Grimjaur Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 Малко или много,идеята беше да създадем литературен форум към warez.ru. Логично е да има повече коментари-все още е тема А за англииската творба-писана е за англииски сайт.. Все пак - благодаря за оценката Link to comment Share on other sites More sharing options...
EndOfAllHope^ Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 Легендата за Царството на Тишината (Легенда) Стъпки в стъпките, сенки в сенките, лице в лице, съдба в съдбата, преплитат се... Оплитат се... Отразяват се... В огледалото- живот. Вотон: Аз, Вотон, един мечтател- бягах! Бягах от този свят изпълнен с болка, саморазрушение, празнота и егоизъм. От всичко наоколо, всичко заобикалящо ме, от себеподобните. В чийто свят се чувствах неловко и доста чужд от блясъка и притъпените чувства. От острието , което ме нараняваше, порязваше мечтите и ги отричаше като безсмислени. Това ме накара да побегна към всичко отхвърлено, заличено, забравено и плашещо. Към съществуване в непристъпните гори, планини, тъмнината, тишината, хорските руини, забравата, отчуждението, смъртта. Към приказките и легендите за величествена самота, красива болка, кралства на плача, безкрайно страдание, гората, луната и смъртта. Описвайки, отразявайки живота си в огледалото на пиесата за Царствената Тишина. На моя малък свят, на моята легенда. Вдъхвайки и живот като отражение. Две лица, две съдби на един човек с две имена. Вплитайки, оплитайки два свята в един. А всичко започна така… Описание: Бягащ силует, забързан е, накъде ли, безпътие, изгубена посока, но бяга и не спира! В бягство, посоката... Далеч, далеч, далеч... Бяга безпир , завинаги... Стъпки в стъпките и сенки в сенките... преплитат се, оплитат се в безпътие... Безпътие е липсващата надежда... И превръща всичко в свое... Сенките заплитат стъпките... Пепел... Пепел... Пътуване през залеза, изгряващ от пепелта, от сенките за... Стъпки от стъпки и прах прогарящ сенките и сипят, сипят пепел... Мрак! Очите се затварят,клони и ръце заплитат се... Вотон: Бягащ силует на... Странно как забързан е, накъде ли? Кой ли е? Къде отива? Защо се питам? Следвам го - не знам защо! И не спирам! Вървя и пак вървя,след него. В бягство, посоката... Далеч, далеч, далеч... Бяга безспир завинаги... Стъпки в стъпките, сенки в сенките, лице в лице, съдба в съдба преплитат се и отразяват се в огледалото живот! Все още съм след него - по стъпките му, Неотлъчно, не отказано. Непознат познат е! Странно, чувам мислите му, виждам с очите му! Пътуване през залеза изгряващ от пепелта, от сенките за... Бяга, бяга от празнотата изпълнила всичко във... Вечна агония, триумф на огнените души. Нейни чеда и роби, в кръга на илюзията! Летящи стъпки в неизвестността. Счупени мечти към... Търсени в своето бягство. Отвъд, затворените очи и ... Изгубен, гаснещия залез... Бяга, бяга от празнотата! Сънувам ли? Наяве ли е всичко? Той, аз ли съм? Защо знам къде отива? Да, аз съм той и той е аз! Описание: Стъпки от стъпки и прах прогарящ сенките и сипят,сипят пепел... Мрак! Очите се затварят, клони и ръце заплитат се... Един... бягащият силует влетя в гората след като премина полето. Където два свята се докосват и преливаха в една граница. Но оставаха два различни свята .Там на границата от бягащия силует преминал в гората... силното желание, копнежът и мечтите, а от другата страна остана човешкото, разумът и въображението. Те не можеха да продължат в един свят, защото едните трябваше да изчезнат и да се самозаличат. А на границата остана волята, за да ги събира винаги заедно. Историята на човешкото, разумът и въображението е кратка и не чак толкова интересна. Тя остана сред полето, за да търси себеподобни сред хората, да разказва как чрез силата на волята и въображението виждаше мечтите, желанията и копнееше за тях. Отразявайки, докосвайки и изживявяйки това, което разказваше. Историята на желанията, копнежите и мечтите беше получила двете си имена (приказка, легенда) и остана завинаги далеч от хората, но същевременно част от тях. Сред гъстата непроходима гора пътеки нямаше и тичащия силует се сблъска с клоните, оплитайки се, удряйки се, той падна на земята. Загуби съзнание и затвори очите си в мрак. Настъпи тишина! Вотон: Аз, Вотон, който бягах през полето към непроходимите гори, когато достигнах до там видях себе си в огледалото на моя живот и само като зрител замръзнах, за да се вслушам в този разказ. Моят разказ, разказван от мен самия. Но само когато някой ме попита. Защото това бяха моите мечти. Тогава видях себе си да продължавам да тичам… Преминавайки като през врата на огледалото, пред което се взирах и за да видя какво ще се случи, без да разбирам, че аз сам определям какво ще се случи. Там паднах... дървета се отдръпнаха и листата бавно затрупваха лежащото тялото. Аз извиках: “Неееее!” Не може да свърши така тази приказка. Падайки на колене, аз почуствах листата