lil_stenly Posted August 24, 2008 Share Posted August 24, 2008 Аз разбирам смисъла , просто го е написал по някак си доста отдалечен начин . Според мен е станало хубаво и е вкарал доста мисли в него . Явно защото и аз съм така в главата ... никой не ме разбира . п.п. И неразбраните се разбират помежду си някак . Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 24, 2008 Share Posted August 24, 2008 За съжаление това по никакъв начин не можах да го хвана. Мисля, че с "и пак подпира си небето" не би могло да се долови това, което ти влагаш, т.е . как човек може да бъде невидим, а в същото време да носи голям товар. Ако искаш да кажеш нещо, кажи го, но го направи така, че този който го чете да няма много голям избор за кръшкане от замисъла. Освен, ако не целиш противното. Трудна работа е, признавам. Направо е непосилно да бъдеш лаконичен и в същото време да очакваш да те разберат. Докато с близките си хора можеш да се разбереш само с един поглед, с непознати няма как да стане. Или ако стане, то това ще е по-скоро случайност. На теб пък ако никога не ти се е случвало да се чувстваш невидима, само мога да те поздравя. Независимо от това, дали си заслужавала уважение, любов, обич, помощ и така нататък...това не пречи на хората да не забелязват. Иначе да, целя кръшкане, защото така е по-интересно. Разбиране...не целя толкова. И не защото е невъзможно или защото не го искам...просто защото съм фен на емоциите и истински вярвам, че силните емоции са част от смисъла на живота. Може да чувствам нещо отвратително и да ме разкъсва вътрешно, но идеята, че съм жив и че точно тази емоция ме поддържа жив ме опиянява. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Ton4o Posted August 24, 2008 Share Posted August 24, 2008 За Теб ТИ,тъй красива,тъй единствена и неповторима, като Еделвайс,растящ на високо,тъй високо, тъй високо над човешката алчност и лицемерие, там,където се оцелява само със страст и властва тежката ръка,любовта веднъж намерено,то радва нежният любим с длани, длани,тъй нежни като летен морски бриз,който не се страхува да развее страстно косите ми, с кожа тъй топла,тъй нежна,като утринна роса,която дарява живот и свежест на сутрешната трева, с красота тъй неземна,способна да накара слънчогледите да обърнат гръб на слънцето, със коси,като реки,бистри и дълги,веднъж течащи бавно и галещо,но в следващият момент ме отнасят,тъй силно и безпощадно,но нежно и сигурно ме одавят във водите от страст,желание които ме повеждат във водовъртежа на любовта със тяло на богиня,тъй нежно,страстно жадуващо за допирът ми с ръце протегнати като на удавник,викам за помощ,с копнеж да те почуствам истински и едниствена,нежно да вплетем ръце,нека със допира на телата си всеки се опита по всевъзможен начин да проникне в душата на другия,по най парещия и сладострастен начин,отпусни тяло върху моето,прегърни ме,претисни ме към женската си гръд,нека почуствам топлината и,допирът и,нежността и,нека нейният вкус ме доведе до абстинеция,така ти да се превърнеш в мой наркотик! Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 24, 2008 Share Posted August 24, 2008 GeorgiK, Много грешно си ме разбрал... Не съм целяла да те засегна или да те критикувам. Ни най-малко да оспорвам дали някой може да бъде невидим за околните. Надявам се, че не приемаш лично това, което казах. Не желая да споря с тебе за това, което ти си създал. Опитах се да помогна. Явно вредя. Затова повече наистина няма да се меся. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 25, 2008 Share Posted August 25, 2008 Не съм убеден, че съм те разбрал погрешно. Не съм и помислил, че това е критика или пък месене. Нормално е да имаш различен поглед и съм доволен, че го споделяш. За вреда няма как да си говорим... За мен нищо не се променя съществено. Приемам нещата много лично, но не виждам защо да се сърдя. В крайна сметка ти не би трябвало да ги приемаш лично и да говориш от чисто литературна гледна точка. Такава дистанцираност ми е нужна, защото аз няма как да я постигна. И ако се дърпам...