Jump to content
BulForum.com

Коя книга е повлияла съществено на мирогледа ви


cheese

Recommended Posts

  • Replies 129
  • Created
  • Last Reply
Хайде да не се обиждаме на липса на теми за обсъждане на книги... Това, че ти не си си направил/а труда да потърсиш е съвсем друг въпрос.  ;) Не говорете наизуст, че се засягаме... И за друго се засягаме - какво значи "форума ви"?! Чий е този форум? Като ти се струват малко темите за обсъждане на книги - направи нещо, прояви инциатива, пусни тема. Ние си правим форума такъв или онакъв. Всички.

Аз предлагам да не се обиждаме, че се обиждаме. Не съм казала нищо обидно, само, че не съм видяла подобна тема.

Link to comment
Share on other sites

Ми нямало е тема за книги,, дошло й е времето, появила се е :D

Това, че я пускам аз, си е чиста случайност.

 

Пишете, за това, което четете :D !!!  Ама нека да не става дума за пукотевици, криминалета и "главни инструктори на американски спецчасти". Смешно е просто! Няма лошо някой да залита по тоя тип книги, да се изживява чрез тях като Рамбо и да си ги чете до дълбоки старини, ама да ги пише като променили мирогледа му ...

Говорим за книги, дето ще останат в Историята, а не за комиски!!!

 

 

И кое точно е смешно просто. Както казах, ако не си чел книгата няма как да разбереш за какво става дума. Или по-лесно е човек да побърза да си каже инфантилното мнение, дадено на базата на стари впечатления и случки, и без да може да преглътне нараненото си самочуствие, да си плювне ей така за спорта. Мисля че темата е ясна по-дяволите. "Коя книга е повлияла съществено на мирогледа ви". Какви книги дето щели да остават в историята. Мене ако питаш всяка една книга остава по един или друг начин в историята. И ако обичаш обръщай се директно към мене, а не говори със заобикалки, щото ако има нещо което да мразя истински, това са лицемерите и точно като такъв се представяш в момента. Много е смешно да си даваш по този начин мнението, когато не си си направил труда да прочетеш и два реда от въпросната книга. Айде да ви оставям да си пишете за историческите книги и да не цапам темата на cheese. Аз съм прост човек, мене прости неща ми оказват влияние на мирогледа. Оставям възвишените духом да си пишат в темата, и се оттеглям с усмивка от писането в тази тема :) Enjoy

Link to comment
Share on other sites

Оставям възвишените духом да си пишат в темата, и се оттеглям с усмивка от писането в тази тема :) Enjoy

 

Килеринчо,по-рано нямах особено високо мнение за тебе,но след изказването ти за Дик Марчинко,много ми се вдигаш в очите :) :punk

От 1 до 13 съм ги изчел и наскоро пуснаха слух за 14,ама само слух :(

Link to comment
Share on other sites

Няма друг автор освен Карлос Кастанеда, който така да е променил мирогледа ми. Много автори и книги са ми повлияли по един или друг начин, но такова тотално разтърсване на представите никой друг не е успял да постигне. След прочита на "Пътуване към Икстлан" (преди около 17 години), света вече изглеждаше по съвсем друг начин. Ефектът на това произведение върху мирогледа ми беше като на удар от парен чук върху порцеланова чиния. :wacko:

Link to comment
Share on other sites

Истината е, че и друг път сме си говорили за книги и литература. И тогава се нароиха едни конспирации, едни Хари Потъровци наизскачаха... И след като л'бителите на този тип литература за изчерпаха (тъй като те така или иначе нямат какво толкова да кажат), нормално темите останаха далеч в историята. Разбирам ov3rm4n, ако се чувства малко засегнат от твърдения, че не сме се опитали да развием такава тема. И ако има тук ценители на стойностното, той със сигурност е един от тях. (това някакси виси във въздуха, но си го бях намислила, няма да го махна : )

 

По темата, но не съвсем:

Фантастика, фентъзи, криминалета, кървища и свирепости - не, не виждам скрития смисъл. Не виждам как това може да промени еееей толковка в мен, да ми повлияе на мирогледа. Философии, теории, Кастанеда, Куел', Кундера - всички са в к'па - какво искат да ми кажат? Не ги разбирам! Какви са тези летения, отделяния на съзнания и тем подобни? Сигурно съм с твърде малко ум... Това, което търся в книгите е как някой друг възприема света, как разглежда човешките ценности, как се изгражда морал, какво трябва да бъде отношението ни към заобикалящите (хора и среда).

