Да се посмеете малко...

[Tomahawx]

 

QEdit - My creation

Edited February 9, 2009 by Tomahawx

[earache]

Мария съска на Соня Васи „Проститутки не оглеждам"

 

Соня Васи и фолкпевицата Мария са се изпокарали жестоко, и то пред камера по време на кастинга за участници в новия сезон на Мюзик айдъл във Варна, разбрахме от информирани.

 

Мария, която е член на журито на реалитито заедно с Дони и Фънки, не понесла с охота факта, че във Варна се появила специално поканената Васи. Като я видяла, фолкфурията не поздравила плейбойката и се обърнала на другата страна. Васи полудяла от нелюбезността на Отварачката и остро реагирала: "Как може да си толкова невъзпитана?! Аз не съм свикнала на такова отношение -там, където аз живея, хората се поздравяват, даже и да не се познават". Мария не останала длъжна: "Коя си ти да ми държиш такъв език?!"

 

Продуцентите на шоуто, които засега пазят в тайна скандала и явно ще го ползват като една от основните интриги в задаващото се реалити, кротко гледали сеир и записвали.

 

"Е, няма смисъл да се крие, щом сте разбрали. Наистина се поскарахме. Аз не уважавам музиката, която тя пее, и явно затова и бях така остра. Просто като я гледам, и ме ядосва! Затова и не се стърпях да я питам как ходи с толкова силикон в устните и циците, което я вбеси", сподели от Америка Соня Васи.

 

"Аз нямам силикон, ти имаш, за да си вършиш работата. Всички знаем с какво се занимаваш", разлютила се Мара Отварачката.

 

"О, явно си ми почитателка, щом си ме огледала така добре", контрирала Васи. "Проститутки не оглеждам", не останала длъжна Отварачката, твърдят очевидци на словесния бой в кал.

 

Огънят между двете още повече се развилнял, когато Васи направила стриптийз пред камерите. Хванала се на бас с продуцентите Андрей и Иван, че няма да намерят човек, който свястно да изпее песен на Гънс енд роузис. Едно момиче обаче направо разплакало Соня с рокпарчето си и плейбойката трябвало да си изпълни обещанието.

 

"Какво да правя, да взема да се дърпам ли!? Не става! Щом е бас, докрай играя", сподели българката от Щатите. "Боже, седнала на мен да ми говори за силикон и поведение", на мига коментирала Мария.

 

Пайнерката: Не съм я поздравила, може би не съм я видяла

 

"Това кой поздравявам и кой не, е право на личния ми избор. Може би съм преценила, че тя не е заслужила моето здравей или просто не съм я видяла", коментира кавгата си със Соня Васи фолкпевицата Мария. И не отрече, че действително са си просъскали, изпускайки леко парата.

 

"Нямам негативно отношение спрямо Соня, не, никак не намирам поведението й за предизвикателно. Просто тя потърси скандала с мен, за да си върне някаква стара слава и пак да даде повод да се заговори за нея, та дано я забележат. Соня демонстрира едно недамско и много незряло отношение", добави още пайнерката, докато стягаше куфари за поредния кастинг на айдълите в Пловдив.

 

"А що се отнася до нейните коментари относно силикона, мисля, че е далеч по добре да коригираш в себе си това, което не харесваш, отколкото да си свалиш корсета пред целия екип и да изглеждаш зле", гневи се Мария. И отсича, че все още не е ремонтирала бюста си, макар че наскоро стана майка, но ако прецени, че има нужда, може и да го направи.

 

"Не ме вълнува и фактът, че Соня не слуша музиката, която пея, всеки има право на мнение и свободно да го изразява, категорична е фолкдивата. Но емоционалния си изблик, при който според очевидци е нарекла Васи проститутка, отказа да коментира.

Не мога да повярвам... Shoot meeee!

[Antares]

[djadomraz]

„Невероятно, наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за лечебен специалист, без да стигна до неизбежното заключение, че старадам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената и форма. Във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания в мен.

 

Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше да прочета, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, - и още преди да прегледам набързо дори половината от поредицата „предварителни симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.

 

Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам това. Хрумна ми, че нявярно страдам и от други болести. Намерих болестта на Свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и за това започнах по азбучен ред – прегледах „аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи подир кръгло две недели. С облекчение открих че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея аз бих могъл да живея още ред години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно проверих двадесет и шест букви на азбуката и можех да се убедя, че единствената болест, коята ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.

