кажете и веднага го изтривам - все пак това ми е задължение. Моите два поста?! Са извън темата? И защо една съвсем културна размяна на мнения приемате за "боричкане"? Аз няма какво да деля с когото и да било тук. Преди да изложа мнението си ще почакам за отговор. Да не се налага да изтривам после три, вместо два поста. Cheese, аз те чувам, но не разбирам наистина как нечие мнение, по същество еквивалентно по форма на изказаните от теб преди това по повод това което четат хората, но противоположно по смисъл, изведнъж се превръща в офтопик?! Кое го прави офтопик? Ако бях казал, че Марчинко, Потър и сие са смешни книги и боза - това нямаше да е офтопик?

 

Както и да е. Оплаквате се, че в този форум нямало теми за обсъждане на книги, а когато се заформя някакво такова - изведнъж темата става засрана. ОК...

Link to comment
Share on other sites

С кое е засрана темата - кажете и веднага го изтривам - все пак това ми е задължение.

 

Оплаквате се, че в този форум нямало теми за обсъждане на книги, а когато се заформя някакво такова - изведнъж темата става засрана. ОК...

 

 

Няма да можеш да го изтриеш.Според мен темата се засра с това,че докато нормално,кротко и културно обсъждахме книги,на някой му прещрака сачмата(може и аз да съм,щом се хващаш за думите ми) и всичко отиде по дяволите.Темата се засра идейно,това имах в предвид.А не със постове,псувни,спам или други такива.

Link to comment
Share on other sites

а някой да е казал,че си ти?!?! :confused

 

Казах "вие",а щом сме ви позволили да прецакате темата,това автоматично превръща и нас в засирачи....Както и да е :angry:

Link to comment
Share on other sites

хм,ами много труден въпрос...

обожавам да чета,тъй като за мен четенето е начин да попаднеш в друг свят и да водиш друг живот...

не мога да назова просто едно заглавие...

може да се каже,че всяка книга променя мирогледа ми...

последната,която прочетох е "На изток от рая" на Стайнбек и бих я препоръчала на всички,които не са я чели.

Link to comment
Share on other sites

Позволявам си един offtopic .

 

Стайнбек е невероятен автор ! Просто не е за вярване, че един и същи човек може да напише и Тортила Флет, и На изток от рая. И Улица Консервна, и Гневът на мравките. От едните му книги човек може да реве с глас, а от другите да се напикае от смях. Ей това е класика, маа му стара!

 

:)

Link to comment
Share on other sites

Стайнбек е гениален автор наистина. "Безпътният автобус" може да служи като буквар за повечето писатели как да изграждат реалистични и интересни герои върху малко страници.

 

Иначе по темата: твърде много са, но тези, за които се сещам сега са:

Урсула Ле Гуин "The Dispossessed", "The lathe of heaven".

Ремарк "Време да се живее, време да се мре".

Станислав Лем - "Соларис", "Конгрес по футурология"

Гор Видал - "Сътворението", "Юлиан"

Link to comment
Share on other sites

"Конгрес по футурология"

Супер луда книжка и останалите от поредицата са много шантави.

Link to comment
Share on other sites

Chaos ,  не отричам на никоя книга правото да е четена и харесвана.

Просто на ти каже някой, че Хали Потър го е накарала да мисли другояче,е смешна работа.

Преди години бая хора разправяхе, че един филм бил променил живота им и прочее. Това тогава цялата държава го повтаряше в захлас.. Сега, като мина модата и ги питам "А бе,  какво ще кажеш сега за ...(няма да споменавам филма, не е интересно точно кой е, сигурен съм, че доста хора ще се сетят :D) , ми отговарят - "А, мани го бе... "

Смятам не е редно да се сравняват Пратчет с Роулинг. Пратчет тича на съвсем различна писта, доста по-сложна от тази на Роулинг и книгите му са много по-задълбочени на втори поглед. На първи за повечето изпъква сатирата и хуморът.

Link to comment
Share on other sites

Океан, Море - Алесандро Барико

Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков

Без Дом - Хектор Мало (единствената книга, на която съм плакала)

Сърце - Едмондо де Амичис

Алхимикът - Паулу Коелю

Страстите на разума - Ървинг Стоун

...

Link to comment
Share on other sites

VooDooMaN, прав си, братче! Сравнение между Тери Пратчет и Джаян Роулинг няма. Точно поради тая причина никой не се е и опитал да ги сравнява в тая топик!

 

Объркал си се :D

Link to comment
Share on other sites

Като гледам темата се е получила много добре. Като каталог на книги. Веднага започвам да търся тези, които ме заинтригуваха... Ето малко и от мен:

 

1. Маркес

2. Найпол

3. Астуриас

4. Виктор Пелевин

5. Георги Алексиев ( "Върколакът", " Заключване на гроб", "Кръстопътят на облаците")

 

Няма да навлизам в анализ на творчеството на писателите, защото ме мързи да пиша :D ). Успех с четенето. Дерзайте книжни плъхове! Тук му е мястото. :punk

Link to comment
Share on other sites

VooDooMaN, прав си, братче! Сравнение между Тери Пратчет и Джаян Роулинг няма.  Точно поради тая причина никой не се е и опитал да ги сравнява в тая топик!

