Jump to content
BulForum.com

Formula 1 - Обща дискусия


Recommended Posts

Никви хакъри, що не каза, че няма де да гледаш?

 

Иначе се пукам от смях на този коментар

Защото бях на гребната с бири + Молове и те така хубави неща. Ф1 остава на заден план лятоска :D Особено с тия тъпи правила и хванати на хомот пилоти :)

 

 

едит: грешно съм прочел какво си написал и фактически грешно отговарям - ама майната му :D

Edited by DON_CHEFO
Link to comment
Share on other sites

  • Replies 12k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

ами ако натиснеш гумите два пъти, после почват да губиш по около седмица, две на обиколка. За тва си креташ с едно темпо заложено от копмютъра и така. Не го бях забелязал, но...да видяхте агресия спрямо гумите от страна на Хамилтън? Всеки ги пази като диамантена мина и се моли да не деградират по-рано

Link to comment
Share on other sites

В цялата работа изводът е, че коментаторите на ФИЛМ+ трябва да бъдат заклани ритуално и препикани след това... laughing1.gif

а представяш ли си да се бяхме хванали на бас ;D :D

Link to comment
Share on other sites

На днешния ден се навършват 18 години от гибелта на една от най-големите легенди на Формула 1 - Аертон Сена. Бразилецът катастрофира фатално на пистата Имола ден, след като там загина Роланд Ратценбергер.

 

Днес публикуваме (със съкращения) разказа на един британски журналист - Ричард Уилямс - за последното отдаване на почит към героя на повече от едно поколение. Материалът е публикуван във вестник Индипендънт на 8 май 1994 г.

 

 

 

Първите отблясъци на зората осветяваха небето, когато полет 723 се приземи, докарвайки го вкъщи за последен път. Хората вече се събираха край пътя от летището, минаващ през покрайнините - милиони, със знамена и плакати в ръце, със сълзи в очите при гледката на огромния джет на фона на изгряващото над Сао Пауло слънце.

 

Един град бе плакал за Аертон Сена през цялата изминала седмица. Сао Пауло може да е сред най-големите и най-грозни населени места на земята, гигантски мегаполис, където съществуваха както безумно богати, така и потресаващо бедни хора. Но научавайки новината, всичките му 15 милиона жители скърбяха заедно за златното си момче, любимия им син, техния шампион.

 

Ескорт от полицаи водеше процесията в града. Махагоновият ковчег бе покрит с бандейра: познатото жълто-зелено бразилско знаме. Следваха официалните коли и полицейски ванове, а зад тях бяха неофициалните: няколкостотин, всякакви форми и размери, някои отчаяно даващи газ в опит да останат редом с Аертон Сена в последното му пътуване. На повечето автомобили се виждаше снимката му или завързани за антените черни ленти. От много прозорци се подаваха ръце - точно както го правеше Сена - с бандейра в тях.

 

Хората на Сао Пауло бяха по тротоарите, прозорците, парапетите и мостовете на този бетонен мегаполис, следейки шествието и проливайки първите от много сълзи. Онези, които не можеха да се приближат достатъчно, просто наблюдаваха небето, където дузина полицейски и новинарски хеликоптери кръжаха, регистрирайки движението на процесията.

 

Идващите през октомври избори бяха накарали президента Итамар Франко моментално да обяви тридневен национален траур, държавните училища бяха разпуснати. Хора от всякакви възрасти се събираха в Ибирапуера Парк, за да се сбогуват лично. Когато отвориха вратите на залата, влезе първият човек - първи от може би 150 000 души, преминали от там през следващите 22 часа. Дори 84-годишната Аделия Скот бе издържала изтощителното пътуване от дома си в южната част на страната. Но повечето хора бяха под 25-годишни, което говори много и за Аертон Сена, и за Бразилия.

 

Сена бе млад и красив в страна, където тези неща често изглеждаха като единствената стабилна валута. Чистият потрес на младите в този ден показваше какво бе означавал той за тях.

 

- Той бе нашият герой - ми каза 18-годишната Силвия Барос. - Единственият ни.

 

- Той бе добър пример за всички - заяви 23-годишният Кристиан Фитипалди, член на най-изтъкнатата бразилска династия в автомобилния спорт.

