Zingam Posted March 3, 2006 Share Posted March 3, 2006 СТЕНАТА Извадих ножа и го забих в станата. Оттам потече кръв. "Хм" - помислих си - "И какво от това." Забих го пак. Нова дупка - нова струйка кръв. Вгледах се. Вслушах се - стената стенеше. "И какво от това" - замахнах с ножа за трети път. Нова дупка, трета струйка кръв. "Стената кърви?" - казах си - "Странно! Стените не кървят. Нормално стените стоят тихо и само при земетресеня падат, но тази стена кърви. Защо?" Реших да отида в кухнята. Там ме очакваше топла баница със сладко от вишни. Сам я бях направил. Аз правех баници, не ядях баниците, които другите правеха, не давах и от своите баници на никой друг. Нямах нужда от техните баници, нямах нужда и от признанието им. Знаех, че правя най-добрите баници. Освен баници обичах да правя и сладки неща. Обожавах сладкото, направо си прекалявах. Никой не ме беше учил, сам се бях научил. Изпробвах отново и пак, докато станеше, докато се получеше. В коридора беше тъмно и тихо, но аз чувах. Чувах стона на стената. Отново се засилих и замахнах силно с ножа и го забих дълбоко в нея. Тя изкреща. Изкрещя само, както стените крещят и аз чух този страховит, но изпълнен с болка и жалост вик. Мразех стените. "Интересно" - помислих си - "Какво ще стане, ако пробвам с вилица?" Да трябваше да пробвам с вилица, но вилица нямаше. "Защо няма вилица" - запитах се аз. "Вилиците имат върхове, с тях не можеш да гребеш течности." - чух някой да казва. Огледах се, но не видях никой. Странно, а чух глас. Съвсем ясно чух глас. "Кой говори?" - попитах? Отговор не получих. Бях сам, знаех го, но усещах, че имаше някой наоколо. Пак се огледах, помещението беше празно и все пак усещах присъствието на нещо. Извънземни - не, духове - глупости. Аз не вярвам в духове. Духове не съществуват. Извънземни? Боже!!!... И все пак имаше някой, и все пак имаше нещо. "Отивам за вилица!" - реших и понечих да тръгна към кунята, но отново чух странния глас: "Вилиците имат върхове, с тях не можеш да гребеш течности". "Кой си ти" - изкрещях уплашено. Нямаше никой, а пак чувах глас. "Да не би... Не невъзможно!" - помислих си. "Напротив, възможно е!" - отново чух гласа. Стената! Сигурен съм, това беше стената, тя говореше с мен. "Пусни ме!" - казах! Стената мълчеше. "Пусни ме да изляза" - гласът ми беше гневен. Аз говорех, но устните ми не мърдаха, не мърдаха и не си отварях устата, но говорех. Стената стоеше пред мен. Стоеше там, където стоеше и вчера, стоеше и онзи ден. Стоеше и не мърдаше, а от нея течеше кръв. "Мразя те! Знаеш ли! Мразя те!" - пулсът ми се ускори, дишах тежко и учестено. "Защо ме мразиш!" - попита тя. "Ей така, мразя те!" - стиснах здраво ножа в ръка. Поисках отново да го забия, но се сетих за вилицата. "Вилиците са в кухнята, ти нямаш достъп до кухнята. Аз те спирам! Няма да те пусна, защото искаш да ме нараниш!" Мълчах. Гледах свирепо, но по-свирепо стисках ножа. "Аз те мразя!" - казах. "А защо ме мразиш?" - попита стената - "Не можеш да ме мразиш просто ей така?" Забих ножа в стената. От нея потече струйка кръв. Отново го забих и отново. Забих го с всичка сила и пак, и пак. Мразех стените. Много, много, дълбоко и искрено мразех стените. От деня, в който ме затвориха в лудницата, мразех стените. Исках да убия всички стени. Мразех стените! -20060303- Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 4, 2006 Share Posted March 4, 2006 Мдам Най- големите ни препятствия са нашите собствени стени , но те нямат вина и ги боли защото ние сме ги направили стени ...защото ние сме тези стени Да , моето име е Жена понякога съм ледена луна понякога изгарям безпощадно друг път съм езеро прохладно спокойно ....вятъра удавило следа от буря не оставило понякога съм водопад засищащ твоя вълчи глад природата ми е такава всичко да взима и много да дава Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted March 4, 2006 Share Posted March 4, 2006 Последният ред е изключително истински.