Jump to content
BulForum.com

вицове, забавни историйки, лафове


Recommended Posts

  • Replies 4.3k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Преразказ по спомените на един познат англичанин.

 

 

 

Казвам се Хибърд Уелингтън Трети и съм от стар английски род. Живея в Лондон и съм на 35 години. Преди работех за „Барклейс Банк”, а сега имам малка фирма за инвестиционни услуги. Бизнесът вървеше добре и се наложи да пусна обява за още един служител, с който общо да станем трима. Явиха се много кандидати, но се спрях на един българин. Казваше се Христо, но било редно да се обръщам към него с названието Ицо. Младежът(29г.) започна работа много ентусиазирано - беше начетен, способен и бързо свикна с материята. Приспособи се веднага и още след третия месец ми носеше печалби равни на по-опитния си колега Кристофър Кърлинг. Но българинът не се спря, а постоянно увеличаваше сделките си – изкарваше ми добри пари. Върхът беше, когато помогна на един клиент да продаде имота си на улица „Кенсингтън Гроув”. По принцип ние не се занимаваме с подобни операции, но ми хареса комисионата - 150 хиляди паунда от нищото... ей тъй... Ицо имаше силни резултати, но беше ужасно недисциплиниран. Винаги закъсняваше, а като пристигне(махмурлия), първо се хващаше за кафето и цигарите. После му се досираше. След като свърши с това дело, почва да си приказва по телефона. Сетне бързо огладнява и тръгва безцеремонно да обядва в близкия парк. Винаги яде чесън за гарнитура – ако един българин пропуснел дозата си от зеленчука, изпадал в кома и след една седмица индивидът умирал. Следобед решава да свърши нещо, докато си пише по скайпа или чете български спортни сайтове. Направих му няколко пъти забележка, но той все ми обясняваше, че в България така се работело. Обръщаше се към нас с български имена – аз бях Хичо, а Кристофър Кичо. Ужасно се дразнех, но това му доставяше неприкрито удоволствие. Пускам справки – резултатите му са по-добри и от моите. Взех да побеснявам – как този нагъл пияница изкарваше(макар и за мен) толкова много пари ?!

На 22.08.2011-та в офиса влезе Бог... представляваше 25-26 годишна девойка с брутална, извънпланетна красота. Беше висока, изящно слаба, с малки(но явно твърди) детски гърдички. Лицето и бе продълговато и нежно, а очите... Исусе, какви очи... кафяви на скоч и толкова будни. Беше облечена с черен клин и тънка блузка с презрамки. Най-сетне започнах да дишам, като рекох на Крис да си затвори устата, от която течеше слюнка с кафе. С треперещи крайници, отидох до нея и вместо да и поискам ръката, я попитах, с какво мога да съм и полезен. Тя отвърна, че търсела Ицо... потънах. Казах и че той прави картофена салата върху сървъра в задната стая. Извиках го. Българинът пристигна, държейки един обелен лук. Целуна мoмичето с език, мачкайки леко задничето и със свободната си ръка. После каза, че това била жена му Рени. Плътният восък на завистта пълнеше вените ми. Почувствах крайна тъпота. Аз успелият английски милионер с благородното си потекло не се бях докосвал до подобно същество, а простия, беден, балкански емигрант притежаваше всичко от мечтите ми. Какво имаше в този малоумен алкохолик, как беше завладял тази искряща жена ?! Мразех българина и реших, да го уволня. Но първо щях да разбера тайната му за успешните сделки.

