sMARTBomber Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 Извън темата: Това сигурно ще бъде всичко от мен , освен ако не си намеря начин да влизам във форума от Германия. Ако това не стане - успех ви желая на всички и ... дерзайте ... Никакъв проблем аз цял месец си влизах от Холандия само запомни адреса: http://warezru.veno.biz/invision/ hf Link to comment Share on other sites More sharing options...
Gamen Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 - Драга ми Лидия. Поради проблеми с една ферментация, която теб не те интересува , сключих сделка с Дявола за да мога да продължа да живея вечния си живот. Цената е една душа, твоята душа. на пича му требе някой да му мие чиниите след запоите и да му пере чорапите. Ти така и така си забутана тука реших да те жертвам. С тези думи Киро разцепи главата на Лидия със специялно подготвения за целта камък от вулкана Етна. Душата на Лидия беше пренесена с писък в ада от стадо бесни дяволчета, кото чакаха по нареждане на Биг Босс. там тя... <{POST_SNAPBACK}> ....разбра как се е чувствал мъжът й по време на семейния им живот. Всеки ден ставане рано сутрин. 7.30 - 10.00 - в казана; 10.00 - 12.00 - на шиша; 12.00 - 13.30 - обедна почивка на чиновниците в ада; 13.30 - 16.00 - концерт на Нона Йотова; 16.00 - 18.00 - бичуване. А през това време отбиващия демонската наборна военна служба Пешо още беше в карцера заедно със сина си Мартин. В карцера като че ли беше по-добре, защото го нямаше там ротния да го кара да мери полигона с кибритена клечка или да му лиже ботушите, след като са ходили на маневри на някое оцвъкано пасище на едър рогат добитък. Всичко вървеше монотонно, когато изведнъж...... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 6, 2005 Share Posted February 6, 2005 juji реши да пробва нова историйка В тъмнината се чу леко скърцане на врата. Бързи стъпки се гонеха в коридора на отделението за психично болни. Аз стоях в стаята, а погледът ми се опитваше да разбере по звуците какво ставаше. Зловещите сенки на дърветата се гонеха по олющените стени. Усещах как пулсът ми барабанеше в ушите. Устата ми беше толкова суха, че изпитвах болка от всяко движение на езика. Не бях пил вода от ден и половина. Инстинктивно се опитах да спра дишането си, за да чуя какво ставаше в коридора.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
MuLt1_k1lL Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 и в този момент дочух как от тавана пада мазна слус точно зад мен обърнах се и погледнах кам тавана ...... веднага на бегон излезнах от стаята ине можех да проумея какво сам видял. Това саздание преличаше на "мелез" между тигар и коза с крака на гуштер просто не можех да си сабера мислите на едно място и в този момент видях как това саздание къса главата на един господин в ониформа и си помислих....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
alexa Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 "то вярно има гладни и кръвожадни на този свят..ама кадето съм попаднал изглежда няма измакване.." мислейки какво да направя за да се измакна от тази кофти ситуация се разрових в полумъглявината на сазнаието си и реших 4е трябва да се върна там от кадето тръгнах....но как щеше да стане това след като непомнех дори от каде запо4на вси4ко.. след момент спомените изко4иха пред моята бедна душа..спомних си аз бях тук..кадето сам сега след дълга безобидна разправа с един леко психясан 4ове4ец в4ера в парка..но...какво тогава беше това слузещо 4удовище в онзи полутумен коридор..кадето можеш да се спанеш във собствения си дъх...?... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 Намерих отключена врата. Влязох. Скрих се в един тъмен ъгъл. Зачаках. Чаках да чуя тежки стъпки. От няколко дни ги чувам. И бях сигурен, че ще ги чуя отново. Тук и сега. Изведнъж гърлото ме стегна. Сякаш нещо ме стискаше. Опитах се да извикам. Безуспешно. Не можех да се съпротивлявам. Причерня ми. Затворих очи и се отпуснах. Последното, което помня, беше как тялото ми се завлече нанякъде. Link to comment Share on other sites More sharing options...
