gerji Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Много често се карам с моите родители.Това е най-лошото нещо което може да ми се случи защото те най-много могат да ме наранят.Много бих искала да науча-За какво ви се карат родителите и за какво вие спорите с тях?Как избягвате караниците?Как се чувствате след някой спор?И какви са взаимоотношенията ви с тях? Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 ами не знам на колко си години, за да ти дам точен съвет. пък и ти нищо конкретно не си казала .. защо се караш с родителите си ??? виж например аз споря с тях за политика и за глупости, ама никога не съм се карал зверски с тях. те са правили компромиси и аз ги правя. обичам ги много и ги уважавам. но все още като излизам късно вечер, ме питат къде отивам, кога ще се прибера. понякога като се запилея и не се прибера .. ми се карат, защото се притесняват за мен. но отоговора на тези въпроси трябва да намериш сама. ако си достатъчно голяма поискай от тях да се отнасят с теб като с възрастен, а ти се покажи уважението си към тях. не бива да се срамуваш от грешките си, а да ги признаваш ... но не бива да се оставяш да бъдеш тъпката ако си права. трябва да се научиш да отстояваш позициите си. друго което се сетих, аз много рано се научих да споделям с тях, почти всичко ... и те винаги са ми помагали. we're troubler makers !!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
ZGAN Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Ne gi izbqgvam karam se s tqh. Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 в къщи споровете обикновено протичат така: аз се карами викам на майка ми, вечер като се прибере баща ми ми се кара и ми вика на мен. Следва наказание, което и те и аз знаят че няма да се изпълни. принципно не бягам от споровете, и каквото съм направил си понасям отговорността. иначе са точни Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mechka Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 az sum 6efa w ku6ti mnoo ne smeqt da mi wikat a kat mi wiknat- nai6 li otkude mi minawa Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Aз за това гледам да не се мяркам много, много в нас! Когато се наложи - карам се и аз на равно с тях и обикновенно всичко приключва с едноседмично сърдене едини на друг! Но в интерес на истината не е хубаво да се караш с родителите си, защото те са ти най-голямата подкрепа в живота(говоря за нормални семейства)! Приятелите идват и си отиват, но родителите остават и именно те винаги мислят най-доброто за теб и никога няма да те предадат! Link to comment Share on other sites More sharing options...
gerji Posted October 4, 2004 Author Share Posted October 4, 2004 Bio-Достатъчно съм голяма за да споря с тях и достатъчно малка да се слушвам в думите им!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
step_by_step Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 az sum 6efa w ku6timnoo ne smeqt da mi wikat a kat mi wiknat- nai6 li otkude mi minawa <{POST_SNAPBACK}> Е голям мъж си,честно!Евалла По темата-карам се с родителите си,заради студенството-не ми се учи и т'ва си е,а те зорлен ме натискат да уча по специалност,която изобщо не харесвам. За други неща рядко се караме,щото не живеем заедно.Избягвам караниците,като бързо надушвам накъде отиват нещата и сменям темата или се правя на разсеяна ,което в твоя случай май не е много подходяща тактика. Link to comment Share on other sites More sharing options...
pi4aga Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 необщувам достатъчно често с тях че да се стига до караници Link to comment Share on other sites More sharing options...
sad3 Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Приятелите идват и си отиват, но родителите остават и именно те винаги мислят най-доброто за теб и никога няма да те предадат! <{POST_SNAPBACK}> Евала пич за тези думи!!! Иначе аз съм на 21,но имам малко ядове с нашите и с комшиите заради музиката но съм ги свикнал Link to comment Share on other sites More sharing options...
Pechenata Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Aми с тях вече се карам много рядко,но преди ... ух само като се сетя и настръхвам,нямаше сутрин,в която да не се скараме И все пак след всички кавги ми стана ясно само едно-че каквото и да е,това са хората,които са ми дали живот и са ме отгледали и винаги са прави за каквото и да е било А за излизания вече нямам проблеми както преди,просто ме питат с кой съм и това е Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Аз евала правя на майка ми и баща ми,че са страшно свестни хора.От малък ми имат доверие и са ме оставили така да се каже да се справям сам с живота.И затова по принцип не се караме.Спорим понякога за разни работи,за да видим кое е правилно и кое не е трябвало да стане по някакъв начин..обикновено все стигаме до консенсус,но има и случай когато като седнем с баща ми и става страшна/аз съм негово точно копие като характер/,с часове си намиламе на главите докато някой не каже "абе и ти си прав,ама...".Иначе и аз съм като био,все още ме питат къде ще ходя и кога ще се прибера,но на второто обикновено нямам точен отговор.Ама няма начин притесняват се хората.Та според мен трябва да се говори съвсем спокойно и открито с родителите,защото са преживели доста работи и само се опитват да помогнат,макар да стават досадни понякога. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Аз излизам с цитат на народния поет Светльо(Хиподил) "Семейството е най-задружно,когато се превърне в леш" Сещайте се. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shade Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 На 16 съм и с нашите най-често се караме за късните прибирания, за избягването на прекаленото 'залягане' върху уроците, за прекалено много прекарано време пред компютъра, за това, че съм разпилян и неподреден и че не ми пука много по въпроса . Караниците гледам да ги избягвам. По принцип проблемите произтичат от нея и тъй като се разбираме повече отколкото с баща ми, караниците протичат леко. Ама ако почнат и майка ми и баща ми, той, който обикновено не ми прави проблеми, застава плътно на нейна страна и нещата се проточват, защото след една тема започват спорове на друга и продъллжават дългичко . Ама нещата се забравят, пък и днес имам 6 по математика () та ще са в благоприятно настроение за простъпки (поне в близките няколко дена ). Link to comment Share on other sites More sharing options...
