вицове, забавни историйки, лафове

[rargirov]

Boy says to girl at a bar:
 - I was going to tell you a joke about my penis but it's too long."
Girl replies:
- That's such a pity, I was going to tell you a joke about my vagina but you'd never get it."

[djadomraz]

[gado]

Право в десятката!

[Mockingbird]

България през 2015г. Пешеходна пътека. Пешеходец на пътеката, спрял пред нея автомобил.

Шофьорът:

 - Моля преминете, аз ще почакам!

Пешеходецът:

 - Не не, Вие сигурно бързате, аз ще почакам!

Две бабички коментират от близката пейка:

 - Ама виж само колко по-добри станаха хората откак разрешиха свободна продажба и носене на оръжие…

[Antares]

Един младеж отишъл при Великия майстор и казал:

- Велики, научи ме на кунг фу!

Но Великият майстор отвърнал:

- Да, ще те науча на това изкуство. Но сега не приемам нови ученици. Ела след година.

След година младежът се върнал.

- Велики учителю, научи ме на кунг фу!

Майсторът се начумерил и отвърнал:

- Да, ще те науча на това изкуство, но преди това трябва да се научиш да постигаш вътрешна хармония. В течение на 3 години всяко утро съзерцавай изгрева на слънцето, а всяка вечер – залеза му.

След три години младежът се върнал.

- Велики учителю! Три години всяка сутрин съзерцавах изгрева, а всяка вечер – залеза. Научи ме на кунг фу!

- Добре – казал Великият майстор. – Но преди това трябва да се научиш да постигаш невъзможното. Върни се, когато се научиш да левитираш на пет метра от земята.

След пет години младежът се върнал, вече не толкова млад.

- Велики учителю! Пет години всеки ден се посвещавах на усилени тренировки и сега вече умея да левитирам над земята – казал той и се издигнал на пет метра във въздуха.

- Баси майката! – казал Великият майстор.

[djadomraz]

Служителка от кредитния отдел се обажда да рекламира кредити на клиент на банката:

- Здравейте, като клиент на банката бих могла да ви предложа много изгоден ипотечен кредит?

- Не, благодаря, нямам нужда.

- А в такъв случай мога да ви предложа да обедините всичките си кредити, при изключително изгодни условия?

- Аз нямам никакви дългове.

- А какво ще кажете за потребителски кредит за ремонт на жилището ви, например?

- Не ми трябва. Наскоро направих ремонт и си платих в брой.

Кратко мълчание в слушалката, а после питане:

- А случайно да си търсите жена?

Edited October 5, 2013 by djadomraz

[netrootbg]

Днес видях един човек да слиза съвсем нормално от скъпа кола, паркирала на място за инвалиди!

Счупих му и двата крака да не го глобят!

[Antares]

Каква е разликата между акнето и католическия свещеник?

Обикновено акнето "напада" момчетата след 12 годишната им възраст...

[galaxi]

В тази тема не е толкова смешно колкото в другата...

Другата много ме весели 

[Psihara^^]

Трябва ли да пишеш с този шрифт?

[avelina]

Из "Комиците" /на интервю за работа/:

- Каква позиция искате да заемете?

- Може ли  легнала?!

- Пост, пост какъв искате?!

- Аз не постя, месиянин съм!..." 

[zweti_lettera]

Моля, въведете вашата парола!

- "рози"

- недостатъчен брой на символи в паролата

- "розови рози"

- паролата трябва да съдържа поне една цифра

- "1 розова роза"

- паролата не трябва да съдържа празни полета

- "1розовароза"

- паролата трябва да съдържа поне 10 различни символа

- "1шибанарозовароза"

- паролата трябва да съдържа поне една главна буква

- "1ШИБАНАРОЗОВАРОЗА"

- паролата трябва да съдържа поне една малка буква

- "ШибанаРозоваРоза"

- паролата трябва да съдържа поне една цифра

- "1розоваРозаДаТияНавравГъза"

- тази парола вече е заета

[Teddy-King]

Срещам приятелка от гимназията. Питам я как си, кво ново?