Поздравления Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted March 4, 2006 Share Posted March 4, 2006 Да , моето име е Жена понякога съм ледена луна понякога изгарям безпощадно друг път съм езеро прохладно спокойно ....вятъра удавило следа от буря не оставило понякога съм водопад засищащ твоя вълчи глад природата ми е такава всичко да взима и много да дава От доста време в темата се постват само положителни коментари, нека да наруша малко традицията Първото, което ми се набива на очи е "понякога съм водопад/засищащ твоя вълчи глад" - не намирам никаква смислова връзка.Това да търсиш само римата, води до странно наредени думи, вярно, получава се стих...ама изглежда някак "нареден". И друго нещо...как езерото може да остави следа от буря? В никакъв случай не се заяждам, може аз да не разбирам символиката ти. Има един сайт - www.shtyrkel.net - може да бъде полезно пребиваването там, има хора, които биха насочили всеки, желаещ да се научи да пише стойностни неща. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 4, 2006 Share Posted March 4, 2006 Охх , без коментар една душа сама се скита и търси своята душа по светло ходи - в тъмно все залита... със мокри устни от тъга... В усмивката на лудоста се вплита и пита всяка срещната душа... самотният не знае самотата.. най-сам се чувстваш сред тълпата безличието те обива... изсмуква те.. От студ сърцето ти се свива неискам лебедова песен... Неискам неми славеи.. изсъхнали цветя неискам дни покрити с плесен... избирам тръните, макар и да дерат.. От кръв разцъфат истинските рози... Една душа с криле се блъска в стъклен път... и няма рози... Уверена е, няма изход друг ..уверена е - пътят и е този! Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 От доста време в темата се постват само положителни коментари, нека да наруша малко традициятаПървото, което ми се набива на очи е "понякога съм водопад/засищащ твоя вълчи глад" - не намирам никаква смислова връзка.Това да търсиш само римата, води до странно наредени думи, вярно, получава се стих...ама изглежда някак "нареден". И друго нещо...как езерото може да остави следа от буря? В никакъв случай не се заяждам, може аз да не разбирам символиката ти. Има един сайт - www.shtyrkel.net - може да бъде полезно пребиваването там, има хора, които биха насочили всеки, желаещ да се научи да пише стойностни неща. Те пък в тоя сайт едни таланти... Мани, мани... Може аз да не им разбирам символиката.... ТъжнатаДама определено има талант. Има какво да се желае естествено, но има повече способности, отколкото съм виждал в който и да е друг тук... И все пак...макар да ми затвориха темата аз се самопровъзгласявам за Главен редактор! Пише се Убива а не искам се пише разделно... Относно втория ред: Ако не е "по светло ходи - в тъмно все залита... със мокри устни от тъга... " а "по светло ходи - в тъмно все залита... със устни, мокри от тъга... " според моето скромно мнение ще е по-добре... Поздравления! Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Те пък в тоя сайт едни таланти... Мани, мани... Може аз да не им разбирам символиката.... С риск да нараня професионалното Ви достойнство на разбирач, ще си позволя да вметна, че много голяма част от хората, публикуващи в този сайт са много повече поети, от който и да е в този форум Хубаво е, когато някой има желанието да пише и донякъде възможностите, да понаучи нещо от хора, които със сигурност имат по - голям творчески опит от него и не пишат наивно наредени думички, макар и римувани. Нямам никакво желание да споря, нито пък да обиждам някого, оставям темата на разбиращите Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Графоманията най-често е безобидна, но критиците освен, че нямат таланта да напишат, каквото и да е собствено нещо, страдат и от пълна липса на въображение. Много малко стойностни критики съм чел, повечето са оплетени комбинации