 

Наблизо колегата му и сънародник Рубенс Барикело, само на 21, се срина и захлипа открито на метри от нас.

 

Часовете отлитаха един след друг, хората вървяха, хвърляха бегли погледи на фотографите и операторите. При нормални обстоятелства ковчегът щеше да е отворен. Но контузиите на Сена бяха толкова тежки, че капакът остана плътно затворен. Въпреки това някои изпращаха целувки, други само се държаха в мъката си, един-двама припаднаха в ръцете на парамедиците. Оставяха символи и спомени - цвете, гривна, поема. Мнозина носеха снимката му. Една възрастна жена бе забола парче хартия на блузата си с изписани думите:

 

- Senna obrigado.

 

Благодаря, Сена.

 

Сляп мъж премина, воден от приятел. И той бе изкарал седем часа на опашката.

 

Върху някои от плакатите се виждаше една-единствена дума: Saudade.

 

- Това е най-красивата дума в португалския език - ми обясни приятел. - Но за нея няма превод. Означава усещането за загуба и тъга, които чувстваш, когато най-обичният ти човек вече го няма. Такава дума няма в друг език.

 

Дори онези от нас, свикнали да обуздават искреното си възхищение от таланта на Сена заради по-манипулативната и егоистична негова страна, се вълнуваха, наблюдавайки погълналите Сао Пауло емоции.

 

Всичко приключи с 21 топовни салюта и ковчегът пое към гробището, а едно ново чувство започна да се надига и завладява присъстващите: гняв, насочен към онези, смятани за виновни за трагедията. Леонардо Сена да Силва бе категоричен, че ако ФИА бе сторила нещо на Тамбурело след тежките инциденти там на Нелсън Пике и Герхард Бергер, брат му щеше да е жив. Още по-остра бе реакцията му, когато станеше дума дали Аертон е загинал в момента на удара и дали това е било скрито, за да продължи състезанието. Ролята, изиграна от Бърни Екълстоун, в този аспект бе предмет на напрегнати и горчиви спекулации между обикновените бразилци, вярващи, че ако Сена наистина бе починал на пистата, новината трябваше да бъде съобщена, а надпреварата - прекратена.

 

Седемте самолета на бразилските военновъздушни сили маркираха началото на последната процесия по хълма към гробището Морумби. Последният километър приличаше на Алп Дюез при провеждането на Тур дьо Франс: отново хора навсякъде, аплодиращи и държащи послания. Разликата бе, че много от онези в Сао Пауло хлипаха.

 

Под зелените корони на дърветата гостите чакаха до отворения гроб. Сред тях бяха собствениците на трите отбора, за които бе карал Сена във Формула 1. Рон Денис от Макларън влезе със свита от мъже в черно с тъмни очила. Франк Уилямс пристигна с ван със спуснати завеси. Питър Колинс от Лотус дойде с доайена на Формула 1 Кен Тирел.

 

Отдалечено жужене предизвести пристигането на кортежа. Мъжете, които носеха ковчега, вървяха през поляната: Герхард Бергер, Микеле Алборето, Ален Прост, Джеки Стюарт, Тиери Бутсен, Рубенс Барикело, Роберто Морено, Дерек Уоруик, Ханс Щук, Джони Хърбърт, Педро Лами, Деймън Хил, Маурицио Сала, Раул Бозел и тримата Фитипалди - Емерсон, Уилсън и Кристиан. Пребледнелите им лица говореха повече от всякакви думи, когато 17-те свалиха ковчега срещу гвардейците и накрая придружиха Сена до последния му дом.

 

Церемонията продължи половин час. Чу се само един глас: този на обичната сестра на Сена Вивиан. Мнозина почти не я разбираха, тъй като говори само на португалски, а хеликоптерите разбиваха словата й, докато тя се бе вкопчила в жълтата каска на брат си.

 

- Мисля, че каза, че той не лежи там долу - сподели Питър Колинс, сочейки земята. - А е там горе.

 

И посочи небето, където самолетният дим току-що бе изписал огромно сърце с S в средата.