- Ами омъжих се в Германия - вика - имам две деца, успешна кариера! Ти?

- Аз съм тръгнал да си плащам интернета...

- Аха...а иначе?

- Иначе ше ми го изключат!

[AssassiN]

Един дървар мина над реката и си изпусна брадвата във водите й. Заплака от мъка, но тогава Господ му се яви и попита : - За какво плачеш? - Как да не плача, падна ми брадвата в реката и сега не мога да си изхранвам семейството .. Тогава Господ взе от реката златна брадва и попита: - Това ли е твоята брадва ? - Не, това не е моята брадва, - каза дървар . Господ взе от реката брадва от сребро и попита : - Може би това е твоята брадва? - Не, това не е моята брадва - отговори дърварят. И накрая Господ извади от реката брадва от желязо. - Да, това е моята брадва - щастлив отвърна дърварят. - Виждам, че си честен човек и съблюдаваш Моите заповеди, затова вземи като награда и трите брадви. Заживя дърварят щастливо и доволно, но за съжаление съпругата му падна в реката .... Отново заплака от мъка и отново Господ му се яви и го попита : - Защо плачеш? - Как да не плача, жена ми падна в реката .. Тогава Господ извади Анджелѝна Джолѝ от реката и попита : - Това ли е жена ти? - Да, това е жена ми - щастливо отговори дърварят . Господ се разгневи : - Ти ме излъга, защо? - Виж, Господи, бих могъл да отговоря, че това не е моята жена. Тогава ти щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз отново щях да кажа, че тя не ми е жена. Тогава ти щеше да извадиш моята жена и аз щях да кажа, че това е съпругата ми .... Щеше да ми дадеш и трите и тогава аз какво щях да правя с тях? Нямаше да мога да ги изхранвам всичките и никой от нас нямаше да е щастлив ... ПОУКА: Когато мъжете лъжат, го правят с достойнство и в полза на всички.

[charmock]

Една вечер тъкмо се прибирал от работа и гледа - асаньора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите й били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала м...алкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел.Замаян от нея, адвокатът едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама.
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Слизайки, си мислел
"Значи, звъня и тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще й я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще я забърша. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на секса. Пък на нея по-късно ще й увиснат циците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент младежът вече бил позвънил на вратата и когато тя му отворила той креснал
-Абе я си е@и майката, не ти ща ютията!!!!

[netrootbg]

Мъж разглежда столевова банкнота срещу слънцето, за да види дали не е фалшива. Появява се катаджия:

- С кола ли сте?

- Не, защо?

- Жалко!

[jojo]

Българските ми квартиранти и делата им в Англия

 

 

По спомените на един познат англичанин.

 

Казвам се Стивън и съм от Уулвърхямптън – града и отбора. Сега ще ви разкажа за двамата си квартиранти от България. Студент съм в Бирмингам – уча корпоративно право. Работя като стажант в престижна фирма, но с майка решихме да си помагаме, като вземем наематели вкъщи. Искахме да са бели, за да не трябва да се съобразяваме с културните различия. Имаше кандидати, но се спрях на двама българи. Изглеждаха надеждни. Платиха два наема(800 паунда) с всевъзможни банкноти, монети и 17 долара по курса. Бяха облечени с маркови спортни дрехи(единия даже имаше кожено яке връз анцуга), но явно я бяха окъсали здраво. Вечерта ги поканихме да хапнат с нас. Майка беше направила любимото ми говеждо. Българите донесоха шише с бледо жълтеникава течност. Викаха му ракия, а аз отрова. Пиха и се натъпкаха здраво, искаха допълнително без срам. Майка беше много доволна, колко много са харесали гозбата и. Изпиха и всичката бира, а аз се бях запасил за седмица. С учудващо добрия си английски благодариха за вечерята, помогнаха за дигането на масата и слязоха в стаята си на долния етаж – утре били на на работа в консервната фабрика. Забравих да ви кажа имената им – Александър и Георги. После разбрах, че българите имали по две първи имена – по паспорт и такова за пред хората. Така, че моите хора всъщност се казваха Сашо и Жоро. Егати странното. Но имаха и прякори – Сашо Багажника и Жоро Бухала. Всъщност не използваха и третото си първо име, а се обръщаха един към друг с названия като: х♚йо, педер, лайньо, братле, льохман... и мн. други.

