Да се посмеете малко...

[LadyBlue]

Другаря Груев, .....си е ебал мамата :)

 

 

Тази година си взе отпуска по- късно. И отиде на село.

Изобщо, Евлампи Груев, шофьор на градски автобус, обичаше селото си. Още повече го заобича, когато напреднаха годините и се замисли за пенсия. Не че беше време, разбира се. Но просто имаше вече належаща нужда от един добър ремонт на старата съборетина, на която малоумната му жена викаше гордо "вилата".

 

И ето го тук. Цялата тая полузабравена благодат, така мила на сърцето му... Ремонтът прерастна в строеж, циганите крадяха, комшиите си налягаха парцалите.... Единственото добро решение беше да прекара отпуската си тук. Хем щеше да посвърши туй-онуй, хем щеше да пази, хем.... Всъщност основното му занимание беше "варенето на ракия". Защо в кавички? Защото всъщност "ракията" беше със сигурност един съвсем неизвестен досега вид ядрено гориво, докарващо на нетренирания консуматор, най-малкото синдром на Даун - мозаечна форма, а в най-тежките случаи - доживотен аутизъм и тотална дименция. Рецептата беше скритата гордост на Евлампи. Така нареченото "казанче" - апарат, реализиран с помощта на неизвестни на науката технологии, би предизвикал неутолима завист у най-маститите физици в света."

Близостта до този алхимически артефакт караше Евлампи да се чувства щастлив. Споменатото стратегическо съоръжение беше разположено в гаража - единствената останала годна за обитаване, в следствие на ремонта, част от имота. Всъщност там беше и базовият лагер на Евлампи Груев. Компания му правеха само един малък телевизор "София" и помиярът Страшимир - кръстоска между нещо като куче, нещо като наповръщана изтривалка и нещо като полуалкохолик. Страшимир обичаше Евлампи, обичаше го с цялата си душа, както обичаше боб с наденица и евтина бира.

Евлампи излезе и запали цигара. От старата "ракия" беше останало не повече от седем - осем литра в една дамаджанка. Сутринта бяха десет. В момента се "вареше" новата. Вътре не беше безопасно да се пуши. Евлампи погледна звездното небе, усмихна се и се отправи към малката дървена постройчица в дъното на двора, известна сред народа, обитаващ малки, забравени от Бога селца, като "нужника".

Глухият, но усилващ се грохот, отначало не му направи впечатление, тъй като недалече имаше секретно военно летище и там често се правеха нощни полети. Но когато земята се затресе така, че кенефа почти рухна, реши че това е или силно земетресение, или недай Боже, в гаража най сетне се е осъществил ядрен синтез. Евлампи изхвръкна от медитационното помещение, опитвайки се с полусмъкнати гащи да се заеме със спасяването на своето уникално имущество и на кучето Страшимир, но така и не се зае с нищо, а изумено се опули в разширяващятя се цепнатина в земята. От която излизаха пламъци.

- А! Ебахмааму.....ъъъ... ай стига бе! - започна Евлампи...

От цепнатината, широка вече повече от метър, се показа огромно ноктесто ръчище, впи пръсти в земята, после се показа още едно, и нещо започна да излиза от разлома. Евлампи мрачно наблюдаваше появата на неканения гост. В пияната му глава за секунда се стрелна мисълта за качеството и количеството на изпитите за последните десет часа литри, но неуловена си отлетя. Пред него стоеше нещо. Някой. Почти три метра ръст, огромна, коронясана от извити рога глава, могъщи, покрити с бляскави люспи гърди, жълти зловещи очи със змийски зеници... И мирис. Не, не от "нужника". Не и от Евлампи. Мирис на сяра.

- Падни н и ч к о м, човече с м ъ р т н и й , пред п р а т е н и к а на Л у ц и ф е р ! - гръмовно изрева чудовището изпускайки дим от ноздрите си. - Долу, бе, кретен, глух ли си!

- А? Долу, ничком, викаш, а? Пред пратеника, начи, а? - приближи се Евлампи, незабелязано изваждайки от ръкава на ватенката щангата от рейса, която носеше за всеки случай, ако случайно срещне в тъмното крадлив циганин, и с която практически не се разделяше. Докато оня пускаше дим, Груев замахна със цялата сила, с която Бог някога е надарявал пиян рейсаджия, и изтътрузи пратеника точно между рогата. Потърпевшият се облещи тъпо, събра очите и приклекна. После започна псувайки, с изкривено лице, да разтрива удареното място.

