second.life.syndrome Posted November 26, 2007 Share Posted November 26, 2007 Само дето авторските права не се купуват, дорогой. И правото на име също. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 26, 2007 Share Posted November 26, 2007 сещаш се за какво говоря, нали? браво. за правото на име не те разбрах - какво право на име?! Чие име?! Кой ще го купува и защо? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Earthwalker Posted November 26, 2007 Share Posted November 26, 2007 Не видях на нито една снимка да е отбелязан автора... или и вие като парцалите "Труп" и "24 гафа" - под всяка снимка пише "фото: Интернет"? Скубете снимки от Мрежата - щом са там, значи си нямат автор, авторски права, всеки може да си ги ползва и да си прави каквото си иска с тях? Например тази снимка в главата на вестника - ваша авторска ли е? Откупили сте правата й? Някак си е нелепо да изскочите с претенции срещу "системата", а самите вие да газите на ред правата на другите без окото да ви мигне. Просто приятелска критика... Мрежата наистина е пълна с фотографии, като много от тях са лицензирани по начин, които не изисква заплащане за използването им под каквато и да е форма. Но всички те си имат автор и най-малкото, което можете да направите е да се свържете с него и да уредите ползването на дадената фотография. Едва ли ще ви искат нещо повече от едно просто признание под снимката - фото: Иван Иванов (например) - не е толкова сложно и не боли. Иначе се превръщате просто в обикновени крадци. И не си и помисляйте да слагате под снимките "фото: Интернет" - все същото е. Снимката не е снимана от Интернет. Той е мрежа... не може да снима. Благодарско за критиката. Определено се нуждаем от такова нещо.Не точно в тая насока, но всичко е полезно.Относно снимките, две са, които не са авторски.Снимката на "главата" на вестника я намерих в един блог на някакъв човек.Питах го, а той каза, че я намерил случайно в нета.Не знам как точно да издиря човека, който я направил...съджешчънс?Относно другите снимки-съвсем авторски са си.Ако си забелязал и повечето от статиите нямат имена, така че снимките не са изключение. Също така сме много далеч от идеята да следваме, който и да е друг вестник..особено пък Труд или 24 часа.Най-малкото се разпространява безплатно, а и не търсим слава и пари.И имената ни няма никъде.Пък и да търсихме е малко вероятно да я получим точно с тоз приом. Все пак отново, благодаря. :-) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted December 8, 2007 Share Posted December 8, 2007 Третата част на Funeral Doom най-накрая се роди. Групата “TIBTATILAIW”, или “the incomprehensive bitter truth about the insignificant life and its worthlessness” беше в последната фаза на репетициите си. Тоест освен песните си репетираха и сценично поведение. Тоест барабаниста с изключителен патос и с огромни и плавни замахвания удряше по барабаните си (достатъчно бавно, разбира се), като за щастие палките му бяха титанови, защото половината чинели бяха или дискове за банциг, или за ъглошлайф, кожите издържаха, бяха кевларени все пак, а на соло барабанчето си беше сложил парче водна шкурка (без и самия той да знае защо – беше виждал, че барабаните имат нещо там); клавириста се беше загубил между трета и пета октава, без да си дава сметка за това, защото не знаеше какво е октава, беше пуснал косата пред лицето си и гледаше сърдито през нея, басиста издевателстваше над бас китарата си (“Глупендер”), струните бяха подменени с жила от велосипедни спирачки, за да издържат на стила му и гледаше съсредоточено в една запетайка на стената; вокалиста се беше провесил на стойката на микрофона си, беше пуснал косата си да виси пред лицето му на жалки сплъстени от повърнато фитили и изреваваше от време на време нещо протяжно, навяващо ти мисли за самоубийство сред мрачните снежни склонове на Лапландия при гъсти буреносни облаци и слънчево затъмнение по време на полярна нощ, без разбира се да пее нещо членоразделно на някакъв познат на човечеството и историята... и историята на човечеството език; китариста свиреше дискордите си (сам така наричаше своите акорди), като клатеше косата си като махало на стенен часовник, отброяващо хилядолетията (все пак беше в синхрон с темпото на музиката)... Всеки