N_Igma Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 Една 10-метрова кокшка, коят яростно започна да кълве изънземните... Оцелеллите след тази неочаквана атакасе натовариха на един от корабите, но кокошкатаго клъвна в последния миг и тоя почти не набираше височина. Тогава ТЯ снесе едно 2-метрово яйце, което Спиро изяде варено в казан... От това той стана ендо дебело човекоподобно говедо с потенцял за търкаляне... Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 ...изчезналата малко по-рано мутра. Съвсем ясно си личеше че в главата му беше голяма боза и той нито знаеше кой е, нито къде е. В един кратък миг на учудване той зърна капитана на кораба и по лицето му започна да личи надигащата се в душата му уплаха. Сега той беше от страната на слабите, огледа се и зърна Спиро. Веднага си спомни че треябва да го набие и гняв припламна в очите му. Мутрата се изправи и отново видя капитана. Тогава нещо започна да тече по левия му крачол. Спиро тъкмо се съвземаше от удара и се изправи. Капитана с вонящата уста тръгна към мутрата... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Psihara^^ Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 OFFTOPIC na n_igma i smirnoff trqa da sa razmenqt mestata za po interesno ina4e se gubi smisala.. and so the adventure continues.. epa na6to turkalq6to 4udovi6te za 3-4 minuti uspq da spre atakata na izvunzemnite, boiko borisof i da spre mutrite v BG .... dosta interesno se zaformi negoviq avtoritet no da ne zabravqme 4e towa e Bulgariq i tam viree vsi4ko... ot sasednite hrasti izko4i edna gei majoretka koito be6e vidql vsi4ko i mnogo se vuzhi6tava6e na na6iq glaven geroi osobeno na negovoto ime i na ve4e novata mu forma... za towa toi re6i da mu vzeme aftograf... no na opa6kata se naredi i 1 nindja koqt sus zvezden skok izvadi me4a i toi otrqzqvaiki slun4evata svetnila zamahna kum... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 Не,че нещо,ама няма ли повторение ? http://warezru.veno.biz/invision/index.php?showtopic=10676 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Psihara^^ Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 povtorenie na temata ili na ne6to ot kazanoto do tuk.. 6tot temite nqmat ni6to ob6to.. a za kazanoto moje i da ima ama ne e ot men 6tot karam na freestyle Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 25, 2004 Share Posted September 25, 2004 Сродни са като замисъл Което е радващо Link to comment Share on other sites More sharing options...
NeverFirst Posted September 25, 2004 Author Share Posted September 25, 2004 ... замахна към едно близко иглолистно дръвче и разцепи една шишарка на две с хирургическа точност , запращайки по-голямата част от нея към главата на Спиро. Той се помъчи да се предпази , но - уви - ударът беше силен и ... Спиро се събуди от шамарчетата на надвесилата се над него фигура. Той се зачуди какво всъщност беше станало и се опита да различи действителността от съня - да , спомняше си извънземните и - мутрата ! МУТРАТА ! Да, сигурно след сблъсъкъка с BMW-то е изпаднал в безсъзнание. Огледа се наоколо и делово си зачопли носа - от извънземните и мутрата следа нямаше , но за сметка на това цялото му тяло го болеше невероятно много и едва си чувстваше лицето от тези отвратителни шамари. ШАМАРИТЕ - важно беше да определи кой му ги биеше допреди малко. Погледна малко по-нагоре от легналото си положение и съзря женска фигура. - Канелия Главорезова ? - делово запита той . - Не , не знам за какво говорите господине , но аз съм Мейоза Ротердамска от близкото село Оникебон. Видях ви да лежите в безсъзнание на земята и се уплаших , да не е нещо сериозно. Надявам се ,че не съм прекалила с шамарите :/. - Не , няма нищо - отвърна Спиро , търкайки двата розови хълма на лицето си. Но , госпожо , случайно да сте виждали няколко извънземни наоколо , една разбесняла се мутра или поне моя въображаем приятел - Кирето ? ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
sMARTBomber Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 -Не - Лаконично отговори Мейоза и се фръцна в посока към родното си село. -Боже колко мъка има по тоя свят, боже - с тежка въздишка промълви Спиро, гледайки бавно отдалечаващата се Мейоза. След като се прибра в града, животът му продължи по същия бавен, сив и монотонен начин, както преди. 12 години по-късно Спиро умря от срам (Срамът е все още често срещано смъртоносно заболяване, в някои отдалечени части на галактиката). Останалата част от света не го забеляза и всичко продължи постарому. Ден след ден, месец след месец колелото на живота се върти и до днес. И аз бях там - три дена ядох пих и се веселих, а принцът и принцесата заживели щастливо и си народили много деца. Тхе енд. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 A?!?!? Защо "the end"? Аз цяла нощ мисля яки продълженмия... Сега почваме ново или се затваря темата? Айде, щото музата ми ври и кипи Link to comment Share on other sites More sharing options...
