Jump to content
BulForum.com

Лирично отклонение


Recommended Posts

  • Replies 888
  • Created
  • Last Reply
The`ScorpioN, оставям го без коментар...  :(

И аз така.......Брутално реалистично е......Хората сме такива....А животът е кратък и непредвидим...
Link to comment
Share on other sites

The `ScorpioN - най-добрият начин да почетеш паметта на жената...

А сега нещичко и от мен...

 

Дъжд

Дъжд, сълзите на мойта душа

Лутат се безпризорни в нощта

Прозорец - преграда за техния блян,

невидим, жесток - от кръвта им облян

 

Дъжд, пороят загадъчни мисли

Повлича неусетно сетивата

Мост душевен върху му нетраен

сроди спомен и блян в танца омаен

 

Дъжд, потокът от надежди нелепи

Отмива страха от пориви слепи

Благодат за желания диви

Нежна наркоза за помисли сиви

 

Дъжд, тропот от отчаян зов,

пулс на преродена любов

Кръговратът вечен я поглъща,

с новия Дъжд при мен ще се връща...

Link to comment
Share on other sites

За разочарованията...

 

По това време ми се иска да спя...но не мога,вече не помня откога...

Иска ми се да не мисля за всичките неща накуп,та дори за половината,те не са важни...а не мога.Мразя да казвам "не мога",защото този вариант го няма...Мога,просто не искам...А защо не искам - заради всичко.Кое е всичко,когато няма нищо?

Мразя да ми е гадно,ама как само мразя да ми е сиво...

Искам да говоря,искам и да усещам,че от другата страна някой ме слуша.

Искам и да се махна...просто да отида другаде...

Link to comment
Share on other sites

-Яко , а ?

-Кое ?

-Ти си безнадажден случеи-въздъхна събеседника ми-Не ме ли слушаше ?

Разбира се че го слушах,даже го слушах толкова средоточено ,че да ми се иска да му откъсна главата...

-Не , извинявай - казах някак разсеяно , за да му намекна че темата не ми е много интересна.Някой хора не разбират от намеци...

-Абе слушай ся внимателно.Значи сме аз Стайчето и Маргото - започна той оживено - Та вървим си ние из квартала и гледаме няк'во улично куче-тук той прави кратка пауза , за да се увери че слушам внимателно

-Браво на вас.

-Та т'ва куче беше супер недохранено и с куц крак.Нямаше къде да бяга гадината и аз с един шут в корема го изпратих на около 5 метра надолу по улицата.Помяра му с помяр започна да скимти, след което взех един камък и го метнах по главата му.Пич,трябваше да го видиш !Помяра се мяташе наляво надясно и навсякъда имаше кръв.После , нали не можем да го оставим на улицата , го метнахме в един казан.Абе голям пропуск , че не дойде.И както ни беше тръгнало да премахваме ненужния боклук от града отрепахме и една котка...Абе не беше толково яко колкото с кучето , Маргото само я метна по една стена и тя не мръдна.Яко , а ?

-Кое ?

-Ти си безнадежден случей ...

 

 

Малко е глупавичко , ама не мога да понасям пичове дето трепят котки и кучета по улицата (най-вече котки) и после се хвалят...

Link to comment
Share on other sites

За разочарованията...

 

По това време ми се иска да спя...но не мога,вече не помня откога...

Иска ми се да не мисля за всичките неща накуп,та дори за половината,те не са важни...а не мога.Мразя да казвам "не мога",защото този вариант го няма...Мога,просто не искам...А защо не искам - заради всичко.Кое е всичко,когато няма нищо?

Мразя да ми е гадно,ама как само мразя да ми е сиво...

Искам да говоря,искам и да усещам,че от другата страна някой ме слуша.

Искам и да се махна...просто да отида другаде...

Да започна всичко отначало.

Сякаш никога нищо не е имало.

Да забравя.

Да се отдалеча.

Да живея нов живот.

Да забравя всичко от този.

Да нямам спомени... въпреки че човек е щастлив само в спомените си...

 

 

 

 

Капчица роса

 

Ще избягам от мислите си.

Ще бягам бързо, наистина бързо

и няма да се обръщам назад,

защото бягам от себе си.

 

Бягам, зя да открия

закътания нейде далеч,

в миниатюрна скална пукнатина

пресъхнал от жажда покой.