и това е нормално...все пак съм го почувствал по определен начин. Разбираш...всичко е в реда на нещата, та продължавай да коментираш...особено важно е. Иначе си говорим за невидимост отново. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 26, 2008 Share Posted August 26, 2008 GeorgiK, Просто продължавай да пишеш Пускам нещо веселко, щото все ме обвиняват, че пиша само тъжни неща. Гастон Слънчевите лъчи пробиваха тънките завеси в спалнята на Гастон. Беше шест и часовникът записука. Завивките се заклатушкаха като развълнуван океан. Ена ръка изскочи от тях и сграбчи будилника като нещо безвкусно, но дразнещо. Поднесе го към дебрите на зеленикавото одеяло и го приближи към сънените очи на Гастон. Мъжът изключи алармата и серазпери в сладко протягане, което накара пръстите на краката му да изтръпнат блажено. Уважаеми читатели, нека ви представя нашия герой, чието име вече разбрахте. Гастон е сервитьор в Лисабон. Живее в мезонет и тази сутрин стана в шест и пет. Обича да пее, а чревоугодната му страст го кара да дебелее. Минава за шампион в дисциплини с тринитрон. Не носи на бой, но се моли за запой. Тогава таблите разнася и клиентите занася. Живее ден за ден и си мисли, че от съдбата е набеден. Нашият герой е епичен, но въпреки това е леко фабричен. Но нека не празнословея. Направо започвам да говоря. Гастон се зае със сутрешния си тоалет. Направи си кафе. Облече се и излезе. Всяка сутрин минаваше по един и същ маршрут до работата си - малкото ресторантче в центъра на града. Днес обаче не му беше писано да мине по тясната уличка в ляво от пекарната на Франсоа. Там се беше спукала тръба от отходните води, което бе принудило работниците от ВиК да блокират участъка. Гастон се поогледа изненадано и се почеса по левия рунтав бакенбард. Помисли си, че все пак би могъл да мине, въпреки опънатите жълти ленти. Миризмата от отходните води го разколеба и той се отказа. Продължи надолу и сви в съседната пресечка. Току направил две крачки и пред лицето му се изпречи един натрапчив надпис: „Магазин за наслада”. Гастон се втренчи в него с любопитство, а малките му очички се уголемиха в странен трепет. Погледна часовника си.Искаше да се увери, че няма да закъснее много за работа и енергично понесе пухкавото си тяло към магазинчето. Още щом отвори вратата, ноздрите му всмукаха мекия и сладък аромат на карамел. Гастон запърха с крачета към щанда отсреща, където една твърде симпатична продавачка му се усмихваше приветливо. - Добър ден! – поздрави тя. - Добър да е, госпожице! – отвърна Гастон, показвайки на момичето неподредените си зъбки в разтегната усмивка. - За пръв път ли идвате при нас? - Боя се, че да. Гастон оглеждаше с любопитство малките бурканчета със ситни надписи по рафтовете на мазинчето. - Това наслада ли трябва да е? –попита той, сочейки с пръст полиците отсреща. - Да, това са различни видове наслада. - На прах? - Да, на прах. Желаете ли да пробвате? Малките шарещи очички на Гастон отговориха на продавачката и тя посегна към бурканчето, оставено на тезгяха. Нежните ú ръчички сръчно отвинтиха капачето. Пъхнаха вътре специална лъжичка-дозатор и изсипаха премереното количество розов прах в кафена чашка. Продавачката наля малко вода в една мензорка и добави точно 50мл. от течността. Подаде чашката напред с усмивка. Гастон я пое с недоверие. Поднесе я към лицето си. Помири са я, но не долови нищо. Престраши се и отпи мъничка глътка. - Трябва да изпиете всичко. – каза продавачката. Гастон не се поколеба и за един миг погълна цялото съдържание. Точно, когато последната глътка