Jump to content
BulForum.com

Лирично отклонение


Recommended Posts

  • Replies 888
  • Created
  • Last Reply

Ей това е приказка. Най много обичам аз критика да има. Да не е само "оле колко е хубаво", "ама ти си страхотен", "поредното невероятно произведение". Не си падам по тия лафове. Много добре знам че хич ме няма в лириката. То не го пиша като за можене а защото имам нужда. Един вид споделяне със света или поне някого който го прочете. Така че критиката е много важна за мен. Веднага отивам да изровя нещо да пусна.

 

Писано е за текст в поздравителна картичка за рожден ден на една приятелка...

 

Когато си на прозореца сам,

Погледни дори само за миг насам,

Погледни хоризонта, небето и нищото

И аз съм там - на прозореца - сам.

 

Забрави ти за грижите и дребните мъки.

Забрави за живота ми жалък.

Светът всъщност е толкова малък...

 

Погледай вековните буки

И слушай звука на зеленината.

Обичай гората!

И ето, че тя ти отвръща,

Долита до тебе перце от скорец

Не както си свинал - захвърлени стари обуща.br />

Отвори широко очи,

Вдишай живота,

И често се връщай пак там,

Когато си на прозореца сам.

 

Ще те чакам...

Link to comment
Share on other sites

:ph34r: емотиконите управляват :)

 

Много ми харесва идеята за Прозореца и Навън

 

(...Ние стоим прегърнати на прозореца, те ни гледат от улицата:

време е да се знае!

Време е камък да се нагласи за цъфтеж,

да затупти едно сърце във безпокойството.

Време е да стане време.

 

Време е. -

 

Пол Целан - Corona, какво ще кажеш? любим поет ми е)

 

Само няколко забележки (и чакам критика в/у критиката, защото съм далеч от мисълта, че моето мнение е тежест :rolleyes: :rolleyes: ) -

избягвай клишета като "дребните мъки" и т.н.

 

Гората е красива идея. Особено в контраст с обувките. Но "обичай гората" ми звучи малко като Харе Кришна :inqn :unsure:

 

И накрая, на хаотичния ми и идиотски коментар, най-много ме хвана една съвсем простичка и чиста фраза,

Светът всъщност е толкова малък...

 

(адски малък)

 

"I just want something I can't never have" :))

Link to comment
Share on other sites

Знаеш ли....права си? Ама то изведнъж се оказа че било много глупаво. Аз го разбрах малко преди да го пусна ма вече се бях нагласил. Както и да е. Права си много и за клишето, права си и за Харе Кришна, макар че там идеята е малко по друга, но явно не се усеща, което си е дефект, а би била права и ако беше казала, че е наивно написано. Не е добро и толкова. Но оценката добро\лошо няма такова значение мисля. Пол Целан не бях го чувал и въпреки че не си падам по този тип поезия има свързваща нишка, разбира се, която ти си уловила. "Когато си на прозореца сам" винаги ми е бил любим мотив. Имал съм идеи за много други написани неща и май съм сбъркал кое точно да напиша. Колкото до малкия свят - идеята е за близостта основно. Благодаря за коментара. Май ще пусна и други неща та да видя отражението им.

Link to comment
Share on other sites

Без "права си". И без "изведнъж се оказа". ;) За Харе Кришна - друга е идеята, пошегувах се.

 

И в никакъв, ама никакъв случай не е наивно. Адски е хубаво и написано с душа - това не е наивност; а ако пък беше, ми се иска повече хора да бяха наивни. (И да ми напишат подобна картичка, ама нейсе; :) винаги се оливат с пожелания за здраве и щастие).

 

Идеята за близостта; поздрав с NIN - We're in this together. Reznor е невероятен поет.

Link to comment
Share on other sites

az nemoga da pisha. ne che ne sym pravila opiti...mnogo daje...no se poluchavat edni takiva otchaivashto neprofesionalni i tvyrde detinski neshta...predpochitam da cheta. pisala sym i muzika, ama s tova nqma kak da se pohvalq tuk, v tazi tema. inache imam edin priqtel, koito e seriozen poet...Toma Markov se kazva...ta toi na poslednoto si literaturno chetene v Plovdiv izrecitira edno myyynichko neshto i za men. Eto go:

 

Snejko, vnimavai!

Tvoqta kotka e bomba.

Kogato myrka, tq tiktaka.

Link to comment
Share on other sites

Породено от тревога и ревност

 

Това са няколко неща които съм писал в моменти на тревога от евентуалната загуба, която за моя радост не се състоя. В крайна сметка тия неща се оказват безсмислени но сега като ги преглеждам май бих ги написал принципно по повода.