alexa Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 4уствах студения под на който лежах и неможех да се помрадна по никакъв на4ин..сякаш бях оплетен във невидима паяжина здраво притегната около полубезжизненото ми тяло... 4уствах не4ие студено присъствие но неможех да разли4а никакви фугури... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 Очите ме боляха неистово. Усещах как целите пареха. Бях сигурен, че усещам как в тях плува кръвта от всяко едно спукано капилярче. Устата ми беше по-суха от всякога. А гърлото ми направо щеше да се пръсне от болка. Продължителното давене и усещането на впити пръсти стоварваше жестока следа върху изтерзаното ми тяло. Постепено паяжината започна да се разхлабва. Успях да повдигна леко едната си ръка. Усещах я като чужда-толкова беше изтръпнала. Едва, едва я повдигнах към гърлото си. Болката беше най-силна там и сигурно за това инстинктивно тя се отправи натам. Пръстите ми нищо не усетиха. Просто обгърнаха шията и се чу как се плъзгат по наболата ми брада. Вече не помнех откога не се бях бръснал, но всъщност точно в този момент не ми беше до този въпрос. Опитвах се да заповядам на тялото си да се съвземе. Чувствах се като разглобен. Сякаш всяка една част от мен беше отделена от тялото и трябваше със силата на мисълта да сглобя собствения си пъзел. Бавно отворих очи. Виждах всичко размазано като в гъста лепкава мъгла, но се напрегнах и премигвайки, успях да избистря погледа си. Намирах се в тъмна и влажна стая. Имаше един прозорец с решетки, през който се прокрадваше едва доловима лунна светлина. Беше тягостно тихо. Опитах се да се изправя, но наитина нямах сили. Започнах да оглеждам по-обстойно стаята. Аз лежах на пода, а в страни, точно до стената имаше легло, отрупано със завивки. Колко много исках да се стопля... И да пия вода! Започнах да се влача към леглото с ръце. Не можех да се изправя-можех само да лазя. Колкото повече приближавах към леглото, толкова повече ми се струваше, че завивките се движат. Спрях се и се втренчих в тях. Това не бяха завивки! Това беше човек. Ясно различих усмирителната риза, която така добре познавах... Застинах на мястото си, а така ми се искаше да избягам, така ми се искаше да се намеси адреналинът и да направи някое чудо, което да ме накара да побягна, да се скрия някъде, но стоях като прикован. Имах чувството, че нямам сили дори да дишам. Времето сякаш беше спряло. Единственото нещо, което ми напомняше, че все пак часовниковата стрелка се движи, беше бесният ми пулс. Изведнъж, като по команда, срещу мен блеснаха едни обезумели очи. По-силна тишина не бях чувал никога през живота си. За секунди пулсът ми достигна рекордни стойности. Дори си помислих, че сърцето ми просто ще се пръсне и най-накрая всичко ще свърши, но уви. Очите лъскаха пред мен с мъртвешкия си блясък и ме изследваха... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 - Чаках те! Не съм сигурен дали този глас дойде от човека с усмирителната риза или просто халюцинирах. Опитах се да преглътна, но устата ми беше съвсем пресъхнала и успях само да изхъркам от болка. - Не се страхувай! Определено гласът идваше откъм леглото. Не успявах да видя лицето на човека, само искрящите му очи, които все още гледаха изпитателно в мен. - Къде съм? - това бяха най-болезнено изказаните думи през живота ми. Имах чувството, че при всяка една гласна някой прокарваше бръснарско ножче по гърлото ми. - На безопасно място. Тук Той не може да ти навреди! Той? Кой е той? Но още преди да успея да задам този въпрос на глас усетих силна болка в гърдите си. Тялото ми се загърчи. Последното нещо, което видях преди да загубя съзнание, беше как човекът с усмирителната риза се изправи и бавно закрачи към мен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
tankis Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 ...като се съвзех,той ме оп****е. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 ...като се съвзех,той ме оп****е извинявам се, ама хайде малко по-сериозно, о.к.?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
WriteR4e Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 ...като се съвзех,той ме оп****е. <{POST_SNAPBACK}> Въпреки че бях на себе си,аз го изчаках да свърши!Той се изправи и започна да рови в черната си чанта,която до този момент не бях забелязал.Изправих се светкавично и впих нокти във врата му.Бръкнах в чантата и извадих.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Boro Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 Въпреки че бях на себе си,аз го изчаках да свърши!Той се изправи и започна да рови в черната си чанта,която до този момент не бях забелязал.Изправих се светкавично и впих нокти във врата му.Бръкнах в чантата и извадих.... <{POST_SNAPBACK}> още един презърватив помолих го да повтори процедурата и той... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 Сетих се защо беше занемарена тази иначе толкова интересна тема...охлюви... Link to comment Share on other sites More sharing options...