от течността минаваше покрай носоглътката му, той усети нещо странно. Знаеше, че е в магазина, но в същото време се намираше в планинска горичка. Беше седнал на поляна. Съвсем ясно чуваше шепота на гората. Навсякъде около него имаше в изобилие горски ягоди. Гастон просто се протегна и насладата от чудните плодове се разля. Изпитваше неописуемо блаженство. Слънцето го напичаше приятно. Нежен вятър развяваше щръкналите косъмчета по голото му теме. Струваше му се, че никоя трева в света не е толкова мека и толкова свежа в зеленината си. - Харесва ли Ви? – прекъсна го женски глас. - Усещам нéвероятна наслада! – възкликна той, докато чудните аромати гъделичкаха ноздрите му. - Ще трае кратко. – продължи гласът. Гастон се почувства толкова лек, че направо литна. Понесе се бавно нагоре, нагоре към облаците и изведнъж тупна в магазина. Лицето му беше придобило едно много специфично блажено изражение. До сега само веднъж то бе ощастливило чертите му, когато за пръв път опита специалния тиквен пай на Мимú. - Това беше насладата “горски ягоди”. Предлагаме много видове наслада. Просто си изберете. - Ефектът винаги ли е толкова кратък? - Ароматът на горски ягоди ще бъде с вас през целия ден. - усмихна се момичето. – Дадох Ви малко количество, само за да пробвате. Можете да приемате колкото искате наслада. Безвредно е. - Добрееее. Ще взема малко, за да се уверя в думите Ви. Но на Гастон му беше изключително трудно да си избере насладата, на която искаше да се отдаде тази вечер. Вече закъсняваше много за работа, затова просто затвори очи и посочи едно бурканче. Продавачката изсипа 100гр. от прахчето в специално пакетче и отгоре прилежно записа инструкциите за приемането му. Целият ден на Гастон премина като нежен речитатив. Той наистина усещаше аромата на горски ягоди. Нито един клиент не успя да го ядоса, а работата му спореше както никога до сега. Нашият герой чистеше масите с наслада, изхвърляше пепелниците с наслада, поливаше се с вряло кафе също с наслада, обслужваше предирчивите възрастни дами с наслада и забележете – през целия ден не излъга никого в сметката. След работа Гастон предприе малка разходка в близкия парк. Той не просто вървеше по пъстрите алеи. Той се носеше по тях с грацията на прима балерина, събуждайки добродушни усмивки у минувачите. В този ден за пръв път изпита желание да общува с дърветата. Минаваше покрай тях и разклащаше клоните им за поздрав. Говореше им красиви слова. Галеше ги и ги прегръщаше в умиление. Едно дърво успя да го трогне особено много. То бе отговорило на поздрава му, разклащайки листа от вятъра. Гастон се просълзи. Прегърна го силно. Стоя дълго така, долепил розовката си пухкава буза до ствола му. Дори не обърна внимание на мъжкото куче, което се опита да маркира дървото. Вместо това уцели нашия епичен герой в левия крачол. Гастон се прибра чак по тъмно. Стопли яденето си от снощи и седна да вечеря пред телевизора. Никога не се бе чувствал толкова щастлив. Само остана изненадан, че телевизионните програми не можеха да задържат вниманието му с примитивните си предавания. Бирата, към която беше привикнал вече не му се струваше толкова хубава. Дори изведнъж изпита желание да почисти разхвърляния си мезонет. Да, Гастон беше леко смутен от тези факти, но нали имаше прахче за нова наслада. Следващите дни на Гастон минаха еднотипно. Той се отбиваше след работа в магазинчето. Пробваше нови наслади. Всеки ден преоткриваше света, но и всеки ден усещаше странна промяна в себе си. Това малко го плашеше, но пък поемането на нова доза връщаше доброто му настроение мигновено. След няколко месеца Гастон беше успял да пробва съдържанието на почти всички бурканчета в любимия му магазин. Беше посетил някои от най-екзотичните места на света. Беше се насладил на стотици непознати усещания. Беше