sMARTBomber Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 По-добре ново, защото това изтъпя... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 А такааа! Аз го почвам. Една мрачна, студена януарска сутрин, Пешо не се събуди. Лежеше в локва кръв. Неговата кръв. До него лежеше съпругата му, Лидия. Пушеше четвъртата за деня цигара. Гледаше мъртвия си съпруг и си мислеше "Така е най-добре! Най-добре за мен!". Довърши цигарата и я загаси в лявото око на Пешо. След това го прегърна и задряма... Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 По едно време пешо отвори очи. събуди се в рая. а рая беше не къде да е, а в неговата тоалетна. Също като Ал Бънди Пешо обичаше кенефа си до полуда. Сега той знаеше че трябва да подготви отмъщение за жена си. Тя рано или късно щеше да посети това свещено място. Пешо се замисли... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Gamen Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 .......Тука имаше една простотия. Трия я и sorry....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
sMARTBomber Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 ..."Ще се изсера и няма да пусна водата!" , хрумна му изведнъж и започна да се чува "Ъъъ, ааа, оох" и пльок, замисълът му беше изпълнен.... Мда... много съдържателно, направо осирате хубавия замисъл Тъкмо почне нещо интересно и се намира някой с беден речник да цвъкне едно... Като не можете да пишете интересно и разнообразно не серете на метеното поне. Аз се отказвам да пиша. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NeverFirst Posted September 26, 2004 Author Share Posted September 26, 2004 ...След това се заоглежда и се помъчи да си спомни как точно се бе стигнало до тук - собствената мужена да го убие... Дали прекалено строго се е държал с нея ? Дали прекалено малко внимание й беше обръщал ? Дали прекалено често й изневеряваше и пребиваше като свиня ? Отговорите не се разкриваха пред неговото скромно съзнание - само нови въпроси го затормозяваха. След известно време му пусна да се гаври с омърлушената публика и реши да прибави малко действие към своите мисловни дилеми. В резултат на това той се опита да излезне от тоалетната , в резултат на което си строши носа ,защото си мислеше ,че вече е призрак и може и през стени да минава. Уви - май още си беше в тялото , което сигурно би го учудило , ако не беше реката кръв от носа му. За да притъпи болаката той инстинктивно преви малкия си пръст на десния крак и започна да си тананика една странно изкривена деткса песничка , чийто текст е прекалено размит ,за да бъде формулиран с точни думи ... Та , след няколко минути Пешо отново беше на крака и готов за подвизи - пръв от които беше да излезне от тази стаичка с тоалетна чиния в единия край и разбита мивка с огледалце - в другия ... П.С. Наистина - който няма какво да каже - по-добре да не казва нищо. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 Лидия се събуди от мяукането на котката. Отвори очи и ги разтърка. Изпсува. Ръцете й бяха целите в кръв. Цялата беше в кръв. За миг се стресна - от къде по дяволите толкова кръв - но веднага си спомни откъде е гъстата червена течност. Погледна към Пешо. Там си беше, малко по-блед от вчера, но си беше там. Протегна се и се прозя. Коремът й изкъркори. "Ще се закусва" - промърмори тя и се изправи. Затътри се към хладилника, извади си малко нагризан кашкавал и някаква луканка. Погледът й зашари по масата, печката, котлона. Търсеше нещо. Нещо, с което да си отреже от луканката. "Ох, верно бе!" - въздъхна Лидия и се върна към леглото. Извади ножа от гърлото на Пешо, поизбърса го в дрехите си и започна да бели луканката. В този момент телефона звънна... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NeverFirst Posted September 26, 2004 Author Share Posted September 26, 2004 ...Лидия настръхна и се вкочани , което доведе до съсирек в ситуацията. Телефонът си звънеше , а Лидия все така си стоеше опулена и гледаше в едно от онези нища , които се имат странната способност да се появяват пред очите на хората , когато НЕЩО-то не е съвсем надед... Телефонът продължаваше да звъни - сигурно това беше поне шестото иззвъняване , когато Лидия се осъзна - тя с голяма самоувереност в своите способности се хвъли напред като пантера , политна като птица и... се сгромоляса на земята като буца недоизцедено сирене... След малко телефонът най-накрая престана да звъни ,а Лидия започна бавно и славно да се изправя. В какво се беше спънала ? Тя погледна на земята и видя ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 и видя Маагдалена-любовницата на Пешо която също като него лежеше неподвижно в локва кръв. Лидия се опита да си припонми случилото се снощи. Помнеше че беше висяла цяла вечер сама в бара, пиейки водка след водка. След това бе тръгнала към къщи. И след това спомените и се губеха. В следващия момент видя нещо което стресна дори нея-от корема на Магдалена стърчеше градинската нажица с която Лидия и Пешо подкастряха храстите в градината. Тази ножица беше много важен предмет за нея, навяващ и много спомени. Тя си спомни как се бе запознала с Пешо. Преди три години Пешо кастреше храстите със същата тази ножица, която стърчеше от Магдалена. Лидия минаваше покрай оградата и Пешо и се бе усмихнал... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NeverFirst Posted September 26, 2004 Author Share Posted September 26, 2004 ...с усмивката на Макензи , което в крайна сметка бе резултирало в тяхното съвкупление и впоследствие брак. Сега всичко беше в миналото и единственото хубаво нещо , навяващо спомени , сега беше забито в гърба на Магито. Въпросът , който се повдигна в съзнанието на Лидия изникна толкова изненадващо и непринудено , че в първия момент тя го бе сметнала за част от декоративните й мисли , които й минават доста често - само за да се отбие номера. "Как?". Мина известно време преди Лидия да дооформи зародилата се мисъл и да се запита : "Как се е случило това? Нима аз съм ги убила и двамата?" . Докато разсъждаваше над тези странности в нейния скорощен живот - тя изпита едва забележима чисто детска гордост от постигнатото - ако човек я гледаше по-внимателно , би забелязал ,как мекото й чипо носле леко започна да се издига. И все пак не помнеше да е убивала любовницата на съпруга си , не и тази. Това я озадачи - "Кой тогава?" - сякаш се запита тя. "Аз!" - сякаш й отговори той. Гласът идваше от близкия далечен край на стаята... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 26, 2004 Share Posted September 26, 2004 Лидия се стресна, отскочи назад, блъсна се в един стол и се сгромоляса на пода. Фрасна си здраво главата и измуфтя (Уффффф). Продължавайки да уф-ка, тя се изправи бавно, като търкаше усилено нараненото място с ръце. -Кой е там! Покажи се, страхливо копеле! Покажи се, иначе... -Иначе какво, мамо... С тежкарска походка от сянката излезе 12 годишният син на Лидия, Мартин. В едната си ръка държеше шокова палка (10000V са много кофти нещо), а в другата... Link to comment Share on other sites More sharing options...