tankis Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 ...и той повтори процедурата.Когато свърши,той издъхна.Реших да му махна ризата.Махнах я и видях... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Chaos Posted February 7, 2005 Share Posted February 7, 2005 Е една интересна тема да бъде съживена... и веднага да я развалаят пак И за да не пълен оффтопик ша и сложа един край : ... И видях ... екрана на монитора. Windows-a пак беше забил. И пак бях заспал на клавиатурата. И пак не помнех кво точно бях правил предната вечер. Станах, реснах компа и отидох до хладилника. Взех си една минерална вода, зашото бях жаден и си обещах за пореден път да не смесвам водка с уиски... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...но от шишето с минералната вода излезна духа на Аладин и ме помоли да му кажа от къде си бера гъбите... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 - Чаках те!Не съм сигурен дали този глас дойде от човека с усмирителната риза или просто халюцинирах. Опитах се да преглътна, но устата ми беше съвсем пресъхнала и успях само да изхъркам от болка. - Не се страхувай! Определено гласът идваше откъм леглото. Не успявах да видя лицето на човека, само искрящите му очи, които все още гледаха изпитателно в мен. - Къде съм? - това бяха най-болезнено изказаните думи през живота ми. Имах чувството, че при всяка една гласна някой прокарваше бръснарско ножче по гърлото ми. - На безопасно място. Тук Той не може да ти навреди! Той? Кой е той? Но още преди да успея да задам този въпрос на глас усетих силна болка в гърдите си. Тялото ми се загърчи. Последното нещо, което видях преди да загубя съзнание, беше как човекът с усмирителната риза се изправи и бавно закрачи към мен. <{POST_SNAPBACK}> Когато се съвзех, вече беше светло, а стаята беше празна. Гърлото продължаваше да ме боли и не усещах тялото си. Сега бях на леглото. Бях и завит. Започнах да оглеждам стаята. Светлината беше доста слаба и по-добре, защото дори и такава, тя дращеше очите ми. Точно до леглото имаше малко нощно шкафче. Вниманието ми се прикова в него. Аз просто не можех да повярвам на очите си. Там имаше бутилка с вода! Въобще не разбрах как ръката ми се озова до нея и я сграбчи. Нетърпеливо отвих тапата и доближих гърлото й до напуканите ми устни. Каква благодат! Студената вода изпълни устата ми и се хлъзна надолу по болезнено сухото ми гърло. Усещах я как минава надолу, как изпълва стомаха ми и как ме съживява. Намирах се в Рая! Странно е как връщането на влагата в устата ми ме накара да се почувствам отново толкова жив. Усещах как кръвта ми се движи по вените, усещах пулсът си толкова здраво жив, усещах как всяко едно косъмче по тялото ми се изправя и настръхва. Спомних си и кога за последно настръхнах така. Беше една хубава вечер в едино любимо мое заведение. Аз танцувах с нея. Чувствах я толкова близо до себе си, а тя ме докосна с ледената си ръка по врата. После си тръгна, без да ми каже нищо...Почувствах този спомен беше като кадър от филм... Огледах се отново. Тази стая ужасно приличаше на моята стая. Започнах да търся нещо, по което да разбера дали се намирам в друга стая, но тогава започнах да мисля малко по-трезво и в съзнанието ми изникнаха няколко въпроса. Как всъщност се бях озовал на леглото и при това завит? Къде е мъжът с усмирителната риза? И кой всъщност ме е преместил? Започнах да оглеждам за някакви следи, които биха ми посочели някакъв отговор, но не открих нищо необичайно, нищо, което да ми подскаже какво се е случило. Тогава изведнъж си спомних, че снощи мъжът спомена за някого. Кой беше Той? Да не би това да беше този, който инжектираше непрекъснато нещо във вените ми? Не исках да си спомням за тези моменти. Уж от болка спомени нямало, но аз често сънувах болката и я изпитвах в съня си. Тя ме разяждаше отвътре, обезсилваше още повече слабото ми тяло и ме караше да желая повече от всичко смъртта си. Пак се огледах. Всичко ми се струваше нереално. Да не би да сънувах отново? Погледнах