Jump to content
BulForum.com

Как се познават жените, които не отслабват след раждането?


Recommended Posts

Слаб съм в уводните думи затова давайте каквото можете да споделите. Горе-долу съм си изяснил каква търся за съпруга, ама този аспект не ми дава покой. Не става въпрос за генетика, а за характер - мърлящина, податливост към депресии, неуважение към самия себе си, черти от поведението които могат да го подскажат? Също така и тези, които като родят на двадесет и няколко отслабват, но като стигнат 40 изведнъж се наливат и мебелите почват да скърцат под тях?

Ами гледай я каква е преди да роди - ако тъпче боклуци и никога не е помирисвала спорт, след като роди или след като подмине някоя определена година и започнат малко по малко хормоналните дисбаланси, без да се поддържа няма как да е слаба и стегната. Ако си е била във форма, спортува, малко от малко поне гледа как се храни и след раждането и се осигури възможността да отделя време за себе си пак ще върне своята форма.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 147
  • Created
  • Last Reply

А!

Чаках някой да се сети за това... и си гледах сеира :))

Link to comment
Share on other sites

Ами гледай я каква е преди да роди - ако тъпче боклуци и никога не е помирисвала спорт, след като роди или след като подмине някоя определена година и започнат малко по малко хормоналните дисбаланси, без да се поддържа няма как да е слаба и стегната.

 

А пък жена ми никога не е помирисвала спорт (освен спортна стрелба преди години, ама това май не се брои)...а е 58 кила с мокри дрехи. :popcorn:

Link to comment
Share on other sites

А пък жена ми никога не е помирисвала спорт (освен спортна стрелба преди години, ама това май не се брои)...а е 58 кила с мокри дрехи. :popcorn:

Викаш само при нея математиката не излиза? :)

Link to comment
Share on other sites

А пък жена ми никога не е помирисвала спорт (освен спортна стрелба преди години, ама това май не се брои)...а е 58 кила с мокри дрехи. :popcorn:

Добре значи е в много малкия процент хора с добре функциониращ и бърз метаболизъм. Може пък да ходи доста пеша, което също допринася за поддържане на форма :)

Link to comment
Share on other sites

Може пък да ходи доста пеша, което също допринася за поддържане на форма :)

 

Позна...може да ходи с километри. :)

Link to comment
Share on other sites

И аз това викам, но ела го кажи на дядо ми... ПОСТОЯННО ми се пили на главата какъв безхаберник съм бил, дето не се женя и как можело така и как нали ХОРАТА (все едно ми пука за тях) щяли да приказват и т.н. и т.н. и т.н. простотии...  

Link to comment
Share on other sites

Какво лошо има да си женен. Ебасимо.

 

Много лоши работи има. А какъв е смисълът да си непременно оженен? Нима нещо ти пречи да живееш с жена си без да подписваш тъпотии? Аз вече 8 години съм така и второ дете чакам. Някак си не ми липсва парче хартия, което може само да развали нечий живот. И го прави в над 75% от случаите с глупаци, подписали въпросния боклук. 

Link to comment
Share on other sites

Лошо е! Не сключвай договор с жена!

 

 

Ред. Аз тоя юли направих 11 години без брак с жената, детето е на 8 месеца.

Link to comment
Share on other sites

Щом мислите такива ужасни неща за жените (си), защо сте с тях? Няма нищо лошо да си женен. Всичко си зависи от възприятието на човек за света, от разбирането за правилно и редно. И прилика от двойка до двойка няма. Всеки може да живее както иска, но да натрапвате тук, че бракът е глупав, показва ограниченост. Това си е мое мнение. И както не го налагам, така не бива да налагате и вие вашето.

Забравих да добавя. Не отричам, че жените можем да сме доста подли. Но и такива мъже съществуват. Просто не бива всичко да се подлага под общ знаменател (нещо, което грешно се прави и от двата пола).

Бракът е институция, и като такава трябва да се уважава, а не да се гледа на него с насмешка. Пак повтарям, мое мнение. Всяка институция, за да се е превърнала в такава, трябва да се уважава. Не е нужно да бъде харесвана. Може би това звучи много закостеняло и остаряло морално, но аз лично го вярвам наистина. Разбира се, надявам се моят брак да бъде успешен. Трябват усилия.

Link to comment
Share on other sites

Галя, няма две мнения по въпроса, има си двойки и двойки. На едни бракът им приляга, на други не.

Но както Виден казва, понякога брака незнайно защо, прецаква нещата! Имам доста познати с дългогодишни връзки и съвместно съжителство, които след брак се разделят.

Link to comment
Share on other sites

И за чий чеп, Галя, някому някъде е нужно парче хартия, за да им е успешно съжителството? Каква по-точно институция е административния брак!?!?!?! Освен подвижен проблем? ОГРОМЕН проблем? И както казва леля Катя

 

7864_465755663514502_256002653_n%5B1%5D.

 

по-точно ти беше по-добре? Преди или след като подписахте лист амбалажна хартия с Жоро? 