 

Малка дупчица в гранит,

пробита от капчица роса,

попила дързостта

на една изтерзана тъга.

 

Изпих цялата горчилка на устните ти.

Горях и се давех в прегръдките ти.

Отхвърлих топлината на ръцете ти

и спрях да чувам ясния ти пулс.

 

А сега прлътта ти

ме преследва като демон...

Призраци съществуват само за тези,

които вярват в тях!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Времепространството при любовта.

 

"Пусни още една монета в музикалния автомат.Песента се нарича "Щом не знае, не изпитва болка".Ала все пак боли, боли някъде.Може би в пространството между хората."

 

Ти, който - болката да спре да ни изгаря - селитра учиш ни да смесваме със сяра.."

 

 

Не мина вчера.Не мина и днес.Няма да се видим и утре ... Начало на раздяла ли е това?Или отново жестокия ми егоизъм взема връх, болезнената нужда от някой до мен?Колко съм си патил именно от този егоизъм...

Ревност ли е?Или просто ме е страх от загуба? Не знам къде е. Не знам с кой е. Не знам какво прави. Притеснявам се. Но съм казал, че ще има пълна свобода, а аз си държа на думата. Боли ме. Малко хора държат на думата си днес. Но аз съм старомоден, с различен морален кодекс.

 

-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-/-

 

Или аз вече съм изчерпан като емоционален източник?

 

 

*Откъс.

Link to comment
Share on other sites

hit me-i am a whore!

kiss me-i am your love!

slap me- i am a mop,

grab me-i am your gold!

all that i do,all that i feel,

it's all coz of you,coz it's all so real!

 

when i cry-hug and kiss me!

and when i lie-make sure you fist me!

when i run-stop and beat me

till i learn-you're the one that treat me

the way i deserve,the way i prefer!

 

when i say i need you-

don't say you need me too!

when you show me the door

be sure i'll come back for more

and when i do

it's coz i so love you

 

when i cry-hug and kiss me!

and when i lie-make sure you fist me!

when i run-stop and beat me

till i learn-you're the one that treat me

the way i deserve,the way i prefer

 

i'm trying to stay sane,

i'm trying to heal my pain,

but you bring me more

that's why i love you so

Link to comment
Share on other sites

i couldn't fall asleep that night,

it was only you before my eyes!

and the very thought,

just made a cut,

which deep inside is burning,

up above is swirling!

 

i can't find a cure,

for this poison so pure,

i dont mind it is inside,

but when it gets to the bone

it's killing my soul!

 

you slowly crawl

beneath my skin below,

and i cannot fight,

though sometimes it's like a suicide!

 

it's strange how long it took

for you to make me look

only you straight in the eyes,

and make me stop with my lies!

 

you swoly crawl

beneath my skin below,

and i cannot fight,

though sometimes it's like a suicide!

 

sometimes i feel i don't deserve this,

but when i feel your kiss,

i'm sure that's my bliss!

Link to comment
Share on other sites

i almost had forgotten,

the way you push my button!

but after eight months

you come and bring the thoughts,

of nasty,dirty loving,

of painful but sweet touching,

the feeling i'm in a sin again,

and it's with you goddamn!

 

why do i cheat?

why do you cheat?

why do we cheat?

on the ones we love indeed?

why does he trust?

why does she trust?

why do they trust?

when they know 'bout this crush?

 

you know the rules,you know the deal,

take off the clothes and let's feel,

what we both want more and more,

what we both came for!

there's nothing wrong we're lovers,

but we need those covers,

it's our little secret,

so take it and just keep it!

 

why do i cheat?

why do you cheat?

why do we cheat?

on the ones we love indeed?

why does he trust?

why does she trust?

why do they trust?

when they know 'bout this crush?

 

everytime you call

i come running for more,

though i love'im so much,

i can't resist your touch!

Link to comment
Share on other sites

Достатъчно е само по прозрачността

на стъклото длан сребриста да прекараш...

Изкуството така твори огледала,

Че всеки може себе си в тях да открие...

 

Вярваме им и се пресягаме напред...

На злото сянката илюзията скрива,

И двойникът ни със насмешка устни свива

Крадат душите ни огледалата.

 

И толкоз лесно е да се порежеш от ръба,

От остър ръб, и да остане болка.