от членовете на групата беше толкова зает със сценичното си поведение, че никой не забеляза човека, който беше влезнал и с лека насмешка наблюдаваше вече петнайста минута (тоест от началото на последния дискорд на китариста) репетициите. - Времето ви свърши – каза ехидно той. - Шефе, пусни ме с начално време да си довърша играта! – машинално изкрещя басиста. Когато погледите на четиримата останали члена на групата се преместиха от новата фигура към него, чак тогава вдигна поглед от баса си, замига на парцали, отвори уста да каже нещо, затвори я, отвори уста да каже второ нещо, пак я затвори и преди да опита за трети път да сглоби няколко звука в дума, беше прекъснат: - Сигнали по морза ли даваш? - Лебеда... – с досада в гласа каза китариста. - Йордан Суон, колко пъти да ви повтарям! - Какво правиш тук, готик такъв?! – обади се клавириста. - Абе, emo, я се скрий! - Ъъъъ – включи се басиста – той не се ли казваше Киро? - Srogoth! Колко пъти да ви казвам!? – обади се клавириста - Колко блекарско... – изкоментира басиста - Нали не е моята приятелка, която си мисли, че свиря реге? - Не си й казал, нали?! – с ужас в гласа се обади басиста. И с право. Наричаха я То. Не заради неустановената сексуалност... добре де, не само. От време на време имаше странни пристъпи на агресия, при които преобърнатия автобус и химическата тоалетна във фонтана (с потребителя й все още вътре) бяха едва начало. При последния такъв я приспаха с упоителна стреличка, изстреляна от разстояние (като й подейства едва втората, тази с упойка за слонове). Но никоя психиатрична клиника не пожела да я задържи. Накрая решиха проблема конструктивно и я пуснаха на свобода. И понеже връзката й с басиста й действаше успокоително – от МНЗ му изплащаха стипендия, за да не къса с нея. Което и беше финансовата подкрепа за групата... и единствената причина басиста да свири в нея. - Пичове, имам добра новина за вас – продължи Суон. - Решил си да се самоубиеш? – опита се да познае барабаниста - Добре де, какво толкова против мен имате?! - Припомни си как изчезна с парите ни на последния фестивал... - А, да. В този ред на мисли – и тази година ще се организира Funeral Doom фестивала “Music Idle”. - Къде? – попита китариста. - В околностите на Барутин. В Родопите е. - А защо не пак в Каварна? – за изненада на всички попита вокалиста. - Искаш ли отново да се срещнеш с подивялата тълпа туристи от околните черноморски курорти? Или си забравил за невменяемите чайки, дето изкълваха косата на барабаниста? Колко пъти съм ви казвал, че солата трябва да ги свиря аз?! - Да, и отново да ни арестуват за заговор срещу човечеството... - Както и да е, записал съм групата ни за фестивала. – Суано, освен китарист беше и Депресариото на групата. Същото като импресарио, само че говорим за Doom метъл все пак. Барутин е китно селце сред гънките на Родопите. Беше кротко селце, сгушено сред планинските склонове и тихата и спокойна природа. Имаше прекрасни усойни борови гори, в които всеки блекар би мечтал да запише клипа си. И доста блек групи го правеха. Даже веднъж снимките на две групи съвпаднаха, тоест единия оператор, снимащ клип с фотоапарата си, как членовете на групата, целите в гримовете на майките си вървят из гората и гледат сърдито, се сблъска с другия оператор, снимащ с джиесема си как другата група върви из гората, омазани до уши с въглища (по-нискобюджетна) и с погледи излъчващи сексуална незадоволеност (тоест сърдито). След това всичките членове бяха приети в най-близката болница (в Девин) с много рани от одрасквания. Но кого го интересуват някакви си блекаджии. Говорим за Funeral Doom! Сцената беше сложена на едно широко открито пространство, незасято с картофи или блекаджийски гори, на около пет километра от шосето и петнайсет от най-близкото населено място. От съображения за безопасност. (всички помнеха предишния фестивал). Беше захранена с дизелов агрегат, който малко преди началото на изпълнението на “TIBTATILAIW” спря да работи. - Свършила му е нафтата – отсече диагнозата си барабаниста. Всички погледи се насочиха към вокалиста. И с право. В момента лежеше в несвяст с широко отворена уста и високооктанов дъх. – трябва да се вържем към ей-онзи далекопровод. - Действай – погледна към клавириста