Jump to content
BulForum.com

Депресията....


Recommended Posts

А как мразя да съм дрепесиран по време на празниците.А и колко е гадно да те заебат всички,даже и семейството ти.Нищо...Втора Коледа самичък...Повече пиене за мене.

Аз мисля че все пак не си прав.Семеен празник е.Гадно е да не си със семейството.Не мисли че като си без тях ще имаш повече алкохол.Не че няма да го имаш,но донякаде ще изпиеш за това че ти липсват.Дръж се братле и умната по празниците.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 182
  • Created
  • Last Reply
Дръж се братле и умната по празниците.

 

Умната,умната,ама пак не знам къде съм заврял пушката след последното напиване....Добре,че поне само 2 чаши съм чупил...

Link to comment
Share on other sites

Syjelqvam, че не хванах тая тема в началото.

Аз по принцип за да се оттърся от депресия използвам силната музика.

Много помага. А пък ако не става, гореща вана. А ако и това не помогне - отиваш да си купиш нещичко от магазина(но не винаги оправя работите)/мисля че повторих някой работи от предишните ви постове!

Ама за всичко си има лек! Мариху----та например. Аз лично съм свидетел как една моя приятелка скъса по GSM с приятеля си, толкова и беше гадно, но след една цигара се успокои, и му тегли маината, дори не го спомена повече.

Е тя си ги върти няколко пича на веднъж де, ама да споделя.

За всичко си има лек.

Кои са наи трягичните случаи на смърт- самоубийствата. Защо- защото хората са разочаровани от себе си и от живота си ( но в голяма степен), и просто усещат че нямат бъдеще. И това ги кара да извършват доста глупави неща.

Нядявам се да не се случва на никого! Но все пак живот. Няма какво да се спори с него!

:unsure:

Link to comment
Share on other sites

Както казват в South Park

 

"Life is pain" :cry

 

т.е., за неразбиращите английски: "Живота е болка!"

 

Аз съм + настроен към Антидепресантите! Много биват.

 

Става като в оня виц, дето Един му писнало от живота и решил да се самоубие с хапчета, ама след 2-3 решил, че не е толкова гаден живота. :bgrin:

Link to comment
Share on other sites

Чесно казано при депресия по скоро не ми се яде, то затова сигурно съм толкова слаб, около 60 килца ! хе хе

И аз имах нещо като дипресия когато ходих да даскало, добре че свърши. Въобще не ми се слушаха глупостите на даскалите , нито простотиите на съучениците си, за тва гледах да не им обръщам внимание! Но всичко си има и + и -? Свиква се, особедно ако си като мене, пред 2 годинки да сменяш градовете в които живееш. Но от както съм в Пловдив, мисля че в следващите 4 години ще остана тук. То вече ми е писнало градчето, но поне е доста хубаво и спокойно. Та после ще се види кво ли ще стане.

Депресия- хората които казват, че са нямали такова нещо, ми се струва че не могат да я осъзнаят, и че са толкова вглъбени в работата си, че не усещат какво става с тях!

Link to comment
Share on other sites

Ако нямаш добри приятели спукана ти е работата.

При депресия първо търси контакти с добри близки твой приятели. Да те изслушат и да те разберат. Да ти дадат съвет и ти да го изпълниш. Но най - вече самият ти да си даваш кураж. И да се промени мисленето ти. Като ти дойде нещо гадно на главата само за него мислиш нали. Е не така мой човек. Само като помислиш че започва да ти става гадно започни да си мислиш хубави работи.

2. Винаги намирай в човека срещу теб хубавите черти.

3. С лекота избягвай лошите проблеми и конфликтите без да мислиш за тях.

4. Всеки ден си прави подарък.Може едно кафенце да е и да го изпиеш на буливарда но да го изпиеш с мерак и кеф.

Link to comment
Share on other sites

Гадното при депресията е да се затвориш в себе си и да не споделиш с някой добър приятел за нея. При мен обикновено се случва това. Не обичам да говоря за себе си и за проблемите си, дори и с родителите си. Незнам защо е така, но просто не мога да се отпусна и да говоря със никого. :( Затова моите депресии за тежки и дълбоки, но се опитвам да продължа напред, както сега. Човек трябва да се научи гледа проблемите си и от друг ъгъл и по този начин да намира решение за тях.

Link to comment
Share on other sites

В депресия съм от няколко дена. Странното е, че много бързо ми се променя настроението от нея, радвам се от живота, и обратното. Явно в последно време прекалено много положителни и отрицателни събития ми се случиха, който ме накараха да се замисля за много работи в живота. Просто искам да кажа, че не може постоянно да вървиш и да заобикаляш важното в съществуването. Идва момент в който преусмисляш всичко и променяш идеите си.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Ужасно е да си в депресия...

Не знаеш какво ти е,не знаеш какво да направиш,че да се промени...не знаеш кой си и какво искаш....Всичко изгубва смисъла си...ти самия се чувстваш като нищожество....и ти се иска да изчезнеш от лицето на земята!