от сложни думи с малко смисъл или направо никакъв. Така и никога не разбрах, защо уж литератураната критика на български литературни произведения, използва повече чуждици, отколкото много други по-сложни науки с изцяло чужд произход. Всъщност знам. Карат на принципа: "Кажи го сложно, за да го мислят, че е умно." Много, много, да не се обиждат филолозите тука, ама си е така. Иначе що се отнася до правописа: много са ми интересни и двете групи, едната на правопишещите умници, и другата на неграмотните умници. Първите държат да покажат невероятната си грамотност и обикновенно я използват като аргумент в различни спорове, когато нямат, какво да кажат, а вторите вместо да си вземат бележка, почват да псуват и да се обясняват, а ако са модератори да трият, заключват теми и други такива модераторски детинщини. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Вижте какво ще ви кажа смятам за крайно неуместно да се прави анализ на нечии чувства , неуместно е меко казано , точната дума е тъпо . Поезията е начин да излееш това което те вълнува и само поета знае как точно го чувства . Да се учиш на поезия ...тва да не е някакъв занаят , пълни глупости ми говориш RiMy_SuN. Нямам никакви претенции и желание да ставам поет , пиша защото имам нужда , защото по този начин изливам вълненията , които са ми в повече . Това ,че ти не ги разбираш ...ми не съм ги писала ,че да ги разбираш ти. Относно корекцията ти Zingam ,на мен ми допадат поети , които успяват да пишат без да разместват изкуствено словореда , за мен те са по-истински и затова наистина се иска талант ...това показва ,че думите му се изливат направо върху листа без нагласа , че му идват от вътре готови ..нещо като автоматичното писане ...според мен това е дарба. За поправячите на правопис ще кажа ,че в поезията няма такива правила Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Относно корекцията ти Zingam ,на мен ми допадат поети , които успяват да пишат без да разместват Ама аз нищо не съм кореиегирал! Или пък нещо не съм доразбрал... Link to comment Share on other sites More sharing options...
DaSlayer Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Гледам сте се средоточили върху разни доста сериозни разсъждения... Айде лека дупка между мислите ви.... Иначе това за правописа... Все пак всеки може да сбърка докато пише (особено в бързането си)... Но пък всички са готови да го заклеймят като неграмотен Яко а! Punishment -Какво си направил? Всички в залата стояха и гледаха укорително виновника. Язувел беше клекнал в центъра на огромната платформа, с ръце пред гърдите, той горещо се молеше на бога. Погледът му съвсем спокойно оглеждаше останалите представители на серафимите като с нищо не показваше своето притеснение. Бяха го научили на търпимост и покой дори в най-тежките моменти. Щом се вгледаше в лицето на някой от своите събратя, долавяше единствено неодобрение Знаеше, че сега му предстои процес, но на него му беше ясно, че те вече са определили присъдата. Огромните му снежно бели криле се поклащаха плахо от слабия вятър, който от време на време се прокрадваше в главната зала на ангелите. Язувел ги погали внимателно щом приключи с молитвата си и бавно се изправи. Беше висок два метра и двадесет сантиметра. Противно на разбиранията на останалите членове на ордена той обичаше да поддържа косата си къса - дългата коса му пречеше да си върши работата добре. Освен това познаваше страхотен бръснар долу, който правеше чудеса. Отново в разрез с нормите и стандартите, които бяха определени, бронята му беше боядисана в кърваво червено, а не златно. Самият Язувел не бе на почит сред останалите си колеги. Смятаха го за твърде особен и много от тях бяха твърдо убедени, че един ден той ще сбърка някъде и тогава... -Приближи се! - гласът на върховният серафим проехтя из залата. Настана мигновена тишина. Ангелите затаиха дъх в очакване. Язувел бе нарушил един от