Суан. Когато най-накрая електроподаването беше възстановено (а това в Барутин – прекратено), се сблъскаха с друг проблем. Вокалиста продължаваше да лежи и да бълбука. Кафето на барабаниста беше свършило. Все пак публиката трябваше да остане будна до изпълнението на тяхната група, а преди нея свириха още две Funeral Doom групи и барабаниста реши да жертва безценното си кафе в името на каузата. Всичките опити да събудят вокалиста бяха безуспешни. Той продължаваше да си лежи и бълбука. - Да не му е свършила нафтата? – попита басиста. - Знам какво да направим – грейнаха очите на клавириста. Когато светимостта им понамаля се метна към раницата си и се разтършува из нея. Накрая измъкна някакъв пласмасов предмет. - Пич, това е вибратор... – сухо вметна Суан Очите на клавириста се разшириха от ужас. С рязко движение скри предмета в раницата си и продължи да тършува. След това извади металически предмет. - Пич, и това е вибратор – обади се барабаниста. - Само така си мислиш. Освен вибратора, клавириста изкара и дълъг кабел, завършващ с USB накрайник, който включи за всеобщо учудване в клавиатурата си. Чукна малко по дисплейчето на клавиатурата си. Установи за пореден път, че не е touch-screen. Клавира му беше марка Q&Q, тоест такава лепенка залепи най-отпред на странното устройство, съчетаващо компютър, синтезатор и микровълнова фурна. Върза и компютърна клавиатура, влезна в конзолата на Linux, продължавайки да се взира в дисплейчето и започна да щрака непонятни за другите членове на групата команди. - Качвам драйвери. - За вибратор?! – опули се китариста - Това е мултимедиен уред, не е вибратор. - Ако това е мултимедиен уред, не искам да знам какви са ти вибраторите... След тези думи клавириста хвана вибрат...мултимедийн... абе вибратора и със сатанински блясък в очите отиде и го инсталира и във задника на вокалиста. След това се върна до клавира си. Натисна и задържа едно До от случайна октава. При това действие вокалиста скочи като пружина и изкрещя ужасен в микрофона. От този крясък микрофона изгърмя, а искрата, изскочила от него възпламени дъха му. Това събуди всички все още спящи посетители на фестивала... както и всеки жив (и няколко не толкова) организъм в радиус от десет километра. Дълги години, образът на вокалиста, със смъкнати гащи, с очи на път да изскочат от орбитите си, както и двуметровата струя възпламенени нафтови изпарения и сатанинския рев щяха да останат в кошмарите им. В момента, в който клавириста пусна клавиша вокалиста отново се върна в изходна позиция – в несвяст и бълбукащ. - Да, май трябва да намаля силата на звука. След като го направи натисна един акорд и вокалиста отново подскочи, отново изкрещя и продължи да крещи в тоналността на клавишите, които натискаше клавириста. - Как точно стигна до създаването на този вибр... мултимедийно нещоси там? – попита без особен ентусиазъм да научи истината Суан. - Не би искал да знаеш – отговори клавириста. - Аз определено държа да не знам – отсече басиста. - Ами да започваме тогава?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 10, 2007 Share Posted December 10, 2007 Съжалявам, не можах да се сдържа.Това е авторът на горното...нещо... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Xciter Posted December 10, 2007 Share Posted December 10, 2007 Страхотна двойка сте, тва преди колко години е било...? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 11, 2007 Share Posted December 11, 2007 Ъъъъъ, доста са...Поне 3-4 годинки... Link to comment Share on other sites More sharing options...
bluedog Posted December 31, 2007 Share Posted December 31, 2007 eto edno i ot men ot predi dooooosta vreme . 6te razberete kakvo e glavnoto 4uvstvo ... за пръв път чувство странно наруши съзнанието младо и наивно Просто си казах нищо не е това скоро размазах детските представи кое е нощ и кое ден не разбирах защото нещо в мен казваше че умирах И ето изведнъж лъч светлина каза ми тя да но въпреки това не можах да и простя Умоляваше и умоляваше но с всяка нова дума по една нова рана отваряше... рана,незарастваща рана,болезнена... edin ot purvite mi opiti . ako tursq o6te malko moje i da namera ne6to ako ne 6te se napuna da izmislq ne6ti4ko Link to comment Share on other sites More sharing options...
