Jump to content
BulForum.com

Депресията....


Recommended Posts

  • Replies 182
  • Created
  • Last Reply

Хора стегнете се.Приемете депресията като просто нарушение на химичния баланс в мозъка.Защо се чувствам така?Логично ли е да ми е кофти без видима причина(или заради нещо което съм казал или направил но може да бъде поправено)?Ако сте в депресия просто не мислете за това.Не се впускайте в мрачни размисли за смисъла на живота и колко е гадно всичко.Това само влошава нещата.Приемете я като по-сериозен махмурлук(някой път така ви цепи главата,че изкате да я отворите и да с изхвърлите мозъка че да се отървете ама не го правите нали).Просто не и обръщайте внимание и тя ще отмине много бързо.И тия антидепресанти само влошават нещата.

Link to comment
Share on other sites

Антидепресанти, хапче за заспиване, хапче за събуждане, хапче за секс, хапче за отслабване, хапче за поумняване, хапче за забравяне, хапче анти-бебе, хапче за смърт.

Тъпа работа.

Link to comment
Share on other sites

Права си, че вече има хапчета за всичко. Не знам до колко това би навредило на човек, защото нямам опит с гълтането на такива неща. Но както всяко нещо, което те отдалечава от естествения кръговрат в живота, не е на добре.

 

Btw, броят на постовете ти навява хубави спомени ;)

Link to comment
Share on other sites

B) Abe ia se stegnete malko. Nali zatova sa depresiite. da se borim s tiah. Nikoi da ne izpada v depresia B)  A kogato ima takuv moment ( a to vinagi ima) da se obru6ta kum priateli. nai dobroto lekarstvo

Ами ако истинските ти приятели се броят на едната ти ръка ;) :( Мен това най-много ме депресира по някога.Не казвам че съм кофти човек но просто с повечето от хората нямам почти нищо общо.Не се обличам като тях,не слушам музиката която те слушат,не ходя на местата на които те ходят,нямам тяхния начин на мислене и така на татък и така на татък.И със всяка следваща разлика кръгът на притяелите ми се затяга ли затяга.Не казвам че приятелите ми трябва да мислят като мен и да правят това което аз правя,но просто идеалите на повечето хора се разминават доста от моите,а тогава сериозно приятелствон според мен е невъзможно.

 

Лекарството:все още не съм открил 100% ефективно лекарство,но като съм в депресия слушам музика.Не ме изкарва от депресията,но поне ми помага да се отпусна и да я игнорирам.Каточили най-добрият лек е времето.След време малко помалко забравяш за депресията..........докато отново не се депресираш. :(

И все пак мисля че трябва човек да се депресира,защото някак си депресията изгражда характера(колкото и налудничаво да звучи при мен е така).Не знам на какво се далжи това.Може би на факта че при депресия човек започва да се замисля върху постъпките си и какво се е променило в следствие.Един вид си взима поука.

Link to comment
Share on other sites

Аз ревнувам депресията си... В най-добрия случай бих описал характера си като меланхоличен, а депресията е част от естественото ми състояние - дори когато съм щастлив. Въпреки това МРАЗЯ депресията, породена от екзогенни фактори :angry1 Предпочитам своята вътрешна тиха тъга пред пристъпите на маниакалната депресия и с всичка сила се старая да и се противопоставям.

 

"Почти още в люлката ни се дават тежки думи и стойности с "добро" и "зло" - така се зове тази зестра. И поради тях ни се прощава, че живеем.

И по същата причина човек оставя дечицата да идват при него, за да им забрани овреме да обикнат сами себе си: така го е нагласил духът на притеглянето.

А ние - ние мъкнем безропотно даденото ни като зестра на корави рамене и през стръмни планини. А когато се потим, ни се казва: "Да, животът е тежък за носене!"

А всъщност само човек е тежък на самия себе си за носене. Защото мъкне прекалено много чужди неща на раменете си. Подобно на камила той клеква на земята и се оставя добре да го натоварят. Особено силният, издържлив мъж, у когото живее страхопочит: прекалено много чужди тежки думи и ценности и той натоварва на себе си - и ето, че животът му се струва като пустиня.

(...)

И когато видях своя дявол, намерих, че той е строг, придирчив, задълбочен, тържествен: той беше духът на притеглянето - благодарение на него падат всички тела.

Не с гняв, а със смях се убива. Хайде, нека да убием духа на притеглянето!

Link to comment
Share on other sites

и аз съм свикнал с малките си глупави депресиики, обичам да сменям настроенията ... но има моменти, когато в сърцето ти зее такава дупка, че и две шишета с водка да изпиеш пак продължава да боли, излизаш с приятели и разбираш, че макар всеки да се опитва да ти помогне да те обнадежди на него не му пука за болката ... а ти какво искаш. Някой да те прегърне .. не пускаш си Swans и ти иде да се самоубиеш. После пускаш Ani Difranco и това е истината докато я слушам няма нищо само надежда ... искренно ви я препоръчвам жестока мацка, просто гласа те грабва и разбираш, че ... светът е отвън и те чака .. и ... и ... може да поспиш.

