AuReOluS Posted October 10, 2005 Share Posted October 10, 2005 Близо до мен Потъвам в мъглата онемяла, съзирам Слънчевия лик и виждам се ефирно цяла, в окъпано от светлината огледало ... И тук съм,и ме няма ... И нещото и нищото в мен се вплитат, в магичен танц, в небесен ритъм ... Оглеждам се в сиянието си залязващо и раждам се в очите си незрима, и чакам изгрева, сама съм, сега съм, бях и ще ме има ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted October 11, 2005 Share Posted October 11, 2005 this time i won,like every other time,however this time i am the absolute winner and you are the absolute loser Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted November 28, 2005 Share Posted November 28, 2005 Есен. Капят листата, пуста навред е земята и също толкова пусто ми е в главата. Обикалям в гората със празна глава и ровя шумата мокра с моите криви крака. Настъпах камък, паднах, нос зарих във калта, изпсувах, изревах, изхленчих, заръмжах и майката на камъка ... ... ах ах. Подир туй реших дърво да изкача, но пак носа ми срещна калната земя. Ех, твойта майка грозна, защо съм се родил, такъв мързелив и прост, селяндур дебил! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted November 28, 2005 Share Posted November 28, 2005 DirectX В зората на Windows ти бе сътворен и сред хаоса на дневен ред въдворен. Една възможност даде на всичките нас по игри да изпадаме дълбоко в захлас. . (Февруари 2004) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted November 29, 2005 Share Posted November 29, 2005 OpenGL Във тъмна стая програмист седи, и със поглед монитора следи. Спецификаци и API-ta чете, за 3D мисли и забравя да яде. OpengGL, ти ни вдъхновяваш! OpengGL, ти ни сили даваш! За нас е страст да програмираме! Таз съдба си ний сами избираме! Написвам ред, изтривам два, и пак и пак тормози ме бъга. А програмата отново не върви, компютърът примигва и бучи. (Януари 2004) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted November 29, 2005 Share Posted November 29, 2005 UNIX Телетайп тихичко във ъгъла бръмчи, а пред него Кeрниган присвит седи. Нова операционна система програмира и кодът на PDP-7 машина набира. Трака телетайпът, Керниган твори, сред топове хартия се UNIX появи. Прекрасни, славни бяха онези времена когато UNIX беше още във своята зора. (Февруари - Юли 2004) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted November 29, 2005 Share Posted November 29, 2005 Пази се, мамо, армия (Посвещение: посвещавам на нашата смела, велика и непобедима армия, но най-вече на поделение 33680, както и на щаба на Втори Корпус) В този полк велик няма ни един войник. От ефрейтор до старшина всички са лайна. 5 Редници в леглата спят, боб са яли, всичките пърдят. Хъркане, свестене, кашляне, сумтене. А ефрейторът не спи, 10 сам чекии си върти. Гаджето му някой клеца, цепи, пори й гъзеца. А пък той "умник" смята себе за велик. 15 Друг ефрейтор гаменче, глупак, мозък няма, но ефрейтор е все пак. Хич не знае да чете. Дейба, тъпото хлапе. Тоз ефрейтор чернокож 20 търка сутрин крастата си с нож. След закуска сержантът млад все го гони страшен глад и с ръждивата лъжица стърже празната паница. 25 Старшина на плаца вечер кряка. А жена му с редници си ляга, но пред войниците твърди, че жена му с друг не спи. Пък за сметка на това, 30 щерката на генерала наеба. Лейтенантът шумно смърка, с пръста във носа си бърка, а гъзецът го сърби, нещо там навътре го боли. 35 Капитанът и майорът са пияни, целите са в повърня заляни. Караулът пак се бие в дискотека, пак играе с цивилни каратека. И полковникът пред бутилката седи 40 гледа я жално, не ще й прости. Ах, генерал, генерал, майка ти аз на теб съм ебал! Как мразя тия тъпи кашици, що само мислят за коли и за цици! 45 Да мога да те хвана аз сега, ще ти забия GSM-а във гъза! Дано свърши някой ден таз работа анална, нека бъде армията ни професионална!!! ПРОФЕСИОНАЛНА!!! (Април - Май 2001) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 9, 2005 Share Posted December 9, 2005 Мравките никога не спят. Седяхме на спирката вече час,а още не беше минала маршрутка.Започвах да се изневям – нещо крайно необичайно за мене.Мамка му!!!Някакъв нагъл комар се завря в дясното ми ухо.