Xciter Posted March 25, 2008 Share Posted March 25, 2008 Life 1.0 Кръстиха го Иван. Иван порасна като нормално дете. Проходи около на една годинка, след време се научи да говори, тръгна на училище, след доста години ошлайфяне и изграждане на харектер, той завърши. Хвана се на работа която не харесваше, временно. Срещна момиче. Срещна още много. Ожени се за едно от тях. Родиха си дете. Отгледаха както техните родители са отгледали тях. На 45 години Иван още работеще същата, временна, работа. Нещастен от живота си той започна да пие. На 57 години Иван, докато телевизора бълваще ненужна иформация върху него се сети че когато е бил млад той е имал мечти. Иван почина на 65. Link to comment Share on other sites More sharing options...
sek800 Posted April 8, 2008 Share Posted April 8, 2008 Една мечка стъпила на една клечка. Клечката казала "Пук" и приказката свършва тук Уникална творба,която измислих с един приятел за 10 мин! Link to comment Share on other sites More sharing options...
gal4enceto Posted April 17, 2008 Share Posted April 17, 2008 Бяло...Тихо и спокойно. Вали сняг. А в мен е тъмно и ветровито... В душата ми едри капки дъжд. Няма спасение, няма чадър, който да ме предпази. Няма слънчеви усмивки, има само тъга. Има буреносни облаци. Няма кръговрат на времената, има само едно - дъждовно. Докога? Завинаги - добре. Но не очаквайте от мене нищо - нито щастливо лице, нито игриви очи, нито сила да променя света, нито желание да обичам. Аз съм си достатъчна, събирам самотата, нищетата и безразличието. Не ми трябва никой, който да внася още в сивото ми ежедневие. Не искам да виждам, да чувам, да дишам. Не мога да намеря смисъл в пропилените дни. Няма иманентно щастие, има само временно, непостоянно, незадоволително, мигновено... Тогава какъв е смисълът? Кой излъга, че има такъв? Заблуждението, че в бъдещето предстои по-доброто влияе на всички ни. Но не предстои по-доброто, това не е вярно. И никога няма да бъде. Най-добро няма. Не сме такива, че да го създадем. Гранични, глупави, рамкирани - какво ти щастие? Всеки трябва да изживее собственото си проклятие сам. Завинаги сам!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 18, 2008 Share Posted June 18, 2008 Празна стая, картини за слепците и музика за глухите. Празни рамки от забравени портрети. Прашни чувства и ръждясали емоции. Ехото на отдавна забравен празничен химн. Гротеските на някогашните венци. Оглозгани от времето скелети на забравени мечти. Празна стая... празните очни кухини на вечно веселия череп се взират от огледалото, а пред него няма никой. Сухите кости на разпнатите идеали весело потропват от пустинния вятър, довяващ леденостудения въздух на безчувствената забрава. И сън, черно-бели сънища, носещи уханието на отдавна забравеното аз... Празна стая... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Michal Posted July 11, 2008 Share Posted July 11, 2008 ... Напушено вървиш, дупето въртиш и на краката си не можеш да се задържиш ... [Произведението e базирано на истински случай, всякакви прилики с "Направи Ме Щастлив" на Спенс изобщо не са случайни] Link to comment Share on other sites More sharing options...