 

Изпървом това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде – накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други и не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, аз престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта изглежда ме бе хванала в най-злокачествената форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ферментите още от юношеските години. Тая бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.

 

Седях и размишлявах. Струваше ми се, че трябва да съм много интересен случай от медицинско гледище и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците за визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.

 

После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да си намеря пулса. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и започнах да броя. Преброих сто четиридесет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам самото сърце, но не можах да го намеря. То бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че то трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам – оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е .Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го колкото се може по-навън, затворих едното око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца на езика си. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до една още по-голяма увереност отпреди, че имам скаралатина.

 

В читалнята бях влязал като щаслив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.

 

Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; за това реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще получи повече практика чрез мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновенни, нищо и никакви пациенти с по-една или две болестти.” И тъй отидох право при него.

 

- Кажи – рече той. - Кажи от какво боледуваш?

 

- Няма да губя времето ти, драги мой – подзех в отговор, - да ти разправям за болестите си. Живота е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша.

 

Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хронично възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.

 

После му разправих как бях стигнал до този извод.

 

Тогава той просто ме разгъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мене, - а веднага след това ме блъсна в главата. Накрая седна, надраска някакво предписание, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.

 

Не отворих предписанието. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки че не държи на склад такива неща.

 

- Но нали сте аптекар? – възразих аз .

 

- Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между кооперативен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.

 

Тогава прочетох предписанието, а то гласеше , както следва:

 

“1 фунт бифтек и ½ литра горчива бира на всеки 6 часа.

 

1 разходка от 10 мили всяко утро.

 

1 легло точно в 11 часа всяка вечер.

 

И не измъчвай мозъка си с неща, които не разбираш.

 

Последвах тия указания с щасливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, - че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.”

 

Из „Трима другари в една лодка (без да броим кучето)”- Джеръм К. Джеръм

[Antares]

КАК ТРИ ВЕКТОРА ОБЪРНАЛИ В НУЛА ЕДИН ДЕТЕРМИНАНТ

(Народна приказка)

 

Адам Ар и Ева Клид

 

Как вървят две успоредни

И се не събират.

Как стоят две перпендикулярни

и се не накланят

(Старинна песен)

 

В някакво пространство, в някакво подпространство имало едно време дадено нормализирано удобно подредено семейство вектори: I1, I2, I3. Не са имали те нито собствени числа, нито собствени стойности, а живели, както майка им ги родила. От период до период, от -PI до PI, работили и превивали гръб братята на базиса на богатия Симплекс - експлоататор и безделник, който целия си живот живял по принципа на най-малко действие.

И намразил ги Комплекс - синът на Симплекс. Подиграва се над тях с комплексните си щуротии: ту една координата отбие, ту друга.

"Няма да имаме живот от този Комплекс - решили братята. - Няма за него никакви ограничения." И замислили те да обиколят всички пространства и всички подпространства, всички слоеве и многообразия и да намерят дясна координатна система. Излезли в чисто потенциално поле и тръгнали с крачка h/2, накъдето им видят очите. PI вървят, 2*PI вървят, 3*PI вървят. Почнали вече да се срещат изоклинове. Погледнали братята - точно пред тях блести струйно течение със син разрез на гладка комплексна равнина. Не е просто течение, а с кавитация. "Няма ли да си половим малко рибки?" - промълвил I1. "Защо не?" - казали братята. Захвърлили те от горния бряг своята изпитана ортогонална мрежа. Гледат - в мрежата сигма-риба се мята и с човешки глас говори. "Не ме погубвайте юнаци, ще ви дотрябвам." Пуснали я братята на свобода и тръгнали нататък.

Много ли, малко ли вървели - повече от нула, по-малко от безкрайност и гледат: стои на пътя малък параметър, от глад плаче. Съжалили го братята, награнили го с ядра, почерпили го повторно. И тук започнал параметърът пред очите им да расте, а като достигнал екстремна стойност, поблагодарил на братята и казал: "Аз ще ви дотрябвам." И пропаднал, като че ли изобщо не го е имало.