вкусил почти всичко. За сметка на това му ставаше все по-трудно да адаптира живота си към новата си същност. Да, уважаеми читатели, нашият герой много се беше променил. Беше започнал да става все по-придирчив. Не всяка покупка му носеше нужната наслада, а животът му се въртеше около притежанието на ново прахче. Един ден се престраши и сподели с продавачката оплакванията си. Тя се усмихна леко и каза, че съвсем скоро е получила нов вид наслада, която ще промени изградените му представи. Вечерта Гастон се прибра в мезонета си. Започна да готви. Сега правеше това всеки ден, защото не можеше да се храни с претоплена храна. Отвори бутилка вино. Подреди масата прилежно. Седна да вечеря. Отдавна не беше пускал телевизора, но и тази вечер не усети липсата му. Половин час по-късно приготви новият вид наслада и бавно изпи течността. Странното този път беше, че нищо не усети. Ама абсолютно нищо. Взе топла вана и си легна разочарован. Заспа бързо. Тази вечер обаче се оказа необичайна за Гастон. Остра болка в стомаха го изкара от съня. Той стенеше, гърчовете му тресяха цялото легло. Нямаше сили да стане, за да извика лекар. Гастон не мигна цяла нощ. Болката тръгна от стомаха и за няколко часа се разнесе по цялото му тяло. Туптящата й сила се увеличаваше непрекъснато. Гастон реши, че това е неговият край. Беше очаквал всичко друго, но не и че ще си отиде в такива мъки. До изгрев слънце плачеше като малко дете и се молеше всичко да свърши по-бързо. Точно в шест, когато будилникът записука, болката изведнъж изчезна. Никога през живота си Гастон не беше изпитвал по-голяма наслада. Има още трески за дялане. Ще се радвам на коменари. Сашо, ако четеш, така го реших Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 28, 2008 Share Posted August 28, 2008 Ухааа, ще извиняваш, че ми отне толкова време, но тези дни съм зает с работа, загуба на приятели, мъка по приятели и какво ли не още. Но... Но разказът ти е убийствен. Намомня ми много стила на един писател каталан, чието име така и не запомних, но определено ми е любимият писател на разкази. Единствената ми критика е да махнеш въведението на героя. Римите звучат някак детински и не на място, особено в сравнение с останалата част, където стилът е перфектен като за кратък разказ. Тази част е изобщо много различна от останалото и мисля, че без нея ще е абсолютно перфектно. Браво, браво и браво! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted August 28, 2008 Share Posted August 28, 2008 P. S.Сашо, жалко че не те виждам тук... Pred tolkova mnogo hora?! :ph34r: Има още трески за дялане. Ще се радвам на коменари. Сашо, ако четеш, така го реших Ami moeto mnenie sum ti go spodelil - ideqta za prechistvane chrez bolka ne e udachna tuk, spored men. Po-skoro preotkrivane na nasladata ot obiknovenite neshta, koito geroq e zabravil ot tolkova "drusane". A i da prekarash edna vecher v bolki i bezsunie i da se sabudish s "naslada" ne e mnogo realistichno. No ti si avtora, ti reshavash.... PS. Sorry, no kirilicata mi neshto se skapa Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 28, 2008 Share Posted August 28, 2008 Deftur, Принципно съм готова да се съглася с тебе, но имам друго наум GeorgiK, Това с римите може би наистина е добре да го няма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
lil_stenly Posted September 5, 2008 Share Posted September 5, 2008 Какво е денят без светлина , Какво е нощта без тъмнина , Море без вода , човек без душа из покоите на света ? Усет за радост без тъга , Усет за сила без граници сега , Хора без чувства , човек без мечти някъде из тази земя ? За какво е всичко това , За какво хората усещат тези неща , Всичко събрано в едно , същество създадено да оцелява с една единствена мечта ? LS Link to comment Share on other sites More sharing options...