Отсреща светлините на бензиностанцията мигаха безучастно,а тя просто стоеше и пушеше.Господи,как я намразих само за половин час.Я!?Аз кога пак съм почнал да вярвам в бога?Горчива усмивка-от онези,най-неприятните,с вкус на метал по зъбите.И цигара в крайчеца на устата.Топъл вятър и студени отношения.Поредният бурен скандал заради една глупост.Мда,колко е прав господин Фройд…Този проблем със незадоволената сексуалност може да се окаже цял кошмар… - Каза ли нещо?Не си…Естествено,че не си.В Марица жабите крякаха като полудели и сигурно така се и чукаха.Мамка им и земноводни.Поне комарите да ядяха.Ама и аз не съм от най-нормалните де.Току що се скарах зверски с жена си,сега вися на някаква спирка с нея и слушам жабите.Ебати романтиката.-Сърдиш ли ми се? Да ти се сърдя?!За какво да ти се сърдя?Няма за какво да ти се сърдя.Аз никога не се сърдя за такива глупости.Нали аз съм мъжът в къщата…Хм…Добре преигравам.И тя го знае.И винаги го е знаела.А после ще легнем заедно в студеното легло и пак ще се давя в косата и,няма да ми стига въдух,и най-накрая пак ще стана,ще изляза гол на терасата и ще мастурбирам...Или ще стрелям по колите долу с въздушната пушка.Двата ми начина да избивам нерви…А дали да не се върна пак към медитацията?Няма смисъл…Прекалено е спокойно за мене. Стряска ме красък на чайка.Мамка ти и на тебе птицо проклета.А долу в краката ми лазят малки черни мравки.Изгарям една със фаса си.После втора.Безцелно убииство.Навик от казармата.Седиш,гледаш в нищото и трепеш мравки.Голямо занимание.Ама е по-добре от това да броиш прозорците на спалното. Полата и погъделичка ухото ми.-Моля те,прегърни ме!Студено ми е! По дяволите!Мразя като каже така.Хм,колко ли неща мразя в нея?И колко харесвам?Но…не ми пука. У дома ме чака поредната сцена на сдобряване,пак секс(за кой ли път се мъчи да ме омилостиви по този начин?),сякаш за мен това е най-важното.Колко по- приятно би ми било да седнем двамата с по една бира и да побъбрим за нещо абсолютно неангажиращо,като реколктата на краставици в Египет мамка му!!!Изгарям още една мравка.Не знам дали има краставици в Египет.И още една мравка умира-нея изгорих със запалката си. -Хайде,маршрутката идва.Мамка му!!А аз тъкмо бях започнал да горя мравки и ми стана интересно… Ндааа,както казват по Дискавъри-“Муравей никогда не спить”… А аз тая вечер пак ще се правя на добър и ще трупам злоба….или ще я изстрелвам по колите… Biah vi go obeshtal toia razkaz... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 11, 2005 Share Posted December 11, 2005 Grimjaur, ти май си по-откачен и от мен? Ето моят отговор (писан преди 7-8 години): Светлина в здрача (съчинение без вдъхновение, породено от Tehran на The Offspring) Беше привечер, но все още светло. Хеликоптерът бавно започна да се снижава. Пилотът огледа през виртуалния шлем малкото селце. Пистата се намираше в дясно. Червените точки бяха хора. Определено деца играещи футбол. Когато селяните забелязаха приближаващата машина се разбягаха от ужас. - Сега! - рече пилотът, усмихна се и натисна копчето. Две картечници с капацитет 6000 изстрела в минута затрещяха. Последваха ги запалаителни ракети. Спрените самолети край пистата пламнаха и заизбухваха във величествени пламъци. Работата беше свършена, но не съвсем. Хеликоптерът зави за втори нисък полет над селото… - Йе! - възкликна пилотът и свали виртуалния шлем, за да се наслади на гледката. Едрокалибрените куршуми раздробиха бягаща група жени, а след това подгониха няколко деца. Настигнаха ги… Следващата им цел бяха единични селяни. Някои се пръскаха като зрели дини, а други се простираха прерязани на две. Къщите горяха. Пилотът забеляза танк в края на селото. Ракетата го повдигна метър-два над земята и го преобърна. Хеликоптерът зави за трети полет над селото, все още имаше живи. - Ийхууу! - избухна бензиновоз. Дузина селяни пламнаха и затанцуваха досущ като светулки в нощта. И точно в този геройски час пилотът забеляза с периферното си зрение как селянин го запа във захлас с гранатомет на рамо. Онуй нещо се отдели и полетя. Това трая една вечност. Зениците Му се разшириха… Над горящото в нощта село изгря ново слънце. На земята се посипа ламарина… Амин. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mauler Posted December 12, 2005 Share Posted December 12, 2005 Искам те, желая те, Ти, просто спомен И един сън, Който не ми позволява да спя. Ти си просто видение, Изгубило своето тяло Там далече в годините, Изгубили своя блясък И потъмнели от патина, Годините на нашето щастие, Добили безпаметността на спомена. Сега други сме, Знам, младостта не е вечност, Но аз съм тук, все още съм тук, Където държахме ръцете си И гледахме залеза, Аз съм тук във нашата младост, А ти къде си? Кой ли днес затваря клепачите Със целувка и кой днес те целува С моите устни? Знам, Ти мислиш отново за мене, Защото тялото си Не можеш да излъжеш. То ме помни, то помни Моето тяло и моите Устни, ръцете ми И всичко. Но ти не си тук тази вечер И никога няма да бъдеш. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 15, 2005 Share Posted December 15, 2005 Чакай да видиш най-новото ми творение и ще си говорим за откачени, закачени и незакачани. А иначе - не, напълно нормален съм си....май..Те лудите не знаят, че са луди Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 15, 2005 Share Posted December 15, 2005 Чакай да видиш най-новото ми творение и ще си говорим за откачени, закачени и незакачани. А иначе - не, напълно нормален съм си....май..Те лудите не знаят, че са луди Според казаното по-горе, може и наистина да си напълно луд. Ето още нещо недовършено от мен за загрявка. Имам и по-интересни (но почти винаги незавършени) неща, но за сега не ми се пускат публично, още повече, че едното би могло да предизвика полицейска проверка срещу мен. . По-нататък може да се реша да пусна и повече. Засега ми е секнало вдъхновението и нищо ново не мога да напиша, особенно качествено. Имам една дълга поредица за жените, но няма да я пусна, да не предизвикам негативни реакции. Най-мразя да обичам Мраза да обичам, аз съм егоист! Мразя да обичам, предпочитам да съм глист! Мразя да обичам, по-добре да съм кретен! Мразя да обичам, защото съм серсем! Мразя да обичам, искам да съм сам! Мразя да обичам, но обичам "Мусала" салам! Мразя да обичам, графоман съм аз! Мразя да обичам, стиховете пиша с бяс. Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted December 16, 2005 Share Posted December 16, 2005 Имам една дълга поредица за жените, но няма да я пусна, да не предизвикам негативни реакции. Аре сега глупости!!! Пускай, пък квото стане. Тъпо е да кажеш "имам еди кво си ма няма да ви го покажа", по-добре въобще не казвай, че го имаш. Сега си задължен да ни покажеш творенията си иначе няма да те оставим на мира Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 16, 2005 Share Posted December 16, 2005 Аре сега глупости!!! Пускай, пък квото стане. Тъпо е да кажеш "имам еди кво си ма няма да ви го покажа", по-добре въобще не казвай, че го имаш. Сега си задължен да ни покажеш творенията си иначе няма да те оставим на мира Правилно - напълно съм съгласен! Не трябва да се казва така! П.П. Сега след като ги попрегледах отново, смятам, че доста от тях не са за пред хора и не са нищо особенно. Явно трябва да подбера 2-3, които не са толкоз компрометиращи и банални. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 16, 2005 Share Posted December 16, 2005 Ето ви едно стихче от стихосбирка, която съм нарекъл: Ученически кът(ник) Една забележка първо: част от него е писано от един мой съученик, но кое е писал той, кое аз - не помня вече. Светлина в края на тунела Със скърцане зложещо вратата бавно се отвори и със пот гореща на челото ученикът на чина се сви. Паркетът страшно тътне под нечии страшилищни нозе, а ужастна паст да глътне ученика беден сякаш ще. Чудовище от лой и гъста мас на подиума с въздишка се изкачва. Дъските стари жално скърцат, под тежестта балатумът се смачква. Звънецът дразнещо дрънчи, и пръска той ужасен звън, сърце ядосано крещи, че е събудено от сън. Но тогава ученикът се усмихна, и лицето детско светло засия и мъката за миг утихна защото туй бе края на часа. (Пловдив 1994-2004) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 18, 2005 Share Posted December 18, 2005 Смърт,Болка и Страдание "Всеки друм става тесен за двама, Всяка раздяла е бременна с мъка.- Нека никога срещи да няма, за да няма след тях и разлъка!" П.Пенев Още една раздяла.За кой ли път се разделяме.Може би ще се срещнем...Някога и някъде...