 

Асъл по темата:

От вчера се чудя коя книга би могла да е повлияла съществено на мирогледа ми. Е, не мога да измисля. Сещам се за много книги, които са ме впечатлили, може би всички те са ме изградили малко по малко. Сигурна съм, че ще продължават да го правят.

И все пак към този момент има няколко неща, към които се връщам за референция от време на време.

Първото е " Пипи" - като модел за поведение на всяка млада дама.

Второто е Вонегът - като модел за възприятие. Нито твърде много оптимизъм, нито прекален песимизъм, доволно количество цинизъм

Третото е " Майстора и Маргарита" - книга, която разглежда най-всисшите ценности за мен - истината, милосърдието и прошката.

 

Това е от мен. Освен всичко, видно е и че не мога да намеря сещате се коя буква на клавиатурата си. Извинявам се за което.

Link to comment
Share on other sites

Книгите,които ми промениха мирогледа са:"Пътеводител на галактическият стопаджия" и "Приключенията на добрия войник Швейк" :D Тези книги ме научиха да не взимам животът на сериозно :P ,защото както казват"...когато човек си прави планове за бъдещето,Господ се смее" :laughing: Затова се смея и аз

 

Иначе SDawn си прав:"Майсторът и Маргарита " е велика книга

Link to comment
Share on other sites

Така е - една книга пролет не прави... Смятам, че човек е доста сложно нящо, та да може една единствена книга да го промени. И друга мисъл ми се върти извратена малко от извратеното ми съзнание - ние сме в книгите и те са в нас, ние тях променяме и те нас. Не мога да говоря за определена книга или книги. Мога да говоря за автори, чиито книги ми влияят. Пърсиг, Еко, Радичков, Вонегът, Милър, Буковски, Кейси, Булгаков, Чехов и една камара поети, дето ако ги изпиша ще стане бая пост... Със сигурност пропускам имена.

 

И не мога обаче да устоя на изкушението да отделя няколко книги все пак - "Мечо Пух" и "Карлсон", "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" и всичките на Булгаков...

 

От всички тях именно това е което ми е повлияло - начина навъзприемане на света, начина на осъзнаване на собственото ти място и значение и стойност в него. Начина по който са поставени основни проблеми на взаимоотношенията между хората и между хората и света. Въпросите, които всеки ден, дори и да не си ги задаваме съзнателно, предопределят пътя ни. Не мисля, че всичко това е възможно да се побере в една единствена книга. Всяка книга е парченце от мозайката - която обаче ние редим. Някои ни дават много парчета, някои малко или само едно. Въпроса е, че ние, почерпили вече от други книги представа за общата картинка, трябва да им намерим мястото в пъзела. И така намираме себе си.

 

Не обичам книги, които дават отговори. Търся книги, които задават въпроси и подтикват към размисъл и търсене на отговори. Книги, които винаги има какво да дадат - всяко препрочитане да носи нови открития и размисли. Защото ние се променяме. Променят се и книгите с нас. Никога не може да се каже, че дадена книга е прочетена и разбрана от край до край... А ако може - тогава това не е книга, която може да ти даде нещо. Просто книга, която е откраднала малко от времето ти. Нищо повече. Истинските книги се четат докато си жив. И винаги има нещо ново със всеки прочит.

Link to comment
Share on other sites

Каквото и да си говорим книгата на живота се казва "Алхимикът" и мисля, че ако не промени живота на човек, то поне той ще знае защо му се случват нещата, които му се случват!

