OutSider Posted April 23, 2007 Share Posted April 23, 2007 Хората полудяват чак правят секс за злато в WOW Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted April 25, 2007 Share Posted April 25, 2007 Funeral Doom репетиции. Първи епизод. Автор Antares (тоест аз). Групата “the incomprehensive bitter truth about the insignificant life and its worthlessness” се събра за репетиции, и след продължителна дискусия, относно безсмислеността на битието, непоносимия товар на съществуванието и безсмислените ежедневни мъки, на които глупавия свят, изпълнен със слепи и глухи овце ги подлага, и след като стигнаха до консенсуса, че единственото спасение е ритуалното самоубийство, а именно чрез прерязването на вените на краката с нокторезачка, групата стигна и до консенсуса, че май трябва да посвирят, защото репетиционната им излизаше скъпо, а от дванайсетте часа, за които я бяха резервирали бяха изтекли близо два. Първият проблем се появи още в началото, защото вокалиста беше мъртво пиян и лежеше странично на пода, в дълбока кома, бавно изливайки части от някогашния му обяд по пода и хлипайки тихо, издавайки интересен звук – беше талантлив вокалист, но те все пак бяха funeral doom-аджии, а не някакви си noise core-аджии, така че звука беше безполезен за тях. Решиха да започнат без него – и без това първия половин час той нямаше работа. Барабаниста седна зад барабаните, включи котлона си в близкия контакт и сложи върху него кафеварката. Забеляза свирепите кръвнишки погледи на останалите членове на групата върху себе си – все пак, той трябваше да зададе ритъма на песента, удряйки една в друга палките. Удари веднъж и след това настрои джиесема си да звънне след десет минути за следващия сигнал и провери кафето. През това време китариста проверяваше ефектите на китарата си (със слушалки разбира се, за да не пречи на останалите), но не беше доволен – не бяха достатъчно протяжни. Реши проблема креативно – удари силно с юмрук по процесора, от което той започна да влачи всичко, включително и ефекта на класическа китара. “Прекрасно”, помисли си той. В това време телефона на барабаниста се разбръмча и той удари за втори път палките. Предложи на всички кафе. С изключение на вокалиста, който беше удвоил локвата със стомашното си съдържание всички приеха – барабаниста правеше страхотно кафе – способно да те държи буден с десетилетия. А ако някога заспиш – сънуваше такива кошмари, че се будеше ободрен и облян със студена пот. Вдигнаха главата на вокалиста и му наляха малко в устата. Басиста, все още седящ на столчето си се разрови в раницата си и намери книгата си – “бас китара за пълни олигофрени”. Намери до къде беше стигнал – беше си отбелязал с единственото перце на китариста, който за свой ужас в момента ползваше ваучер за 5 лева, вместо перо. Отвори на страницата и засрича. Барабаниста удари палките за трети път. Това подейства като сигнал и вокалиста скочи като пружинка, при което се подхлъзна в собственото си повърнато и отново се пльосна в него. Лежейки се пресегна към микрофона и за всеобщ ужас (барабаниста си изтърва тигана, басиста книгата) изрева едно дълго и протяжно “ууууууууууууууууууу” и след това попита на коя песен са. Клавириста му изсъска, че в момента се опитват да почнат първата. - Да започнем отначало? – попита барабаниста и моментално залегна. В стената точно зад главата му се заби ваучер от пет лева. Китариста беше много свиреп, когато прекъснеха настр... разстройването на китарата му. Вокалиста отиде в тоалетната и леко бълбукащите ревове, идващи от там бяха знак, че или настройва гласа си, или повръща, или най-вероятно комбинира и двете. Клавириста, чакайки началото на песента, където влизаше със много зловещи акорди, отвори списание gayboy и затърси онази част, която на миналата репетиция го беше изпълнила с вдъхновението за да композира този акорд. В репетиционната настана напрегната тишина. Очакваше се четвъртия удар на барабаниста! “ЧУК” – палките се удариха една в друга за четвърти път и барабаниста едновременно удари и двете бас каси, удари два от дванадесетте си чинела с такава сила, че единия изхвърча и се заби на сантиметри от главата на вокалиста, който тъкмо излизаше от тоалетната. Китариста удари зловещ акорд, използвайки опаковка от “orbit professional” вместо перце, понеже не