 

Хората постепенно се разотиваха и бяха отбелязани няколко отсъствия. Нелсън Пике го нямаше например - другият трикратен бразилски шампион, може би възпрян от спомена как бе наричал Сена "онзи таксиджия от Сао Пауло". Липсваше президентът на ФИА Макс Мозли. Както и Бърни Екълстоун: той бе забелязан в града сутринта, но бе информиран от семейството на загиналия, че присъствието му би било "неудобно". Въпреки всичко бе изпратил цветя, които се забелязваха сред венците, натрупани от работниците около малката бронзова плоча. Надписът на нея гласи: Аертон Сена да Силва 21.3.1960 - 1.5.1994: Nada pode me separar do amor de Deus. Нищо не може да ме отдели от Божията любов.

 

Почти 24 часа по-рано малко момче премина покрай ковчега и с едно протягане остави лист от тетрадка с нарисуван силует на състезателен автомобил да се изплъзне от пръстите му. Много от нас са били това дете. За няколко часа през изминалата седмица мнозина отново бяха. Тези простички мечти, това искрено обожание: може би те оправдават всичко.

 

;)

Link to comment
Share on other sites

Нека почива в мир.

Стефчо, уважаваш ли Ф1 достатъчно, че да признаеш, че Сена е бил многоооооооооо голям? Или това си го постнал от хейтване и изопачаване на (според някои хора) изкуственото му възвеличаване?

Link to comment
Share on other sites

Аз НЕ съм фен на Сена и се сетих за първи май. Роланд също губи живота си ама за него се казва само: "почина ден преди първи май".

 

Да, Сена е бил голям пилот и талант, но трагичния край просто вкарва една нотка, която идва в повече, сякаш самия Христос е пилотирал тия болиди, а не човек.

Link to comment
Share on other sites

Ако беше гледал филма, за който не спряхме да ти говорим, щеше да видиш какво се казва там... Единият от интервюираните (и водили интервюта със Сена над 100 пъти - John някой си) казва : "Всички много щяхме да се радваме да видим Сена с деца, внуци и т.н. Но някак неговият живот завърши логично там, където трябва. Би било много странно да чуем "Сена почина на 50 години след 2 години борба с рака"". Някак си е починал от нещото, което най-много е обичал. Затова и е толкова внушително и трогателно. Та съгласна съм с теб за странната нотка, с която се говори (включително от мен, Жоро, Виден) за Сена, обаче не е като да е нямало защо. Може би цялостната картина е по-влияеща ни, отколкото само това, което е показал на пистата. Както и да е. Не те убеждавам, обаче и ти разсъждаваш първосигнално.

Link to comment
Share on other sites

Не ми трябва филм, гледал съм до колкото състезания съм се докопал в нета. Човека нито е непобедим, нито цвете за мирисане. Нещо, за което Шумахер е плют, плют и ще бъде плют, но забравят кой преди него кара така.

Link to comment
Share on other sites

Форума се бъгна и ми затри поста. но...

 

R.I.P Жил. 30 години от трагедията на Золдер

 

................

 

http://www.youtube.com/watch?v=kl2tIFxSEGA

 

Now, we're in 2011, and every quarter-of-an-hour I'm still talking about it! It was more than 30 years ago that we had that duel, so if people are still talking about it now, it shows it really touched a lot of people – the fans as much as the drivers. I was just speaking to someone, who said, 'what a race at Dijon – my best memory from F1', and then asked, 'but who won that day, you or Gilles?' I said, 'no, it was Jabouille!' People don't remember that part of it anymore... It really was a great episode in my F1 career.”

Думи на Рене.

...............................

 

В сегашно време никой пилот не може да си помисли да направи дори една такава обиколка и то с чисто нов комплект гуми и то дори да е САМ на пистата...щото на следващата просто ще трябва да влезе, за смяна.

Edited by DON_CHEFO
Link to comment
Share on other sites

Не ми трябва филм, гледал съм до колкото състезания съм се докопал в нета

 

Детински глупави съждения... Във филма има МНОГО повече от състезанията, даже основното във филма е ИЗВЪН състезанията и какво е бъзикано около състезанията. Признай си, че те е страх да го гледаш, за да не научиш някои неудобни за теб истини. И повече не го споменавай тоя филм (поне не преди да си го гледал), че пак ставаш смешен.

 

Кой донесе на откриването Пещерска ракия? Стефчо знам некво Савой уиски докара - седи си още, мисля да ви почерпя с него ако сте достатъчно смели и не уважавате дробовете си. Тъз малката Пещерска ще я докарам и нея на беседката в неделя.