Link to comment
Share on other sites

Не знам защо но останах с впечатлението, че според вас само сериозните книги могат да променят мирогледа на някой. Защо например "Пътеводител на галактическия стопаджия" да не може. В нея се разглеждат изключително сериозни теми, но в една смешна и иронизираща обвивка.

Друг пример Тери Пратчет : "Истината", "Малки богове", "Нощна стража".

Те представят темите за вярата, религията, за стремежа на хората към справедливост, свобода и твърдо сварено яйце. :P

Всяка книга може да ни промени дори и такава която смятаме за глупава, безсмислена и т.н. Дори и тъпите булевардни романчета, които мразя, може да променят някой като му покажат една истинска любов.

Просто не знам защо когато не разбирате нещо веднага бързате да го отречете.

 

ПС. С изпозваната учтива форма Вие не визирам всички, които са поствали по темата, а само някои.

Link to comment
Share on other sites

Мда, наистина не е редно и правилно да отричаме книги, които съществуват, които са добри и още повече - играят съществена роля в изграждането на нечий мироглед и характер. Именно за това, говорейки на такива теми, се опитвам да го правя в единствено число, т.е. да кажа какво мисля аз. Е, не винаги в първоначално създадената емоция човек успява да го прави, но се опитваме да не налагаме мнението си прекалено много на останалите.

Не е хубаво и, Chaos, да говорим така "някои, всички...", защото може да се получи така че някой гузен негонен да тръгне да бяга :P

Не знам, сигурно се получава така, защото не всички търсят въпроса на отговора. Или пък търсейки голямото, пропускаме малките истински неща..

И смея да твърдя, че Пратчет няма аналог в литературата въобще, както и проблемата за твърдо свареното яйце...

Link to comment
Share on other sites

"Граф Монте Кристо"

Е тва е книга, която прочетох 3 пъти, въпреки размера и.Книга за добротата, отмъщението и всичко,с което се сблъскваме м ежедневието ни.

Link to comment
Share on other sites

Chaos , не отричам на никоя книга правото да е четена и харесвана.

Просто на ти каже някой, че Хали Потър го е накарала да мисли другояче,е смешна работа.

Преди години бая хора разправяхе, че един филм бил променил живота им и прочее. Това тогава цялата държава го повтаряше в захлас.. Сега, като мина модата и ги питам "А бе, какво ще кажеш сега за ...(няма да споменавам филма, не е интересно точно кой е, сигурен съм, че доста хора ще се сетят :D) , ми отговарят - "А, мани го бе... "

Link to comment
Share on other sites

cheese, защо да не го каже? Всичко търпи развитие. Защо Хари да не е определящ за мирогледа на едно тийнейджърче? Неговия мироглед дали включва нещата, които включва мирогледа на един 30 годишен мъж. Не. Но това не го прави по-малко мироглед, нали? Мирогледа се гради постоянно, няма край процеса - или ще ми кажеш, че твоя вече е изграден, застинал във времето и край - повече развитие и промяна е невъзможно да има. Много жалко ако е така. Много жалко и ако една единствена книга лежи в основата на мирогледа ти. Сигурно и вече не четеш след като си прочел Книгата. Много ограничено звучи. Талибански направо. Пък ако ще и това да е Книгата на Книгите. Ха - как точно си дойде на мястото тая метафора. Като те слушам имам натрапчивото усещане, че за нея говориш.

