Grimjaur Posted July 15, 2004 Share Posted July 15, 2004 Link! Това според литературните критици се характеризира като къс разказ.Вие може да го характеризирате като есе.За мен това е просто т.нар. спонтанен стил.Есеистичен тип разказ,предимно описващ лични преживявания.Написах го на момента... Критикувайте!!! Ще се радвам да чуя препоръки и мнения Към модераторите::възможно ли е изискването да се пише само на кирилица?Знам,че това е голямо ограничение,но не е красиво(и лесно), да се чете есе примерно,на латиница Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 15, 2004 Share Posted July 15, 2004 Agarvaen - не мога да коментирам и да критикувам. Майната им на критиците и глупавите калъпи...това което си написал не е есе а разказ за нещо лично, разказа за преживяване, което, колкото и да коментирам, няма да променя или отнема. Реално нищо не мога да кажа. Дори не мога да споделя нещо, защото още не съм го докарал дотам. Не съм съгласен да има ограничение за кирилицата. И аз предпочитам, но знам, че това може да спре някои хора да пишат. Сега се борим да ни се отвори форум, така че трябва да имаме повече подръжници. Нека засега няма такива restrictions. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 15, 2004 Share Posted July 15, 2004 ОкАз самият знам какво ограничение да не можеш да пишеш на кирилица А относно разказа-имах предвид не тематично,а стилистично да се критикува. За мен да критикуваш тематично,е най-голямата глупост.Всеки има правото да напише нещо,което го вълнува. Все пак-свобода на словото.Също така ме радва фактът,че досега още нито едно говедо не се е изцепило с простотия,както предсказваха модераторите Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 15, 2004 Share Posted July 15, 2004 Аз пък смятам, че може да поспорим тематично. То не е точно тематично, а по-скоро размяна на гледни точки по въпрос, който единият поставя. Разликата с другите форуми е, че въпросите се поставят по по-различен начин. Стилова критика също може да има разбира се. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 15, 2004 Author Share Posted July 15, 2004 Направих опит да комбинирам разказа за преживяното днес с мнението ми по темата, която velvet и GeorgiK зачекнаха. Надявам се да не ви стане прекалено скучно, докато четете, ако въобще решите да четете. Ето отрочето ми. Из първия работен ден на един хамалин "Трябваше да замина за Германия...глупак" Капки пот се стичаха по лицето му. Сякаш се състезаваха - гонеха се, блъскаха се, някои отпадаха, нови се появяваха на трасето. Беше се отказал да бърше тези капки пот с ръка - защо, като веднага след това нови ще запъплят надолу по челото, носа и бузите му. Гледаше ръцете си. Трепереха. Одрани на няколко места, целите в грес. Поне той си мислеше, че е грес. Абе нещо мазно беше, кой го интересува какво точно. Погледна към единия си колега, проснат на последния зъболекраси стол, който пренесоха; вторият, който Бог знае откъде намери сили да псува запалката си; третият, който упорито, но съвсем безуспешно се опитваше да махне черното под ноктите си. Всички приличаха на бездомни кучета, неяли от няколко дни, наритани от злобните хлапета от блока. "Защо, по дяволите, не заминах за Германия...тъпо, изключително тъпо говедо" Погледна часовника си. Оставаха 7 минути до края на почивката. Бяха изминали 8. "Само 15 минути почивка?! Тия да не са пили газ? От 8 сутринта сме тук, сега е 13:37....Аз мога ли , или не мога да им тегля една майна на тези нагли, мазни копелета?" Не можеше. Беше добро, кротко момче. Избухваше много рядко, само ако наистина си заслужаваше да избухне. Сега положението не беше толкова зле. "Да, ама ще стане..." Преброи пренесените комплекти зъболекарски стол + машина. Осемнадесет. Умножено по две - 36. Тридесет и шест курса нагоре до третия етаж и обратно долу. "Тежко си е, няма спор." До двадесет и шест комплекта оставаха 8. Осем по две - 16. "Още 16 курса?!?! Не мога...." Не може, ама някой пита ли го? Не, разбира се. Оставаха още минута и няколко секунди до края на почивката, когато шефът пристигна и с отвратителната си лицемерна усмивка запита:"Ще продължавате ли, юнаци?" "Ах, само да ми паднеш в ръчичките..." Изскърца със зъби, хвърли окуражаващ поглед към другарите си и с мъка се изправи. Сигурно го намразиха. Постоянно им даеаше зор да действат по-живо, смъмряше ги като се си правеха пас и ги гледаше строго. Да, със сигурност вече го мразеха. Но не казаха нищо и станаха. Още 16 курса...