можа да извади ваучера от стената и поддържайки го продължително с лявата ръка, отиде и започна да яде от току-що приготвения от барбаниста миш-маш. Басиста който точно в този момент откри до коя страница беше стигнал при изпускането на книгата си (5-та) удари едно до и продължи да срича полугласно. Клавириста започна да свири с дясната си ръка, апокалиптичните си акорди. Според него беше остаряло да се свири и с двете ръце едновременно. С другата ръка настрои списанието между първа и втора октава на клавиатурата си, при което сгъвката на списанието натисна два клавиша и общо взето прикри некадърността му, и започна да мастурбира с лявата си ръка. Беше се научил с нея – неволята учи. Вокалиста жалко се довлачи до микрофона, хвана се здраво за стойката (бяха помолили заварчик да я подсили със стоманени пръти, за да може да се подпира на нея, в такива моменти) и започна да реве едно дълго и протяжно “ууууууууууууууууу.... Барабаниста удари веднъж по соло-барабанчето си. Мразеше тези бързи моменти в песните – не му оставаше време да си приготви нещо за ядене. Китариста смени акорда и продължи да се храни – миш-маша на барабаниста беше превъзходен. Басиста за малко да изтърве момента и отново се включи с едно “до” в песента. Клавириста беше приключил с апокалиптичните си тонове и се беше отдал на апокалиптичната си чекия. Вокалиста в този момент приключи продължителното си ...уууууууу” и жадно захапа инхалатора. Беше астматик. След това запали цигара. Барабаниста концентрира своята “чи” енергия и се зае със сложния тремол – на всеки две секунди удряше някой от следващите алт-тимпани (общо 9) и когато накрая стигна до бас-тимпана кръста му се беше схванал, удари със всичка сила по него и по един от оцелелите чинели, след което метна едната си палка (в следващите деведесет минути щеше да удря само по каса, соло-барабанче и предварително приготвените пържоли, така че можеше да се оправи и с една ръка) по клавириста , който напълно отдаден на апокалиптичното си мастурбиране беше забравил, че трябва да влиза с нови апокалиптични акорди. Клавириста, точно на ръба на еякулацията беше ударен от палка “jiv-zian” по главата и вместо в предварително потготвената опаковка от кроасан, свърши върху книгата на басиста, и конвулсивно натисна няколко случайно избрани клавиша – още по-апокалиптични тонове. Басиста, от своя страна изненадан от семенната атака, удари цели три струни една след друга, късайки едната, случайно влизайки в синхрон с барабаниста, а вокалиста, бидейки свидетел на тази покъртителна гледка, започна да се смеее неистово, влизайки в забранени за funeral doom високи октави, за щастие изпусна стойката на микрофона и се строполи на земята. Китариста след обилното ядене, неволно се уригна в микрофона и с ужас виждайки, че вокалиста се търкаля по пода, агонизирайки, продължи да реве в същата тоналност. Чак след това се сети, че все още свирят и удари нов, още по-зловещ акорд. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted April 25, 2007 Share Posted April 25, 2007 Е не, това ме разби Действай с другия епизод, че много ме радва Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
deepkill Posted April 25, 2007 Share Posted April 25, 2007 hah Funeral Doom rlz Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Stenli Posted April 25, 2007 Share Posted April 25, 2007 прочетете постовете в темата http://forum.wrzru.com/index.php?showtopic...entry1495021803 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted April 25, 2007 Author Share Posted April 25, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted April 26, 2007 Share Posted April 26, 2007 Funeral doom репетиции. Втори епизод. by Antares. Репетицията беше в разгара си. Тоест първата пържола на барабаниста вече загаряше, самия той беше закрепил две други (с пирон) на стената, беше закрепил двоен педал с кардан (резервния му), така че чукчетата да бият по пържолите и неистово ги налагаше. Китариста, все още поддържайки зловещия си акорд с лявата ръка, прелистваше упътването към процесора му (“мърша”, леко пипнат от клавириста), за да намери правилния ефект за предстоящото соло. Заглъхването на последния акорд на китариста изпълни барабаниста с паника – трябваше да направи тремол съчетан с удари по чинелите. Палката му (jiv-zqn) все