И малко е нелепо това "...е смешна работа..." - смешна работа за кого?! За теб? Е и? Ти ли си окончателната мярка за нещата, определяща истинската им стойност и носител и пазител на изначалните ценности? Защо Хари Потър да не накара някого да мисли друго яче? Особено ако този някой е хлапе все още? В нея няма засегнати висши въпроси за добро и зло и прочие? С тия изказвания ми напомняш за една бивша вече позната, според която щом не си чел Достоевски, значи си нискоинтелигентен второкачествен човек. Много си близо до нейния начин на мислене. Щом Хари Потър те е развълнувал изоснови, значи си нисконтелигентен, просто смешно човеченце- това прозира зад думите ти. Аз пък ще ти кажа, че и "Престъпление и наказние" и Хари Потър и Марчинко третират едни и същи въпроси. Да се вманиачаваш и вторачваш във формата, означава че съвсем не разбираш съдържанието на формата. Сляп си за това което е зад текста. А зад текста е смисъла. Който е един. Има различни форми, защото има различни хора с различни персоналности и различна степен на готовност за възприемане. Ако не си го разбрал, значи още си далече от изкуството на четенето. Не механичното четене - него сигурно го владееш повече от добре вече.

Link to comment
Share on other sites

Няма друг автор освен Карлос Кастанеда, който така да е променил мирогледа ми. Много автори и книги са ми повлияли по един или друг начин, но такова тотално разтърсване на представите никой друг не е успял да постигне. След прочита на "Пътуване към Икстлан" (преди около 17 години), света вече изглеждаше по съвсем друг начин. Ефектът на това произведение върху мирогледа ми беше като на удар от парен чук върху порцеланова чиния.  :wacko:

Аз също съм чел всичко издавано на Кастанеда(имам и почти всички книги)мога с чисто сърце да споделя "разтърсването " ти и "Ефектът на това произведение върху мирогледа ми беше като на удар от парен чук върху порцеланова чиния "

Link to comment
Share on other sites

...

Да се вманиачаваш и вторачваш във формата, означава че съвсем не разбираш съдържанието на формата. Сляп си за това което е зад текста. А зад текста е смисъла. Който е един. Има различни форми, защото има различни хора с различни персоналности и различна степен на готовност за възприемане.

...

 

Само да допълня изчерпателното изложение на ov3rm4n (както винаги :)).

За това как една книга може да окаже силно влияние върху читателя е много важно текущото емоционално състояние и общата атмосфера, в която се намира.

Ще ви дам два примера. За първи път прочетох "Малкият принц" на Екзюпери преди доста години. Имах спомени за книгата, макар и доста избледнели. Скоро ми се наложи отново да я прочета, поради факта, че я беше взел за прочит сина ми. Трябва да ви кажа, че наистина бях смаян от ефекта, който книгата възпроизведе - драстично съвсем различен от първоначалния. Затова повечето книги трябва да се препрочитат, отново и отново.

Книгата, която цитирах в предишния си пост прочетох, когато бях новобранец в казармата. Това до голяма степен обяснява и мащабния ефект на четивото върху възприятията ми, защото екстремната среда (меко казано), в която се намирах отскоро се оказа благодатна почва за усилването на ефекта.

Та в този смисъл бих казал смело, че книгите не могат да се делят на жанрове и да се определя, че едни са "по-така" от други. Просто книгите са такива, които въздействат и такива, с които заспиваш още на първата страница.

Link to comment
Share on other sites

Караман, знам, ме филмите не са мерило за книгите, но да кажеш "Божкеее, "Матрицата" промени живота ми изцяло" е точно толкова тъпо, колкото да кажеш - "Откак прочетох новата книга на Христо Калчев съм нов човек ". Най-малкото защото след буквално година или две нито някой ще помни "Матрицата", нито "Рязания поп" . Тия неща закономерно си отиват на боклука.

 

P.S. ov3rm4n , от днес си пускам брада и слагам чалма. И забранявам вестниците, че както е тръгнало, новият брой на Шок може да вземе да промени нечий мироглед :D !!!

Не си ме разбрал, но както и да е. По-нагоре си позволих забележкатаче за един тийнейджър е простимо да хлътне по Хари Потър. За по-дъртите не е добре. Показва известна ... инфантилност. Да прочетеш Черният корсар на младини и да се развълнуваш е нормално, ама да си го държи под вълзгавницата до старини ...

Между другото на кое казваш Книга на книгите??