ръцете си. Първо отгоре, а после ги обърнах с дланите към мен. Стоях като вцепенен. Усещах как зениците ми се разширяват. Целите ми ръце бяха покрити с изсъхнала кръв! Какво се беше случило снощи? Напрегнах съзнанието си, за да си спомня. В този момент в коридора се чу шум, който приближаваше бързо към стаята. Аз бързо легнах на леглото и се завих. Чак сега, когато застинах, усетих колко много ме боли всичко. Вратата се отвори, а аз затворих очи. Шумът от всяка една стъпка, от всяко едно движение, от всяко едно вдишване и от всяка една вибрация на въздуха предизвикваше у мен дива паника. Стори ми се, че мина цяла вечност преди врата отново да се затвори. Бавно и леко отворих очи. Стаята отново беше празна, но срещу моето легло имаше носилка на високи колела, а в нея лежеше мъж. Изправих се бавно и предпазливо. Приближих се до него и започнах да го оглеждам. Взирах се във всяка една извивка на лицето му, във всяка една гънчица по кожата му, но не ми беше познат. Вече нямах никакви сили и отново легнах. Отново отпих от бутилката. Когато я връщах обратно на нощното шкафче, сякаш пъзелът се подреди в съзнанието ми и осъзнах, че това всъщност беше мъжът с усмирителната риза... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...сякаш пъзелът се подреди в съзнанието ми и осъзнах, че това всъщност беше мъжът с усмирителната риза... <{POST_SNAPBACK}> Веднага в главата ми се роди логичният въпрос - "Какво е станало?". Опитах се да стана, но явно силите ми не се бяха възстановили. Не можах да се задържа на краката си и се строполих на земята. Но любопитството ми даде нужния тласък да продължа напред. Пропълзях до носилката и се хванах за нея като удавник за въже, което би го спасило. Не знам как, но успях да се набера и след малко усилията ми се възнаградиха - стоях изправен пред човека с усмирителната риза. Изглежда сега той не беше с нея. Беше покрит с голям бял чаршаф. Вгледах се в очите му. Очите, които ме гледаха така пронизващо предишния път, когато ги видях. Сега бяха затворени. Бяха...мъртви. Изведнъж почувствах студ. За секунда тялото ми се заскрежи и зъбите ми затракаха. Тъкмо преди да успея да изпадна в паника усещане изчезна така бързо, както се и появи. Без да се суетя повече дръпнах с ръка чаршафа. Гледката ме потресе... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Boro Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...и той повтори процедурата.Когато свърши,той издъхна.Реших да му махна ризата.Махнах я и видях... <{POST_SNAPBACK}> хммм хареса ми махнах и панталоните ... тогава се почуствах объркана... той се оказа тя, но как тогава ме оп***и се попитах замаяна аз... Link to comment Share on other sites More sharing options...
tankis Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...Взех малко бензинче,полях я и я запалих. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Boro Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...Взех малко бензинче,полях я и я запалих. <{POST_SNAPBACK}> ...в началото не искаше да гори но после пламна като факла седнах до оганя и си стоплих рацете... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aeon Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...в началото не искаше да гори но после пламна като факла седнах до оганя и си стоплих рацете... <{POST_SNAPBACK}> ...и изведнъж въкава ми пламна... Link to comment Share on other sites More sharing options...
tankis Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...и изведнъж въкава ми пламна... ...изпаднах в паника и започнах да се въргалям на земята.Но нямаше оттърване... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Boro Posted February 8, 2005 Share Posted February 8, 2005 ...изпаднах в паника и започнах да се въргалям на земята.Но нямаше оттърване... <{POST_SNAPBACK}> станах бързо от земята отворих вратата пред мен и видях голям басейн засилих се отчаяна и скочих...за мое съжеление нямаше вода... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.