още лежеше до клавириста, а сега щеше да ползва и двете си ръце. Бързо измъкна от раницата си щафета сух шпек и се подготви за тремола. Паниката на барабаниста привлече вниманието на басиста, който мотивира и двете си мозъчни клетки и се зачуди кои от трите си оцелели струни трябва да удари. Не беше сега момента да проверява в книгата си, особено и след като няколко от страниците бяха залепнали и не изгаряше от желание да ги разлепва. Затвори очи, помоли се на няколкото бога, за които се сещаше, измисли си още един-два, помоли се и на тях и зачака тягостно тремола. Клавириста, след като се върна от тоалетната, поизмит се зачуди трябва ли или не трябва да се включва в песента, счете, че след като не летят палки към него не е наложително. Барабаниста се завъртя няколко пъти на стола си, кръста му изпука и започна да налага алтовете си със палка и щафета сух шпек. Когато приключи с този сложен елемент изключително артистично удари по два чинела едновременно, странно успявайки да го съчетае и с удар на бас-касата. Шпека се счупи – с него беше ударил по видоизменения диск за банциг, който ползваше за арт-чинел, както той го наричаше. Останалите членове на групата така и не разбраха артистичната му шлосерска душа. Басиста реши проблема конструктивно – удряше и по трите струни едновременно. Нещо, което обърка вокалиста и той се включи с едно “уууооооооооооооооо”, но китариста беше потготвен и изключи микрофона му от пулта. Китариста след това прищрака ефектите на процесора си с крак и след като не хареса някой повече от останалите – настъпи със всичка сила процесора и започна диаболично-апокалиптичното си соло. По провлаченост и протяжност Kerry King наистина щеше да му завиди. Солото продължи прекалено дълго и доведе до няколко ефекта: Първо – една колония мутирали чернобилски хлебарки (най-малката беше около 30 см), отдали съществуванието си на завладяването на света, и използващо за оперативна база мазето под репетиционната, се пръснаха в поредица от тихи експлозии. Кварталните кучета, в околност от 10 км започнаха да вият тъжно и протяжно, което накара една стара бабичка да скочи от прозореца си, крещейки до срещата си с паважа, четири етажа по долу “казах ли ви – идва края на света!” Всички врабчета, в радиус по-малък от 5 км от репетиционната изпопадаха в безсъзнание от дървета, стрехи, прозорци, парапети, простори, далекопроводи и всичките други неща, които ползваха за летища, а останалите, в радиус от 15 километра мигрираха в планините, където създадоха тамплиерски орден, прославящ бога на тишината. В последствие бяха до един изядени от няколко по-находчиви сокола. Много квартални котки измряха този ден от преяждане... Последния, най-осезаем за групата ефект беше, че единствената колона гръмна в приятна за окото електрическа дъга. Беше осемцветна. Всички, с изключение на вокалиста, който беше изпаднал в аутичен делириум и клекнал и хванал главата си в ръце, мърморейки “искам при леля, искам при леля”, гледаха като треснати с книгата на басиста. Клавириста реагира първи и запретна ръкави, така че татуйровката му “TET or death” да бъде видима. Беше си я направил сам, използвайки спринцовка на вокалиста, струна на басиста и за мастило – от катранено-черното кафе на барабаниста. Резултата от последното беше критичен, защото изпадна в нервна криза и след изписването на целия текст започна да търчи в кръг, крещейки нецензурни реплики на западно-скандинавско наречие. След като медицинския екип му би десет последователни успокоителни инжекции успяха да го приберат в линейката. Вестниците писаха за “нелегални експерименти с нови видове наркотици”. В последствие пластичните хирурзи се отказаха да се опитват да махнат татуйровката, тъй като която по някакъв начин бе успяла да се смеси с ДНК спиралите му и се самовъзстановяваше. Образува се оток, с цвят, на който всеки цесекар би завидял. В последствие и до ден днешен цвета на татуса се влияеше от стадия на луната. Клавириста разглоби колоната и се загледа в изгорялата крипта, която представляваше вътрешната част. Зачуди се. Зачуди се. От хипнотичното зачудване го откъсна удар от парче сух шпек. - Аа, хм. Ммммда. – беше коментара му. Басиста би му завидял, бидейки републикански шампион по ръсене на неадекватни реплики. За съжаление не успя да си даде