- Оффф, мама ти.....Ти кво бе, побърка ли са, или кво? Найш как боли бе, бастун! Имай уважение - аз съм Демон, ясно ли е!

- Аааа, демон, начи, а? И къв х♚й търсиш тук, да та е*а в демона? - Евлампи отново пристъпи напред - Тук да не е мандра, бе! Тва е частна собственост, бе, айдук шибан! И ти ми са изсипваш тука и почваш да ми цепиш двора. Ами ако беше са нацепило до гаража, бе, п♛тка майна? Ъъъъххх - вбесеният собственик на споменатата частна собственост отново замахна със щангата. Демонът направи две бързи, животоспасяващи крачки назад.

- Стига, ей! О, б е з у м н и й! - ревна отново рогатият - В и ж с к о г о г о в о р и ш...

- Нема кво да гледам! Изчезвай, че ш`та прибия! Секви са мъкнете, дееба вашта мама... Преди - цигани, ся пък пънкари.... Надрусало са, не знае на кой свет е... Писна ми от вас! Нали ги воза по цял ден такива, кат теб. Демони...

Изчадието се разсмя гръмко, периодически кашляйки пламъци:

- Безумен! Ще те убия милостиво бързо. Като първи клиент. Душата ти ще ме развеселява в Ада. - протегна ръчището си, хвана човека за ватенката, и го повдигна към устата си. Горещина като от отворена пещ и ужасна смрад на сяра лъхнаха Евлампи. Това вече беше прекалено. Ответният удар беше поразяващ. Евлампи, в отговор,просто му дъхна в лицето. Мощно.

Демонът го изпусна. Седнал на земата, изгубил всякаква способност за пламтене, едва дишайки, пратеникът на Луцифер представляваше жалка картинка.

- Как-к-к-во... Какво беше то-то-това? - промълви едва, търкайки очите си.

- Уй с око, да та е*а в пънкара! Ракия, кво! Истинска. Моя рецепта. Не кат кръчмарските боклуци. Ексклузив, дет са вика. Или експлозив беше... Се едно. Ма ти, кат та гледам, не носиш ного, а? Слаба работа си.. - ухилено каза Евлампи. Демонътсе опита да се изправи и кашляйки и залитайки едва не падна в цепнатината.

- Аз съм велик воин - ревна. Аз съм се бил със силите на земята и небето и съм ги побеждавал. А какво остава за нищожество, като тебе, човеко... Нима искаш да ме разгневиш? Нима хвърляш предизвикателство в лицето ми, о, смъртний?

- Аре, стегни са, бе! Маани ги теа моабети! А пък щом така искаш, нека да е предизвикателство, що не. Ама, кат та гледам, я остискаш литър-два, я не, даже и три пъти демон да си. Ма щом са прайш на мъж, аре с мен. Да та вида къв воин силен си...

Демонът, напълно шашнат от невижданото безочие на нищожеството Груев, сякаш против своята воля, унило потътри крака след Евлампи. В посока гаража.

Домакинът приветливо го покани вътре. Дори му отстъпи стола си. Самият той седна върху три торби цимент. Страшимир се насра, повърна изпитата бира, прилепи опашка на корема си и се набута под масата, имитирайки дематериализация.

- Е, станахме трима, момче - подвикна му Евлампи, но горкото куче не се почувства по-добре от това. Евлампи извади дамаджанката с остатъка от "старата" и две древни чаени чаши със счупени дръжки. Мътната, взривоопасна течност, весело се плисна в тях. В гаража замириса на първак и озон. Демонът кихна.

- Наздраве! Само нема да пушиш тук. И да гориш, де! - каза Евлампи подавайки едната чаша на госта. - Как ти е името, бе пънкар?

- Асмодей! - отвърна демонът и със съмнение погледна съда.

- Е! Аре за запознанството! - вдигна тост Груев. Под масата Страшимир изхълца. Демонът удари един екс. После издиша така, че кинескопът на "София"-та се сцепи. Едри сълзи се търколиха от очите му и се изпариха. Върховете на рогата му се напукаха.