свещените закони и сега трябваше да си плати. Всички знаеха, че той е виновен. Те не бяха тук заради това. Всеки обвинен в тежко провинение имаше правото да се защити пред върховния съд. Но какво можеше да бъде казано в защита на очевидното? Именно затова се бяха събрали всички. Искаха да чуят дали Язувел ще успее по някакъв начин да смекчи жестокото наказание, което го чакаше. -Разбираш ли какво си сторил, Язувел? Малакзит беше най-възрастен от всички серафими, които присъстваха на събранието. Носеха се легенди, че той е първият ангел, който Господ е избрал да брани законите му. Разбира се това бяха само слухове, които ангелите обичаха да си разказват и никой не вярваше кой знае колко в тях. Едно обаче беше сигурно за Малакзит - той бе изключително интелигентен и винаги справедлив. Никой не смееше да оспори решенията, които налагаше - не защото се страхуваха от него, а защото не намираха основание да го направят. -Да! - съвсем спокойно отвърна Язувел. - Знам, че наруших законите, но аз спасих този човек. -Така ли е? - прекъсна го Малакзит. - Откога невинните се спасяват чрез отнемане на живота им? Ти бе изпратен на земята с определена мисия. Нима бе толкова трудно? Имаше правото да отнемеш само един живот. Но ти си отнел два. Не виждам как би оправдал постъпката си, но съм съществувал достатъчно дълго, за да знам, че прибързаното решение може да доведе до пагубни последици. Ти ще получиш своя шанс да разкажеш версията си. Из залата се разнесе одобрително шепнене. -Аз вече съм осъден - каза тихо Язувел, при което гласът му не трепна. - И все пак ще ви доставя това удоволствие. Изпратен бях долу с точно определена мисия: да сложа край на терора, който жена бе наложила над малък руски град. Тя убиваше видни личности, които спомагаха за доброто развитие на мястото. Аз трябваше да я намеря, което не беше трудно, и да поднеса душата й на Луцифер. Намесата ми бе наложена, след като тя си набеляза местния свещеник, а и полицията бе безсилна пред методите й. Слязох долу малко след полунощ. Албина, както бе името на убийцата, се канеше да нанесе своя удар. Отец Николай заключва църквата за няколко часа в периода от един до пет часа. Винаги излиза през задния вход и тя много добре знаеше това, защото я заварих скрита зад една от кофите за боклук, които красяха уличката. -Кой, по дяволите, си ти? - бяха единствените й думи щом ме видя. Изглежда не гореше от особено желание да чуе моя отговор, а и аз нямах намерение да й го давам. Изневиделица от дългите й ръкави се появиха два ножа и сякаш сами заиграха в ръцете й. Трябва да й призная, че беше изключително добра и ловка. Успя да ме прободе десетина пъти преди да пречупя китката й и да забия собственото й оръжие в стомаха й. -Да му се не види... - погледът на умиращ убиец винаги ме е изпълвал с някакво странно чувство на задоволство. Те отнемаха живот с такава лекота, а щом някой посегнеше на техния гледаха толкова изненадано. Не може да не са си мислили какво е ако и те умрат един ден? За съжаление обаче аз нямах много време и с помощта на другия нож прерязах гърлото на Албина. С това сложих край на безгрешната й серия, която съм напълно сигурен, че щеше да продължи така докато самата тя не реши да спре. Бе прекалено добра за властите. Тогава дочух някакъв звук малко по-надолу по уличката. Знам, че не бе редно да любопитствам толкова, но исках да видя кой бе източникът. Оказа се мръсен и раздърпан просяк с дълга и сплъстена коса и брада, който обитаваше два сравнително големи кашона. Беше се свил на топка в единия ъгъл на скромната си квартира и трепереше. Веднага ми стана ясно, че той беше станал свидетел на убийството. -Видя всичко, нали? - попитах все пак. Просякът кимна и още по-уплашено се сви в ъгъла. Може би всичко щеше да бъде добре за него ако си бях сложил шлифера, но този път предпочетох да действам с открити крила. Надявах се, че по този начин едва ли не ще