Поне при мен е така!!!

Най-лошото е ,че периода на тези състояния винаги е различен и варира....от няколко часа до дни,седмици и месеци....

Спасение не знам дали се намира лесно....

Зависи....понякога помага топлия душ,хубавата музика или комбинация от двете,а друг път и двете не са достатъчни....

И точно сега съм в тази ситуация! :cry

Link to comment
Share on other sites

Ми аз последната една година най-често се депресирам заради дясната ми ръка. Как седят нещата-преди една година имах един инцидент при който си прерязах всички сухожилия, вени, мускули и общо взето всичко от долната страна на ръката. В общи линии само коста на ръката ми и дебелия ръкав на ризата ми попречиха да си отсека ръката. Доста време след операцията ръката ми беше безполезна, но след като почнах рехабилитация(около 2-3 месец след инцидента) ръката ми почна да се оправя. Депресирам се понякога щото имам чувството че няма да се оправя или че ръката ми се оправя прекалено бавно. Когато се сетя обаче колко съм напреднал за тази 1 година доста ми олеква. Иначе да, понякога се депресирам и за съвсем дребни глупости от сорта на тва,че еди кой си не ми е върнал някви дискове примерно. Иначе съм весел и оптимистично настроен човек баси.

 

Edit: Доста ми олекна след този пост,само се притеснявам да не звучи като някво мрънкане :unsure:

Link to comment
Share on other sites

Понякога е гадно.Всичко е гадно.Понякога ще плачем.Понякога ще страдаме.Ще ни е тъжно,ще ни е мъчно.Ще се опитваме да се измъкнем от черната дупка на отчаянието,но няма да можем.Ще се опитваме да се усмихнем,но ще се получи грозна гримаса.Ще се катерим и ще падаме.Ще се удряме и ще боли.Ще търсим разбиране и съчувствие и няма да получим нищо друго,освен многозначително повдигнати вежди.Понякога ще искаме да бъдем сами,сам-сами в целия свят.Понякога ще чувстваме, че полудяваме.Понякога ще искаме да умрем.Ще задаваме безброй въпроси и няма да бъде благоволено да ни се отговори адекватно дори и на един.Понякога ще се чувстваме сякаш даваме всичко от себе си,отдаваме се психически и физически,влагаме цялата си енергия, използваме максимална част от чувствата и мислите си…а получаваме един празен поглед, получаваме пълно разминаване между приказки и действия.Сякаш губим себе си,сякащ не обичаме себе си,сякаш не се интересуваме от “аз”-овете си,сякаш забравяме за съществуването си.Сякаш не живеем собствения си живот,а нечии други - дишаме чрез други, мислим вместо други,обичаме за двама-трима-пет-десет,живеем с проблемите на другите…живеем за другите.А те дори не подозират.Понякога ще искаме да изкрещим,с цел да бъдем забелязани…но гласът ни ще виси в пространството,сякаш не си струва да достигне до съответните хора.Ще пълзим и ще се молим.Ще се гърчим в поредния си опит да получим мъничко любов.От който и да е.