- Първата е най-трудна. После свикваш. - "успокои" го Евлампи и набълбука пак чашите догоре...

................................................................................

.....................................................................

Минаха няколко часа...

- Ба-ба....бат Лампиииии? - Асмодей държейки несигурно n-тата чаша, изтри с длан лигите по брадата си.

- Кажи, брачед... - прегърна го Евлампи.

- Ти...мен... увжашлимъ... мен...начи? - демонът удари поредния екс.

- Мноу.. кат пич... многууу.. направу дасиебамаата... Е на... пцовам са.. да саебав...

- Аре тугаа шмидоешнагости... Найшквипуткиимам еееееееееееееееййййййййй.... Даже ена Кльо...Клю... ле...Клиупатра има сиибаламаматапуткатадрънка... Аре отиваме ли?

- Абе ннам, брчет, жината... мойта стаавпрос.... - Евлампи се умисли

- А.. а, искш ли... искаш ли ас...аз тва... таа... твойта.. в Геената Ог... Огнена да я таковам... прата, а? За... Вовеки, а?

- Абе, кофти... Тя верно киликанзер, ама... Дваесе години сме заедно... Свикнах разбиршли...

- Батламби... Немалинешзамезе..Оглднях..

- Стаай тугаа.... Има един от селото.. Гледа мед.. тва, пчели, де...

................................................................................

.................................................

Минаха още два часа.

Минаха така:

Двамата тръгнаха към пчелина на Бай Щерю, на другия край на селото. Стигнаха. Щерю имаше над тридесет кошера. Евлампи нямаше нито един. Асмодей чакаше на пътя. Евлампи реши да преразпредели благата. Тоест - да експроприира един кошер.

После всичко стана много бързо. Евлампи грабна кошера. В същия момент се чу дрънкане на верига и яростен кучи лай. Груев побягна. Асмодей също. Кучето на Щерю ги следваше. На половината път, точно до спирката на центъра, Евлампи не издържа. Хвърли така желания кошер и олекнал от товара набра преднина. Лаят вече не се чуваше. Дотича до двора. Асмодей вече беше там. Започваше да се разсъмва.

- Винаги стаа така, Ламби... Таман се отпусне човек....и купона свършва. Аз тряясиотивам... - каза демонът и залитайки тръгна към цепнатината. - Ма та убичам, да знайшбатламбиииии.

- Ти, такова.....пак ела, нали....ми мед не можех да та черпа, ама.. - Евлампи измъкна дамаджанката. Имаше още към литър. - Земи за из път... Или за сабале... - и я протегна към рогатия.

- А, тва шгопокажналуцифер... шсапобърка... - Живей, чвеко! - изхълца Асмодей, избърса напиращата сълза и скочи в цепнатината. Тя се затвори след него, сякаш никога не я е имало.

На сутринта пристигна Гюрга - жената на Евлампи.

- Пак ли си смукал, гъца да та изпий! Хората палати направиха, ти един ремонт две години го мъкнеш. Търкаля са тука пиян... Ша додат, сичко ша окрадат. Найш колко нахални са станали. Ей ся, слизам от рейса на центъра, гледам - народ са събрал. Някой снощи, да фане да открадне на Щерю пчеларя кучето... И нагъл - с колибката барабар... Ама сигур видял, че е мелез, щот го фърлил при спирката... С колибката... Ама ти така спиш, алкаш мръсен, че тук и къщата да дигнат, няма да чуйш...

"Що ли му отказах за Геената" - мислеше си Евлампи

 

 

марка KiroGligoroff - демек изрод.

[Бегемот]

е тва от кога го търся не е истина приятно четене

 

 

 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

 

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

 

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

 

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

 

Ден 6. Почивахме.

 

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

 

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

 

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

 

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

 

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

 

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъса задника.

 

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

 

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

 

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

 

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

 

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

 

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

 

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме, че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

 

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

 

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

 

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

 

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

 

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

 

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

 

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

 

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се, най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

 

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

 

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби. Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

 

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

 

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз даже го пробвах със зъби. Истински.

 

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по тавана и бихме мухи.

 

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен. Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза, че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

 

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята. След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.