уплаша Албина и ще свърша бързо, но, уви, тя сякаш дори не забеляза странните образувания на гърба ми. Просякът обаче ги беше забелязал. Погледът му беше изпълнен със страхопочитание. -Не се плаши! - опитах да го успокоя. - Тя заслужаваше съдбата си. Няма от какво да се страхуваш. Той все още не те желае. Сякаш говорех на стена. Просякът въобще не реагираше на думите ми. Не съм сигурен, че дори ме чуваше. Единственото, което повтаряше бе: -Ангел! Ангел! Тогава пред лицето ми изникна следната картина: този мъж изправен пред полицаите, които го разпитват. -Ти ли я уби? - питаха те, а той просто отговаряше: -Ангел! Ангел! -Нападна ли те? - отново задаваха въпрос, а той: -Ангел! Ангел! Вярно бе, че тази жена се издирваше под дърво и камък от полицията, но все пак те нямаше да открият нищо, което да докаже, че този мъж не я бе убил. Дори и по някакъв начин това да станеше, ограниченото количество думи, които използваше нямаше да действат в негова полза. Имаше два варианта - да го обвинят в убийство и да го пъхнат в лудница или пък да го оневинят за убийството, но все пак да му поставят диагноза "шизофрения". Благодарение на мен този човек загуби разсъдъка си и му бе отредено да прекара остатъка от живота си в клетка. Не бих казал, че до този момент живееше кой знае колко добре, но все пак това не беше съдба, която исках да тежи на моята съвест. Да, аз отнех живота на този просяк, но не навредих с нищо на съществуването му, дори напротив. Мисля, че тук е много по-щастлив отколкото там долу. -Така ли е? - вдигна ръка Малакзит. - Да, наистина в намеренията ти има истина, но ти не определяш съдби... -Този път го направих - намеси се Язувел. -Не! - повиши тон върховният серафим. - Само Той има това право. Ние сме просто изпълнители. Виждам какво си искал да постигнеш и съм сигурен, че този мъж ти е благодарен. Да, той наистина би прекарал ужасно остатъка от живота си. Да, в моите очи ти си постъпил правилно. Останалите ангели започнаха въодушевено да говорят по между си. Изглежда Малакзит се канеше да оправдае постъпката на Язувел. -Но... - провикна се ангелът, с цел да прекъсне останалите. - Но ти си нарушил закон Язувел. Независимо колко е праведна постъпката ти, ти си престъпил един от законите ни. Ние съществуваме, за да браним Неговите заповеди там долу. Какво би станало ако сами започнем да нарушаваме установения ред? Ще настъпи анархия. А кой би имал полза от подобна анархия? Ние не искаме това. Съжалявам, Язувел! -Не съм и очаквал друго - все така спокойно каза ангелът и остана с гордо вдигната глава. Останалите серафими го изгледаха с не скрито учудване. Гласовете им отекнаха из залата - спорейки за нещо помежду си. Те трудно приемаха нетипичното поведение на Язувел, просто защото те никога не бяха попадали в подобна ситуация. -Готов ли си да чуеш присъдата? - попита Малакзит. Язувел го погледна с дълбоките си сини очи и просто кимна. -Отреждам ти да изживееш съдбата, която предотврати. Ще се върнеш на земята в тялото на просяка и ще прекараш петдесет години в лудница. Серафимите сведоха глави. Макар да не одобряваха постъпката на Язувел той бе един от тях и ги болеше за него. Но самия Язувел не трепна до самия край. Лицето му остана спокойно и погледът му продължи да блуждае отнесено, но сериозно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 А защо не е заглавието на български? DaSlayer, това не съм го чел още цялото, но ще го прочета. Изглежда имаш талант човече! Давай, пробвай с по-оригинални герои. Като например моя генерал Зингам, върховен военноначалник и водач на южните армии на търговския град Ерхенранг, фанатичен защитник на Трите религии и т.н. и т.н вече не помня подробности. Ето една бърза рисунка на Зингам на Paint Brush: Между другото си приличаме! Като две капки вода сме! Само дето по характер съм като Eric Cartman - ония дебелия в ляво. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DaSlayer Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Ами от едно време ми остана така... Винаги кръщавам разказите си на английски и след това "превеждам" името и на български Не че има някакво значение де, но така си остана... И сега по навик пиша английското име... edit: Хех Не знам какво имаш предвид под по-оригинални, но сигурно имам и такива :Р Но и вече не пиша като едно време.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Трябва да си призная, че и при мен има такова нещо. От друга страна съм голям омразител на англоезичната култура Отвреме на време като ме трасне мечо с тигана по главата се хващам и понаписвам нещо на английски - не съм особенно добър, но пък е добър тренинг. Имам едно доста дълго и недовършено, бях почнал да го пиша за конкурса на игратата Stalker. Беше ми интересно, как ще го оценят англоезичните другари и това ми беше основният стимул да го започна, но ме домързя да го довърша. Трябва да видя, дали този конкурс все още върви, да го прегледам и ако има смисъл да го допиша и да видя, какво ще кажат хората Щото тук не вярвам, някой да чете дългите писаници. Лично аз повече ги пускам за собствен кеф, отколкото за това, че някой ще ги чете. Пък и по-любимите ми неща (което донякъде съвпада с "по-интересни", "по-ценни") не бих ги пуснал открито. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 DaSlayer хареса ми "Разликата между хората и ангелите е много проста. повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек е навън." Link to comment Share on other sites More sharing options...
Бегемот Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Да се учиш на поезия ...тва да не е някакъв занаят , пълни глупости ми говориш RiMy_SuN. Така е и тази професия на писател е опасна,оня ден от съседния вход,гледаш го хубуу момче,писател беше и кво са вдъхновил там от неговите теми,напил са и падна от 6-тия етаж от терасата.Просто не се втелясвайте много Link to comment Share on other sites More sharing options...
DaSlayer Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Аз не мога да кажа, че мразя която и да е култура... всяка си има както хубави, така и лоши неща... Но пък на английски не съм писал... не знам дали познанията ми по граматиката са чак толкова задълбочени LadyBlue, и е по-добре да си седи там ангелът... Няма място за него навън... Zingam, като се замисля.... "screw you guys, --> i'm going home -->" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Аз не мога да кажа, че мразя която и да е култура... всяка си има както хубави, така и лоши неща... Но пък на английски не съм писал... не знам дали познанията ми по граматиката са чак толкова задълбочени Хич да не ти пука... Четеш, пишеш, говориш и гледаш филми без субтитри и ще се научиш! По друг начин тая работа не става! Аз мога да се "похваля", че каквото знам по английски не съм го научил от учебници, а само с практика. Die Strassenbahn Ein junger, kluger Mann fuhr immer mit der Strassenbahn, aber heute war die Strassenbahn kapput und der junge Mann war voller Wut. ... Fortsetzung folgt... Някой пробвал ли се е да пише Хайку? Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 РУБОКО ШО - Японска еротична поезия от Х век В ден пролетен на брега наклонен открихме се един за друг и като мержелеещо ветрило телата ни водата отразяваше * * * Весенним днем На берегу покатом Нашли друг друга в камышах Мерцающим веером Тела отражались в воде * * * Развива пояса си и шнура дълъг сваля запазил още тънък аромат той крехък мост е между две вселени Развязывает пояс Снимает длинный шнур Еще хранящий тонкий аромат Вот зыбкий мост Между двумя мирами * * * Тя нежна е - не наранявай душата й: прибързано към сливане не я насилвай Опитай с ласки да й угодиш… * * * Влажната роза отново разцъфна. В мъглата щастието ми остана на върха на езика… * * * Отново по бедрата пробягвам с устни твоя стан лаская с бързи трепетни крила