Но дали ще е в тоя живот?Не знам.По-добре да не е в тоя живот.Много болка си причинихме един на друг.Прекалено много.Всичко започна с една Смърт.След това дойде Страданието.Прекалено много стадах.Прекалено много.Това страдание остави своя отпечатък в очите ми, остави две вертикални бръчки на челото ми.Остави и леко привеждане в иначе гордо изправения ми гръб.А Болката?Болката никога не е спирала да ми бъде спътник.Болка от Смъртта, Болка от Раздялата, Болка от Страданието.Толкова много боли....Прав е Марчинко – боли ме, значи съществувам...Много е прав.В момента се чувствам толкова жив, че повече няма на къде...Или има?Не искам да знам колко още има.Всеки ден гледам Смъртта.Всеки ден страдам.Всеки ден ме боли.След онзи ден, в който метафорично бях убит.След онова тежко признание и след последвалите няколко “официални” раздели....Едва тази, сегашната, е истинска.Знам го аз, знаеш го и ти.Боли ме от това.Но нищо Аз вече имам моята нова Света Т роица – Смърт, Болка и Страдание.Не е хубава, не е канонична, но си е моя.Нека звучи издухано, нека звучи откачено и прочие конски лайна.Тя си е моя.А за нас, двамата, остава само спомена.Спомена от всички онези моменти, в които имахме друга, наша Света Троица:Любов, Щастие, Разбирателство. Отсега нататък аз ще се подчинявам единствено на тази, МОЯТА, Света Троица.Защото няма друго за мене.И ще чакам деня, в който, според думите на Атос, горчивите спомени ще станат сладки.Всеки един пробив беше спомен.Помни това!!!А последният спомен...Точно него успях да забравя.Няма смисъл вече да правя аутопсия на една любов.Причина за Смъртта – “не трябва”.Записано в смъртният акт – остра липса на чувства(нима?).Подпечатал и подписал: дежурен патолог Сърцето.Подписал и подпечатал първи свидетел – Мозъкът. Подписал и подпечатал втори свидетел – Душата.Съдебно заключение – по-нататъшна връзка невъзможна. И когато се обадиш след седмица да се видим “на чайче”, ще се надявам експертизата да е била правилна.Иначе ще се наложи ексумация на трупа на тази Любов, и нова аутопсия.А това не бива да се допуска.Вече наруших дадена дума – за пръв път в живота си!!!Това е достатъчно.Това стига.Както е достатъчен и един дебалансиран 5.45мм в мозъка.Както е достатъчна и капсула цианкалий.Ясен съм, нали?Погреби чувствата.Аз ги погребвам сега.Ще идвам да чистя гроба от плевелите на времето, на всяка Задушница(или Св.Валентин, кое е по-удачно?) ще раздавам малко на близки и познати “ за помен”.Защото само спомена ще остане, ще остане единствено той и една снимка.Снимката се губи...”Умирахме с теб за кой ли път”...Дали?Умирахме ли?Май да.А раждахме ли се след това?Май не.Ще останат малко руси косми по четката ми за коса(която вече отдавна не използвам), ще останат една-две книги, петно кръв на мястото на последното ни самоубийство и една огромна дупка в душата ми.Ще си намеря друго момиче, твърдиш.Да, сигурно.Ще си намеря и нова Смърт, нова Болка, и ново Страдание.Ще ги намеря.А можеше да не ми се налага да ги търся.След като имах теб.Но...”Всеки своя пътека си има”...Правилно.И всеки има свой собствен ад, съставен именно от най-хубавите спомени.И ще стане като в приказката за стареца на смъртния одър и тримата му синове.Вместо да сподели с тях опите си, да им даде съвет или мъдрост занапред, той запява за своята едновремешна изгора, която избягала от него.И той се оженил за друга – тяхната майка.Но споменът останал.И се превърнал в песен.Песен-Страдание, което старецът носил на устата и в душата си цял живот.До Смъртта си.А кой знае каква Болка му е причинявал този спомен.За да съчини цяла песен за него.И с нейното име на уста да издъхне.Но да го носи цял живот. Смърт, Болка, Страдание...Света Троица.Моя.Единствено моя.Защото нищо друго не е.И сега разбирам причината за ....Смъртта ми.Това, че исках да бъдеш единствено моя.А ти не си могла да понесеш това.Това е било твоето страдание.Което се превърна в моя Смърт.Поне е само моя.... Смърт, Болка, Страдание.Дано сега разбереш, какво съм имал предвид. Ето го и разказчето...Малко мизерно и малко семпло, ама толкова мога...И то е като мене Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 18, 2005 Share Posted December 18, 2005 Не съм го чел го чел още внимателно, ама това не е разказ. Това според мен е есе. Ти си талант, майна! Какво си учил/учиш? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 18, 2005 Share Posted December 18, 2005 Не е есе. Есетата не ми се отдават...много.Учих биология и химия, сега съм българска филология.Но това не оказва влияние, вярвай ми.Или не можеш, или въобще не можеш.Малко са тия, които могат, а тия които могат добре са вече мъртви или са написали всичко преди нас Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 20, 2005 Share Posted December 20, 2005 Не е есе. Есетата не ми се отдават...много.Учих биология и химия, сега съм българска филология.Но това не оказва влияние, вярвай ми.Или не можеш, или въобще не можеш.Малко са тия, които могат, а тия които могат добре са вече мъртви или са написали всичко преди нас Grimjaur, аз от литература никога нищо не съм разбирал и този предмет в училище го мразех най-много от всички. И въпреки това ще изразя мнение: това според мен не може да бъде разказ, защото нищо не разказва, това са размисли. Аз така смятам. Дай още нещо! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 22, 2005 Share Posted December 22, 2005 О, разказва за психологичното състояние на даден човек и неговия начин на мислене по определени проблеми.А ще дам друго, като го напиша... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 Utre shte kacha edin razkaz i edno ese. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Zingam Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 Utre shte kacha edin razkaz i edno ese. Айде де! А ти май каза, че не можеш есета да пишеш? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 25, 2005 Share Posted December 25, 2005 Kazah che ne mi se otdavat, a ne che ne moga da pisha.Ima razlika.Shtiah da gi kacha oshte dnes, ama mi se preeba disketkata Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted December 26, 2005 Share Posted December 26, 2005 Време на мечти Живеем в свят от късно сбъднати мечти. Вчера обикновеният човек искаше да постигне нещо, но времето не му позволяваше, защото е недостатъчно. Времето не искаще да даде плод на стопанина си или поне не мислеше да го даде навреме. Човекът беше лош стопанин е вече отдавна знаеше това. Независимо от знанието си, обаче, той тръгваше да гони вчерашните си мечти, защото мечтите не се сбъдват на момента, а изискват време. Време има достатъчно. Въпрос на време е дали ще ти се сбъдне мечтата или ще остане несбъдната и вечна след като не успееш да се вместиш в отреденото ти от времето време. Сега ще срещаш хора със сбъднати мечти , но техните мечти са малки и скромни. Времето определя мащабите на мечтите ти, а и човек никога не може да поиска нещо повече от това, от което си представя - човек никога не иска неща, които не може да си представи. А има много непредставяеими неща. Само си представете... Утре ще е времето на вчерашните мечти. Те може би ще се сбъднат, но няма да са вече актуални. Ще се превърна в един старомодно изглеждащ човек със сбъднати малки мечти. Старомоден ще съм заради времето, защото то винаги избързва и е недостаъчно. Сега ще си измисля една мечта, защото няма време и скоро ще стане утре. А утре ще се сбъднат вчерашните ми мечти. Това е есето А това - разказа. Лице на змия – око на дракон Гражданската война бушуваше с пълна сила.Дванадесета година страната беше раздирана от етнически прочиствания, политическо безсилие и геноцид.Хиляди трупове гниеха в безименни масови гробове, стотици хиляди съдби бяха разбити,хиляди домове бяха унищожени, земята беше зарита с мини,напоена с потоци кръв и наторена с невинни жертви. Идваше дванадесета Коледа над изтерзаната земя.И Дракона за дванадесети път щеше да празнува по своя собствен кървав начин.Никой не знаеше името му.Знаехме само, че е бил учител до началото на войната. А го наричахме Дракона, защото имаше татуиран скандинавски кораб – дракар – на гърба си.Беше казал венъж, че татуировката изобразявала Рагнарок – падението на боговете и края на света според норвежката митология.А голият воин на носа на кораба бил Локи – измамният бог, повел мъртвите в битка.Дракона имаше и друга странност – след всяко свое “ухапване” той караше един от отряда да изрязва с нож руна на гърдите му.Всички бяхме виждали руните, но не знаехме какво значат.