После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на хлебарки с приборите за нощно виждане.

 

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

 

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

 

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя. Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

 

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

 

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща. Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

 

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

 

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

 

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

 

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски средства за придвижване.

 

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида. Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст, че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

 

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински болгарнинджи...

 

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

 

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

 

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им са титанови и не се поддават на ухапвания.

Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов, комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а да управлява вертолет всеки глупак може.

 

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

 

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във въздуха. Докато заспа.

 

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

 

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия. Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

 

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

 

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие. Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

 

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

 

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

 

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно. По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

 

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

 

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

 

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което инструкторът ахна от възхищение.

 

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

 

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

 

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

 

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря. Зрелището бе отвратително.

От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки по опънато на пода въже.

 

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма, тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

 

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия при нас нямаше. Объркала се е горката.

След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист, целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

 

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис "Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

 

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани. Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

 

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук пррррррррррррррррррр.

Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан. Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

 

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

 

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

 

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

 

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.

След него заминаваме на мироопазваща мисия.

[Blitz^^]

@roflmao!!!

Поздравявам всички фенове на Властелина с това видео. Аз лично се СПУКАХ от смях .

[pyroman]

По какво си приличат изборите и играта “Тука има - тука нема”?

 

1. Организаторите изглеждат винаги като ужасно почтени и честни хора.

2. Организаторите обещават всичко да бъде честно.

3. Организаторите обещават лека печалба.

4. Правилата са много прости.

5. Участието отнема съвсем малко време.

6. И отгоре на всичко е леко и приятно.

7. Неучастващите смятат участващите за идиоти.

8. Оборудването е много просто и задължително се проверява дали няма нещо скрито в него.

9. Всичко се прави слепешката.

10. Накрая обявяват победителя.

11. Държавата се прави, че няма нищо общо с организаторите.

12. Ние пък не знаем кой стои зад организаторите.

13. Както и да играеш, накрая губиш.

14. Да се лови за ръката нечестен организатор е опасно за вашето здраве!

15. Накрая всички разбират, че са ги прекарали, но не могат да разберат как.

16. Като ни прекарат веднъж, след това тичаме да играем пак.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Как да се държим в деня на изборите

(основни правила)

 

Важно е да се помни, че денят на изборите е единственият ден, когато мъже и жени ползуват една и съща кабинка.

 

1. Влезте спокойно в кабинката, хартия ще ви дадат предварително.

2. Ако около кабинката забележите наблюдател, не се впрягайте - всеки си има своите слабости.

3. Ако в кабинката видите мухи, не се притеснявайте - това е просто съвпадение!

4. Не се притеснявайте от желанията си - това го правят всички!

5. Постарайте се да вършите всичко тихо. Помнете - много хора страдат мълчаливо.

6. Като свършите работата си, ще изпитате огромно облекчение.

7. Използваната хартия хвърлете в урната.

8. Непременно идете на избори - иначе ще ви се наложи да търпите цели четири години.

9. След всичко това добре си измийте ръцете с антибактериален сапун. Помнете: политиката е мръсна работа!

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата

 

1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията.

В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м.

2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно.

В службата имате само обяд и то не безплатен.

3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата.

В службата за добро поведение ви дават повече работа.

4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас.

В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове.

5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове.

В службата затова получавате мъмрене.

6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели.

Опитайте се да го направите на работното си място!

7. В затвора е пълно с извратени и садисти.

В службата ги наричат менажери...

Edited March 18, 2006 by pyroman

[jijane]

Може и да го има,но 38 страници са доста,ако е така извинявам се

-------------------------------------------

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

 

Трябва да направиш следното:

 

- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в "копейката" - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.

- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.

- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.

- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.

- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.

- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.

- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е "начин на разплащане - с карта"/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона "ОК".

- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е "системен администратор" и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.

 

Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

 

Целувам те!

Мама

[pyroman]

Какво е "успех" в различните възрасти:

 

На 5 - да се събудиш в сухо легло.

На 17 - да спиш с жена.

На 25 - да намериш добра жена.

На 35 - кариера и семейство.

На 45 - семейство и кариера.

На 55 - да намериш добра жена.

На 65 - да спиш с жена.

На 85 - да се събудиш в сухо легло.