 

Объркал си се :D

Звинете :) . Просто отговори на мнение, в което се включваха Пратчет и Адамс с пример за Роулинг, това породи обръщането на кажгодето ми.

Link to comment
Share on other sites

Като малък много ми повлияха Джани Родари, Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Марк Твен. "Островът на съкровищата" ми е една от любимите, никога няма да ми омръзне. Същото и с "Алиса"

От българската литература не си спомням нещо особено много да ме е шашнало през годините, освен детските книжки, "Ян Бибиян" и др. подобни. С удоволствие чета кратките разкази на Вазов за Левси.

"Последният герой" на Тери Пратчет ме удиви, открих че имам доста общи възгледи с Коен Варварина.

"Планетата на Маймуните" на Пиер Бул и "1984" на Джордж Оруел ги препоръчвам на всеки. Бъркат ти яко в мозъка и те карат да се замислиш за света в който живееш.

Link to comment
Share on other sites

Определено Франкенщайн.Препоръчвам я,но предупреждавам доста тежка (психически) книга е.

Link to comment
Share on other sites

Две книги ще спомена, не защото са най-великите на света (е, едната е, ама нищо :P ), а защото специално на мен са ми повлияли по някакъв специален начин:

 

Джон Толкин - Властелинът на пръстените

Павел Вежинов - Бариерата / Белият гущер / Езерното момче (3, мисля, новели в един том)

Link to comment
Share on other sites

Като си помисля, толкова нещо съм изчел, че ми е някак трудно да отделя един автор от друг , или да посоча коя книга ми е повлияла най-много.

 

На 5 и половина години прочетох първата си книга. Майка ми беше от онези амбициозни жени, дето искат децата им да са гении. Та ме мъчи много- с пиано, немски /говоря няколко езика, но немския не е от тях. До ден днешен, като видя пиано, го заобикалям от 6 метра, да не повърна върху него/. Обаче книгите бяха нещо специално. Четях като луд. Може би бях едно от малкото деца, на които се карат, че четат. Просто родителите ми се изплашиха, да не изкукам. Записвах се във всички възможни библиотеки, да не прави впечатление колко нещо чета на седмица. Научих се да чета страшно бързо. Не е проблем за час да преглътна над сто страници. Това е малко неприятно- купуваш си книга, докато я отвориш и си стигнал края. Удоволствието трае твърде малко...

 

Та за книгите. Като тийнейджър най -силно впечатление ми правеше Хемингуей. Чел съм по няколко пъти книгите му и все намирах нещо ново. Той има един особен, малко телеграфен стил. Прочиташ едно изречение, след малко намираш друг смисъл в него. След година откриваш още нещо. Освен това е богат на теми- войната, лова , коридите, политиката. И на края "Острови на течението" излиза извън всички негови обичайни теми. Други от загубеното поколение също пишат не лошо. Чели ли сте "Нежна е нощта" и "Диамант колкото Риц" на С. Фицджералд ? Прекрасни са!

 

Стайнбег, да, харесвам и него. Вярно, че е много разнолик. " Пътуване с Чарли" няма нищо тематично общо с " Улица консервна", още по-малко с "Гнева на мравките" / по-правилен превод е "Гроздовете на гнева"/ , нито Стайнбег, написал "Зимата на нашето недоволство" с онзи Стайнбег, който внезапно по време на Виетнамската война взе да лиже задника на американското правителство...

 

А какво ще кажете за това:

 

Не всяка дума на суфите

човешка истина ще бъде.

О, не една дервишка дреха

от нас запалена ще бъде.

Пиян от своята молитва

е в утринния свят мъдреца,

а привечер край две ресници

пиян от виното ще бъде.

 

Как хубаво е ако има,

между сърцата пробен камък!

От подли думи и преструвки,

той черен винаги ще бъде.

С капризи и богати няма

сред път приятелство да свържеш..

Ах, любовта подвластна дева,

само за смелите ще бъде.

 

Ако за нас е огледало

на виночерпеца лицето -

сълзата като нова щриха

за всеки образ друг ще бъде.

И докога ще страдаш? Подъл

е този свят на лицемери.

Тъжи душата на мъдреца.

И все разстроена ще бъде.

 

На свойта властеница с чаша

Хафез би разменил навеки,

да знае само, че онази

виновълшебница ще бъде.

 

Автор: Хафез XIVв. - Един от представителите на арабския Ренесанс

Link to comment
Share on other sites

Определено Франкенщайн.Препоръчвам я,но предупреждавам доста тежка (психически) книга е.

Тежка??? Ти наричаш това тежка????? "Мечо Пух" е далеч по-тежка, кара те да мислиш поне...

Link to comment
Share on other sites

Тежка??? Ти наричаш това тежка????? "Мечо Пух" е далеч по-тежка, кара те да мислиш поне...

btw Мечо Пух е една от най-тежките книги,мисля аз. :P Но не в лошия смисъл на думата...

Иначе Спасителя е книга,за която често мисля и май ми е повлияла за някои неща.

Link to comment
Share on other sites

Мързи ме адски много сега да пиша друго и само ще изброя някои от книгите които са ми харесали :

  • Джеймс Клавел - Шогун и Цар Плъх
  • Джек Лондон - Мартин Идън
  • Douglas Addams - THGTTG(1,2,3,4,5)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...