лястовица прелетява Снова по бедрам Взбегаю губами Стан твой лаская В трепете быстрых крыл Ласточка промелькнет * * * Отметна кимоното настани се в лодката ми аз от брега със пръта се оттласнах и отплувахме към далечните Острови на Петте Езера. Отбросив кимоно Уселась ты в ладью От берега шестом я оттолкнулся Уплыл к далеким Островам Пяти Озер * * * В чашите вино златее и кварцовите маси с ястия са пълни Танцуват девици в прозрачни коприни като лунна раздробена светлина В чашах золотилось вино Столы из яшмы ломились от яств Девы танцуют В прозрачной парче Как лунный дробящийся свет Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted March 8, 2006 Share Posted March 8, 2006 Аз само съм превеждал (не че ме пишеше като официален преводач, но карай), а то в хайкуто (и изобщо в поезията) преводът си е половин написване. Но не ми е добър жанр... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Charlie Posted March 10, 2006 Share Posted March 10, 2006 Духът ми уж несломим издъхва в рамка туберколозна и хрипа,дави се мойта душа в букет зелен,отровен дим. Заспивам под струни на цигулка виртуозна сънят ми е прелюдия към смъртта. Петна от кръв,молитви,шепот,мрак-лила Неспокойна ме държи, прегръща ме с дъха си,лепнеща смола... И край мен кръжи бодро болестта... Молитвите нашепнати отвън издават само бездна безнадеждна,неспокоен сън От нас какво остана,мамо? И ето го,най-ужасният знак, идва сутринта и болестта се скрива... уж ведра съм,но почва пак очакване нетърпеливо... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted March 11, 2006 Share Posted March 11, 2006 Охх , без коментар "Въздишащата с ОХХ" Link to comment Share on other sites More sharing options...
LadyBlue Posted March 11, 2006 Share Posted March 11, 2006 Беше в ноща на безвездие падаха мъртви звездите беше неясно ..несъмнало беше несвястно в душите Имаше сладко безсъние лодостта беше прогледнала слепи се лутаха дните любовта беше безследно изчезнала Сенки се вплитаха в тъмното неми , не търсещи думите една в друга слети безумно танцуваха танц на мечтите. В очите ти гледах потъващо очаквах звездичка спасение но дъното беше отплувало и нямаше ... избавление. Рояк от мокри пеперуди сълзите се стичаха бавно отмиваха всички заблуди разбулваха всичко потайно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
K_Pax Posted March 11, 2006 Share Posted March 11, 2006 Приятелски Състезатели сме всички, но каква ли е играта? Наградата - заслужената самота, и никой не знае правилата. Победител - окичва се и потъва във забрава. Един ден ще си тръгна уморен, От бурята в живота и от вятъра, дали пак ще си спомните за мен? Един ден ще си тръгна уморен, от бурята в живота и от вятъра, но няма да си тръгна победен, затуй не ме давате във забрава. Богат си тръгваш или любовта остава просекиня Играта , казват , не прощава. Но сърцето ти...то не иска милостиня На играта всеки душата обещава. Загубата , казват, имала безброи лица, понякога те карала да бършеш пода с колена понякога, казват, те обгрещала с тъма понякога от нейно име говорила НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА От загубата , някак си успях да се измъкна и мислите по тебе – из мен да погреба. И мислех, че нивга вече няма да се върна към момента, в който стигнал бях ръба. Животъв, казват , е игра Печелиш, или обвит си от тъга Но аз намерих своя свелина, Намерих твоята приятелска ръка. Опа...постнах го от ника на брата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kopche Posted March 11, 2006 Share Posted March 11, 2006 Не пускам светлина Обичам с несигурна походка нощем Да се разхождам в къщата от спомени И да ме сепва всеки тупот От някое съборено сбогуване Невероятно е, че пазя още "довиждане" от всяка наша среща? Разхвърляла съм ги умишлено Така че да те чувам винаги Когато нощем се разхождам С несигурна походка в къщата Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.