Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Точно тази Nutshell e. Е, и аз съм зарадвана, че споделяме музикални интереси. Пускай, обещавам обективна критика (ако не друго, за критика ставам ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Ей това е приказка. Най много обичам аз критика да има. Да не е само "оле колко е хубаво", "ама ти си страхотен", "поредното невероятно произведение". Не си падам по тия лафове. Много добре знам че хич ме няма в лириката. То не го пиша като за можене а защото имам нужда. Един вид споделяне със света или поне някого който го прочете. Така че критиката е много важна за мен. Веднага отивам да изровя нещо да пусна. Писано е за текст в поздравителна картичка за рожден ден на една приятелка... Когато си на прозореца сам, Погледни дори само за миг насам, Погледни хоризонта, небето и нищото И аз съм там - на прозореца - сам. Забрави ти за грижите и дребните мъки. Забрави за живота ми жалък. Светът всъщност е толкова малък... Погледай вековните буки И слушай звука на зеленината. Обичай гората! И ето, че тя ти отвръща, Долита до тебе перце от скорец Не както си свинал - захвърлени стари обуща.br /> Отвори широко очи, Вдишай живота, И често се връщай пак там, Когато си на прозореца сам. Ще те чакам... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 :ph34r: емотиконите управляват Много ми харесва идеята за Прозореца и Навън (...Ние стоим прегърнати на прозореца, те ни гледат от улицата: време е да се знае! Време е камък да се нагласи за цъфтеж, да затупти едно сърце във безпокойството. Време е да стане време. Време е. - Пол Целан - Corona, какво ще кажеш? любим поет ми е) Само няколко забележки (и чакам критика в/у критиката, защото съм далеч от мисълта, че моето мнение е тежест ) - избягвай клишета като "дребните мъки" и т.н. Гората е красива идея. Особено в контраст с обувките. Но "обичай гората" ми звучи малко като Харе Кришна И накрая, на хаотичния ми и идиотски коментар, най-много ме хвана една съвсем простичка и чиста фраза, Светът всъщност е толкова малък... (адски малък) "I just want something I can't never have" Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Знаеш ли....права си? Ама то изведнъж се оказа че било много глупаво. Аз го разбрах малко преди да го пусна ма вече се бях нагласил. Както и да е. Права си много и за клишето, права си и за Харе Кришна, макар че там идеята е малко по друга, но явно не се усеща, което си е дефект, а би била права и ако беше казала, че е наивно написано. Не е добро и толкова. Но оценката добро\лошо няма такова значение мисля. Пол Целан не бях го чувал и въпреки че не си падам по този тип поезия има свързваща нишка, разбира се, която ти си уловила. "Когато си на прозореца сам" винаги ми е бил любим мотив. Имал съм идеи за много други написани неща и май съм сбъркал кое точно да напиша. Колкото до малкия свят - идеята е за близостта основно. Благодаря за коментара. Май ще пусна и други неща та да видя отражението им. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Без "права си". И без "изведнъж се оказа". За Харе Кришна - друга е идеята, пошегувах се. И в никакъв, ама никакъв случай не е наивно. Адски е хубаво и написано с душа - това не е наивност; а ако пък беше, ми се иска повече хора да бяха наивни. (И да ми напишат подобна картичка, ама нейсе; винаги се оливат с пожелания за здраве и щастие). Идеята за близостта; поздрав с NIN - We're in this together. Reznor е невероятен поет. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Ама то наистина се оказа. И то преди теб. Не се чувствай виновата. Reznor...да. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Не се чувствам "виновата". Ама май ме беше разбрал погрешно. Нейсе Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 az nemoga da pisha. ne che ne sym pravila opiti...mnogo daje...no se poluchavat edni takiva otchaivashto neprofesionalni i tvyrde detinski neshta...predpochitam da cheta. pisala sym i muzika, ama s tova nqma kak da se pohvalq tuk, v tazi tema. inache imam edin priqtel, koito e seriozen poet...Toma Markov se kazva...ta toi na poslednoto si literaturno chetene v Plovdiv izrecitira edno myyynichko neshto i za men. Eto go: Snejko, vnimavai! Tvoqta kotka e bomba. Kogato myrka, tq tiktaka. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Породено от тревога и ревност Това са няколко неща които съм писал в моменти на тревога от евентуалната загуба, която за моя радост не се състоя. В крайна сметка тия неща се оказват безсмислени но сега като ги преглеждам май бих ги написал принципно по повода. Guarding mind, now I won't do Net between our bodies Knowing you don't want it, but it's coming Looking is the hardest thing Easy...easy...maybe right it is, but guarding mind I'm still again 20/09/02 Rivers pourin' of those veins Life is runnin' out the flesh All deserved... But who am I to judge 'em You're the one But you're so still I've come to end of waitin' Couldn't stay and couldn't stand...it...no...more But...you're the one to judge...to end it. 20/09/02 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Едно разказче в стил "Иван Давидков" ....те май повечето ми са такива Облаци 10:47 сутринта.Стоя в кухнята и гледам облаците-малки,разкъсани парчета памук върху синьото сукно на небето.10:48 - часовникът тиктака.Мислех да стана в 10:00....Е,почти успях - събудих се в 08:58 - идиотски рано.Изпих сутрешното кафе.Изпуших и цигара с него - така нареченият сутрешен "ритуал на събуждане".Не ми се учи...А имам изпит утре.В главата ми е каша.Жената пак се сърди за глупости.Прощавам й.Не иска да разбере,че от това зависи следването ми.Не съм слънце,за да огрея навсякъде.То дори и слънцето не огрява навсякъде.... Облаците надничат през прозорците на очите ми.Бягат - там,горе,високо.Далече от човешките проблеми са тези кондензирани водни пари.И въпреки всичко... Пускам си "Кайно йесно солнце" - имам нужда от малко родопски дух.Все пак,родното си е родно. "...Пътят се разтваря под краката ми, нозете ми нямат умора.Толкова дълго гоня вятъра, че се превърнах в негова сянка." Поглеждам обложката...3-та песен..."Ветре"....Хм!!Вятър ме вее и мене.Вятър е подгонил и облаците,горе в небето.Вече не са малки топчета памук - сега приличат на огромни стада.Мирише ми на дъжд...Нормално,есен е вече.Ще го чакам с нетърпение - да измие мръсното в облаците.Мръсното по улиците.Да потекат кални води в канавките към канализацията. Този дъжд - сълзите на облаците - или по-скоро тяхната душа(нали това ги определя като такива?!)да измият мръсотията в душата ми,да си възвърна поне част от спокойствието .... И поне малко от слънчевия блясък в очите си..... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Oceansoul Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 @ GeorgiK - Не заебавай темата, тя е една от най-смислените във форума. Мен не ме бива много за критик, защото съм пълен аматьор и нито имам нужните познания, нито се чувствам готов да анализирам чуждите творби. Мога да ти кажа обаче, че според мен не си чак толкова зле с лириката. Поне си критичен към себе си, което е хубаво (в определени граници, разбира се). Освен това всеки истински творец твори най-напред защото изпитва нужда от това и чак после заради каквото и да е друго. От английските стихчета повече ми хареса второто. Първото е като че ли малко неясно - сякаш всеки ред е сам за себе си. А ето и два мои опита за стихоплетстване, писани в момент, когато евентуалната загуба изглеждаше твърде реална. За щастие сравнително кратък момент... Tears In The Wounds Fall I know it too well I still feel the pain so sharp And I know that you're the only one for me And you know that you're all my destiny So make me fly, make me die Make me walk away and cry Let the tears pour inside my open wounds Love tonight, love so bright Disappearing in the night When I filled my emptiness with you Pain Growing stronger in my heart As I wander lonely in the dark And I know that I'll never feel this way again And you know I will always drown inside my pain Synthesis Of Pain A fallen leaf, blown by the wind Created to lose and never to win The rocks are so sharp they tear life apart And that's when you came, my brightest star Your smile washed away my grief Your words gave me new belief Your eyes, so much more to gain You are my synthesis of pain A desperate cry, for I don't know why This dream had to end and I fell from the sky Back on the rocks, awaiting so sharp Ready to break me completely apart ...малко са сълзливи, но такива ми бяха настроенията тогава... Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Не са сълзливи. Хубави са. Поне второто. Явно ние с тебе сме хора на "второто". Разбирам те...ако ме разбираш... Първото е прекалено клиширано и затова има нещо криво. Но за теб сигурно си е мило защото си го усетил. Колкото до темата...то аз съм я замислил тая идея ама нещо не ми допадна развитието й в този вариант. Прилагам съм я на различни места иначе. С различен успех. Но има хора може би дори начело с теб които вляха кръвчица та ме амбицираха да се включа отново. Благодаря за което. Колкото до първото мойто...прекалено е мое. Нормално да не разбираш нищо. Вероятно никой не би. Дори жената... Това е глупаво но от друга страна може да има своето предимство - разнообразие на тълкуванието. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Oceansoul Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 BTW тези двете стихчета бяха замислени за текстове на песни (все пак музиката ми е най-обичното изкуство) ама така и не се намери кой да измисли музика към тях. Благодаря за хубавите думи, GeorgiK. Радвам се, че темата живна отново. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 27, 2004 Share Posted September 27, 2004 Тези всичките на английски са много добри. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Оке пичове и пи...ъъъъ.....дами,аз поемам ролята на критик на темата.И без това днес си взех изпита по Обща литературна теория и литературна интерпретация на лирическото произведение Така че - дръжте са!!!Лошия критик е на линия Хм,треба да са няпия по повод изпита Link to comment Share on other sites More sharing options...
Oceansoul Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Така че - дръжте са!!!Лошия критик е на линия Ми хубаво, очаквам критики тогава Хм,треба да са няпия по повод изпита offtopic/ Ми аре де, аре да се напием някъде. Аз не съм вземал изпит скоро, ама пък ми се напива. Може да полея това, че засега си вземам всички изпити в редовна сесия. ПС. При толкова теми открити напоследък за кръчми, взех само за пиене да си мисля Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Нормално А ще критикувам тия,които са на български по бясними причини - англииския ми куца Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Нещо пробно. На всяка друга вечер би приличала и тази; неловко тиха, с отразените лъчи на слънцето, потънало отдавна. ... Тежи в окото ми кълбо тъга и слуз и ехото от окончание, поставено отдавна неусетено; Разплита нишката си бавно - малцина могат да танцуват по въже. (Далеч по-лесно е да се обесиш.) Във хладната ръка на спомена сърцето ми гори. ... Тежи в окото ми, но се научих да не вярвам на всяка своя тежест. Докато слагам на везни колебание и гордост и отлагам твърде дълго преглъщайки повръщайки кълбото Се случва. ... На всяка друга вечер би приличала и тази; но е твърде дълъг пътят, за да чакам утро там, където слънце няма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Как да подходя с критиката?От лична или професионална гледан точка? От лична - харесва ми,много ми харесва. От префесионална....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Както решиш. Аз не съм съвсем наясно с границата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Границата е доста дебела.От професионална гледна точка,някои запетайки могат да бъдат заменени със тирета - по този начин се добавя допълнителна изразителност и ритмика на стиха.Словоредът може д абъде оправен малко - пак по същата причина И по-малко правописни грешки ще направят картината наистина чудесна Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Правописни грешки??? Ако говориш за пунктуацията, то тя е - така да се каже - авторова свобода и е съзнателно омаскарена Но правописни? Словоредът също. Нямам предвид себе си, а поезията (към която не се причислявам) по принцип. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 На всяка друга вечерби приличала и тази - неловко тиха, с отразените лъчи на слънцето, потънало отдавна. ... Тежи в окото ми кълбо тъга и слуз,и ехото от окончание, поставено отдавна неусетно; Разплита нишката си бавно - малцина могат да танцуват по въже. (Далеч по-лесно е да се обесиш.) Във хладната ръка на спомена сърцето ми гори. ... Тежи в окото ми, но се научих да не вярвам на всяка своя тежест. Докато слагам на везни колебание и гордост, и отлагам твърде дълго преглъщайки - повръщайки кълбото Се случва. ... На всяка друга вечер би приличала и тази - но е твърде дълъг пътят, за да чакам утро там, където слънце няма. <{POST_SNAPBACK}> Ето ти един свободно редактиран вариант.Както виждаш не е особено много.Прощавай префесионалното ми изкривяване,но ненаписването на запетая пред повторяемо "и" го броя за грешка Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Знам, че е грешка. В есе, в официален текст и т.н. Но тук е до свобода и въпрос на предпочитания. (Не че се слагам до Буковски, но той не признава пунктуационни правила. Само за пример, че може и иначе.) а неусетЕно не е като неусетно Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Знам за неусетено говоря.Както казах - редакцията е напълно свободна Просто козметични поправки. А за пунктуацията.....за съжаление тя не подлежи на свободен прочит и асоциации Което мен специално много ме дразни Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.