tisho69 Posted September 7, 2008 Share Posted September 7, 2008 На Прекрасната Непозната Сърце ми в сълзи се облива Душата ми забързана се спира Защото срещнах две очи Защото познахме се - аз и ти Симфония - радост и мечта откривахме сега в нощта Щастливи мигове сега подари ни любовта Понасяме се и мечтаем света сега да обуздаем Завинаги да сме аз и ти Сбъднали своите мечти 07.09.2008 Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted September 9, 2008 Share Posted September 9, 2008 Жужи-то, Благодаря ти! Нямаш представа колко невероятно адекватно ми подейства писанието ти. Страшно много ми хареса, и с нетърпение очаквам следващото споделено чувство с нас ... Красиво е да се преоткриеш и в болка, и в неизвестното сега и после... Ех, Гастон, на колко от нас им е нужно "нещичко" с аромат на ягодииии.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 12, 2008 Share Posted September 12, 2008 Разходки /разказ в три части/ Част първа – подготовката Събудих се от гадна болка в корема...Мамка му, точно днес ли трябва да получа разстройство?Решавам да опитам все пак да изпусна фекалните молекули и се получава гръмко ...ъъъ...меко казано, изпращяване. На другото легло Морския се размърдва, поглежда ме мръснишки и ми казва: -Добро утро и на тебе. -Аре ставай, трябва да стягаме багажа. -Ммм, моя е стегнат, ти се оправяй. - Бе аз ще се оправя, ама ми писна да се оправям сам, жена искам да ме оправи... И така с мръсни шегички се размърдваме.Слагам водата за кафето и понасям задник към банята за сране, бръснене и къпане.Когато половин час по-късно излизам, Морския вече сърба кафе и нещо ровичка по раницата си. -Мор, последно доуточняване? -Еми кво, ние с Алекс ще се мъкнем на „Комини” да направим два-три-пет-дванайсе тура и към ранния следобед съм при тебе и заедно ще чакаме сестра ти. До тук добре.Натоварваме се в „Хонда”-та на Морския и с весело настроение понасяме задници из задръстванията по „Цариградско”.Остава ме пред кооперацията на Алекс.Тя вече ни чака на входа. Аз награбвам раницата си, китарата, бутилката с мастика, давам със среден пръст знак на Морския да разбере, че за мен е номер едно, казвам на Алекс да прати много поздрави на сестра си/много сладко девойче, но за съжаление едва на 14г./ и се помъквам през „Орлов” към местоработата си. По пътя струните жално вибрират от звуците на трафика, а носът ми за отрицателно време се запушва от продуктите на ... ъъъ...моторните превозни средства. Пред турското посолство има паркирана патрулка с четирима жандармеристи.Виждам как внимателно оглеждат „работната” ми униформа – раздърпан камуфлаж, стари кецове, и още по-раздърпана тесника с идиотски усмихнат танкист, и надпис: „КАТ не е пречка за танкиста”.Майната им.Заобикалям СУ и се понасям по гадните тротоари на софийските улици, осеяни с боклук, фасове, лайна, просяци и тук-там – смачкан билет.И почти без никакви кошчета.Малко след „Левски” се засичам с дребничка девойка, натоварена почти като мене, с разликата, че тя не мъкне китара, а шалте и палатка. -Здрасти, накъде? -Ами аз отивам на работа, след това един приятел ще дойде да ме вземе и отиваме към Стара Планина да катерим. -Къде, на феста в Карлуково ли? Аз се облещвам.Бяхме забравили за пещерняшкия фест в Карлуково, със организираното катерене.Нищо – и да искахме, не можехме да отидем, трябва да сменим Плътния и Жорж, които се нуждаят от нас. -Неее...За съжаление имаме друга работа. -Жалко!Там ще е много яко! Ха, все едно не знам!Първо проникване в пещерата, купон, след това запой в Пещерния дом.Пресичаме улицата, тя продължава надясно, а аз се отправям на работа. -Хей! Обръщам се, мацката нещо ми вика.