Следващата седмица ме поканиха на вечеря. Купих цветя и вино. Бях облякъл най-скъпарския си костюм. Паркирах Астън Мартина до Голфа им(в България всички карали Голф, освен тези дето нямат пари). Домакинята ме посрещна с облъчващата си усмивка – стабилно заеквах на вратата. Ицо се беше проснал на дивана и гледаше мач. Изглеждаше задоволен – гол до кръста и по анцуг. Вика ми: „сядай Хичо, д’та еба”. Рени готвеше свински стомах на супа и задушени зурли в битова керамика. Докато българинът вадеше явно развалена зелка от някакъв бидон на терасата, оглеждах съпругата му. Абсолютно не вярвах, че е истина – българката беше изключителна в тънката си рокличка – определено Господ се фукаше с нея. Виждах как стегнатите мускули, закрепени по фините кости, елегантно движеха тялото и около печката. Българинът започна да реже салата от смърдящата зелка до нея. Непрекъснато я опипваше по дупето, от което се разкриваха част от свивките му към бедрата, а също и белите и гащички. Бях прималял, а те се смееха. Сложиха супата от животински вътрешности и сипаха ракия(произвежда се от плодове – нечувано). Ястието изглеждаше отблъскващо – с бели гнусни парчета, вонящо на чесън и нечистотии. След третата лъжица обаче ми хареса, то и няма как след като от питието ти изгаря мозъка, а петите ти изсъхват. Салатата от миризлива зелка с червен пипер бих описал като завладяваща. Започнах високомерно да говоря за литература и великите британски писатели. Изненадващо домакините ми диваци бяха добре запознати с темата. После ме питаха дали съм чел „Под игото” или „Време разделно”. Отвърнах, че не съм, на което те се засмяха пренебрежително и заключиха, че съм олигофрен. Оставих те да водят разговора. Ароматната ракия взе да ми харесва и се отпуснах. Служителят ми разправяше идиотски истории от „казармата”. Много се смях – това е българско учреждение, в което по местен закон се събират само мъже. Заниманията са сведени до весело пиянство и почистване на клозети. Стоиш там една година и излизаш мъж. Който не е ходил, бил лайно. Искам в „казармата”. След чесново-лютивата супа бирата се вливаше в мен, като водопад връз нажежен котлон. Разправяха и други смешни истории, като тази как Рени се изакала в жабката на един полицай, глобил съпруга и на пътя. Питаха ме и аз да разкажа нещо... осъзнах, че не мога да се меря с преживяното от тях... те се смееха дори на излагациите си, а аз дори нямах такива.... животът ми беше скучен, безсмислен и глупав. Разбрах как българинът печели клиенти за фирмата – той беше прям и весел, а когато и това не помагаше... имаше ракия, която разтапяше и най-капризните особи. Играхме български танц наречен „хоро”, пяхме песен за човек на име Хайдутин и за друг, който се казваше Градил Илия Килия – никога не се бях забавлявал толкова. Прибрах се пиян с такси – за пръв път и аз щях да съм махмурлия на работа. Ицо ми даде буркан с вкиснал зелев сок, който наравно с антракса може успешно да се използва като биологично оръжие. На вратата го питах, как е намерил Рени, а той през смях ми каза: „там от където идвам приятелю, има много такива”.

Искам в България, но първо ще разуча историята на тази страна. Общо взето разбрах, че българите избили половината човечество, а после паднали под турско робство. От този период най-силно впечатление ми направи човек на име Левски. Той бил сам, но решил да се изправи срещу цялата Османска империя. Всъщност не решил, а така му идело отвътре. Заел се да отърве българите от гнусните нашественици. Обикалял страната като просяк и ритал заспалите си сънародници - подготвял ги за национален бунт. Не го интересувало дали ще пукне, по-важна за него била свободата. Турците най-сетне го заловили, докато се опитвал да прескочи една ограда, в която се заплела обувката му наречена цървул. От тогава най-голямата обида в България е „цървул”. После го отвели в тъмница и го измъчвали, но без резултат – Левски им рекъл да изчезват и че няма да предаде никой свой. Накрая решили да обесят страшния българин. Апостолът(така му казвали) увиснал на въжето с тънка усмивка – знаел, че вече е запалил хората си. Не след дълго избухнали въстания и българите се освободили от робството благодарение на себе си и руснаците. Дълго мислих за тоя Левски, за това как се е пожертвал за своите, без да го ебе. Аз не бих могъл. Нашия Робин Худ, дето убил една костенурка по невнимание, изобщо не може да се мери с тоя изумителен българин.