earache Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Караме се затва че си платих шофьорския курс и до днеска не щяха да си ми върнат парите... Вече се оправихме (аз ги оправих) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Ето мъдър съвет - с родителите, по-тих(а) от водата. Да, мамо, добре, чудесно. Да, ще го запомня. Разбира се. Добре, татко... Полза от сериозни караници няма. Ако просто говорите сериозно и спорите по някакъв въпрос, но по-сериозно, добре. Ама от виканици и скандали с тях полза няма. Както казва майка ми - "Ти си от тихия бяс! Цял живот ми вадиш душата с памук!" (не че съм толкоз зъл де, ама тя така си ги нарежда) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Divaka Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 На 16 съм и с нашите най-често се караме за късните прибирания, за избягването на прекаленото 'залягане' върху уроците, за прекалено много прекарано време пред компютъра, за това, че съм разпилян и неподреден и че не ми пука много по въпроса .Караниците гледам да ги избягвам. По принцип проблемите произтичат от нея и тъй като се разбираме повече отколкото с баща ми, караниците протичат леко. Ама ако почнат и майка ми и баща ми, той, който обикновено не ми прави проблеми, застава плътно на нейна страна и нещата се проточват, защото след една тема започват спорове на друга и продъллжават дългичко . Ама нещата се забравят, пък и днес имам 6 по математика () та ще са в благоприятно настроение за простъпки (поне в близките няколко дена ). <{POST_SNAPBACK}> obshto vzeto i pri men e taka,e za novata godina oshte nqmam spor i se nadqvam da nqma Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shade Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Ето мъдър съвет - с родителите, по-тих(а) от водата. Да, мамо, добре, чудесно. Да, ще го запомня. Разбира се. Добре, татко... Полза от сериозни караници няма. Ако просто говорите сериозно и спорите по някакъв въпрос, но по-сериозно, добре. Ама от виканици и скандали с тях полза няма. Както казва майка ми - "Ти си от тихия бяс! Цял живот ми вадиш душата с памук!" (не че съм толкоз зъл де, ама тя така си ги нарежда) <{POST_SNAPBACK}> И с това съм съгласен. В повечето случаи бълвам "Да, добре" на конвейр и после правя каквото ми хрумне, или каквото съм замислил още от началото . Лошото е, че нашите почнаха да свикват и почнаха да повтарят нещата по 3-4 пъти, което е много, ама много изнервящо! Link to comment Share on other sites More sharing options...
gecata Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 Ами нямам проблеми с тях.Пък ако има караници винаги аз започвам. А едно време като бях малък.Те ми викат аз се правя,че ги слушам и като му писне на баща ми,бий ми два шамара и се успокои.Пък и аз сум доволен защото поне една седмица се чувства гузен и не се заяжда с мен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 при мен доскоро боща ми взимаше страната на майка ми, но може да се каже че откакто навърших 17 и вече ме смятат за възрастен. Баща ми вече започва да се вслушва в кавгите ми с майка ми и като види че съм прав взима мойта страна и работата се успокоява. Ама по въпроса за ученето все още е на страната на майка ми, ама то няма как... Link to comment Share on other sites More sharing options...
N_Igma Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Мога да се заяждам като адвокат . Проблемът е, че и майка ми има тази способност ... Затова като се скараме и става просто ужас . Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Избягвам караници като се съгласявам с всичко, което ми кажат. Компромиси трябва да се правят... Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Попринцип на всеки човек родителите му се карат, но не за лошо, а защотот се притесняват. Аз с мойте родители не се карам понеже съм си извоювал самостоятелност и лично пространство в кющи.Просто ако решат да ми се скарат си влизам в стаята и затварям вратата и просто те знаят че ако е отворят аз ще се накарам на тях, заради нарушаване на непрекосновенна собственост. Пак и не ми се карат, защото вече сам достатъчно голям за да взимам решения и да си оправям проблемите. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Sake Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Между другото открих начин да избягвам скандалите. Пъвро гледам да ги отбягна(другите стаи или някъде другаде) ако не мога ставам спокоен мълчалив и учтив. За сега не е отказвала Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alukard Posted October 6, 2004 Share Posted October 6, 2004 Kasmetliaa po4ti siaka ve4er s na6ite vdigame gotin skandal. Pislednia pat be6e 6toto sa mi 4erveni o4ite. Pokrai tova me iskaraha dvoiakdzia i narkoman. Sega ne im govoria i koftiti e 4e se praviat na prvi. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.