Link to comment
Share on other sites

Да, съгласна съм, че има много случаи, в които на единия (или двамата) нещо им прищраква като подпишат. Да се чудиш защо... Факт е, че едно свидетелство не прави връзката. То я документира, но не я "полива". Това си е грижа на двойката. Казвали са ми, че човек се отпуска, започва да добива изкуствен кураж и да приема другия за даденост. Ами това си е до човек. Ако си наясно, че няма нищо сигурно и че трябва да се грижиш за човека до теб, няма да ти пречи фактът, че сте женени. За жалост в живота всичко може да се сгромоляса за секунди.

Пак казвам, уважавай, не се налагай, Видене.
Изкарваш всички, сключили брак, някакви малоумници. Не така.
Абсолютно (с ръка на сърце) еднакво се чувстваме и се държим един с друг, откакто сме женени. Същото е. И поради вярата, че нещата няма да се променят, сме го сключили този брак. Не защото някой ни е карал, не защото така "трябва". А защото искаме.
Нямам предвид бракът като хартия, а като духовна институция. Не мога да намеря по-подходяща дума в момента. Разбирам си го по някакъв начин, не знам дали вие ме разбирате обаче.

Само времето ще покаже дали сме направили правилния избор.

Link to comment
Share on other sites

И за чий чеп, Галя, някому някъде е нужно парче хартия

Виденье, на някои им трябва това парче хартия, за да сключат църковен брак да речем, който няма как да се сключи без въпросната хартия.

Link to comment
Share on other sites

Да, съгласна съм, че има много случаи, в които на единия (или двамата) нещо им прищраква като подпишат. Да се чудиш защо... Факт е, че едно свидетелство не прави връзката. То я документира, но не я "полива". Това си е грижа на двойката. Казвали са ми, че човек се отпуска, започва да добива изкуствен кураж и да приема другия за даденост. Ами това си е до човек. Ако си наясно, че няма нищо сигурно и че трябва да се грижиш за човека до теб, няма да ти пречи фактът, че сте женени. За жалост в живота всичко може да се сгромоляса за секунди.

 

Пак казвам, уважавай, не се налагай, Видене.

Изкарваш всички, сключили брак, някакви малоумници. Не така.

Абсолютно (с ръка на сърце) еднакво се чувстваме и се държим един с друг, откакто сме женени. Същото е. И поради вярата, че нещата няма да се променят, сме го сключили този брак. Не защото някой ни е карал, не защото така "трябва". А защото искаме.

Нямам предвид бракът като хартия, а като духовна институция. Не мога да намеря по-подходяща дума в момента. Разбирам си го по някакъв начин, не знам дали вие ме разбирате обаче.

 

Само времето ще покаже дали сме направили правилния избор.

 

И ти, и Момчил - не бъркайте по никакъв начин църковния брак с административния! Меко казано е грешно, поне според моите разбирания. 

Link to comment
Share on other sites

+1 и по мое мнение

 

а ако на човек думата му струва по-малко от една хартия или черковане ... страхотен избор на човек за живеене 

_____________________

на много мои вдъхновени познати съм казвал, че ако им е толко важна хартията ... да си направят ООД двамцата и да се кефят

Link to comment
Share on other sites

И ти, и Момчил - не бъркайте по никакъв начин църковния брак с административния! Меко казано е грешно, поне според моите разбирания. 

Ти май не схващаш нещо твърде елементарно. НЕ МОЖЕШ да сключиш църковен брак, колкото и да ти се иска, без преди това да си сключил граждански такъв.

Link to comment
Share on other sites

Ти май не схващаш нещо твърде елементарно. НЕ МОЖЕШ да сключиш църковен брак, колкото и да ти се иска, без преди това да си сключил граждански такъв.

 

ОТДАВНА не е така. 

Link to comment
Share on other sites

И ти, и Момчил - не бъркайте по никакъв начин църковния брак с административния! Меко казано е грешно, поне според моите разбирания.

Нищо не бъркаме, спокойно. Аз изобщо не съм обелила дума за църковния брак.

 

А на мен са ми странни разсъждения от сорта: "Обичам я (го), искам да изкарам живота си с нея (него), искам да я (го) направя майка (баща) на децата си, но да се оженим, неееее, прекалено си обичам свободата, много голямо обвързване е това" и т.н. простотии.

Сега в крайна сметка, свободата ли обичаш, или нея (него)?!

По-интересното е, че забелязваме тенденция в нежеланието за сключване на брак, в желанието за изчакване да се обвържат дълготрайно, в желанието да имат деца, в мнението: "Ами рано ми е още", у хора между 30 - 35 години. Набори 1980 - 1985. Без никой да се обижда де. Това са мои (и на Жоро) наблюдения.

Някакъв неистов страх цари у хората, повечето мъже (според мен), че животът свършва, че някакви ужасни окови ще те приковат и бавно ще изпият живота от теб, като се ожениш (омъжиш). Какво пък толкова страшно да има...

Нека споделят съвети и мнения хора с дългогодишен брак.

А, само да спомена, с никого не споря, само обменям мнения :)

 

Не можеш да сключиш църковен без граждански. Момчил е прав. Дори първо да е църковният, после да има изнесен ритуал, ходи се до църквата, за да се покаже свидетелството от гражданското. Чак тогава ти дават свидетелството от църквата. Аз така знам от скорошни сватби. На нашата всичко си беше по реда и ги нямаше тия "модерни" приумици с ритуали в ресторанта.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...