Обаче ни побиваха тръпки всеки път, когато видехме Дракона да заминава или да се връща от някъде, понесъл своя “Драгунов” на рамо – той беше нашият най-ужасен снайперист.Никога никой не бе чувал Дракона да е пропуснал цел.Той лично гравираше куршумите си – пак с руни.Или ги дообработваше - защото беше майстор на гадните боеприпаси. За главата му беше обявена награда, толкова огромна, че дори два пъти се бяха опитали да го убият хора от отряда...След това той изряза две нови руни на гърдите си.А предателите ги открихме със сърца, извадени от гърдите им и натъпкани в устите им.Никой не му поиска сметка за това.Не толерирахме предателството, особено пък той.Защото той ни пазеше.А искаше само лоялност в замяна. ............................................................... Наричат ме Дракона.Не знам защо.Ако е заради татуировката – това показва невежеството на момчетата.Чудили са се и за руническите писмена по гърдите ми – това е списък с мъртъвци.По руна за всеки.Това е моето завещание към момчетата.Иначе убивам бързо и чисто – снайперът ми е като втора жена.А съм и доста сантиментален човек.Но имам няколко изстрела, с които би се срамувал и новобранец.Но аз не се срамувам – това бяха символи. Първият беше за този, който изнасили жена ми и дъщеря ми.Прострелях го под ъгъл и отгоре надолу, за да пръсна тазобедрената става и половите му органи.Куршумът беше дум-дум.Стандартен 7,62х40 за “Драгунов”, но със прерязан на четири връх.Прави дупка колкото черпак. Вторият беше за този, който закла сина ми.Него го прострелях във врата с куршум тип “орлов нокът”.Това е пак стандартен куршум, но двустранно изпилен и срязан леко на върха – остър е като длето и не се спира дори от кевлар. Третият беше за този, който подпали училището където преподавах.Него го убих със запалителен патрон в червата. Умряха бавно... ......................................... Вече дванадесета година ги “хапя”, както казват момчетата.Но “хапя” само изявени задове, които не спазват правилата на войната между мъже.Тези, които убиват и осакатяват жени и деца само заради това, че са се родили.Помня един разговор с малко момче, дошло да иска отмъщение. “ – Защо ви предава държавата? - Навярно защото сме войници. - Но ако вие предадете държавата? - Тогава ще умрем.” Момчето разбра.И получи отмъщение...А аз изрязах нова руна на гърдите си. Ще помня и двамата предатели.Бяха се полакомили от наградата за мен.Единият го убих бавно – беше много некадърен.Зарових го в мравуняк на червени горски мравки, за да си поиграят те малко с него, а след това го полях със солен разтвор.Оставих го да се гърчи, и накрая отворих гърдите му докато беше още жив и натъпках сърцето в устата му.Вторият беше по-сръчен убиец...Затова го убих по-бързо – направо го изкормих и натъпках лъжливото му сърце в предателската му уста. Сега отново намятам белия маскировъчен халат, запасявам се с храна и вода, и се подготвям.Бъдни вечер е.Утре е Коледа.И както всяка Коледа, всяка самотна Коледа от дванайсет години насам, ще “хапя”.Виждам погледите на всички, докато се приготвям.Страх ги е.От мен.А не трябва.За пръв път ще кажа нещо, преди да тръгна на лов. Момчета, войникът се сражава за другарите си.Вие сте моето семейство – сега.Пазете лоялността си към мен. За да не се случи някой ден да гледам към вас през окото на Дракона.Защото драконовите очи виждат само истината(това го бях прочел някъде...май при Зелазни).А окото на снайпера вижда само слабите ви места.Утре ще се върна за да изрежете последната руна.Но това ще е утре.Днес е поредната самотна Бъдни вечер. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted December 27, 2005 Share Posted December 27, 2005 SMS, който получих тази вечер от един приятел на който му се налага да остане 2 дена без комп щото с епраи на голям хакер. Стаята ми е царството, а сърцето му е компа. Без него всичко изглежда пусто, празно... Аз съм цар на това царство и като ми го взеха, сякаш ми взеха короната. Чувствам се сякаш са ми отнели властта над това царство и по този начин и живота. Angmarking А аз искам да поздравя едно момиче, което до вчера обичах, а сега мразя с Rammstein - Buch dich и Слави Трифонов - Fuck off. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.