Доближавам се. -Забрави ли нещо? -Ами в сряда ще правим сбирка на нашия клуб, ако искаш – ела. -Ти какво, на среща ли ме каниш? – усмихвам се аз. -Не, каня те за свирка на паркинга – реагира тя. -Добре, ще гледам да дойда. -И да не забравиш – в сряда, на „Баба Яга”, с повече пиене! Помъквам се по-нататък...Нещо не съм наредил примките с карабинерите и един ме ръчка доста гадно в ребрата.Намествам раницата и в това време звънва телефонът.Поглеждам – непознат номер. -Ало? -Привет, Атанас, аз съм Александър. Сашо, руски приятел, женен за българка, се връща от командировка в Гърция.Имаме общи интереси в областта на експлозивите, с разликата, че той ги поставя под вода – боен плувец. -Здрасти, в София ли си?Аз имам обедна почивка, можем да се видим някъде, да пием по бира. -Става, давам ти жената, договори се с нея, ще стане по-бързо. И така, в 12, среща на университетските градини, за биричка.Вече се домъквам до „работното място”.Отварям раницата и започвам да пренареждам – карабинери, примки, спален чувал, бутилка мастика, аптечка за първа помощ, радиостанции, бележник, инструменти, ръкавици,бутилка мастика, челник, батерии, зарядно за батерии, телефон, зарядно за телефона, тоалетна хартия.Всичко си е на мястото. С гадна усмивка си пускам Ер малък и сядам да пия кафе с цигара пред магазина.След по-малко от 6 часа вече ще сме на път, ще пеем, ще псуваме, ще живеем. Тридневно измъкване от цивилизацията, екстремни тиимбилдинги на скапани администраторчета, смъкване на припаднали от стените, заглеждане на млади майки, а вечер – пред хижичката – мастика, салата, китарка и незаангажиращи разговори. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Barurumm Posted September 12, 2008 Share Posted September 12, 2008 Една романтична ода от мен: Веднага щом слезе от човековоза, Геро Спасов се запъти през окаляната пътека към стария си жилищник. Още на входа, обаче го обзе странното усещане, което е присъщо за всеки неуважаващ себе си мъж в случаите, когато се прибира по-рано от предвиденото от работното си място. Закрачи плахо по стълбището до третото ниво на жилищника, където се помещаваше семейното му гнездо. Спря пред вратата и се заслуша внимателно опрял ухо на дървената порта. Затаи дъх, но нищо не достигна до звукоолувителя му. Геро преглътна сухо и плавно вкара ключа и завъртя. С ужас установи, че вратникът не е залостен и това усещане накара четири косъма от областта на тила му безвъзвратно да изгубят черната си багра. Преглътна още два пъти на сухо, притвори очи, вдиша дълбоко и с учестени хлипания, които всъщност трябваше да представляват боен вик, Геро нахълта в жилищника си, без да забележи чуждите обукви на прага, въпреки, че се спъна четири пъти в тях, докато се опитваше да набере скорост. Опасенията му се оправдаха. Въпреки блуждаещият си поглед, черните очи на господин Спасов успяха да различат любодействието между 48 годишната му съпруга Спаска и приятелят му от началното училище Стоян. Времето сякаш спря, и известно време всички гледаха облещено с широко отворена уста. В следващият миг Стоян изпищя и се хвърли през наблизо стоящия прозорец като разби стъклото с главата си. Времето отново спря, а брачната двойка се съзерцаваше облещено още известно време. После ченето на Геро Спасов започна едва доловимо да потреперва. Косата около ушите му изведнъж беше станала по-бяла от планински сняг. - Геро, не е туй дето го мислиш! – Спаска първа взе инициативата. Въпреки нечленоразделните звуци, които избълва устата на побелелия съпруг, съжилищниците, които вече се струпваха пред вратата на Спасови успяха да доловят многократно употребяваните матерни злословия, олицетворявайки този дупнишки район. Няколко млади майки закриха звукоуловителите на своите деца, дядовците и бабите зацъкаха с езици, но всички останаха смълчани и гледаха с блясък в очите. Бялото в косите на Геро покори и най-високият връх на темето му, а душепсувните