Потъмняло тук небето, изчезнало слънцето. Понесли се из пътя листата на Мьобиус, завъртели се във въздуха уединени вихри; огнените светкавици разцепвали небесната сфера на Риман. Огледали се братята, гледат - до пътя къщичката на Баба Яга. "Къщичке, къщичке, обърни се към нас с плюс, а към гората с минус." Обърнала се къщичката. Влезли в нея векторите и се зарадвали. Стои в къщичката маса, цялата покрита с най-различни яденета. Наяли се братята и попитали: "Има ли някой тук? Обади се!" Гледат - изпод печката излиза вектор ли, скалар ли, в дробна верига окован. "Добре дошли, благородни вектори! Аз съм добрият вълшебник Ади Аба Ата Коши Мак Лоран. Ето че вече половин живот стоя тук под стражата на злата Набла-Яга за отрицание на разнозначността..." Още не успял той да довърши и зашумяло, засвиркало наоколо. "Да бягаме" - извикал Мак Лоран. Освободили го братята от оковите и хукнали всички заедно да бягат. Гледат и виждат: лети по небето прекрасната Делта. Ударила се Делта о земята, застанала на главата си и се превърнала в страшната Набла-Яга. "Мирише ми, мирише на вектор!" А от векторите вече и помен нямало.

Извел Ади Аба Ата братята на геодезична линия, посочил пътя към Divgrad, което означава Дивен град, а той си тръгнал по своя път.

... И се издигнали пред братята стените на града велики така, както расте графиката на тангенса, когато аргументът отива към PI/2. И се разсейвало от него сияние лъчисто така, както се разсейват частните суми на хармоничния ред.

Отбили се братята в кръчмата "Y с вълна", разприказвали се със стопанката, снажната Тилда. И разказала им тя за великото нещастие, което сполетяло техния град. Организирал веднъж управителят на Дивград великият Тензор IV инвариантен бал по случай пълнолетието на дъщеря си красавицата Резолвента. Такъв бал още не е имало в неговата област на определение. Пристигнал на бала граф Хикс със самоспрегната каляска, дошъл и княз Синус със своята Синусоида. Чаровните звуци на K-мерната музика, която се изпълнявала от хора на висшите хармоники, придружавани от ударни поляри, гладели слуха. Цялата зала се въртяла в танца "Па dt". Изведнъж изгаснала светлината, замятали се по стените фигурите на Лисажу, изплашили се гостите. А когато оправили бушоните, красавицата Резолвента безследно изчезнала. Както показало следствието от теоремата за монодрамия, нея я похитил злият вълшебник Вандермонд. Той се е промъкнал на бала, като нарушил условието на Даламбер-Ойлер и направил подмяна в редовете на стражата.

Разчувствували се братята от разказа на Тилда. И решили те да си измерят силите със злия вълшебник Вандермонд, да освободят от ръцете му красавицата Резолвента. Насочили се към търговските редове на Тейлор, приготвили се, погадали на Вечния календар и тръгнали на път.

Бързо се приказка приказва, но не бързо се работа върши. Тежките гранични условия не позволили на векторите да минат в съседната накръстлежаща област, населена с псевдовектори, където господствувало класовото неравенство на Коши-Буняковски. И по заобиколната линия излезли в точката на разклонението, на която било написано: "Тръгнеш ли надясно, в безкрайността ще отидеш. Наляво ли тръгнеш, координатите няма да събереш. Направо ли тръгнеш - ще се транспонираш." Замислили се братята. И отведнъж се появил старият познат Ади Аба Ата Коши Мак Лоран. "Зная, братя, аз вашите мисли. Тежка работа сте замислили. Трудно е да се надвие Вандермонд. Смъртта му е заключена в детерминант. А този детерминант се намира в додекаедъра. А додекаедърът лежи в икосаедъра. А икосаедърът е здраво прездраво вързан за корените на полинома на Льожандър, първият възел е обикновен, вторият - морски, третият - логаритмичен. А този полином расте в изолираната точка и не е лесно да се стигне до нея. Лежи тя зад 3 + 9 страни в пространството на хан Банах. И се пази тя от чудовище с трансцендентен брой крака с прякор Декремент. Този детерминант трябва да се намери и приравни на нула."

Показал им Ади Аба Ата пътя и стигнали по него братята до границите на непразно множество, запълнено с несвиваема течност. Стоят, гадаят, какво да правят - не знаят. И отведнъж се появила сигма-риба. "Ето че ви потрябвах, млади юнаци!" Превозила ги тя и им обяснила пътя по-нататък.

Не смогнали братята даже два периода да минат, пътя им преградил взрив от втори род. Опечалили се векторите. Но застанал пред тях малкият параметър. "Ето че ви потрябвах, братя!" Ударил се той о земята, разложил се по своите степени и преминали братята на другата страна. "А сега - казал им параметърът - вървете по следите на матриците право до изолираната точка."