 

Първоначално българите бяха много тихи и някак угрижени. Виждах ги, да купуват само хляб и бульончета. Но когато взеха първата си заплата – шок, пълна промяна и го разбра целия квартал. Напиха се брутално на шантавата си музика. В неделя ни поканиха с майка на български обяд. Бяха ни предупредили да не закусваме. В 12:00 почуках на вратата им. Отвори Багажника, беше неприятно изненадан, че сме дошли навреме. Каза да си събуем обувките. Да ми нареждат да се събуя в собствения си дом, тоя е мръднал, в България по какво ходят ?! Как да е, събухме се. Тръгнахме да седнем, но се оказа, че имало задачи и за нас – ти измий онова, ти донеси това. Единия правеше салата по най-безумния начин – реже марулята на ситно и после я хвърля в купата с все изтеклата от нея вода !? Сложи вътре ряпа и краставици – лудост. После изля вътре стабилно количество олио и оцет, сложи шепа сол и разбърка. Другия беше изнесъл скара на прозореца и печеше огромни топки кайма пълна с хляб, лук и магданоз – поредното безумие. Към един часа седнахме, наляха от отвратителната си спиртна отвара. На майка много и харесваше ракия със салата. На мен не. Егати изродите, бяха толкова весели и изобщо не им пукаше от сдържаното ми поведение. Надуваха музиката, припяваха, говореха на висок глас, разсмиваха майка с просташките си истории – забавляваха се. Онова с каймата беше фантастично(забравих му името), но изядох само едно от яд. Мразех ги, някакви бедняци дошли да блъскат от другия край на света, че и ще са щастливи. Аз представителят на Британската Империя не съм щастлив, та тия източноевропейски отрепки ли ?!

 

Денят на българите минаваше така: сутрин са нервни и се карат(може и да се сбият), подреждат и чистят стаята, после отиват на работа в последния момент. Връщат се вечер с огромно настроение и няколко торби ядене и както му казват „резервно пиене” – имат страх пиячката им да не свърши. Къпят се набързо, а после готвят. Всичко е организирано до секундата – по закон трябва да са седнали в девет. Веселбата почва с метъл и завършва с тяхната телевизия Планета. Филми не гледат, на игри не играят, само си говорят и се смеят на простотиите си. Идиоти, ненавиждах ги. В почивния си ден обикаляха околността с новозакупената си хладилна чанта. Прибираха се изморени, но весело пияни. Само в неделя вечер не се наливаха, а гледаха телевизия. Винаги пресичат дворната алея на диагонал – направиха пътека. Баси, за няколко метра по-малко – малоумници. От къде се бяха запознали с момичета не знам, но редовно водеха дами у нас. Я пакистанка, я украинка или полякиня. Чу*аха даже и местни.

 

 

Англичанки представяте ли си. Аз чу*ам 2-3 пъти годишно, а тия лузъри всяка седмица, че понякога и повече. И то да беше секс или любов, а то живо е*ане(както те му викат) – девойката все едно я колят – викове, стенания, падат предмети – добре, че майка е леко глуха. После съм виждал момичето как излиза – все едно е преживяла вселенски катарзис. Оплита си краката по ши*аната им пътека, а българинът доволно си чеше корема след нея. Сядат на пейката пред нас, а от там тръгва другия с поредната си избраница. Писна ми от тия смотаняци. Те знаят ли, че англичаните сме покорили тая планета, че цял свят говори езика ни. А те нещастниците идват да ни слугуват от 60 годишната си държавица. Реших да проуча в Гугъла пропадналата им кратка история. Пак проблем – тия имали държава преди нашата. Пребивали авари, хазари и византийци, като на последните режели главите за чаши, поради непригодността на стъклените сервизи за транспортиране от коне. И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти.