Реших да си построя скромна къща в град Пловдив. Точно така и аз щях да участвам в градежа. Купих парцел, намерих инженер и архитект. После наех трима работници и започнахме да бачкаме(непреводима дума на български, която означава, че ще работиш здраво, а после задължително ще се напиеш). Всичко вървеше по план, преди да се блъсна в местната администрация. В службата по водоснабдяване, заявих нуждата си от присъединяване към канализационната мрежа. От там ми се изсмяха, казвайки, че това изобщо не било тяхна работа, а трябвало да се обърна към кметството. В общината рекоха, че не се вълнуват от моя водоснабдителен проблем и ме препратиха към градския архитект. Той пък ме осведоми, че срещу малка сума би ми посочил тайнствената администрация, която се занимавала с проблемите на гражданите... така се озовах в службата по градски транспорт, а после и в тези по мелиорациите, дирекцията по рибовъдство и накрая се изправих с молбата си в горското. Там един селянин в костюм ми обясни, че в България било така. Примерно ако убият някой човек, полицията не се занимава с престъплението, като изтъква, че не това и е работата. Или ако има дупки по пътищата, няма да са виновни управниците, а примерно пощите и развитието на агро туризма във Виетнам. В тази страна хората били вълци, но единаци – всеки играел за себе си. Шефът на горските ми каза да се спасявам сам. Попитах как така, а той ми отвърна: „нали искаш вода братле, ам вземи си”. Разбрах го. На другия ден наех малко багерче и изкопах улицата пред нас. Лесно достигнах водния разпределител. Тъкмо оглеждах тръбите, когато се появи някакъв държавен служител. Каза, че съм глобен с пет хиляди лева. Отвърнах, че просто искам да имам вода. Чиновникът отбеляза, че много съм искал. Първо трябвало да подам молба в писмен вид, но сам не знаеше къде. После някой си щял да я разгледа, но след три години, защото бързината за бюрократите била противозаконна и един вид неестествена. Как да е с големи мъки и средства, се уредих с канализация.

В началото на пролетта къщата беше готова. Имах вода, а ток ми прекараха работничките в библиотеката. Направих коктейл с отбрани вина за всички заслужили. Поканих даже оня чиновник, който след дълго търсене беше установил, че работи в земеделското управление. Жените на българите заявиха, че било просташко да седим по на едно вино, превзеха кухнята и скоро вече имаше традиционни специалитети. Един от майсторите се обади на детето си, да донесе ракия. Не след дълго се позвъни... oтворих вратата... бях се нагледал на красиви момичета по пловдивските улици, но това беше непоносимо – около 19 годишна, с леко начупена, тлъста кестенява коса, зелени очи и крехко тяло. Гледах малката сестра на Бог... тя мен също. Остави двулитровата пластмасова бутилка от вид кола(за която не бях чувал) пълна с жълтеникава ракия и тръгна към колата си. Настигнах я и се опитах, да я заговоря на нечленоразделния си български. Тя не реагира, влизайки в автомобила. Трябваше да направя нещо – можеше да не я видя никога повече. Запали. Внезапно в мен влезе типичния български дух... и... с един шут и свалих огледалото. Доизтръгнах го с ръце и побягнах, стискайки го силно като топка за ръгби. За мое нещастие излизайки да види къде се бави ракията, баща и беше видял случката и както се бях засилил, ме свали с един удар. Събудих се в болницата с подрязваща болка в главата и челюст, която можеше да се движи настрани, но не и нагоре надолу. Полицаят който стоеше до мен ме попита дали ще повдигна обвинения – това не му влизало в работата, но тъй и тъй бил там... Отвърнах не, а той изчезна облекчен. На четвъртия ден сатанинското главоболие премина, но все още можех да движа челюстта си само хоризонтално. Тя дойде да ме види... съобщи ми сърдито името си – Миглена. Беше ми донесла наденица кръстена на местен проход(то да се учудвам ли, вече не знам). Ядях настървено, но с единствено възможното движение на зъбната ми наличност настрани – предизвиквах у нея огромен и неутолим смях. Не след дълго започнахме да излизаме, а после внезапно и поисках ръката, докато готвеше любимата ми супа от черва. Тя прие плачейки от бездънно щастие. А то щастието не се постигало трудно – само трябва да си луд, а лудостта идва със смелостта. Оженихме се в странния ресторант на железопътните работници. Сега вече имаме и син... казва се... Васил.