как погребват и моето тяло. С листопада засънувах… Описание: Две картини се вплитат в едно и сблъсъкът им пръсна огледалото на парченца. Разхвърчаха се във всички посоки и безмълвно се строполиха на земята. Двете засипани тела бяха едно. Всичко се събра в един образ. Притихна като избледняла черно - бяла снимка. Избелялото посивя до степен да се различат само силуети… Капещият листопад се завъртя в кръг над тялото, а над него се надвесиха трите духа. Тъмнината, Тишината и Гората... Те се спогледаха. Чувствата им бяха изпратили една нова загадка с тази душа. Нерина (тъмнината) първа пристъпи и с ефирния си воал посипа тялото, което беше едно, но с две съдби и две лица. Нерина (тъмнината): С капки от черната ми феерия ще вдъхна живот на тази душа. Осакатена от блясъка и светлината. Ще я прибера при себе си, след това кърваво бягство. Ще освободя желанията и. Ще я пусна сред безбрежието на владенията си! Тя ми принадлежи! Нека търси себе си и се открие! Там, където се слее със себе си ще завърши нейното последно пътуване. Пътуването в болката и самотата. Пътуване за последното изгубено чувство от светлината. Нека бъде моя! Нека живее! За да стигне края си! Втора пристъпи Техея (тишината) и с трепет на въздуха:Дарявам ти свободата си, крилете си! За да бъдеш моят дух, моят глас и моята емоция. Бъди, бъди духа ми, гласа ми, емоцията ми! Полети към това, което търсиш и ми го сподели! Трета е Галея (гората), която с ехото на листата Бъди сина ми. Научи езика ми. Спаси съня ми. И аз ще те последвам завинаги. Описание: Те отново се спогледаха и вече знаеха. Тази загадка ще е дълга и трудна. Хванаха се за ръце и заедно изрекоха: - Парченце от изгрева, нежност от тъмнината, гласът на тишината, езикът на гората, с който даряваме живота ти, надеждата, мечтите ти! Призовавайки те пак при нас. С името, което ти сам си си избрал: Тихо За да сбъднеш несбъднатото, в което всеки би отлетял! Животът, който създава живот! От който и ние ще отпием, Глътка от корените на природата с нейната древна мъдрост. Която търсиш! Кръгът беше затворен и вълшебството започна да създава видения, мечти... Гората се сгъсти, клоните се протегнаха, за да докоснат небето. Тишината обгърна всички гласове. Тъмнината изтри бреговете на владенията си. В безкрай живота се върна, за да продължи напред! Вихрушка се завъртя около Нерина, Техея, Галея и те изчезнаха. Спиралата се завъртя в обратна посока: Картината се скъса на две по малки, толкова безшумно Тялото се раздели като клетка на две по-малки картини Почти избледнели ,но още пазещи старите си цветове. Подчертавайки ясно силуетите им. Едно от телата се раздвижи и изправи. Това беше тялото на силното желание, копнежът и мечтите. Името му беше: Тихо. Той проплака като новородено и обля лицето си в сълзи после прошепна: Тихо: Не мога да спра да бягам! Не мога! Докато не намеря изгубеното си състрадание. Което ми липсва тук и сега. Затова ще продължа да бягам, да бягам дори от себе си! От себе си! Към мечтите си! Които трябва да са толкова далече! В Царството на Тишината, за да изплача отровата която нося в себе си! Която ме кара да бягам! Да не спирам! Да бягам! Към мечтите си, който ще са единственият път към Царството на Тишината! Единственият път към мен! Към подарения живот! Към усамотението и успокоението! Към изгрева на мечтите! Към недокоснатото и неизживяното! Към... всичко, което се криеше отвъд облаците! Описание: И хукна да бяга, бяга, да търси. Да търси като наивно детенце, което не желаеше да разбере, че звездите не могат да се стигнат. Второто тяло на човешкото, разумът и въображението с името Вотон се изправи. Като че ли се разбуди от необикновен сън. Почти с неверие в думите си той плахо заразказва на себе си: Вотон: Изгубих себе си! Изгубих себе си в това бягство. Бягство, в което не можех да спра! Бягство, в което не можех да не изгубя себе си! Изгубих себе си - бягайки, бягайки. И не можех да спра! Виждам себе си да бягам и там ще се изгубя далеч от себе си! Далеч от всички! От всичко. За да сложа края! Но какъв край? Това е само началото! Началото но този разказ, на този сън. Искам да сънувам! Искам да разказвам! Искам да мечтая! Искам... за да намеря себе си! За да свърши всичко! За да доведа края! В края на края! Е безкрай! Началото в без края! Без края в началото! Един живот! Моят живот! Край! В огледалото живот Отразяват се Оплитат се Преплитат се Съдба в съдба Лице в лице Сенки в сенките Стъпки в стъпките (Произведението е Дело на Tihoslav и EndOfAllHope^) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alukard Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 1 - Там мернах нещо адски дълго и то на английски... Ама я се стегнете малко... ние ще забравим майчиния си език... Така пишейки на друг език няма да постигнем нищо... Доста добре се беше исказал един юзер след тези няколко дълги писания на английски... тъйче не намирам смисъл и аз да говоря допълнително... Ami kakto Agarven kaza be6e prednazna`eno za 4uzd forum.A i da sedna da prevezdam vsi4ko mnogo vreme 6te otneme.No pone znam 4e si e moe. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 24, 2004 Share Posted July 24, 2004 EndOfAllHope^ ще ти направя същата забележка,която направих и на Владимир-нека по-дългите неща се мятат във вареза.Така не се претрупва темата. Иначе не е лошо,хич даже не е лошо. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted July 31, 2004 Share Posted July 31, 2004 napalno sam saglasen s Agarvaen Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 8, 2004 Share Posted August 8, 2004 Криво ми е.Недоспал съм.И съм на работа.Дразня се от най-малкото.А те пият бира.Гладът престъргва червата ми,а в главата ми тежи олово.Проклет ден,проклета работа,проклет свят....И какво?Нищо.Само нерви.Една моя позната беше написала:"Човекът има нужда от друг човек.Всичко останало са само облаци прах."Но другия човек го няма.Тъжно.И болно.Яд ме е на мен самия.Няма смисъл в думите,жестовете...не искам и да придавам такъв.Вися във виртуални общности.Скука.Едно и също.Играя някаква простотия.Губя.Хваща ме още повече яд.Педалът идва да си плати.Мразя тлъстата му муцуна и вбесяващото влачене на краката.Ревност....Дали?!Май да. Да си го начукам. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted August 12, 2004 Share Posted August 12, 2004 Кошмарът в мен се е вселил И Аз забравих за живота Такъв,какъвто беше. Аз съм в Ада. Лутат се сенки без посока, Всичките еднакви Мършави и грозни, А в средата вожда Създава ред и ги командва. Приближавам все повече и повече. Размерът му расте- Зъл и страшен силует Здраво стъпил на нещо За което мислим си,че е земя. Цялата мощ сега е в него, А лицето му е скрито. Аз се приближавам. Неясно се червени очи, Но не спират моята воля да продължа. И го виждам все по-ясно и по-ясно. Тези очи са твърде познати. Това е Сатаната! А очите са моите! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mimi_boq Posted August 12, 2004 Share Posted August 12, 2004 Хора, дайте нещо по-оптимистично! Нежен бриз Нежен бриз погали косите. Плаха възбуда събуди страстта... Твоето име ми шепнат вълните и разказват история за любовта. Горещ дъх се спусна по голото тяло, изгаряща тръпка в миг го обля. И два свята сляха се в цяло, и крехка любов в душите узря... Безплътна и бледа в нощния мрак, нова луна своя пътека постиля. Примамливо светла към безкрая клони, където се раждат две нови звезди. Като нежен бриз по пустия бряг бяга страстта по мой'та душа. Тихо докосва звънливите струни и песента на сърцето отново пробуди... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted August 12, 2004 Share Posted August 12, 2004 @mimi_boq Доста интересно. Доста чувствено. Доста възбуждащо. Доста истинско... Link to comment Share on other sites More sharing options...
The Smith Posted August 12, 2004 Share Posted August 12, 2004 Такам, помолиха ме да прегледам тази част от форума на warez. Сега съм тук и гледам и честно казано съм достатъчно разочарован... 1 - Там мернах нещо адски дълго и то на английски... Ама я се стегнете малко... ние ще забравим майчиния си език... Така пишейки на друг език няма да постигнем нищо... Доста добре се беше исказал един юзер след тези няколко дълги писания на английски... тъйче не намирам смисъл и аз да говоря допълнително... 2 - Та тук повечето неща са коментари или поне на мен така ми се стори... Дам прави са хората създадениса няколко сайта за всякакви стилове... Аз специално съм фен на Буквите... Но стига съм филосовствал, няма смисъл... Следващия път ще се постарая да напиша и аз нещо и ще се постарая да е на Български.... <{POST_SNAPBACK}> Така е,стига с тоя английски.Дайте нещо на немски. Моето не е много дълго...всъщност 2 стиха е...и не е съвсем мое.Искрено завиждам на хората,които могат да си измислят свое.Аз нямам тази дарба.Но за сметка на това рисувам нескопосани комикси.Но това е друга тема... Та моята лирика е част от песен на Rammstein.Тя звучи така: Ich werd` ihr eine Krankheit schenken und danach sie im Fluss versenken! и е доста добър начин да се отървете веднъж за винаги от хомо-сапиенс от женски пол(в случая става въпрос за майката на това неблагодарно детенце) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 13, 2004 Share Posted August 13, 2004 А да не би да си го взел от Mutter ? Нагоре бяхме помолили да се постват само собствени творби.Ама нейсе.То даже е и песен... Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Та моята лирика е част от песен на Rammstein.Тя звучи така:Ich werd` ihr eine Krankheit schenken und danach sie im Fluss versenken! <{POST_SNAPBACK}> Момчето си казва съвсем откровено,че го е взел от Рамщайн Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Ми аз съм попитал просто дали е от Mutter. Проблем? Link to comment Share on other sites More sharing options...