 

***

 

Да си футболен фен е страхотно. Вълнението и огънят преди мач са несравними. Всякакви хора сме обединени от религията – нашия отбор. Всички сме равни пред него. Обичаш клуба си до гроб – там няма развод, смърт или колебания в степените на любовта – обичаш и толкоз. Понякога ти се хлъзга мисълта: ако бях от Ман. Юнайтед(примерно), колко повече победи и успехи щях да съм преживял, вместо с Уулвс дето обикаляме дивизиите. Но това преминава светкавично, както е и дошло. Не ми пука за шибаните успехи на другите отбори, интересува ме само моя си. И така една слънчева събота паднахме като домакини от най-омразния ни враг Уест Бромич. Болката е ясно различима, от другите видове духовно страдание – просто ти е мнооого тъпо. Крив си като дрисня(чудесна българска дума). Прибрах се, а вкъщи беше странно тихо за уикенда. При българите светеше, но нямаше следа от обичайният им съботен порой. Почуках на вратата и несъзнателно си свалих маратонките. Отвори ми Георги-Жоро-Бухала-Петров-Кожухаров. Вика: „хазяин(имена не съществуват за тях), горе главата, другия път ще биете”. Седнах на дивана и се огледах – стаята беше изчистена до болница, пердетата изпрани, фугите в бокса лъснати със скъп препарат, всичко беше подредено повече от обичайното. Лигавеха се с някакво намалено вино и правеха хранителни заготовки. Утре бил мачът с големия им враг – подготвяха се. Полюбопитствах, как се казва този български отбор. Егати, носеше името на човек ?! Бързо се качих в стаята си, видях в нета кога е двубоя – щях да стискам палци за съперника им, демек(яка българска дума) да злорадствам. В неделя ме извикаха спешно на работа, но следях на живо срещата в един сайт. Отборът с име на човек загуби – просто летях, щях да размажа веселите българчета. Директно си извиках такси, нямах сили от вълнение, да чакам автобуса. 120 паунда – ебал съм ги, както казват балканците. Пристигнах, платих, слязох... чугунен студ вкамени тялото ми – българите пееха. Нямах нерви. Нахлух в стаята им, а те ликуваха. Крещях несвързано- защо мамка му се радвате дебили долни... единия спря музиката и рече: „х♚й сплескан, за нас победите и тъпите футболисти нямат значение, единственото което си струва е славата, донесена от нас феновете, ние сме клуба” !! Вече нямах сили - исках да умра от срам, исках да съм силен и различен... исках да съм българин.

 

Тия двамата си купиха Ауди А6 99-та производство. Задължително взели бензинова, че да и сложат газ(как тъй газ не разбрах). Беше пълен трошляк(български израз) – изпод нея течаха разнообразни течности, нямаше огледала, чистачки, ляв фар и задна броня. Колата беше преживяла и удар отпред. На българите им беше все тая – гледаха я с впечатляваща гордост. Първо я измиха – водата се смеси с автомобилните флуиди и моравата ни внезапно умря. Поканиха ме да участвам в ремонта. Умирах от кеф – бяхме нужни един на друг. Което не можахме да намерим втора употреба, залепихме или „фанахме” с тел. Никой от нас не беше квалифициран, но това за мойте хора не беше проблем, а вече и за мен. Слагахме ракията на тавана и задружно се борехме с механичните предизвикателства. Когато чукът срещнеше пръста ми казвах „фак”... ако това се случеше с някой от българите, той ревеше: „майка ти тъпа да еба, да еба” и добавяше: „в гъзъ да еба” – балканците не допускаха, че може да са виновни за несполучливото си действие - чукът беше за ебане. Но тая псувня как облекчаваше само, как се свързваше с междузвездното лъчение, облекчавайки алгоритъма на човешкия дух.