"Не разбивай!..." ще шептят огледалата

и ще заместват любовта във нас със студ.

 

Светът на отраженията е лепкав и жесток,

Той се откъсва от покрито с лед стъкло....

И страшно ще е ако иизведнъж, във кратък срок

огледалата дръзнат да ни завладеят

 

На свободата ще се изтръгне легион -

фалшиво отразените от тях души.

И звън света ще изпълни... Стъклен звън...

Кой ще победи?... Оркестър, туш ми изсвири

Link to comment
Share on other sites

Есенен Пловдив

Пъстрият Пловдив

Огромният град единствен за мен

Красивият Пловдив

Зимният Пловдив

Белият град вълшебно студен

Пролетен Пловдив

Величествен Пловдив

От влюбени град завзет,покорен

Вечният Пловдив

Летният Пловдив

Вековният град безмълвен зелен

...

Душата сърцето завинаги в Пловдив

А Пловдив градът звинаги в мен

Link to comment
Share on other sites

"Бургас" - На бъдещата ми съпруга

 

Бургас е гнусен, мръсен град

Там гларуси пищят на воля

Умирам аз от студ и глад

А Ернестина ще заколя

 

Бургас, 1987

 

-А.С.

 

weasel, нищо лично :D

Link to comment
Share on other sites

you beg and you cry,

you want another try!

i'd say -why not?

seems your heart's still not torn apart!

 

you're already caught in my wire,

i just gotta start the fire!

you're the victim-i'm the man,

with the loaded gun in my hand,

one wrong step

and you'll be dead!!

 

lots of sorrow,

no bright tomorrow,

a lot of pain

a life lived in vain!

that'd be you one day

if you don't do as i say!

 

you're already caught in my wire,

i just gotta start the fire!

you're the victim-i'm the man,

with the loaded gun in my hand,

one wrong step

and you'll be dead!!

 

i'm sorry for the pain i've caused you,

for the lies ,the times i've haunt you,

but no more remorse i can feel,

only anger and no fear!

Link to comment
Share on other sites

Enormous emptyness weighs in my heart the pain from not being able to see her It's devastating to lose a friend, who you can never forget and keep struggling to find a way to rapair your mistake. Why is destiny so cruel to me? Unfortunatelly, time heals nothing.

Link to comment
Share on other sites

IRC, к'во ти пука?!

Понеже съм издрънкан и задръстен чатър, и понеже кисна по осем часа в ИРЦ всеки шибан ден, пък и този форум е място, където всеки си пище к'вото му падне си пища к'вото ми пада. Смятам, че е тъпо да ставаш сутрин в шест часа и да си на работа от седем часа, действа много депресиращо, пък и ме мързи сутрин да ям и сега съм гладен. Мързи ме и да се изкъпя и сега мириша на пот, понеже съм на осмия етаж и през нощта все още си е жега и се потя като язовир. А тази пот като се поуталожи почва да смърди, та чак на мен ми е неприятно. Но нали си имам чата, защо ми е да съм нещо на живо, след като мога тук да бъда някой. Може на живо да съм спекал и издрънкан кретен, но тук ми е дадена пълна свобода, отвързан съм от каишката, която шибания живот ми е сложил на врата и мога да си правя каквото си искам. Нека ме тъпчат наживо, нали тук имам оп?! А някой да посмее да ми каже нещо на кръв, а съм го баннал и игнорнал. А пък и мога да му налея, защото съм гаден абюсер и много ми знае устата, и понеже ИРЦ е анонимно място, като си сложа прокси, никой няма да знае кой съм и от каде чата, и ще избивам шибаните си комплекси и да бягам от гадната лайняна действителност като се завра тук, кадето хората ме уважават и ценят. Тук, където съм заобиколен от приятели, защото на живо нямам такива. Или да кажем няма такива, които не са ми приятели от чата. Нямам други приятели освен други чатъри, с които разбира се съм се запознал от чата. Вече четвърта година съм в ИРЦ и доста съм видял. Много ама много. Жалките борби на различни хора да се доберат до свещения за тях оп. Жалките борби за отмъщение на отхвърлените от тази мека за чатерите - +о. Омразата... дааа, ужасната омраза и другите жалки и низки емоции на хората, които живеят тук. Пред компютъра. В ИРЦ.