[RaptoR]

Тъпчи! Тъпчи!

[pyroman]

Полковникът огледал казармата и повикал старшината:

- От стрехите висят големи ледени висулки. Ще вземе да падне някоя и да направи беля. Качи някой войник да ги събори, ама го вържете с въже за комина, да не падне, че само нещастни случаи в полка ми липсват...

След пет минути старшината докладва: - Господин полковник, нещастен случай! Оня новобранец падна от покрива и си счупи крака!

- Нали казах да го вържете с въже!

- Да, ама въжето излезе дълго...

- Бързо, вземай джипката, качвай войника и го карайте в болницата!

След пет минути още по-задъхан, старшината докладва:

- Господин полковник, още един нещастен случай!

- ???

- Със същия войник - и другия крак си счупи!

- И как стана това?

- Ами, качихме го в джипката, както наредихте и тръгнахме за болницата. Ама сме забравили да отвържем въжето...

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:

- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.

Така се появили командирите.

Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:

- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.

Така се появили началник-щабовете.

Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.

Така се появили снайперистите.

Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва...

Така се появили старшините.

[4efo_88]

Цитирам коментара на фен на ЦСКА, поместен в sport1.bg след мачовете за Купата на България:

 

КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ -

ТУРНИР ЗА BG-ИСПОЛИНИ!

 

Осминафиналите за Купата на България, единственият останал класен клубен турнир в света, потвърдиха по категоричен начин старата като света максима, че формата е моментна, ала класата е вечна.

Отборът на ЦСКА, съставен от истински себераздаващи се червени патриоти, вярващи като един в силата на традицията, носещи не сърца в гърдите си, а пулсиращи червени звезди, продължава напред. И то след победа, която убеди дори по-скептичните фенове, че миналото, настоящето и бъдещето са неразривно свързани и духът на Милко Балев е с нас независимо от подлото обругаване и манипулиране на историята на клуба. Всякакви намеци за комунистическо минало, за мафиотско настояще, за слаб треньор, за провалени футболисти, за конфликти в ръководството бяха разбити на пух и прах от вълшебната игра на армейците. И то срещу противник, който дори и без 7-8 титуляра си остава марка в българския футбол. Тази победа стопли сърцата на екзалтираните няколкостотин привърженика, останали възхитени от разгрома срещу тима от Ловеч.

Какво обаче се случва на другия полюс?

Отборът на Левски, съставен главно от чужденци и човекоподобни малцинствени групи, вярващи единствено в силата на паричните знаци и купените съперници, носещи не сърца в гърдите си, а само заблудата, че играят някакъв футбол, най-сетне претърпя заслужено поражение. И то след развой на срещата, която убеди дори по-скептичните фенове, че всички мачове на отбора са предварително уговорени, че Батков и Сираков са сивите кардинали в българския футбол, че псевдо-успехите на синия клуб са най-големия бич за българския спорт. Без съмнение, тъкмо към Левски трябва да отнесем всичките намеци за комунистическо минало, за мафиотско настояще, за слаб треньор, за провалени футболисти, за конфликти в ръководството. Да им припишем всичко, за което те ни обвиняват, както им преписахме песните по стадионите, както им взехме и стадиона в центъра на София. Победата на Черно море стопли сърцата на екзалтираните няколкостотин привърженика на стадион Българска армия, останали възхитени от разгрома, осъществен от "моряците" далеч повече, отколкото от полов акт с пет блондинки едновременно.

Класата си е класа и ценностите в българския футбол си остават непроменими. Първата радост за привържениците на ЦСКА от славното отпадане от Ливърпул насам вече е факт: Левски загуби от Черно море. Така отборът на ЦСКА остава фаворит за спечелването на турнира за Купата на България, класирайки се на 1/4 финал в този най-престижен турнир.

А на отбора на Левски му остава единствено утехата да играе с евродребосъка Шалке на 1/4 финал за незначителната, второразредна, селска купа на УЕФА, където всеки себеуважаващ се отбор отпада достойно, но навреме, за да не се хаби за тоя, дето духа.

Edited March 25, 2006 by 4efo_88

[nakatak_zick]

Цитирам коментара на фен на ЦСКА, поместен в sport1.bg след мачовете за Купата на България:

пфф..