Edited by jojo
Link to comment
Share on other sites

Прибира се мъжът вкъщи видимо разтревожен и тъжен.

– Скъпи, какво се е случило?

– Нищо..

– Как нищо? Нали виждам колко си разтревожен? Нали сме съпрузи? Помниш - клехме се – "...и в радост, и в беда... докато сме живи..." Твоите проблеми са и мои.

– Сигурна ли си?

– Да, мили. Давай... слушам те.

– НАШАТА любовница е бременна... и аз не знам какво да правя.

Link to comment
Share on other sites

Чул Мохамед, че в Христянският Рай е по-хубаво и решил да провери.
Тръгнал, пътувал 9 дена и 9 нощи през пустинията и накрая стигнал до вратата на Рая.
Почукал и му отворил Св. Петър, огледал го, зачудил се и се обърнал към Исус Христос:
- Ицe, да си поръчвал дюнери?

Link to comment
Share on other sites

- Тате, ти циганин ли си ?
- Да!
- А мама, тя циганка ли е ?
- Да, всички сме 100% цигани !!!
- Значи тогава всички сме за БСП ?!
- А-ааа, чак такива цигани не сме !!!
Link to comment
Share on other sites

Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни...Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и....вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязyл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето...Граничарите само се спогледaха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...

- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....

Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното....

Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в...

 

************************

 

Настъпи зима и Мечо Пух, като

една истинска мечка, заспа

дълбок зимен съм. Прасчо, като

една истинска свиня, се

възползва ...

Edited by jojo
Link to comment
Share on other sites

Трима охранители живеели заедно и когато някой се напиел другите двама го спуквали от бой. Единия ден обаче един от тях влиза наконтен, лъснат и вика:
- Пичове, довечера има фирмен купон, знаете как е - мацки, алкохол, наркотици, ще се омажа, ама ако може да не ме биете, че сутринта имам среща със страхотна манекенка! Трябва да съм във форма.
Ония викат:
- Няма проблеми пич, щом е така, ще направим изключение.
Събужда се въпросния сутринта и що да види - главата му неправилен многостен, цвета - труден за рисуване, влиза при другите двама и вика:
- К'о сте направили?!? Нали се разбрахме?!? А ония:
- Виж к'о, пич! Това, че разби вратата на влизане го забравяме, че един час пя пиянски песнички в банята, също го забравяме, дори забравяме че се изсра на средата на хола, ама като взе... една кутийка кибрит и набучи лайното с клечки и каза "Ей това таралежче ще живее с нас" не се сдържахме...

Link to comment
Share on other sites

Любов е, когато програмираш и тя идва зад теб, прегръща те и ти прошепва в ухото "Затвори скобата на 127-ми ред."

 

" Моето момиче, не казвам, че си ку*ва, но ако всички мъжe, с които си спала, се хванат на хоро, последният няма да чува музиката. "

Edited by jojo
Link to comment
Share on other sites

Епична битка! Дарт Вейдър срещу Крали Марко. След като победил, Крали Марко, бършейки меча си, казал:

- Пууу, тоя па асматик, щеше да ми извади очите с т'ва фенерче!

Link to comment
Share on other sites

Германците нямат кой знае какво чувство за хумор. Рядко се шегуват. Само два пъти - Първа световна шега и Втора световна шега.

Link to comment
Share on other sites

На Бъдни вечер смъртта почукала на една врата. Отворил Чък Норис.