продължаваха да се леят като неспирен поток. - Геро, не е туй... – Спаска не успя да довърши, защото съпругът и с писъци прелетя наобратно през жилищника, разблъска все още цъкащите си съжилищници, затъркаля се по трите нива надолу към изхода на жилищника и се затича по изкаляния път към дупнишкият „Мост на влюбените”. Този път нямаше душепсувни, нямаше матерни злословия. С прекрасен скок, Геро Спасов преодоля мостовата преграда и потъна в мрака. След два дни откриха тялото му, а на главата му имаше два черни косъма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Morskia Posted September 12, 2008 Share Posted September 12, 2008 Разходки/разказ в три части/ Част първа – подготовката Събудих се от гадна болка в корема...Мамка му, точно днес ли трябва да получа разстройство?Решавам да опитам все пак да изпусна фекалните молекули и се получава гръмко ...ъъъ...меко казано, изпращяване. На другото легло Морския се размърдва, поглежда ме мръснишки и ми казва: -Добро утро и на тебе. -Аре ставай, трябва да стягаме багажа. Хахаххаахх идиот! Link to comment Share on other sites More sharing options...
tisho69 Posted September 16, 2008 Share Posted September 16, 2008 15.09 20:45 - На..... Ти си невероятната жена която срещнах във нощта На която всичко обещах живота си , последен алманах Обичам те , среднощното сияние изпълващо деня с мечти Забравеното достояние на твоите : иди - дойди Забравих се някъде във мрака надяващ се за доброта една единствена атака да бъдеш ти света Надявах се и може би пак паднал обърквам стъпки във нощта поемайки по пътя сладнал да търся своята мечта Link to comment Share on other sites More sharing options...
NightWolf Posted September 17, 2008 Share Posted September 17, 2008 All i ever wanted. All i ever wanted is someone i can't resist, one's way through the crowd to twist. But after January a catacomb was my head, on a knees for mercy i had to beg. The Febuary clouds in the sky determined my fate If winter will leave me early or late... The March's ground was thick with slush and sleet, And I barely felt my feet All i ever wanted is someone i can't resist, now i have it, but April never gives me a kiss and May, well...this month was like a mist, a neverending one, i didnt want to exist. The June's sun was dark like a pit, but it burned with Hell's flames, i have to admit. July's pain made me run, and i didn't know i'm making the same wrong turn. All I ever wanted is someone i can't resist, and in the double hearted August, i missed the April kiss, Nowdays, September's almost killing me, and i have just to break free. Nowdays all i want is to fall asleep, neither dead, nor alive, just a creep. and one fair day someone to wake me up, someone who doesnt wear any make up. All i ever wanted, is someone i can't resist, and i recognized her by the way we kissed. but every now and then April seems to be forgotten, like October feels so rotten. And when you are as young as me, and the best think already has happened to you, see it's getting harder even to fake a smile, you understand that in life there's no "trial" So when i reach the end, come to my grave with black rose in hand, say the words ive always wanted to hear and may be then the pain will forever DISAPPEAR ------ Може да има грешки , не съм го коригирал Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 24, 2008 Share Posted September 24, 2008 Возвращение Я вернусь к тебе. Я вернусь! Пусть уныло стучат дожди. Я вернусь к тебе. Я вернусь! Только помни, люби и жди. Я вернусь к тебе. Я вернусь! В сердце радость и боль храня. Я возвращаюсь в Болгарии.Самолёт отделает колеса от землей.В мозге мелкает:Я не вернусь...Я больше не вернусь здесь...Дурак ты, дорогой.Такие хорошие друзей здесь оставляеш.Здесь останет твоя любов.