Успех на перманентно депресираните !!!

Link to comment
Share on other sites

После пускаш Ani Difranco и това е истината докато я слушам няма нищо само надежда ... искренно ви я препоръчвам жестока мацка, просто гласа те грабва и разбираш, че ... светът е отвън и те чака .. и ... и ... може да поспиш.

Успех на перманентно депресираните !!!

 

 

Благодаря...ще опитам да заспя...макар и само за да избягам :unsure:

Link to comment
Share on other sites

макар всеки да се опитва да ти помогне да те обнадежди на него не му пука за болката ... а ти какво искаш. Някой да те прегърне

 

Приятелю, как само ме нацели...целият изтръпнах...понякога една топла прегръдка е достатъчна. Една топла прегръдка може да те накара да забравиш за всички несгоди, за всички проблеми и за болката.

Липсва ми това усещане. Липсва ми да усещам някой до себе си, да усещам ударите на сърцето...

Хора, гушкайте се!!! :cry

Link to comment
Share on other sites

V depresiq sam nqkade ot 1-2 meseca ;) , 6toto si izgubih vsi4kite priqteli. Zaminah za 4ujbina, a pak v mainatown si be6e prosto bezkraen kupon. Edinstvenoto koeto te krepi v takiva momenti e tova 4e Summer 2005 sam na golqm ednomese4en revan6... :punk dotogava, 6te plakna o4ite v warezru.veno.biz/invision ;)

 

PS. Stra6no community si imame v Pld, go ahed ;)

Link to comment
Share on other sites

еми аз сам в депресия от година и половина,но е само на моменти,когато тъгата избие най-силно...аз не мога сам да се справя с нея...

Link to comment
Share on other sites

Депресията е супер гадно чувство. Аз кат ви чета постовете оставам с впечатление, че то на вас направо си ви харесва да сте изпаднали в депресия.

 

Такаа, а например преди аз изпадах в депресия като остана сам. Почвах да си мисля някви тапотии и да разсъждавам върху смисала на живота, смисала на вселената, тъпотата ширеща се сред околните представители на човешката раса и си пусках едни супер тъжни песни ...

Направо не знам как се справих с тва нещо. Алкохола не помага, приятелите не погат, но добре че маи се отървах щот ся с тая идея за самонараняването не знам кво щеше да стане ... :P

Link to comment
Share on other sites

Не бих наранил близък, колкото и зле да се чувствам! Ще си го изкарам на някоя стена или дърво, ще си потроша ръцете, но няма да нараня приятел! Какво са виновни хората, че ми е гадно на мен? Много грешно е да си го изкарваш на тези, които те обичат!

Link to comment
Share on other sites

Ще ползвам една перафразирана реплика на Русо - Злото се корени в желанията на човека.

 

Депресирате се от раздяла с партньор - не се разделяйте.

Депресирате се от това че не сте обичани - не обичайте.

Депресирате се от скарване с роднина - намерете начин да се извините и го направете, защото те са едно от малките ценни неща в живота.

Депресирате се заради някой - убийте го :P или поне му правете всичко най-лошо :)

Link to comment
Share on other sites

Депресирате се заради някой - убийте го :P или поне му правете всичко най-лошо :)

Всичко най-лошо, в рамките на закона...иначе в дългосрочен план не е здравословно :)

Link to comment
Share on other sites

А пробвали ли сте с нараняване на други :)

Много помага...

мене не ми помага става по лошо ако нараня приятел/ка :wub:

дори и те да са виновни после ми е гадно

 

виж някой който супер ме дразни може :P

 

и аз съм по склонен да почна да троша нещо :devil

Link to comment
Share on other sites

И аз често пъти съм го избивал на трошене, ама то понякога още повече ескалира напрежението. А и обикновено душевната болка е по-дълбока и не може да се измести от каквато и да е телесна болка. Пък ако си изпуснеш нервите да блъскаш из къщи става още по-зле - скоро няма да забравя истеричния писък на майка ми, когато пред очите и счупих стъклото на кухненската врата. За щастие оттогава нищо не съм трошил вече почти половин година. Още малко и ще си помисля, че съм станал нормален ;)

Други хора много трудно бих могъл да нараня. Трябва да е някой, който ужасно ме дразни, а като съм в депресия гледам да стоя далеч от такива хора. Пък и по начало се опитвам да си въздържам агресивните изблици, когато са насочени към живи същества. Мисля, че ако нараня някого, в последствие това би ме депресирало още повече.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...