Killerincho Posted July 13, 2008 Share Posted July 13, 2008 Забрави да кажеш че си влюбен във farell... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted August 2, 2008 Share Posted August 2, 2008 Когато си отиваш от дома ни, не го запомняй със тъга! Не го запомняй със омраза, а запомни го с любовта! И ако някой ден усетиш, че там където си била, останало ти е сърцето, то аз съм още тук - ела! Ела и дума не проронвай! Кому е нужна таз вина? Щом моето сърце те чака и никога не си била сама. Пак докосни ме нежно, целуни ме! В гърди ми прислони глава! Кажи ми пак че ме обичаш! Макар и тихо...без слова... И нищо вече няма смисъл, освен възторжените ни сърца, открили стар, забравен смисъл, горящи вечно в любовта! Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 Само един въпрос... Само ако имаше достатъчно думи и достатъчно силни, за да се опише целия разиграл се филм в съзнанието на един полу- или съвсем- ЛУД или на двама такива по своему луди и играещи в своя си филм далеч един от друг, някак си свободни дори от себе си. Само аз бих могла да нарисувам и двете картини,знам как изглеждат реалните неща, но четката ми е жестока – рисува болезнено ИСТИНСКИ! И именно затова ще запазя визията в себе си, това си е моето пътуване – да ми завиди човек! Ще се опитам просто да „налея” малко звук. Та, докъде бяхме стигнали ... Живота иначе си е красив и си ТЕЧЕ такъв самичък – тъпо е! А колко изненади ни поднася само?! ...не знаех че мога да изпия 2 литра бира за 30 минути и да се чувствам още по-зле... ...снощи знаех, че е време да пиша... Да пиша за какво?! А да! Намерих своята клетка – идеалната – ½ от мен винаги остава НАВЪН, другата тя си е вътре, но кое вътре?!А колко „вътре” имам??? Някога ще спра ли да задавам въпроси?! Да видим.... Каква е цената на един букет от рози и равна ли е на изпитаното разочарование при разкриване на една изключително „ мръсна” душевност и адски дълбока в двуличността си...може ли това да е реванш?! Не, не ме целувай... Някой компенсира липсите си,... за моя сметка! .... по дяволите! Вече нищо не разбирам – може да е за добро...Аз обичам ЖИВОТНО, какво ти добро! И насред тишината по нотки: Everything not LOST…so just….don’t PANIC! И това ще мине ...а дали?! А дотогава, между нас да си остане ... - Да, добре ... , а къде по-точно между нас? Из „ Все тая” Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 AssassiN, Поздравления Имам една препоръка към тебе, която не искам да приемаш като критика - бягай от клишираните думи или чупи клишетата. Така ще дръпнеш много. AuReOluS, ти ли си писала този откъс? Много готина хаотичност P. S. Сашо, жалко че не те виждам тук... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 AssassiN, Поздравления Имам една препоръка към тебе, която не искам да приемаш като критика - бягай от клишираните думи или чупи клишетата. Така ще дръпнеш много. AuReOluS, ти ли си писала този откъс? Много готина хаотичност P. S. Сашо, жалко че не те виждам тук... Мда ПОЗДРАВЛЕНИЯ AssassiN - наистина е красиво! Мила juji де и чувството да беше така "готино" Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 Мислех да дойда да пиша, но първо ще коментирам... Assassin-е, браво! Леко е клиширано наистина, но мен ме накара да прехвърля бая неща в главата си...т.е. действа. А и посланието е хубаво, така че палци горе и давай още. Всеки път, когато се прибера тук (в колежа), ме обзема едно такова странно меланхолично чувство. После се влюбвам (моля да оставим сексуалността настрана тук) в някого и се обсебвам с мисълта за този човек. Във всички случаи си говорим за приятелство, но по-натрапчиво и важно от обикновеното. И после сядам да пиша...и после разбирам, че пиша за друго нещо. Ето едно от писанията от предишните случаи...тоя път много не се получи, но ако все пак има интерес, ще пусна и актуалното. Раздяла? Реката тръгва вече, Леко се поклаща. И мисъл няма даже тя да спира. Реката тръгва, Нова и въз-чиста, Прахта в леглото шумно да измие. Реката тръгва, Време й е вече, Морето чака нейната прегръдка. Реката тръгва, А морето е далече, Но пътят е отворен - няма да се спира. Реката тръгна, Стигна до морето, А планината тихо се подсмихна...и пак подпира си небето... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 AuReOluS, Сигурна съм, че съвсем скоро нещата ще поемат в друга посока Погледнато от друга страна, животът ни не може да е само хубав... и това може би е за добро, защото ни кара да търсим Относно литературата - скоро осъзнах, че обичам "гневното творчество", защото само то е способно да изкара на показ това, което ни преобръща и внася новости. Както казва Гутиерес, човек, който е в покой със себе си не може да бъде творец. Имам една мъничка препоръка към теб Пиши с кратки изречения. Дългите няма да изгубят смисъла си, ако бъдат раздробени. GeorgiK, Мисля, че с леки корекции може да стане чудесно. Пускай актуалното аз като някой критик го раздавам Повече няма да се меся! Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 Що бе? Меси се. Това е идеята на темата... Какви точно корекции би направила ти? И питам сериозно...за да ги направим корекциите и да стане чудесно... Актуалното е доста тъпо, но на мен винаги ми звучат отвратително нещата, които пиша, на момента и после след месеци почват да ми харесват. Което си е странно, защото уж на момента би трябвало чувството да е по-силно, а то всичко е в чувството...иначе за литература не си говорим и за качество на писанията... И все пак: Korean Rules of Losing "I don't wanna play", she said to me "It's just not healthy. You know that your love I'll never be, So stop pretending." She don't know I'm thousand years away And I am dying To be just with her and just today Time can't deny it. Time is ugly, time is not my friend, Time is a liar. But I do love her, I don't pretend. Time rolls the dice... ...and I lose again, cause I'm the only player. Последно да спомена, че с повече работа това трябва да стане текст на песен. Музиката я имам изписана, но звучи не достатъчно добре, за да бъде изсвирена някога. В крайна сметка всичко е терапия... Link to comment Share on other sites More sharing options...