 

Guarding mind, now I won't do

Net between our bodies

Knowing you don't want it, but it's coming

Looking is the hardest thing

Easy...easy...maybe right it is, but guarding mind

I'm still again

20/09/02

 

Rivers pourin' of those veins

Life is runnin' out the flesh

All deserved...

But who am I to judge 'em

You're the one

But you're so still

I've come to end of waitin'

Couldn't stay and couldn't stand...it...no...more

But...you're the one to judge...to end it.

20/09/02

Link to comment
Share on other sites

Едно разказче в стил "Иван Давидков" ....те май повечето ми са такива :blink:

 

Облаци

 

10:47 сутринта.Стоя в кухнята и гледам облаците-малки,разкъсани парчета памук върху синьото сукно на небето.10:48 - часовникът тиктака.Мислех да стана в 10:00....Е,почти успях - събудих се в 08:58 - идиотски рано.Изпих сутрешното кафе.Изпуших и цигара с него - така нареченият сутрешен "ритуал на събуждане".Не ми се учи...А имам изпит утре.В главата ми е каша.Жената пак се сърди за глупости.Прощавам й.Не иска да разбере,че от това зависи следването ми.Не съм слънце,за да огрея навсякъде.То дори и слънцето не огрява навсякъде....

Облаците надничат през прозорците на очите ми.Бягат - там,горе,високо.Далече от човешките проблеми са тези кондензирани водни пари.И въпреки всичко...

Пускам си "Кайно йесно солнце" - имам нужда от малко родопски дух.Все пак,родното си е родно.

"...Пътят се разтваря под краката ми,

нозете ми нямат умора.Толкова дълго гоня вятъра,

че се превърнах в негова сянка."

Поглеждам обложката...3-та песен..."Ветре"....Хм!!Вятър ме вее и мене.Вятър е подгонил и облаците,горе в небето.Вече не са малки топчета памук - сега приличат на огромни стада.Мирише ми на дъжд...Нормално,есен е вече.Ще го чакам с нетърпение - да измие мръсното в облаците.Мръсното по улиците.Да потекат кални води в канавките към канализацията.

Този дъжд - сълзите на облаците - или по-скоро тяхната душа(нали това ги определя като такива?!)да измият мръсотията в душата ми,да си възвърна поне част от спокойствието ....

 

И поне малко от слънчевия блясък в очите си.....

Link to comment
Share on other sites

@ GeorgiK - Не заебавай темата, тя е една от най-смислените във форума.

Мен не ме бива много за критик, защото съм пълен аматьор и нито имам нужните познания, нито се чувствам готов да анализирам чуждите творби. Мога да ти кажа обаче, че според мен не си чак толкова зле с лириката. Поне си критичен към себе си, което е хубаво (в определени граници, разбира се). Освен това всеки истински творец твори най-напред защото изпитва нужда от това и чак после заради каквото и да е друго.

От английските стихчета повече ми хареса второто. Първото е като че ли малко неясно - сякаш всеки ред е сам за себе си.

 

А ето и два мои опита за стихоплетстване, писани в момент, когато евентуалната загуба изглеждаше твърде реална. За щастие сравнително кратък момент...

 

Tears In The Wounds

Fall

I know it too well

I still feel the pain so sharp

And I know that you're the only one for me

And you know that you're all my destiny

 

So make me fly, make me die

Make me walk away and cry

Let the tears pour inside my open wounds

Love tonight, love so bright

Disappearing in the night

When I filled my emptiness with you

 

Pain

Growing stronger in my heart

As I wander lonely in the dark

And I know that I'll never feel this way again

And you know I will always drown inside my pain

 

 

Synthesis Of Pain

A fallen leaf, blown by the wind

Created to lose and never to win

The rocks are so sharp they tear life apart

And that's when you came, my brightest star

 

Your smile washed away my grief

Your words gave me new belief

Your eyes, so much more to gain

You are my synthesis of pain

 

A desperate cry, for I don't know why

This dream had to end and I fell from the sky

Back on the rocks, awaiting so sharp

Ready to break me completely apart

 

...малко са сълзливи, но такива ми бяха настроенията тогава...

Link to comment
Share on other sites

Не са сълзливи. Хубави са. Поне второто. Явно ние с тебе сме хора на "второто". Разбирам те...ако ме разбираш... Първото е прекалено клиширано и затова има нещо криво. Но за теб сигурно си е мило защото си го усетил. Колкото до темата...то аз съм я замислил тая идея ама нещо не ми допадна развитието й в този вариант. Прилагам съм я на различни места иначе. С различен успех. Но има хора може би дори начело с теб които вляха кръвчица та ме амбицираха да се включа отново. Благодаря за което. Колкото до първото мойто...прекалено е мое. Нормално да не разбираш нищо. Вероятно никой не би. Дори жената... Това е глупаво но от друга страна може да има своето предимство - разнообразие на тълкуванието.