chicatillo Posted August 15, 2004 Share Posted August 15, 2004 Ako oshte vednuzh vidq flood v tazi tema, avtorut mu shte postrada mnogo, mnogo seriozno. Nqmam izlishno vreme, za da triq glupostite na flooderi. Tozi topic e za seriozno tvorchestvo, a ne za ligavnq. Flooderut si izqde nakazanieto, taka che dotuk s prostotiite. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 16, 2004 Share Posted August 16, 2004 Благодарско на мод-екипа за бързите действия Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 17, 2004 Share Posted August 17, 2004 Моят приятел - автоматът. откъс Стоях на пост.За кой ли път.Този път валеше.Гаден мартенски дъжд. А тя беше някъде там - навън.Годеницата ми.И беше с друг.И вече не ми беше годеница.Вчера получих писмото.А днес застъпих караул. Повечето момчета от ротата знаеха за писмото.И Наско дори се опита да накара взодния да не ме разпределя за караул.Не успя.И по-добре.Тази вечер щях да се оттърва.Жалко за семейството ми.Жалко и за приятелите.Жалко и за самия мене.Глупав ход.Но не виждам друг избор. *************************************************************** Погребението беше следващата седмица.Не ме включиха в почетния караул.А той беше най-добрият ми приятел в казармата. Пълният разказ ще кача,когато се осводи място и след още малко корекции. Link to comment Share on other sites More sharing options...
trifon Posted August 18, 2004 Share Posted August 18, 2004 Душата мъртво е море, море, сковано в ледове, една изгубена любов гори във мен ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted August 18, 2004 Share Posted August 18, 2004 trifon, айде само авторска поезия да пишем, а? Съмнявам се ти да пишеш текстовете за Пайнер! Link to comment Share on other sites More sharing options...
spotlight_kid Posted August 22, 2004 Share Posted August 22, 2004 тва е първото нещо което написах преди 5 години и не вярвах че някога ще го чете някой друг освен мен. "Не се моли за рая Не искай да си там Сега живееш в ада А в рая ще си сам" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 24, 2004 Share Posted August 24, 2004 Малко хайку: Стомана разрязала въздуха. Войн,спрял насред път. Разкъсана броня изпуснала дъх. Има вечен живот. --------------------------- Лотосови листенца. Снежен върхар. Природа умряла. Студена скала. -------------------------- Една ръка. Две ръце. Целувка. Дете. -------------------------- Самотен войн в мрака. Буря в морето. Искри от стоманата. Планината се срути. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted September 2, 2004 Share Posted September 2, 2004 tova se rodi predi nqkolko dena mislih 4e nqma da pisha pove4e, no se slu4i otnovo i napisah tova : Nad leglo ot myka,bolka i bedi,ly4 sadboven martvo tqlo ozari. Angel nejno sleze na zemqta i povede i du6ata.Svetat zamrakna i zamrq, burq strashna v du6ite ni naprq.Gurmi, treshti i se sgastqva i s poroi ot maka nashite sarca udavq. Sbrani nqkade dale4e, v svqt dale4en pust i 4ujd star 4ovek do groba mra4en, tumen i dylbok, xlipa i ridae i proklina celiq jivot. I eto 4e kov4ega 4eren se ponese, slizasht v mrak po patq ve4en i sas senkite se slq, plenen ot murtvata im tishina Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 3, 2004 Share Posted September 3, 2004 Най-тихо е в ъгъла, Къща на Паяци. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted September 5, 2004 Share Posted September 5, 2004 bistra voda jivot bez kafe palq cigara rak na beliq drob mai shte se mre! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 6, 2004 Share Posted September 6, 2004 Хахахаха Цонев!!! Добър опит за хаику Ама поне на кирилица да беше Link to comment Share on other sites More sharing options...
Guest liquid Posted September 7, 2004 Share Posted September 7, 2004 предполагам няма да се радвате на нещо на английки а ? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.