Първият ни сблъсък с грозното - ние сме,ние можем.Втори сблъсък - наранени сме,но сме силни.Трети - кървим и се провлачваме немощно,но устояваме.Сдъвкани,изплюти,смачкани,излъгани,ограбени,болни,гладни,без любов - ето ни.И не можем да проумеем как да се реализираме,как да бъдем себе си в една такава реалност.Реалност,в която хората не са усмихнати,мили и ОБИЧЛИВИ.Не, не са.Можем ли да бъдем необременени с предразсъдъци,можем ли да не чувстваме задължения,да нямаме граници,бариери,стопове на пътя на съзнанието си?Можем ли да не мислим за смъртта,да се не поддаваме на дребните,порочни страсти?Можем ли да усещаме независимостта и любовта с всяка клетка на тялото си?Можем ли да сме естествени,уникални,единствени,да чувстваме,да обичаме,да бъдем господари на себе си,да знаем,че всичко зависи от нас,резултат е от нашия избор,плод на нашата свобода?Можем ли?!Всичко това отчайва.Обезсърчава.Няма вяра.Няма надежда.Няма желание.Няма борба.Но на нас изглежда ни допада тази роля.На обречени.На жертви.На объркани,на наранени,на нещастни.Възможно ли е да обичаме страданието и болката?Възможно ли е да мразим толкова себе си,за да се лишаваме от любовта ни към живота?Възможно ли е да отваряме вратата на собственото си нещастие…да го поздравим, да му се усмихнем, да му се зарадваме,да го поканим и да го настаним в сърцето си, без да искаме то да си тръгва…вместо да се заключим, да се страхуваме от него, да се барикадираме, срием, бягаме, да го мразим и никога да не го допускаме до себе си?Да.Сигурно е възможно,защото точно това правим.Трябваше да се борим с трудното,невъзможното, с абсурдното.Трябваше да се учим, въпреки че ни е страх.А ние се отказахме лесно.Сега ни е страх ни е дори от самия страх.Оковите, които ни държат…ами ние сами си ги сложихме.Отказахме сме да се борим за всичко свято и красиво.Вече не е интересно да обичаме.Не е интересно да се отдадем на чувствата,да влагаме любов във всяко едно нещо,което правим.Не е модерно да даряваме топлинка,да радваме,да предизвикваме усмивка.Може би е лудост да правим нещо красиво и смислено,което да не оставя и капчица съмнение,че сме живели пълноценно.Та нали за това е животът?Да направим нещо за другите,да се погрижим за тях…да ги обичаме…независимо какво ни се демонстрира..И в крайна сметка да знаеш, че не всичко е било напразно – напротив – да зарадваш някой, да дариш някой с твоята любов ти е донесло мигове щастие! Не. Премазани от своето тъжно ежедневие, все по-трудно се събуждаме с кротичка любов в сърцата си. Пренебрегвайки нежността и любовта, ценностните си системи, ние се обезличаваме все повече и повече, приличаме си все повече и повече…и най абсурдното е, че любовта, любовта между хората и любовта към живота въобще не ни липсва! Свикнахме без нея. А тя е тук…в нас… Трябва да живеем. Трябва да се борим за свое малко кътче в сърцата на тези, които обичаме…трябва да си намерим местенце в света и да извоюваме миниатюрната си победа. Просто… да БЪДЕМ. А Тя…Тя е тук…пренебрегната, затворена… Усещаш ли я? Усещаш ли я как напира да излезе? Усещаш ли я как тупти, как те превзема, как те омайва…как кара устните ти да се разтеглят в красива усмивка и да казват “Обичам те!”? Усещаш ли я как превзема цялото ти тяло…цялото ти сърце…цялото ти съзнание….цялото ти съществувание...Усещаш ли крилете?Усещаш ли я с всяка една клетка от тялото си? Кажи…усещаш ли я?Усещаш ли любовта у теб?Жадуваш ли я?Предай се, умолявам те.Предай й се.Остави се на нея.Бори се докрай.Обичай се. Обичай. Бъди човек.

 

п.с.През началото на 2001 година съм го писал това.Нямам спомен да съм преживял емоционален шок или нещо от рода...по скоро е някакво моментно състояние.Обичам да си драскам,но не мога да рисувам....и затова драскам думи :)

Link to comment
Share on other sites

Moжеш да спечелиш наградата за най-дълго писмо...Иначе смятам,че депресията не се лекува,тя само изчезва-така,както се е появила.....

Link to comment
Share on other sites

Оххх.. в каква депресия изпадам по време на сесияяя ( както в момента) ...само аз си знам. И никак не се справям с нея. Чакам да свърши сесията :(

Link to comment
Share on other sites

Чак сега прочетох дългия ти пост, XpucTyyy. Невеорятен е!

Съдържа много истини, но има хора, за които метафорите за чужд език...

Link to comment
Share on other sites

аз депресията я лекувам с Motorhead.едва ли на всички ще помогне...другото е спане, постоянно да има някаква занимавка, приятели, бира и такива неща....иначе си ***мамата! скапва се работата! :huh:

Link to comment
Share on other sites

Аз ползвам всякакви субстанции за да се лекувам и най-вече излизния навън с приятели :)

Link to comment
Share on other sites

Аз ползвам всякакви субстанции за да се лекувам и най-вече излизния навън с приятели

 

Еми начи няма как да си депреснеш :) Проблема е ако спреш да излизаш :( .

Link to comment
Share on other sites

е тоя пост ме разтърси из основи! абе, човек, от къде извират всичките тези мисли!? ако това всичкото е твое, мога само да ти стисна ръката :excl:

ще се опитам да не мисля за току що прочетената тирада, и да поговоря за т.нар. депресия. все още сме прекалено млади и жизнени за да ни застигат такива емоции. мен лично за щастие още не са. и ако всепак ни дойде на главата, трябва да се опитаме да гледаме напред, защото само така ще изпитаме някаква радост от живота и занапред :excl:

Link to comment
Share on other sites

все още сме прекалено млади и жизнени за да ни застигат такива емоции.

Любовта и болката вървят заедно. "Плащаш едно - получаваш две". Точно когато сме млади и зелени, преди да сме изсъхнали и загрубели - точно тогава сме най-лесно раними, най-крехки и най-лесни жертви на депресиите.

Link to comment
Share on other sites

Чак сега прочетох дългия ти пост, XpucTyyy. Невеорятен е!

Съдържа много истини, но има хора, за които метафорите за чужд език...

Е за теб знаех,че ще го оцениш.Мерси:)

п.с.И как да кажеш след това,че Екатерина Генчева е кофти даскал :P

Link to comment
Share on other sites

ха сесията винаги депресира ама минава бързо иначе поста е добър ама се чудя маина как не ги мързи хората да пишат толкова дълго маина бахти филма..иначе мога и аз да кажа някоя и друга истина но ме мързи.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...