- Кого търсиш?

- Ой Коледо, мой Коледооо...

 

..............................................

 


Учителката пита Иванчо:

 

- Ти защо не си си написал домашното?

 

- Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо.

 

- Изгоря ли?

 

- Не, успя да скочи през прозореца!

 

- Преби се долу ли?

 

- Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца.

 

- И тогава изгоря?

 

- Не, пак успя да скочи!

 

- И тогава се преби?

 

- Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца.

 

- И тогава изгоря?

 

- Не, пак скочи.

 

- И този път се преби?

 

- Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно…

 

- Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти?

 

- Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.

Edited by L1v3ruS
Link to comment
Share on other sites

Една жена с много голям бюст кара стар ЗАЗ.

Завалява дъжд и тя спира да му сложи чистачките.

Минава един пиян и вика: 

- Ш-ш-ш другарке, колкото и да го кърмиш Жигули няма да стане

Link to comment
Share on other sites

- Пипни ми циците. Видиш ли как са се втвърдили зърната?! Това е от студа!

- Иване, стига с простотиите, давай да работим!

Link to comment
Share on other sites

Един мъж решил да се отърве от котарака на жена си. Сложил го в торба, закарал го на 2 км от къщи и го оставил там. С леко сърце се върнал вкъщи. Какво да види? На изтривалката пред вратата седи котаракът, чака го и радостно мърка. Мъжът побеснял. На следващия ден пак взел котарака и го отнесъл на 4 км. Пак същата история: котаракът седи на прага и търпеливо чака. Мъжът си заскубал косите. Мислил, мислил и решил: взел котарака, седнал в колата и карал 10 км направо, 20 км наляво, 7 км на югозапад и 15 км на североизток, хвърлил котарака и тръгнал. След два часа мъжът звъни на жена си по телефона: — Котаракът вкъщи ли е? — Да, скъпи, върна се преди пет минути, а ти защо питаш? — Дай ми го изрода на телефона — изгубих се…

Link to comment
Share on other sites

Депресирани сте от студената зима? Тъгувате по лятото? Ето какво може да направите за да победите лесно депресията: Сложете в чайник с кипяща вода, няколко капки йод, стари чорапи и отворена консерва „копърка”. Поставете зад чайника вентилатор. Парата и аромата от чайника ще създаде у вас усещането за горещо утро край морето, а жена ви, като като види дивотията, която сте направили ще ви припомни и крясъците на чайките.

Link to comment
Share on other sites

Мъж и жена живеели щастлив семеен живот. Всичко било прекрасно между тях.
Имало само един дребен детайл, който нарушавал семейната хармония: всяка сутрин мъжът със събуждането си издавал невероятно мощна и звучна пръдня, която разтърсвала прозорците и карала котката да се крие зад гардероба. Горката жена вече била свикнала, но често му правела забележки: "Скъпи, опасявам се, че някоя сутрин ще си изпърдиш червата".
Но мъжът й винаги с ведър глас я успокоявал: "Няма страшно, скъпа, нищо няма да ми се случи".
И така минавали годините, живеели щастливо и безгрижно.
Една коледна утрин жената станала рано от леглото, докато мъжът й все още спял и слязла в кухнята да приготвя коледната пуйка. Чистила вътрешностите и ги слагала в една голяма купа. И в този момент я осенила гениална идея! Взела купата, пълна с пуешки черва, дробчета и т.н. вътрешности и се качила
горе в спалнята, където мъжът й все още спял. Внимателно го отвила, събула му нощницата и изсипала вътрешностите в гащите му. Завила го пак и тихичко слязла долу, където продължила с приготвянето на коледната вечеря.
В един момент от втория етаж се чул познатият "гръм" от събуждането на мъжа й. Последвала кратка тишина след която се чул ужасен вик и бързи стъпки се запътили към банята. След половин час мъжът й, цял пребледнял и с окървавени гащи слязъл долу при нея. Видяла го тя и едва сдържайки смеха си попитала: "Какво ти се е случило, скъпи?". Той отговорил:
"Скъпа, ти постоянно ми повтаряше, че някоя сутрин ще си изпърдя червата, а аз не ти вярвах. Но ето че тази сутрин това се случи... Слава Богу, с помощта на вазелин и два пръста успях да натикам всичко обратно."