Только хорошо здесь прожил.Почему не поженился на её?Ладно...В илюминаторе, там далеко, остает русская земля.Земля, которая ты полюбил.Земля, где ты жил 6 месяцов.Земля, где встретил новие люди, где познакомился(опять) с человеческая боль, где жиль как во сне.Может быт, ты никогда уже не увидиш нижегородскую ярмарку, не прошагаеш снова Канавинскии мост, не выпиеш пива 4 утра на Чкаловскую лестницу, пока ждёш рассвета.Не погуляеш в Сормовский парк с Аня, не поболтаеш о достойнствах и недостатков русское оружие с Сьома, Виталий и остальние от нижегородкого ОМОН-а.Ты сейчас возвращаешся в Болгарии.Там тебя ждут другие друзей, мать, сестра и бабушка.Там, в Болгарии, тебя ждут боевих друзей,родные горы и лесы.А здесь, уже внизу, остали Андрей и Дарина, Едик и Наташ, Таня и всех осталние прекрасных людей, с которыми ты так долго/и так коротко/ жил и работал, веселился и горевал.Туда остают Дима,Маша и Олеся, которые так помагали тебя.Никогда не забудеш как, когда приехал, Дарина встретила тебя на Московском вокзале.Не забудеш и всех свой дурацкие шутки, когда издевался над Таню.Не забудеш и/а разве это можно!!!/ как с Андрей набухались...Нет, ничего и никто не забудеш!!!Когда-то, ты снова вернёшся. Вера сможет помочь. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 26, 2008 Share Posted September 26, 2008 амбабабаам кизитотатааам таааттаамозиказаам зизитогънчааан хъъъър-фююююю хъъъър-фююююю лъъъъъ-фююююю фъъъър-фююююю лъъъъъ-фююююю зъпзъпърпърпърррр това е когато за пореден път ме остави без думи Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted December 10, 2008 Share Posted December 10, 2008 О, моя музо насрана... През носа ми излезна туй лявото рамо не бяха кълбета, не бяха летежи сега ще зимувам само с копнежи И зима и пролет, пред екран ще изкарам с мечтата далечна, да излезна да карам но пустото рамо за нийде не бърза и вкъщи пред компа за дълго ме върза и глупости само, главата ми ражда кретенията пуста, пак се обажда от мене спасение, форума няма май няма да млъкне, таз пустата яма и спамове яко, навред ще роя поредната глупост, пак ще родя задълго закотвен, се сраснах с креслото корема, гъзът ми, набъбват жестоко спортната форма - ник'ва я няма апетита остана - стомаха ми - яма а Коледа иде - преяждане славно от компа - в кенефа - маршрутът ми, главно накрая със кран, не мож ме повдигна и мързелът славен, във мене поникна... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted December 11, 2008 Share Posted December 11, 2008 За разлика от другите ти неща, които съм чел, в това прозира талант... Link to comment Share on other sites More sharing options...
lil_stenly Posted December 16, 2008 Share Posted December 16, 2008 Ето нещо по... ранобудно . Паля цигара, Ала паля две, Не пийте нес-кафе ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shalome Posted December 20, 2008 Share Posted December 20, 2008 Омръзна ми от идиоти, които затварят компоти. На дребно печелят, а на едро губят, и чудят се само кого да оскубят. Омръзна ми от тарикати, дето продават лъжи брадати. Народът проЗ върви, гласува, а после изклатен само ги псува. Ма кой ни виновен, като сме племе, дето само знае на припек да дреме. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Psihara^^ Posted December 22, 2008 Share Posted December 22, 2008 Първа глава от книгата ми. Не съм я редактирал и коригирал! Хардкор прясно издание. Нежелана съдба Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shalome Posted January 2, 2009 Share Posted January 2, 2009 Не искам да се отклонявам, нито лирично, нито епично! Бързам напред, заминавам... ако ви смачкам, не съжалявам, такъв е живота - нищо лично п.с.: Макар че Кръсникът бе казал доста прозаично: Всичко е лично, всичко е лично! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.