Намерили братята следите, гледат и що да видят: разходимост имат на три страни. Отправили се те всеки по своя посока. Вървял, вървял I1 и отведнъж като от земята изникнлаи пред него неизброимите орти на хан Банах, всичките освен можи би с едно изключение облечени в жорданова форма, подстригани а ла скобка на Поасон. "Ех - затъжил се векторът, - няма ги с мен моите любими братя! Но нищо, I1 в полето сам е воин." И безстрашно се хвърлил срещу враговете. А тук и братята дошли на помощ. Победили неприятеля.

Отведнъж всичко наоколо се затресло, зарезонирало. Разтворила се земята и пред векторите се появило чудовището Декремент. Не се уплашили братята, хвърлили върху него въжен многоъгълник. Заплело се в него чудовището. Издъхнало.

Намерили братята полинома, разровили корените, разрязали възлите, отворили икосаедъра, извадили додекаедъра, извлекли детерминанта... и го приравнили на нула.

И дошъл тук краят на Вандермонд. И се появила пред братята красавицата Резолвента, жива и невредима.

... Което и трябваше да се докаже.

 

Забележка 1. Приказката е написана за случая n0 = 3. Използвайки метода на пълната математическа индукция, читателят лесно ще я обобщи за случая на всяко n > n0.

Забележка 2. Обратното, общо казано е невярно.

Edited February 11, 2009 by Antares

[break]

10 знака, че прекаляваш с компютъра

 

Написано от Vratovrazka.com

 

 

1. Когато трябва някъде да попълниш адреса си, започваш да пишеш „www…” След което се цапваш по челото, казваш си „Леле, колко съм зле!”, задраскваш написаното и почваш отначало: ”http://www...”

 

2. Ако искаш да разкараш някоя мацка, търсиш къде да натиснеш „Safely Remove Hardware”.

 

3. Имаш пъпка на задника. Това е първа степен на многото стоене пред компютъра. Втората степен са две пъпки, симетрично разположени. Последна степен е когато всичко това не ти прави впечатление.

 

4. Ако те прередят на някоя опашка, приемаш това за грешка в системата и рестартираш. Т.е., връщаш се в края на опашката.

 

5. Когато твой приятел ти се обади и ти каже, че не може да се видите, защото е пипнал някакъв вирус, ти му предлагаш Kaspersky.

 

6. Ако приятелката ти ти каже, че във връзката ви има някакъв проблем, ти й казваш, че не е в теб вината, че ти си свързан и че трябва да провери своя кабел за Интернета. Пращаш я на Local Area Connection Properties.

 

7. Когато четеш книга и искаш да намериш нещо в нея, търсиш да натиснеш F3 или Ctrl+F. Като не стaне, се чудиш къде е F1.

 

8. Когато видиш яка мацка, се чудиш как да я кракнеш.

 

9. Когато си изморен и едва гледаш, си мислиш: „Трябва ми повечко RAM и по-бърз процесор!”

 

10. Ако зъболекарят ти каже, че имаш проблем с един зъб, питаш: „Не може ли да го преинсталираме? А да свалим по-нова версия?”

 

10 неща, които научихме от вицовете

 

 

1. Когато се връщаш по-рано от командировка, в гардероба винаги има изненада за теб. Ако не намериш нищо (или по-точно никого), провери на балкона, в хладилника и под леглото. Ако все още не намираш любовника, значи все пак си закъснял и си развалил вица. Замини пак и опитай отново.

 

2. Ако си поръчаш супа в ресторант, ще се убедиш в интересен научен факт: съвременните мухи са ударени от еволюцията по странен начин и вместо да летят, обичат да плуват сред фиде и картофи.

 

3. Ако твой познат има дете на име Иванчо, е по-добре да не се задържаш около него.

 

4. Особено ако дъщеря ти се казва Марийка.

 

5. Приеми, че всички героини от детски приказки – от Червената шапчица до Спящата красавица – могат да се окажат мръсници, когато ги срещнеш в гората. Вече нищо не е като едно време.

 

6. Ако жена ти е блондинка, имаш голям проблем и нашето съчувствие.

 

7. Ако искаш да блеснеш с нещо, най-доброто място е в компанията на американец и французин. За улеснение на историята можеш направо да се представиш като Ганьо. (Или Ганьо, с прякор „Тридесет сантиметра... в диаметър”.)