lil_stenly Posted August 22, 2008 Share Posted August 22, 2008 Дайте идеи за заглавие , не се сещам за нищо в момента и не знам какво да напиша сега . Събуждам се в тъмнина , пред мен виждам малки лъчи светлина . Тръгвам аз на там , от лунната светлина частично огрян . Използвам зъби и нокти за да добера до светлината , от където идваха писаците на жените и децата . Ужас се сееше около мен , в този момент дори не знаех защо съм роден . Продължавах аз на пред , но човек пътя ми препречи , а в тялото нямах сили за да продължа борбата вече . Той искаше мъст , желание за кръв у него напираше , а , аз исках просто светлината , тялото ми да допираше . Видях още хора се събраха , бях обграден от тълпата . Можех да се закълна , че истината е още там , но защо ли тръгнах да я търся сам . Изправих се аз с последни сили , виждах в тях страха , животите им бяха мили . Студени тръпки ме побиха изведнъж , след секунди заваля пороен дъжд . Чух изтрел от пушка в далечината , след миг не си усещах краката . За секунди тялото ми се отпусна и се свлече на земята , исках за последен път да погледна към светлината . Опитах се да обърна поглед на там , надеждата умираше постепенно знам . Болката която усещах беше голяма , с ръката си напипах на корема рана . Просегнах се към човека пред мен и го хванах за краката , в следващият миг надихнах ръка и му посочих светлината . Той сведе глава и бавно се помести , после се обърна , видях светлината за последно и усмивката в съзнанието ми се върна . LS Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 23, 2008 Share Posted August 23, 2008 GeorgiK, малко ми е неприятно да ти пипам текста и се надявам да ме извиниш, но инече няма как да онагледя какво имах предвид, въпреки че най-важното е какъв ти е бил точно замисълът и какво си искал да изразиш На мен лично ми липсва хронологията и последователността на действията. Затова си мисля, че сменяйки месата на някои от строфите би могло да се избегне това. Другото е, че се говори за морето в последните три строфи и това ми идва малко в повече - нещо като повторение. "И мисъл няма даже тя да спира" - може да поработиш върху това. Звучи ми някак не на място - Чия мисъл няма да спира?, а в същото време реката е тази, която няма кой да спира. Освен това мисля, че излиза от контекста. "Реката тръгва, А морето е далече, Но пътят е отворен - няма да се спира." Мисля, че последният стих се нуждае от опростяване. Нещо от този сорт: Реката тръгва, морето е далече, но пътят няма да я спира. (или пред пътя няма да се спира, или по пътя няма да се спира) Би могъл да засилиш края. "Стигна до морето" е казано простичко, което е о.к., но си мисля, че ако запазиш точно тази простота, но вкараш малко емоция, ще стане по-добре. "и пак подпира си небето" за мен е излишно. Другото, което сега се сетих е, че можеш да махнеш въпросителната от заглавието, защото "А планината тихо се подсмихна" слага тази въпросителна вместо теб. Раздяла? Реката тръгва, Време й е вече, Морето чака нейната прегръдка. Реката тръгва вече, Леко се поклаща. И мисъл няма даже тя да спира. Реката тръгва, А морето е далече, Но пътят е отворен - няма да се спира. Реката тръгва, Нова и въз-чиста, Прахта в леглото шумно да измие. Реката тръгна, Стигна до морето, А планината тихо се подсмихна...и пак подпира си небето... Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted August 23, 2008 Share Posted August 23, 2008 Няма какво да ти е неприятно...