Събуждам се от сън в 12 на обяд, и влизам в чата. Уж да се видя с някой друг, да початя дестина петнайсет минути и неусетно вече е четири-пет часа. Осъзнавам, че не съм ял, едва на връщане от тоалетната. Сядам пред компютъра за да напиша "away sym", да си сменя ника на *`away и така... близо още към половин час. Накрая, когато стомаха започва да ме боли непоносимо отивам до кухнята. Там с блуждаещ поглед отварям хладилника, вадя лютеница, маргарин, сирене. Режа филия хляб, мажа с маргарин, лютеница, слагам сирене... едва сега осъзнавам колко съм бил гладен. Изяждам някъде към половин хляб. После забелязвам, че майка ми е оставила бележка на масата, на която пише, че лещата е във фурната. Е нищо, после. Ставам, без да си оправя масата, незнайно как минавам през мойта стая, виждам, че са ми писали нещо, решавам да отговоря и така се заседявам. По едно време се осещам, че ника ми е още `away. Сменям си го. Майка ми се прибира и ми вдига скандал за неоправената маса. К'во ме занимава с глупости... да ходи на майната си. Не съм ходел на лекции, тебе пък к'во ти пука ?! Върви да се шибаш с гаргите. Отивам пак в чата. Извинявам се, че съм излезнал без да предупредя, пиша поредното r3. Споделям какво ми се е случило. Другите се смеят, смея се и аз. К'во ти пука ми викат. Прави са, що ли въобще се връзвам... Получава се як чат в един по-малък канал. Виждам една приятелка от Варна, с която се сваляхме. Чатехме до 5 сутринта. Не знам дали съм излезнал от чата, но си лягам, защото не мога да гледам. Заспивам и сънувам приятелката ми от Варна. Събуждам се със здрава ерекция. (от кога ли не съм превил секс? Май от три-четири години)Решавам да се възползвам от възбудата и влизам в един мой любим порно сайт и какво следва е ясно, омаза се положението....

 

Another day, another IRC

 

Няколко дни по-късно около 12 часа по обяд ме събуди една приятелка, бивже гадже от училище. Искаше да се видим. Уф, приятелка ми е, защо не. Уговорих си среща с нея в 6 часа привечер на "Бинго"-то. Отидох в тоалетната, изсрах се, главата ми бучи. Чувстрам се като дрогиран, което ми напомня, че отдавна не съм се напушвал. Имам една партийка от IRC разбира се, който е дилър и с него от време на време се напушваме като животни. Винаги после се прибирам вкъщи и влизам в чата или играя BroodWar напушен. Страхотно густо е! Понякога и мастурбирам напушен. Влизам в чата. Няма никой. Седя и се чудя какво да правя, като сам по такова никакво време в чата. Заприказвах се с един тип, на които сме на един слап. Админче в зала, блазе му, к'ва му е работата - да седи, да чати и да цъка игри. Стана лаф с него, оказа се пекан пич. Стана към 16 часа, гладен съм. Отидох до кухнята и ядох като прасе. Върнах се в чата. Някои приятели са влезнали, става як лаф. Олелее, станало е 18 часа. Изхвърчам от нас като стрела. Закъснях с двайсет минути. Добре, че тя е добра душичка, та не ми се сърди. Приказваме си глупости, не мога да вържа свестен лаф с нея. Въртят ми се мислите около IRC. Чати ми се. Откривам, че не ми се говори кой-знае колко с нея. Тя ми споделя болките си, проблемите си от следването. Не се разбира с гаджето си. Аз не знам какво да кажа, истинско гадже, не някакъв флирт след IRC среща не съм имал от близо две години. какво ли да кажа, аз не живея, аз чатя. Разделихме се към девет. Чувствам се някакси празен. Прибрах се вкъщи и пред копютъра. Вече всичко е наред, нали си имам чата.

 

24.07.2004.

 

Извинявам се за натурализма, това го написах в леко изчаткал момент, написах го в друг форум, чатерски форум. Исках да накарам някои хора да се замислят. А горенаписаното отразява с брутални подробности живота ми през периода есен 2001-ва - 2003-та година, като съм имал и по-малко зле моменти... Декември 2003-та година записах свой личен рекорд - три години и половина без секс... Хора, седящи и четящи това в момента пред компютъра - моля ви, замислете се, не повтаряйте моите грешки! Живейте реално!