 

Да не чувам за отцепници в тоя ден. Отсега обаче искам да знам колко хайдути и жени чакам.

Link to comment
Share on other sites

Кой донесе на откриването Пещерска ракия? Стефчо знам некво Савой уиски докара - седи си още, мисля да ви почерпя с него ако сте достатъчно смели и не уважавате дробовете си. Тъз малката Пещерска ще я докарам и нея на беседката в неделя.

 

Да не чувам за отцепници в тоя ден. Отсега обаче искам да знам колко хайдути и жени чакам.

 

Пещерска ракия, няма начин да съм аз. Главоболие в бутилка не употребявам :)

 

За неделя, най-вероятно аз няма да мога да дойда, поради известни причини. Сори.

Link to comment
Share on other sites

Не съм спирал да смуча Савой...щото иначе другото удря през кръста...много добро попадение за тия пари. Е, иска ми се да дънкаме по 2 бутилки Кардю на излизане...ама друг път ще е ;)

 

Няма как да гледам филм на някой, на който не съм фен. За сметка на това филма за Ферари съм го гледал :).

Link to comment
Share on other sites

За неделя, най-вероятно аз няма да мога да дойда, поради известни причини. Сори.

 

НЕ приемам тези причини. Поемам съответните отговорности. Да си на масата в неделя!

 

Няма как да гледам филм на някой, на който не съм фен. За сметка на това филма за Ферари съм го гледал :).

 

Това не е филм на НЯКОЙ, това е филм за спорта в онези години като цяло. Разбира се се набляга на главния герой, но толкова много други ВАЖНИ неща са казани.... Неща от конференцииите на пилоти с ръководство (каквито днес НЯМА), неща относно умишлени манипулациии на колите с цел спиране на едИН и облажаване на друг.... Това е началото на бозата и съсипването на Ф1 в името на ...." разни" ... интереси. Понеже 10000% знаеш затова, но си бил в детска градина тогава - сега те е срам да го видиш и да разбереш кои са най-големите боклуци в света на Ф1... И кои боклуци започнаха това, което днес не можеш да понасяш.

Link to comment
Share on other sites

Няма как да ме е срам от нещо дето не съм извършил...ела па за нещо свързано с Ф1...ако ще 100 пъти още да се повтори Австрия и САЩ 05-та ;). Също така не ми дреме в какво състояние и в какви(кофти) договорености с ФИА са отборите различни от Ферари и...те така :)

Link to comment
Share on other sites

Няма как да ме е срам от нещо дето не съм извършил...ела па за нещо свързано с Ф1...ако ще 100 пъти още да се повтори Австрия и САЩ 05-та ;). Също така не ми дреме в какво състояние и в какви(кофти) договорености с ФИА са отборите различни от Ферари и...те така :)

 

Тоест както винаги да бъдем спокойни, че НЯМАШ реален поглед върху Ф1 извън интересите на единствения кон в света, който ХАРЕСВА крякането на жаби.... laughing1.giflaughing1.giflaughing1.gif

 

Нищо ново, Стефче beer.gif

Link to comment
Share on other sites

Сигурно...за тва за малко да ме учиш с какъв цвят са гумите Софт на болида на Кими в Бахрейн....а те се оказаха Хард :D :D Нищо де :P

Link to comment
Share on other sites

Сигурно...за тва за малко да ме учиш с какъв цвят са гумите Софт на болида на Кими в Бахрейн....а те се оказаха Хард :D :D Нищо де :P

 

1. Бях заблуден от кретените, които коментираха по ФИЛМ+, един еталон за тотално малоумие.

 

2. Знаеш ли колко съм далеч от твоите претенции за разбиране на тоя спорт в дълбочина? (вероятно щото не чета Ферари форум laughing1.gif)

Link to comment
Share on other sites

ми гледаш ТВ-то и състезанието:D. По БНТ2 не ги объркаха. ;)

 

Ферари форуми и аз не чета, виж аутоспорта - чат пат мятам по едно оче ама веднъж на седмица :D.

 

едит: бай дъ вей, Шумахер отново казва истинита за гумите. Сега очакваме Пол да зацвили...пак.

Edited by DON_CHEFO
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...