.хахахахах

ТЕя чорбари са много зле..

[THE-AGENT]

Този който е казал това изглежда е живеел в друг свят

[sasho_1989]

ЦЪК

[Antares]

Коментар на турското дерби Галата Сарай – Фенер Бахче: Първо полувреме: Асан гидири гидири гидири. Асан шут. Шут, кише, кафъ дирек! Амаааааааааан, Асан чок амсалак; Второ полувреме: Амокачи – Янков, Янков – Амокачи. Шут. Гоооооооооооооооооль, гоооооооооооооль. Ааааааааа, йок голь, йок голь – байрак.

[RaptoR]

Понякога като се замисля за всичката бира, която съм изпил, започвам да се срамувам от себе си. Тогава поглеждам в бутилката и си мисля за работниците в пивоварната с всичките им надежди и мечти. Ако не бях изпил тази бира, вероятно щяха да са останали без работа и всичките им мечти щяха да са провалени. Тогава си помислих, че е по-добре да изпия тази бира и да помогна за сбъдването на техните мечти, отколкото да мисля за собствения си черен дроб.

Джек Ханди

 

Винаги когато си трезвен изпълнявай обещанията, които си дал в пияно състояние. Това ще те научи да си държиш устата затворена.

Ernest Hemingway

 

Реалността е илюзия, която се появява поради липса на алкохол.

Анонимно

 

Когато прочетох за лошите последствия от пиенето, спрях да чета.

Henny Youngman

 

Животът е загуба на време, времето е загуба на живот, така че нека си загубим цялото време, за да имаме време за живот.

Michelle Mastrolacasa

 

В денонощието има 24 часа. В една каса бира има 24 бутилки. Това съвпадение ли е?

Stephen Wright

 

Когато пием, се напиваме. Когато се напиваме, заспиваме. Когато заспиваме, не извършваме грехове. Когато не извършваме грехове, отиваме в Рая. Значи, нека се напием, за да отидем в Рая.

Brian O'Rourke

 

Винаги помни, че съм взел много повече от алкохола, отколкото алкохолът е взел от мен.

Winston Churchill

 

Бирата е доказателство, че Бог ни обича и иска да сме щастливи.

Benjamin Franklin

 

Човек не е пиян, докато може да лежи на пода, без да се държи за него.

Dean Martin

 

Бирата помага на грозните хора да правят секс още от 1862г.

 

Бира – защото никой не решава световните проблеми на чаша бяло вино.

[Leper_Messiah]

Тия за бирата са брутални Да си жив и здрав за тия майтапи!

 

Това го прочетох преди малко във "форума" на топспорт.

Питали едно говедо (Левскар) - Как е малкото име на Левски?

-Самууууууу

[RaptoR]

Черни дупки се получават там, където дядо Господ е делил нещо на нула.

 

Всички смърделници, които вярват в психокинезата да ми вдигнат ръката

 

Първото пиле хваща червея, но втората мишка изяжда сиренцето

 

Аз почти щях да си хвана за гадже една психарка, но тя ме заряза преди да

се запознаем

 

Добрееее, каква е скоростта на тъмнината?

 

Как разбираш, че ти е свършило невидимото мастило?

 

Ако по всичко изглежда, че нещата вървят отлично, сигурно си пропуснал нещо

 

Грижете се за бактериите... те са единствените култури, които някои хора

си имат

 

Депресията е нещо като гняв, само че без никакъв ентусиазъм

 

Когато всичко е срещу теб... сигурно караш в насрещното платно

 

Амбицията е тъпо оправдание, затова, че нямаш достатъчно разум, за да

бъдеш мързелив

 

Якото бачкане се отплаща в бъдещето... Мързелът се отплаща сега

 

Всеки си има фотографска памет. Някои просто нямат лента

 

Пищял: устройство за намиране на мебелите в тъмнината

 

Много хора спират да си търсят работа, когато подпишат трудов договор

 

Аз смятам да живея вечно... колкото повече, толкова по-добре

 

Ела в армията, срещни се с интересни хора, убий ги

 

Орлите може да летят на високо, но невестулките не ги кълцат в двигателите

на самолетите

 

Ако работех толкова много, колкото и останалите, сигурно и аз щях да

върша толкова малко работа, колкото те

 

24 часа има в едно денонощие... 24 са бутилките в една каса бира...