 

 

P.P.S. Дайте да се върнем на темата. Да пишем за книгите, а не за друго. Ако съм засегнал някого, моля да ме извини. Не е било умишлено.

Link to comment
Share on other sites

Не знам за книга, но мога да кажа за поезия.

 

Две хубави очи. Душата не дете.

......

 

Първият път когато го прочетох, го прочетох още веднъж... И още веднъж...

Link to comment
Share on other sites

"Престъпление и наказние" и Хари Потър и Марчинко третират едни и същи въпроси.

 

 

ov3rm4n-e остави и за нас малко изказване де :P :(

 

 

Само дето нещата се поднасят в различен (и понякога доста нецензурен) вид.

Link to comment
Share on other sites

Не мисля, че сме излезли от темата. Нали обсъждаме книгите и влиянието им върху нас? Или ти виждаш темата по-скоро като прост списък с книги. Както и да е - ти пръв я поведе в тази посока, като започна да раздаваш квалификации за книгите, които хората намират за определящи за себе си. Не бих казал, че посоката е лоша. Именно в обсъждането е ползата от такава тема. Не ти прави чест, че се опитваш да изместиш темата от посоката в която си я насочил, при това веднага след като се появи първото мнение противно на твоето. Така не се води дискусия.

 

Аз държа до леглото си "Мечо Пух" и не смятам, че това ме прави инфантилен. Държа и "Алиса". Не само ги държа, но и си ги препрочитам. И се надявам дори и на 100 години да стана тези книги да не изгубят очарованието си и дълбокия смисъл, който имат за мен. Дори това да ме прави инфантилен в твоите или нечии други очи. И честно казано не разбирам (да не кажа по-силна дума) хората, които могат да махнат с ръка и да кажат - абе, това са детинщини, книжки за деца. Мисля си, че са загубили нещо много важно и то ще им липсва през целия им житейски път.

 

Хората, които ме познават добре, могат да кажат дали съм инфантилен или не.

 

Няма да се спирам на знака за равенство, дето си поставил между в."Шок" и книга, па била тя и Хари Потър. Аз също не съм му фен. Но чак пък толкова. Сигурен съм, че и сам осъзнаваш, че е малко неуместно и пресилено.

Link to comment
Share on other sites

Приятел, има разлика между Мечо Пух и Хари Потър !

В едното има размисъл, има философия, има приятен хумор, а в другото се подвизава Виктор Крум и прочее. Не си ли забелязал, че интересът към тая творба намаля, а към Мечо Пух - напротив... То това определя коя книга е добра, а не какво си казал ти или какво съм зазал аз. Най-стгогият съдия за една книга виси на стенага и казва "тик-так, тик так" ...

А и не помня да съм казал, че нещо от сорта на Алиса или Мечо Пух е "детско книжле". В началото споменах Дао-то на Пух, това е книжката, която аз намирам за важна...

Просто не си ме разбрал, поради една или друга причина.

Инфантилизъм не е да се занимаваш с наглед маловажни неща, инфантилизъм е да придаваш фундаментално значение на ефимерни неща.

 

Не се опитвам да отклоня разговора, опиртвам се да го върна там, където й е мастото - в темата. Не мисля, че тук или някъде другаде съм оставил впечатление, че съм човек, който се измъква.

 

Дай да не занимаваме хората с боричкания, а да видим наистина кой какво чете.

 

Ха със здраве!

Link to comment
Share on other sites

Добре "дяца"!!!Аз пък до леглото си държа Марчинко - "Истинският екип",Иван Вазов - "Нова земя", "Ръководство по срелкова подготовка" - ВИ,

"Патологична психология","Анатомия на човека" и "Обща токсикология".

И съм инфантилен дебил.

 

 

Айде стига сте се карали.Тоя път вие засрахте(няма да се цензурирам) хубавата тема,а не някой новобранец. :angry:

Не искам да се правя на КФОР,СФОР или нещо подобно....нека си тече приятно разговора...... ;)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...