Link to comment
Share on other sites

laying in my bed,

thoughts are running through my head,

but there's something missing out

it's the feeling of doubt,

that your presence'd be here,

that you'd just be somewher near!

i never once thought i'd be this way,

left alone with life's cruel face!

 

mistaken and forsaken

you're so far away!

forgotten and rotten

i'm just a pic so fade!

black and white

it's gray,but they call it life!

 

if once it could be set,

there'd be nothing left,

so i hope we keep on hiding,

keep running and lying,

our show must go on

no matter what!

i never once thought i'd pray

for loving from you babe!

 

mistaken and forsaken

you're so far away!

forgotten and rotten

i'm just a pic so fade!

black and white

it's gray,but they call it life!

 

don't think that it's over,

don't leave and don't wonder

that i'm always on time

that i'm always in your life!

Link to comment
Share on other sites

Е добре де Farrel, ако ти ги пишеш тея бисери браво. Ама се съмнявам... Ако пък не ги пишеш ти - поне пиши автора, може да искаме да си намерим и ние нещо.

 

Скорпионе.... много е хубаво това дето си го написал, а и твърде показателно, ама те страстните чатери въобще няма да го вдянат. Жалко...

Link to comment
Share on other sites

Е добре де Farrel, ако ти ги пишеш тея бисери браво. Ама се съмнявам... Ако пък не ги пишеш ти - поне пиши автора, може да искаме да си намерим и ние нещо.

 

 

aми спри да се съмняваш всичко е лично твочерство ,моля те!няма лъжа,няма измама :excl:

Link to comment
Share on other sites

Два дни, някъде в нищото.

 

Неделя вечер. Вали. Няма ток. САМ в тъмното. Отново се скарах с човека, заради когото съм жив. Лежа на леглото, домен догарят две жълти свещи. Вали. Дъждът бясно бие металната обшивка на покрива. Светкавица осветява "мъртвото" ми тяло, гръм не се чува. Гледам свещите, восъкът се стича на капки по тях и се събира в малко езерце. Ровя с пръст в горещия восък. Нещо черно се подава от жълтото езеро. Две изгорели клечки кибрит. Погребани. Искам да съм втората... Една обикновенна клечака, една от всички. Една проста и ясна цел... да изгори... и ако и се даде възможност да предаде огънят. Втората изпълни целта си и изгоря ... щастлива!? Първата изгасна почти веднага. Аз съм първата. Усетил за момент истината в живота, изгасвам в самота. А така ми си се иска да съм втората. Има ли някакво значение? Нали и двете са погребани... заедно? Ако си бях задал този въпрос преди да те срещна, щях да отговоря отрицателно, а може би въощбе ни бих мислил затова. Какъв е смисълът? Каква е целта? Имам цел. Цел, която ме потдържаше в безсънните самотни нощи преди поредната операция. Цел, която ме потдържаше в болезнените самотни нощи в реанимация. Цел, която се опитвах да следвам въпреки всички трудности и абсурди. Цел, която сега изглежда далечна и невъзможна, колкото си и ти. Но сега имам още една "цел", малка и проста, която до болка ме обърква и унищожава. Просто да те обичам.

Пръстът ми е погребан да клечките. Почиствам восъка, пускам га върху фитила и гледам как сърдития пламък го поглъща. В съзнанието ми изплуват две думи, които ме преследват от няколко дни. Две думи "каменно сърце". До свещите има купчинка кафяви листчета и двуцветен химически молив. Започвам да пиша... с червеният край.

 

Имах каменно сърце,

с него живеех си добре.

Внезапно появи се Ти,

сърцето каменно строши.

Опитах камъка да събера,

но как, неуспях да разбера.

 

Очите ти в мен се впиха,

живота ми разбиха.

Чувства непознати в мен нахлуха,

душата ми е в разруха.

Показа ми, какво е да обичаш,

неразбра, че на болка ме обричаш.

 

Превърнал се отново в човек,

за болката си търся лек.

В мисли, болни, трескаво се лутам,

как да те забравя, всеки питам.

Отговор отчаян, потърсих от смъртта,

и тя не ме избави от любовта.

 

Любовта е болест неизлечима,

любовта е отровата любима,

за тежкият живот награда.