Съвпадение? Едва ли

 

Танцът е вертикално изражение, за хоризонтални намерения

 

Кой е Генерал Фаилуре и защо за бога ми чете по хард диска?

 

Какво ли става, ако се изплашиш наполовина до смърт, два пъти

 

Не успях да ти поправя спирачките, за сметка на това ти усилих клаксона

 

Защо психиатрите винаги настояват да си казваме името?

 

Ако от първия опит не успееш, унижощо всички улики затова, че си опитвал

 

Ако от първия път не успееш, значи скачането с парашут определено не е за

теб

 

Заключение е това, до което стигнеш, когато се умориш да мислиш

 

На всяко действие си има равна по сила и обратна по посока критика

 

Ако откраднеш идея от един човек е плагиатствто, ако откраднеш от много

това е проучване

 

Две грешки са само едно начало

 

Понеделникът е един ужасен начин да прекараш една седма от живота си

 

Колкото по-скоро паднеш зад борда, толкова повече време ще имаш да наваксаш

 

Чиста съвест обикновено е признак за лоша памет.

 

Ако ти се налага да избираш между две злини, избери тази, която не си

опитвал никога преди

 

Ако си мислиш, че никой не го е грижа за теб, пропусни плащането на

няколко месечни сметки

 

Наркотиците може да не водят до никъде, но все пак са един живописен път

 

Бих убил човек за една Нобелова награда за мир

 

Половината от хората, които познаваш са под средностатистическата извадка

 

99 процента от адвокатите дават лоша слава на останалите

 

Съвест, е това, което е боли, когато всичко друго ти е наред

[netrootbg]

[RaptoR]

Наръчник на пилота

1. Всяко излитане е по желание. Кацането е задължително

2. Ако бутнеш щурвала напред, къщите стават по-големи. Ако го дръпнеш назад -смаляват се. Това правило важи докато не дръпнеш щурвала съвсем назад и не го оставиш там - тогава къщите стават много големи.

3. Летенето не е опасно! Катастрофите са опасни.

4. Винаги е за предпочитане да си долу и да съжаляваш, че не си горе, вместо да си горе и да съжаляваш, че не си долу.

5. Единственият път, когато имаш прекалено много гориво е когато самолетът ти се запали.

6. Витлото е един голям вентилатор в предната част на самолета, който служи да разхлажда пилота. Когато той спре, пилотът започва да се изпотява.

7. Когато изпитваш съмнения за височината, дай нагоре. Никой досега не се е сблъскал с небето.

8. "Добро" приземяване е това, след което можеш да вървиш без лекарска помощ. "Страхотно" приземяване е това, след което самолетът може да бъде използван повторно.

9. Учи се от грешките на другите. Няма да живееш толко дълго, че да ги направиш сам всичките.

10. Разбираш, че си се приземил без колесници, когато трябва да дадеш пълна скорост, за да стигнеш до рампата.

11. Вероятността да оцелееш е обратнопропорционална на ъгъла на приземяване.. Колкото е по-голям ъгълът, толкова по-малка е вероятността и обратно.

12. Стой настрана от облаците. Добре осведомени източници твърдят, че някои планински върхове имат навика да се крият в облаците.

13. Винаги се опитвай да изравниш броя на излитанията с броя на кацанията.

14. Има три малки правила, които гарантират гладко кацане. За съжаление никой досега не е успял да ги открие.

15. Започваш с пълна торба късмет и празна торба опит. Номерът е да напълниш торбата с опита преди да си изпразнил тази с късмета.

16. Хеликоптерите не могат да летят - те са толкова грозни, че земята ги отблъсква.

17. Ако единственото нещо, което виждаш към прозореца, е земята, която става все по-кръгла и по-кръгла, и единственото, което чуваш, е вълнението, което се надига в салона за пътници, значи нещо не е наред.

18. Във вечната битка между птиците, изработени от алуминий, летящи със стотици километри в час, и земята, която се движи с нула километра в час, досега земята не е инкасирала нито една загуба.

19. Оглеждай се непрекъснато. Винаги има нещо, което си пропуснал.

20. Запомни, гравиатцията не е просто идея. Тя е закон. И не подлежи на обжалване.