Link to comment
Share on other sites

BTW тези двете стихчета бяха замислени за текстове на песни (все пак музиката ми е най-обичното изкуство) ама така и не се намери кой да измисли музика към тях.

Благодаря за хубавите думи, GeorgiK. :) Радвам се, че темата живна отново.

Link to comment
Share on other sites

Оке пичове и пи...ъъъъ.....дами,аз поемам ролята на критик на темата.И без това днес си взех изпита по Обща литературна теория и литературна интерпретация на лирическото произведение :lol:

Така че - дръжте са!!!Лошия критик е на линия :evil

Хм,треба да са няпия по повод изпита ;)

Link to comment
Share on other sites

Така че - дръжте са!!!Лошия критик е на линия

 

Ми хубаво, очаквам критики тогава

 

Хм,треба да са няпия по повод изпита

 

offtopic/ Ми аре де, аре да се напием някъде. Аз не съм вземал изпит скоро, ама пък ми се напива. Може да полея това, че засега си вземам всички изпити в редовна сесия.

 

ПС. При толкова теми открити напоследък за кръчми, взех само за пиене да си мисля :woot

Link to comment
Share on other sites

Нормално :)

А ще критикувам тия,които са на български по бясними причини - англииския ми куца :(

Link to comment
Share on other sites

Нещо пробно. B)

 

 

На всяка друга вечер

би приличала и тази; неловко тиха,

с отразените лъчи

на слънцето, потънало отдавна.

 

...

 

Тежи в окото ми

кълбо тъга и слуз и ехото

от окончание, поставено отдавна

неусетено;

Разплита нишката си бавно -

малцина могат

да танцуват по въже.

 

(Далеч по-лесно е

да се обесиш.)

 

Във хладната ръка на спомена

сърцето ми гори.

 

...

 

Тежи в окото ми,

но се научих да не вярвам

на всяка своя тежест.

 

Докато слагам на везни колебание

и гордост

и отлагам твърде дълго

преглъщайки повръщайки кълбото

 

Се случва.

 

...

 

На всяка друга вечер

би приличала и тази; но е твърде дълъг пътят,

за да чакам утро там,

където слънце няма.

Link to comment
Share on other sites

Как да подходя с критиката?От лична или професионална гледан точка?

От лична - харесва ми,много ми харесва.

От префесионална.......

Link to comment
Share on other sites

Границата е доста дебела.От професионална гледна точка,някои запетайки могат да бъдат заменени със тирета - по този начин се добавя допълнителна изразителност и ритмика на стиха.Словоредът може д абъде оправен малко - пак по същата причина :)

И по-малко правописни грешки ще направят картината наистина чудесна :)

Link to comment
Share on other sites

Правописни грешки???

 

Ако говориш за пунктуацията, то тя е - така да се каже - авторова свобода и е съзнателно омаскарена ;) Но правописни?

 

Словоредът също.

 

Нямам предвид себе си, а поезията (към която не се причислявам) по принцип.

Link to comment
Share on other sites

На всяка друга вечер

би приличала и тази - неловко тиха,

с отразените лъчи

на слънцето, потънало отдавна.

 

...

 

Тежи в окото ми

кълбо тъга и слуз,и ехото

от окончание, поставено отдавна

неусетно;

Разплита нишката си бавно -

малцина могат

да танцуват по въже.

 

(Далеч по-лесно е

да се обесиш.)

 

Във хладната ръка на спомена

сърцето ми гори.

 

...

 

Тежи в окото ми,

но се научих да не вярвам

на всяка своя тежест.

 

Докато слагам на везни колебание

и гордост,

и отлагам твърде дълго

преглъщайки - повръщайки кълбото

 

Се случва.

 

...

 

На всяка друга вечер

би приличала и тази - но е твърде дълъг пътят,

за да чакам утро там,

където слънце няма.

 

Ето ти един свободно редактиран вариант.Както виждаш не е особено много.Прощавай префесионалното ми изкривяване,но ненаписването на запетая пред повторяемо "и" го броя за грешка ;)

Link to comment
Share on other sites

Знам, че е грешка. В есе, в официален текст и т.н. Но тук е до свобода и въпрос на предпочитания.

 

(Не че се слагам до Буковски, но той не признава пунктуационни правила. Само за пример, че може и иначе.)

 

а неусетЕно не е като неусетно :)

Link to comment
Share on other sites

Знам :) за неусетено говоря.Както казах - редакцията е напълно свободна :)

Просто козметични поправки.

А за пунктуацията.....за съжаление тя не подлежи на свободен прочит и асоциации :angry: Което мен специално много ме дразни ;)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...