 

8. Ако си съветски шпионин в Германия, всички знаят, че името ти всъщност не е Щирлиц, но пък оценяват старанието ти.

 

9. Ако чуеш очевидни и неоспорими факти, съобщенис важен и леко снизходителен тон – дейност, сама по себе си напълно безполезна, – значи най-вероятно Шерлок Холмс е някъде наоколо.

 

10. Ако търсиш отговора на важен житейски въпрос, готварска рецепта или идея за подарък на далечен роднина, обади се на радио „Ереван”.

Edited February 11, 2009 by break

[Psihara^^]

http://fishki.net/comment.php?id=47724

HAHAHAHAHAHHHAHAHAHAHAAHAAHHA!!!!

[edeam]

http://smiah.net/?page=albums&action=m...yZzdWJwYWdlPTU= Edited February 15, 2009 by edeam

[FalleN_213]

http://fishki.net/comment.php?id=47724

HAHAHAHAHAHHHAHAHAHAHAAHAAHHA!!!!

На последната снимка Путин има изражение все едно някой му е откраднал баничката от ръцете

Edited February 14, 2009 by FalleN_213

[jozo]

Някой дето не е ходил много на училище или е отсъствал от часовете по история, ето как прекръсти улицата, на която живея.Е тая "личност" аз не съм я чувал.

 

Тук някой друг хитрец пък е отсъствал от часовете по български език.

Edited February 15, 2009 by jozo

[UzITo]

http://vbox7.com/play:1553e43a

Това ще бъде хита на 2009г. !!!

[Legop4o]

 

 

Един африканец отишъл на проститутка. Мадамата го загледала и попитала:

- Ти от кое племе си?

- От Nбогогого

- А, на тебе мога само свирка да ти направя, вие се славите с големи ***ове, ша земеш да ме повредиш...

- Е, свирка и аз мога да си направя ...

 

 

Мъж и жена лежат след секс ... жената си мисли:

"Гледа в тавана и мълчи ... не иска да говори с мен вече ... явно е гузен за нещо ... сигурно си има друга"

Мъжът си мисли:

"Муха. Муха на Тавана. Как се държи с тия мънички крачета мамаидеееба"

 

 

Въпрос: Защо след секс мъжът се обръща с гръб към жената?

Отговор: Мъжът е естет и не обича да гледа е*ани работи.

[pyroman]

http://bgman.net/index.php?newsid=491

 

 

http://svejo.net/home/link_summary/163819-...inovitelkata-Si

Edited February 16, 2009 by pyroman

[zlobil]

 

фани ме за ДУР-а

[liquid]

http://www.youtube.com/watch?v=ACMb-xTax-o

[edeam]

http://vbox7.com/play:a4369575&ef=1

[Psihara^^]

 

 

ИЗРУУУУУУУУТ!!!

[UzITo]

http://vbox7.com/play:25a0ae78

Уникалния виц !

[sek800]

[Antares]

След бляскавата си кариера на свиленградски тракторист, Милко Калайджиев навлича безформено парче кожа и, предрешен като Фред Флинстоун, изпява турбо-хита "Я елате пиленца при батко", с който веднъж завинаги разкрива пред обществото зоофилската си същност.

[RaptoR]

Куче влиза в месарницата и поставя със зъби портмоне на щанда.

- Месо ли искаш? - пита шеговито месарят.

- Бау! - кимва кучето.

- Хм - замисля се месарят. - А какво да бъде? Свинско?

- Бау! - кимва пак кучето.

- Един килограм?

- Бау! - пак се съгласява кучето.

Изумен, месарят увива месото, подава го на кучето и го

проследява до дома му. Кучето стига до апартамента си и

започва да драска по вратата. Отваря му ядосан мъж.

- Не му се карайте, господине! - казва месарят. - Това е

най-интелигентното куче, което някога съм виждал!

- Интелигентно ли? Тази седмица за трети път си забравя

ключа!

[sandman]

Ха-ха!

В този ред на мисли:

Един вижда негов приятел да играе шах с кучето си и казва:

-Брей, това куче много поумняло бе!?

-А, поумняло то...водя го с 3 на 2!

 

Един хипопотам си лежи в блатото, шава с уши, гледа облачета, пуска си мехурчета.

Идва друг хипопотам:

- Хайде да идем в другото блато, да плашим жабите!