сметка за всичко това. Клавириста задейства гения си. След кратка борба с барабаниста, и след като останалите адекватни членове на групата се намесиха (тоест китариста), успя да му изскубне котлона, разглоби го, разглоби и самата плоча и използвайки реотана за намотка пренави колоната. Ефекта беше неочакван – колоната проработи – бе нееднократно преработвана от клавириста, все пак в началото си беше хладилник. Колоната освен всичко и затопляше приятно стаята. Последното би било прекрасно, ако не беше разгара на лятото. Е, музиката изисква жертви. След като сглобиха колоната и се увериха че работи, направиха проверка на наличните членове на бандата. - Абе, ние нямахме ли и втори китарист? – попита неочаквано басиста. Въпроса предизвика известно замисляне сред членовете на групата, но замислянето беше прекъснато от сблъсъка на “бас китара за пълни олигофрени” и главата на басиста. - Дали да не започнем отначало? – попита барабаниста, но този път беше уцелен... За негов лош късмет от четивото на басиста. - Други въпроси? – свирепо попита китариста, докъто басиста се опитваше да раздели главата на барабаниста от отворената си книга. - Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъ? – започна вокалиста, но след като върху него попадна поглед, способен да измести планети от орбитите им, реши да запази за себе си останалата част от въпроса. - Ами да продължаваме тогава?! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
D-Devil666Hell Posted April 26, 2007 Share Posted April 26, 2007 Скорпи честно ти кажа ме кефиш като миш-маша на барабаниста "уооооооооооооо" Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted April 27, 2007 Author Share Posted April 27, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 1, 2007 Author Share Posted May 1, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 2, 2007 Author Share Posted May 2, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 4, 2007 Author Share Posted May 4, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 5, 2007 Author Share Posted May 5, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
wolf Posted May 7, 2007 Share Posted May 7, 2007 Прочетете това, ако разбирате руски. Не ми даде сърце да го преведа. Ще се загуби много от оригинала Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 7, 2007 Author Share Posted May 7, 2007 Търся си аз котка из нета и ХОП Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
pyroman Posted May 8, 2007 Share Posted May 8, 2007 Бразилия забрани продажбата на жени по интернет. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted May 8, 2007 Share Posted May 8, 2007 300 :] Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted May 9, 2007 Author Share Posted May 9, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blade Master Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Ония ден скибах една реклама със следното съдаржание .... ( Баща ми е картоф от Самоков... Кой съм аз ??? ) .. по-голяма глупост от българина не бях очаквал жалко, че забравих да я снимам с тела, ама тва ще стане друг път... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Вело-катастрофи Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Отишъл Вуте от Долно Уйно в зоологическата градина. Гледал животните, цъкал и се чудел. По някое време стигнал клетката на жирафа. Поглиднал го, погледнал табелката "Жираф", пак го погледнал, пак погледнал табелката. Така десетина пъти. Накрая казал "А бе такова животно нема!" . И си тръгнал спокоен и с възстановен душевен мир. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Ония ден скибах една реклама със следното съдаржание .... ( Баща ми е картоф от Самоков... Кой съм аз ??? ) .. по-голяма глупост от българина не бях очаквал жалко, че забравих да я снимам с тела, ама тва ще стане друг път... От Самокоф, даже е с "ф"...Ужасна е, изтипосали са я пред ендека... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted May 10, 2007 Share Posted May 10, 2007 Хаха! Тва последното ме разби ! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEFARIOUS Posted May 11, 2007 Share Posted May 11, 2007 Забавна обява от друго място: Продавам платинен номер на Глобул - 0896777777.Цената е 50 000лв. , а информация само на 0884269164 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.