Щастие, омраза, страх наслада,

всички чувства сега отричам,

остава само да те ОБИЧАМ.

*сега, като си припомням ми изглежда глупаво и наивно, но тогава ми харесваше, бях искрен...(все пак несъм поет, а просто глупак - бел. моя )*

 

Оставям листа захлупен.

Светкавица. Глух тътен. Вали. На масата догарят две жълти свещи. Седим прегърнати в полумрака на стаята. Претискам те, няма да те пусна... никога... На стената, вкопчени една вдруга, сенките ни трептят в такт с пламъците. Хубаво е. Усещам, че ме изпълва... СТУД?! Странно, усещам студ, тъмнина, а да и дежурната самота. Потръпвам, опитвам се да изгоня невъзможният образ. Близвам пръсти и посягам да изгася свещите. В последният момент ги духвам, искам да мирише на пушек. Обръщам се с ясната цел да заспя, веднага! Наивен. От месец немога да спя. Лягам по гръб, слушам дъждът съпроводен от тътен,и мисля. Мисля затова всяка черна нощ.

Коя си? Какво си? Какво има в теб? Как го направи? Защо? Можеби неволно? Какво стана с мен? Аз ли съм виновен?

Много въпроси, един отговор... незнам. Разбира се че аз съм виновен, само аз. Но вече няма значение... няма никакво значение...

 

Понеделник сутрин. Невали. Успение Богородично. Честитя именния ден на човека, заради когото съм жив. Днес има събор, ще отида. Но преди това имам работа, много работа. Триметровите трупове на борове чакат мен. Джагата продължава да ме мрази...

Взимам брадва, замахвам, дървото хуква надолу и се спира чак в оградата. Нова жертва. Отново замахвам. Сапът е спукан точно под острието. При всеки удар в мен се прокрадва съмнението или можеби надеждата, че е сесчупи и острието е отнесе побърканата ми глава. Няма да е толкова лесно.

Разкъсвам мъртвото дърво, докато сърцето ми незакарещи болезнено

"спри, глупак такъв. Няма да се отървеш толкова лесно, има още много години да "живееш" "

Продължавам още малко, така, на инат. Пускам брадвата, по-точно "изпускам". Ръцете ми са сини *откога ли са без кръв?*, чак сега усещам режещата болка в лактите. Доволен лягам по гръб в мократа трева. Ухае на смола. Сърцето се опитва да разбие гръдният ми кош, отново спазъм на трахеята, ръцете вече порозовяха, но още адски ме болят. Съвземам се след час. Един час, в който немисля за нищо. Доволен съм.

*Три дни. Ще те видя (може би ) след три дни. Но има ли смисъл? Дори когато седим един до друг, дори когато надничаш до рамото ми и само трябва да се обърна, за да... няма значение, винаги ще си далеч от мен.*

 

Тръгвам. Посягам за фотоапарата и виждам кафявото листче. Думите личат изпъкнали по обратната му страна. Смачквам го без дори да го обърна. Преди да заключа вилата, мятам листчето в печката. Непоглеждам. Само чувам как спотаилите се под бялата, пухкава пепел въглени, го поглъат настървено.

 

Пия бира от картонена чаша. Всяко нейно надигане ми костват неистови усилия и болка. Нищо неосещам. Седя в края на площада. Сам съм. Сам с още двеста души. Смеят се, танцуват, наливат се с бира и се тъпчат с обгорели трупове на животни. Мразя ги. Сепнах се от женската ръка на рамото ми. Не си ти. Как въобще може да съм очаквал друго? Трябват ми няколко минути докато се сетя коя е. Има красиви, сиви очи. Странно, в първият момент ми се сториха зелени. Движи устни, но нечувам нищо. Отговарям, но незнам какво. Усмихвам се учтиво и се опитвам да бъда предишното "каменно сърце". Вдигам чаша. Празна е. Празна, като мен, като дните ми... Празен. Докога е продължавам така? Незнам. Вече нищо незнам... Излъгах. Знам едно нещо, едно единствено нещо, знам че те Обичам...

 

ПП Каза ми да си отстоявам позицията... Позиция на безучастен наблюдаващ, от последния ред, когато искам да съм в главната роля на сцената...

животът ми влияе зле, трябва да го откажа

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...