 

Лятото ме поканиха на гости в България. Щяхме да пътуваме с колата, която незнайно от къде вече беше оборудвана с чистачки, огледала(в различен цвят) и всичко останало. Дни наред правих планове, откъде да минем, за да разгледаме най-много забележителности. Българите обаче казаха, че нямало нищо интересно в просташки поселища, като Париж, Виена и т.н... В родината им имало къде по-знаменити места. Пътувахме общо 30 часа до селото им в България, спирахме само да отидем до тоалетна, гориво бяхме заредили в туби от някакъв албанец в Лондон. Посрещнаха ни като крале – прегръдки, целувки, сълзи в очите. Баси топлите хора – за сефте ме виждаха, а ми се радваха, все едно им бях дете. Леко ръмеше, но не успяхме да се изкъпем, защото когато в България валяло спирала водата, а когато времето било най-хубаво, спирал токът – интересно. Аномалии като тези, ми обясниха домакините, били характерни само за тази страна, единствено в Слънчевата или коя да е друга система. Примерно не желаеш да ползваш парно и си махаш радиаторите. ТЕЦ-ът обаче продължава да ти начислява всевъзможни „потребителски”(?!) такси и няма вселенска сила или Бог, който да го спре. Седнахме на дългата отрупана софра. Пуснаха музика и веселбата започна. Бях понаучил български и ми беше супер интересно да общувам с тези хора. Оказа се, че моите квартиранти имали приятелки у дома, но съществувала местна поговорка, че на пияно не се брои – няма проблем, че са чу*али в Англия.

 

 

Същата вечер продадоха Аудито с 4 хиляди техни пари печалба. Дадоха ми хиляда, за дето съм бачкал с тях – бях толкова горд. Кръстили котарак на мое име – Стефан. Естествено не се обръщаха към него с рожденото му име, а му викаха Чефо.

 

Това бяха най-хубавите две седмици в живота ми. Обиколихме всички роднини на моите, запознах се с приятелите им – навсякъде ме гледаха като принц. Срещнах и много български момичета – не са като нашите с кръгли глави и тела. Българките са слаби, с издължени лица и големи очи на сърни – няма такава красота. Осъзнах, че българин няма да стана, но исках поне да си намеря съпруга от тяхната кръв. С годините това се оказа доста трудно, но след като почти се бях преселил в България, успях. Тя се казва Вяра – типична българка – красива, остроумна и леко крива. Сега живеем в Лондон и имаме двама сина – Калоян и Симеон. Българските ми приятели още живеят при майка, но без наем. Издигнаха се в консервния бизнес и също имат деца. Щастлив съм, че ги срещнах. Когато вкъщи пускам чешмата, несъзнателно поглеждам дали навън вали...

Edited October 11, 2013 by jojo

[netrootbg]

Това е много добро.

[charmock]

 - Ужас! Какво си мисли този пешеходец? Докога мисли да тича пред колата ни? - казала жена, стояща зад волана.

- Прави каквото знаеш, - отговаря мъжът, стоящ до нея - но ако бях на твое място щях да сляза от тротоара.

[Dunc]

Пратила я майка й да и купи лук от пазара, тя постнала статус: "НА ШОПИНГ СЪМ"

[djadomraz]

>> И така през вековете българите се занимавали основно с кланета, онождане и дестилация високо алкохолни продукти <<

 

Хахахаха

[charmock]

Вчера руски турист под влиянието на алкохола е набил армията на Лихтенщайн.

[Antares]

Програмист хванал златната рибка и си пожелал да не умре девствен. Сега е безсмъртен.

[mobo]

Добрия дух хванал Златната рибка. Гледали се мълчаливо и продължително.

Общо взето: патова ситуация.

[AssassiN]

Как да изнервите съседа Ви по седалка в самолета?
1. Извадете си лаптопа
2. Отворете го бавно
3. Включете го
4. Уверете се, че съседът ви по седалка Ви гледа
5. Отворете INTERNET EXPLORER
6. Затворете за кратко очи, след което погледнете нагоре
7. Поемете си бавно и дълбоко дъх, след което отворете следната връзка: http://www.myit-media.de/the_end.html
8. И наблюдавайте изражението му !!!