пак повтарям, че това е идеята на темата, а в случая и сам си го поисках. Разбира се, че всичко е лично и че за мен това си е чиста проба терапия, но ако пък съм се доближил до някакво качество, защо да не се доближа още... За хронологията бих се съгласил, наистина оригинално е леко разбъркано. Честно казано не знам как да го поправя. Може би това, което ти си дала, звучи по-добре. На мен все ми е разбъркано. Ако смяташ, че така е по-добре, аз съм навит да се съглася. Простотата е особено важна за "стигна до морето", защото това е маловажен факт в тая история. Точно там няма емоция. И оттам другото, което не мога да приема, е да махна "и пак подпира си небето". Знам, че може би е очевидно, но все пак да обясня... Идеята е да се обърне внимание не толкова на завистта, омразата, ревността и от друга страна новата радост на раздялата и новото начало, а по-скоро на това, как може човек да бъде невидим и да носи огромен товар, без на никой да му пука. И всичко е във финала...сега точно слушам 7М3 - Devil Boy и в тая песен е точно така - използва се цял текст, е който се говори за религия и Христос, а всичко е метафора за някой, който отказва да се върне и това се разбира в последния ред на текста. Но предполагам, че може да има различни погледи върху едно нещо...просто аз като инициатор си мислех, че имам право над текста, но сега като се замисля, думите са свободни и нямам право да отнемам никому възможността за интерпретация. Веднъж споделил тия думи в такъв метафоричен вариант, губя възможността да определям границите...и това му е хубавото на тая работа в крайна сметка. Ако нито едно от нещата, които казах, нямат смисъл, отдайте го на умора, пренатоварване (основно емоционално) и вродена странност. Проблемът не е във вашия телевизор. Но от друга страна и не ме съжалявайте, все пак заради всичко това почти успях да напиша нещо хубаво... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 24, 2008 Share Posted August 24, 2008 GeorgiK, не зная защо си мислиш, че нещата, които каза нявмат смисъл. Ако за теб имат смисъл, то значи имат смисъл Никой не може да ти влезе в главата и колкото и да обясняваш какъв е смисълът за теб, едва ли ще успееш да го направиш. Простотата е особено важна за "стигна до морето", защото това е маловажен факт в тая история. Точно там няма емоция. И оттам другото, което не мога да приема, е да махна "и пак подпира си небето". Знам, че може би е очевидно, но все пак да обясня... Идеята е да се обърне внимание не толкова на завистта, омразата, ревността и от друга страна новата радост на раздялата и новото начало, а по-скоро на това, как може човек да бъде невидим и да носи огромен товар, без на никой да му пука. И всичко е във финала...сега точно слушам 7М3 - Devil Boy и в тая песен е точно така - използва се цял текст, е който се говори за религия и Христос, а всичко е метафора за някой, който отказва да се върне и това се разбира в последния ред на текста. Но предполагам, че може да има различни погледи върху едно нещо...просто аз като инициатор си мислех, че имам право над текста, но сега като се замисля, думите са свободни и нямам право да отнемам никому възможността за интерпретация. Веднъж споделил тия думи в такъв метафоричен вариант, губя възможността да определям границите...и това му е хубавото на тая работа в крайна сметка. За съжаление това по никакъв начин не можах да го хвана. Мисля, че с "и пак подпира си небето" не би могло да се долови това, което ти влагаш, т.е . как човек може да бъде невидим, а в същото време да носи голям товар. Ако искаш да кажеш нещо, кажи го, но го направи така, че този който го чете да няма много голям избор за кръшкане от замисъла. Освен, ако не целиш противното. Трудна работа е, признавам. Направо е непосилно да бъдеш лаконичен и в същото време да очакваш да те разберат. Докато с близките си хора можеш да се разбереш само с един поглед, с непознати няма как да стане. Или ако стане, то това ще е по-скоро случайност. През студентските си години се скъсвах да уча. Когато отивах на изпит и започвах да говоря, преподавателите ми кимаха отегчително и на мен ми беше тъпо да им обяснявам неща, които те прекрасно занят. Познай какви ми бяха крайните оценки Би било хубаво и други хора да си кажат мнението. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.