Link to comment
Share on other sites

Преди месец-два си направих маска с авокадо (за първи път през живота си). В указанията пишеше да се нацапотиш и да чакаш нам колко време. Спазих надлежно всичко, преживях ужаса, че като се погледнах в огледалото приличах на втора братовчедка на Шрек и като стигнах до момента "почистете маската внимателно с памуче" - пълен провал. Все едно да махаш засъхнал гипс "внимателно с памуче". След двайстата шепа с вода отново се разпознах в огледалото и се зарекох "Никога повече!" :)

 

Курваруване - Участниците в този обичай са само мъже-овчари. Води ги най-старият курвар, наречен още станеник, защото винаги му става. В нощта срещу Сурва те обикалят домовете, носят геги – символ на мъжкото начало, и пеят обредни песни с различни мотиви, според лицето, на което се изпълняват. Ако домакинята е мома, се пее: „Тебе моме ти прилега да подфанеш нашта гега. Леле, как сме загорели да ти видим кълки бели!“. Ако домакинята е невеста, се пее: „Ой те, гиздава невесто! Мъж да те оножда често. Мигар йощ не си разбрала, как се свири на кавала?“. Случва се и домакинът да е хомосексуалист. Тогава се пее следното: „Домачине гъзовити! Дупедавецо честити! Дойдоха ти добри гости, никой нема да ти прости. Яла бърже във егрека да ти пръснеме геврека!...“

Link to comment
Share on other sites

Мъж е при психолог.

- Изневерявате ли на жена си?

- Да.

- Не я ли обичате?

- Обичам я.

- Но изневерявате? Значи не я обичате!

- Обичам я, затова изневерявам рядко и само с най-добрите й приятелки.

Link to comment
Share on other sites

В някаква фирма решили да заменят шефа на "Човешки ресурси" с робот и въпросният робот да провежда интервютата за нови кандидати за работа.

Кандидат 1.

Робот: Здра-ве-й-те.

Кандидат: Здравейте.

Робот: Пу-ши-те ли?

Кандидат: Да.

Робот: До-виж-да-не.

Кандидат 2

Робот: Здра-ве-й-те.

Кандидат: Здравейте.

Робот: Пу-ши-те ли?

Кандидат: Не.

Робот: Пи-е-те ли?

Кандидат: Да.

Робот: До-виж-да-не.

Кандидат 3

Робот: Здра-ве-й-те.

Кандидат: Здравйети!

Робот: До-виж-да-не.

 

ПС Разказа ми го софиянец снощи и звучеше смешно. Сега така написан ми е леко странен. :) Губи се нещо сякаш.

Link to comment
Share on other sites

Ръководител на строеж вижда работник виетнамец, да стои и пуши:
- Ти защо не работиш, какво правиш?
- Пуси.
- Абе, ще ти дам едно пушене. Я хващай тази релса и я занеси ей там!
След половин час минава и гледа виетнамецът пак седнал, и пуши.
- Абе, защо седиш? Нали ти казах да преместиш релсата?
- Не мози. Тизи.
- Абе, отивай намирай още някой виетнамец и я преместете!
След време се връща, гледа седят двама виетнамци до релсата и пушат.
- Ей, кво правите вие, бе?
- Пусим.
- Защо не сте преместили релсата?
- Не мозим. Тизи.
- Я марш до общежитието, докарайте всички свободни виетнамци и преместете релсата!
Връща се след малко гледа петдесетина виетнамци седят около релсата и пушат.
- Абе, идиоти какво правите?
- Пусим.
- Вижте колко сте, защо не сте преместили релсата?
- Не мозим. Късу...

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...