- Да бе, ей сега ще зарежа всичко и ще тръгна да се занимавам с глупости!

[djadomraz]

Следното е от една книжка а има и епизод на Mythbusters обаче ме докара до сълзи от смях:

 

Инженери от воеща компания за военновъздушни изследвания получили задача да проучат ефекта от удара на птици и най-вече гъски в предните стъкла на пътнически самолети и военни изтребители. За да симулират сблъсъйка на летяща гъска в предното стъкло на самолет, движещ се с голяма скорост, инженерите построили мощно оръдие, с което изстрелвали мъртви пилета към предното стъкло. Симулацията се оказала изключително успешна и полезна и за щастие потвърдила надеждността на използваните стъкла.

 

В последствие в научните издания се появили няколко публикации, посветени на този проект.

 

По същото време в друга лаборатория на друго място по света също изследвали подобен проблем но при високоскоростните влакове. Тамошните инженери били прочели за новаторския опит на колегите си от военновъздушните сили и се обърнали към тях с молба да получат спецификациите на въпросното оръдие.

 

Резултатите, които получили след построяването на въпросното оръдие били потресаващи! Предполагаемите свръхустойчиви стъкла на високоскоростните влакове оказвали малка съпротива на високоскоростните пилета. Всъщност всяко от използваните експериментални стъкла ставало на парчета заедно с кабината и част от съоръженията след нея.

 

Ужасените влакови инженери изпаднали в паника, решавайки, че новите високоскоростни влакове изискват технология надхвърляща техния опит, затова отново се свързали с авиоинженерите изпращайки им обширен доклад за направените изследвания и получените резултати.

 

Скоро дошъл лаконичен отговор: РАЗМРАЗЕТЕ ПИЛЕТАТА!!!

 

 

***********************************

 

 

Ето още един от мен (преразказан с Иванчо и леля Станка ми звучи доста по-добре но по молба на жена ми ще го препиша в оригинал)

 

Една учителка дала задача на учениците да помолят родителите си да им разкажат някаква семейна история с поука в неч, която на другия ден щели да обсъдят в час.

 

На следващия ден първи вдигнала Уилям:

- Моят баща е фермер и ние отглеждаме много пилета. Един ден бяхме тръгнали към пазара с много яйца, сложени в една кошница на предната седалка на пикапа, но колата подскочи на една бабуна, кошницата падна от седалката и всичките яйца се счупиха. Поуката е да не слагаме всички яйца в една кошница.

 

- Много добре - казала учителката.

 

Втора вдигнала Мери:

- Мама и тати също са фермери. Ние имахме двадесет яйца и чакахме да се излюпят пиленца. Обаче когато се излюпиха пиленцата бяха само 10. Поуката е че пиленцата се броят когато се излюпят.

 

След това вдигнала Джон:

- На мен пък тати ми разказа за леля Керън: Леля керън била авиоинженер и по време на войната веднъж летяла със самолет и той бил ударен. Наложило и се да скочи с парашут на вражеска територия и всичко с което разполагала била една бутилка уиски, една картечница и едно мачете.

Леля Керън изпила уискито докато падала с парашута за да се подготви. Приземила се до един вражески полк войници. Убила с картечницата седемдесет от тях а като и свършили куршумите извадила мачетето и заклала други 20. Последните трима удушила с голи ръце...

 

- О боже мой - възкликнала ужасената учителка - каква е поуката от тази страховита история според баща ти?

 

- Е как каква - СТОЙТЕ ДАЛЕЧЕ ОТ ЛЕЛЯ КЕРЪН КОГАТО ПИЕ!!!

 

***********************************

 

И един специално за lil_stenly:

 

По време на Първата световна война, когато лейтенант Тесан, личен адютант на полковник Фабри, "Синият дявол на Франция", гостувал във Вашингтон, на един прием младо и много красиво американско момиче се приближило до лейтенант Тесан и го попитало:

- А вие убихте ли германски войник?

- Да - отвърнал лейтенантът

- И как го направихте?

- Стрелях с пистолета

- А с коя ръка?

- С дясната...

Тогава девойката взела дясната му ръка и я целунала нежно... Малко по-късно полковник Фабри който стоял наблизо през цялото време се приближил до жейтенанта и изкоментирал:

- Боже мой, човече, защо не каза че си му прегризал гърлото!?

Edited February 27, 2009 by djadomraz

[lil_stenly]

Айде благодарско, тъпкано да ти се връща поздрава.

[Aquila]