[sasho_1989]

Scary Movie 5

[pyroman]

 

Те това е Автомобила - Запорожец

[pyroman]

КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ЗА КОМПЮТРИТЕ ОТ ФИЛМИТЕ

 

1. Когато пишете дълги изречения нямате нужда от клавиша интервал.

 

2. Всички монитори използват букви, високи 5 сантиметра, и приятни за окото цветове.

 

3. Всички високотехнологични компютри като тези, използвани от NASA, ФБР и др., имат дружелюбен графичен интерфейс. Началният екран показва знакът на организацията и поле за въвеждане на паролата за достъп до секретната мрежа.

 

4. Тези, които нямат такъв интерфейс, имат невероятен команден шел, който разбира правилно и изпълнява команди, написани на човешки (независимо точно какъв) език.

5. Докато тършувате из PCто е изключено да срешнете отговор от вида: “Bad command or file name”.

 

6. Можете да достигнете до всички тайни данни в мрежата като просто напишете: “Искам достъп до всички секретни файлове”. Ако използвате по-мощен PC можете просто да го кажете на компютъра - той ще ви разбере.

 

7. Мощните PC-та бибиткат на всяко натискане на клавиш. Някои показват резултата от операциите на екрана със скоростта, с която чете човек. Най-новите имитират звука от матричен принтер при показването на всеки символ.

 

8. Хакерите могат да разбият всяка парола от втори опит. Най-добрите - от първи.

 

9. Проникването в сървъри на организации като ФБР и NASA отнема не повече от 2 минути. Сложните изчисления и зареждането на огромно количество информация отнема 3 секунди.

 

10. Модемите предават и приемат със скорост 2 GB/sec.

 

11. Едно CD може да побере около 10 GB информация, предимно секретни данни. Записът на такова CD отнема не повече от минута, тъй като всяко PC (дори тези, покрити с прах) има 1000х записвачка.

 

12. PC с високоскоростна връзка към Интернет може да бъде намерено дори в мазето на съседа ви.

 

13. Лаптопите винаги имат страхотни видео телефони, с които можеш да се свършеш с всяка точка от Земята в реално време.

 

14. Връзката с Интернет се осъществява в момента, в който се отвори лаптопа.

 

15. Лаптопите имат батерии, с които могат да работят 48 или дори 72 часа.

 

16. При поставяне на подходящата дискета във флопито всичко се обвива в пушек и пламъци. От монитора започват да хвърчат искри. Електричеството на половин град като Ню Йорк спира поне за 24 часа.

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

А знаете ли, че чрез MS OFFICE можете да увеличите парите си?

За да се убедите, направете следния експеримент: Създайте в MS Word нов документ, напишете в него думата “Кинти” (без кавички и нови редове) и запомнете файла. След това създайте файл в обикновен текстов редактор и повторете процедурата.

Сега сравнете размерите на файловете.

KINTI.DOC - 18 426 bytes, KINTI.TXT - 4 bytes.

Виждате сами, че благодарение на MS OFFICE парите ви са нараснали 4605.5 пъти!

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Знаете ли от какъв пол е Интернет?

Женски.

Ето няколко доказателства:

 

1. Колкото по-дълга е връзката, толкова по-скъпо ще ви излезе.

2. Може да общувате часове наред без да научите нещо ново.

3. Мъжете ползват Интернет главно през нощта.

4. Заплащането е почасово, но някои се изхитрят да изкарат и някой лев от тая работа.

5. Мечтае за богат спонсор.

6. Може да се срещате за по час-два всеки ден, може да имате и unlimited достъп, обаче имайте предвид, че женитбата е сериозно нещо.

7. Може и някой вирус да ти лепне, разбираш...

[zlobil]

http://picvalley.net/show.php?2006/04/09/6...79cd6315290.jpg

[VeSo]

Циганче се обажда на мобилен оператор

http://sigbus.nove.bg/tmp/sigane.wav 2мб

[Legop4o]

Циганче се обажда на мобилен оператор

http://sigbus.nove.bg/tmp/sigane.wav 2мб

Тази накрая вече издивя

[VeSo]

Тази накрая вече издивя

Аз ако бях щях да затворя още в началото ама иначе цигането рулира