MuFFi Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 :allien :allien От пламаците изко4и една хидра и запо4на да корми с шипове корема на безпомощната маринка.Изведнъж се чу голям трясък........Counter-ти дойдоха с М4 в ръка.Започнаха да мятата сумати гранати....Все едно че заваля дъжд от гранати.Zerg-ите все по-малко и по-малко оставаха.Но,дойде един извънземен кораб и пусна една атомна бомба........А вси4ко измре.Тогава Гошо пияницата си взе една ракийка и са напи до припадак.В същия момен извънземният кораб изчезна,но имаше oще прах от атомната бомба.След 2 години всичко беше възтановено.Имаше нови Countrи.Но имаше друг проблем..........Терористите... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NeverFirst Posted September 27, 2004 Author Share Posted September 27, 2004 Лидия се стресна, отскочи назад, блъсна се в един стол и се сгромоляса на пода. Фрасна си здраво главата и измуфтя (Уффффф). Продължавайки да уф-ка, тя се изправи бавно, като търкаше усилено нараненото място с ръце.-Кой е там! Покажи се, страхливо копеле! Покажи се, иначе... -Иначе какво, мамо... С тежкарска походка от сянката излезе 12 годишният син на Лидия, Мартин. В едната си ръка държеше шокова палка (10000V са много кофти нещо), а в другата... <{POST_SNAPBACK}> ...съвсем небрежно мачкаше снимката на майка си. - Мамо , знаеш ли , че ти не ми харесваш вече ? За един много кратък момент от време Лидия се усмихна гордо , гледайки своето творение , но тази усмивка след малко се разми по безнадеждното й лице като чаша вода в океан от сълзи... Мартин беше от предишния й брак / някой от предишните й бракове - вече не си спомняше всичките / и беше истински професионалист. Веднъж дори замалко не го изгонеха от училище , защотото беше взривил даскалото , но понеже , както вече споменахме , той изпипваше всичко , което вършеше до последния детай - не можаха да го изгонят от институция , която вече не съществуваше /освен на хартия/ . Лидия погледна с див ужас приближаването на сина си - какво щеше да прави ?... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Мартин направи няколко крачки напред. Вече беше на две ръце разстояние от майка си. Тя се разтрепери. Опитваше се да се помръдне, но краката не я слушаха. Свлече се на пода. -Синко, слънчице мое, какво правиш? Моля те, не ме наранявай! Мартин се сепна! Сякаш досега беше хипнотизиран. Огледа се, видя палката в ръцете си и я хвърли стреснато. -Мамо... - проплака момчето - Мамо! Тъкмо да се хвърли към нея, за да я прегърне, Мартин видя смачканата снимка. Нещо в него отново прищрака. Очите му първо побеляха, после се наляха с кръв. -Мамо, ще умреш сега! - изрева Мартин с нетипияен за едно 12 годишно дете плътен глас. Взе малката метална лопатка за смет, облегната до печката и ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Chaos Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 ... и замахна към глаwата на майка си с удивителна сила.И това щеше да е краят на живота й, ако не се бяха случили няколко неща. Първо, зомбясалия Мартин поради голямата сила на удара, загубил равновесие, подхлъзнал се на една локва кръв и със звучно "ПЛЙОК" паднал на прогизналия под. Не стига това, ами докато падал лопатката за смет, придобила свое собствено мнение за това къде точно трябва да отиде/поради неспособността на детото да контролира движението и/, се обърнала и нанизала малкото детско телце като шиш. През това време на едно друго място/ разбираите в ада/, два демона се простили с астралното си съществуване, тъй като били заключили призрака на Пешо в тоалетната, а той все още искал да каже това-онова на жена си и на любимият си син, за чийто живот даже не подозирал преди случайно да отвори мазето предния ден и от там да изкочи Мартин./Научили името му, след като прочели странната татуировка на малкия пръст на десния му крак, която гордо заявявала : "I, Мартин, see dead people ". И такааа.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Wow, you're (SIC), dude! I like that! Та така. След стотина напълно безуспешни опита да се измъкне от тоалетната, Пешо седна на студения фаянс и заплакал. С такива едни "астрални" сълзи, които при допир с пода се превръщаха в малки скъпоценни перли. В един момент Пешо изтръпна и се сгърчи от болка. Вратът му се поду, сякаш нещо червейоподобно с големи размери искаше да стигне до мозъка му. От очите му бликна кръв, от ушите му потече нещо жълто и слузесто. Абе да си го кажем право - Пешо се сдемоняса. Конвулсиите спряха. Бившето Пешово тяло се изправи, изпука всички възможни за пукане кости и прешлени, изпука и невъзможните за пукане и отвори вратата на тоалетната... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.