А денят беше започнал толкова добре. Докато пристъпваше бавно към асансьора си спомни как сутринта стана преди да звънне алармата за събуждане, как си хапна юфка докато преглеждаше новостите във форума, как куфя на The Shape на Slipknot за надъхване. Това беше сутринта. Сега той проклинаше всичко, за което успяваше да се сети. Но измежду ругатните една мисъл постоянно го глождеше и го караше да хапе устните си. "Добре де, и да бях заминал за Германия, дали щеше да е различно? Нашите не са богати, пък стипендии май не се дават там , където мислех да ходя...Как щях да се издържам? Щях да работя, естествено. Но дали щях да си намеря хубава работа. Не ми се мият чинии, нито пък ми се сервира в някое кафене или ресторант. Въпреки, че бакшишите...Не, никога няма да стана сервитьор, най-малкото защото съм кашкавал в ръцете и ще изпочупя сто неща още на първия ден. Дори и да си намеря хубава работа, кога ще уча? Нали затова съм там, да получа по-добро образование. Тук ме мързи да уча, ама там няма лабаво. Всъщност...ако няма кой да ми мрънка на главата дали ще си седна на задника да чета? Сигурно...знам ли. Абе ще седна, какво ще правя. Веднъж се отваря такъв шанс, ще се пробвам. Значи ще работя и ще уча. А кога ще спя...а за други дейности време? За фитнес, за приятели...едва ли ще издържа повече от 2 седмици. Но защо се залъгвам? И тук е така - ако се занимавах сериозно с учене щеше да ми остава много малко свободно време. И ако и него го запълня с работа, за да изкарам някой лев, какво ще ми остане? Чушки...Сега поне съм при хората , които обичам. Как ли ще се чувствам без тях? Вярно е, за да постигнеш нещо, трябва да направиш жертви. Но не е ли прекалено голяма жертва да се откъснеш от живота си? Все едно някаква огромна ръка те хваща и те премества на друго място. Нищо не ти е познато. Няма ги близките ти. Сам си. Ужасно сам. Поне докато не се запознаеш със съквартирантите си и с техните приятели. Така си по-малко сам. Но все пак достатъчно сам, за да се чувстваш зле. Заслужава ли си да изоставиш всичко, за да преследваш нещо по-добро? Дори и да се върнеш след година, две, три. Заслужава ли си да поемеш толкова голям риск? Да, заслужава си. Стига да знаеш, какво точно искаш, да си уверен, че го искаш и да си готов на всичко, за да го постигнеш. Ако се двоумиш, по-добре не прави такава стъпка. Остани си тук, където всичко ти е познато. Тук, където са близките ти, приятелите ти, гаджето ти. Но не си мисли, че като останеш тук, ще ти е по-лесно. Не е." Вратата се отвори и един по един той и тримата му колеги влязоха в асансьора. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 15, 2004 Share Posted July 15, 2004 Това деца мои го има. Ама много го има. Ръцете му бяха ударени и кървави. Бачкало беше момчето. По лицето му толкова умора колкото отдавна не бях усещал на своето. И наистина...дали "там" щеше да е различно? Знам ли...номера е да го направиш с цел дето викаш, да го направиш с кеф в името на нещо, а не в името да не си тук(то това е нищо). Радвам се, че се нави да го напишеш това и е станало много сполучливо. Не знам какво друго да кажа. Всякакви клишета от сорта на "живота е тежък" не си заслужават. Всеки си знае сам за себе си колко е тежък живота. И всеки живот е тежък и сравнение няма между различните хора. Казвал съм ти го и преди - намери смисъла в това, което правиш, защото ти сам каза, че смисъл има, и се впусни в него. Така по-лесно ще приемеш наранените ръце, умората, потта и глупавото заплащане . Поемеш ли веднъж пътя към своето собствено желание...всичко си идва на мястото и всичко е по-хубаво. Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 No Comment Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 16, 2004 Author Share Posted July 16, 2004 Пак ще помоля - поствайте само ВАШИ творби. Ако всеки започне "ааа, един мой приятел какво каза..." доникъде няма да стигнем. И не мисля, че обсъждането на надписи в тоалетната, било то хайку или нещо друго, е за тук. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 То не е точно тематично, а по-скоро размяна на гледни точки по въпрос, който единият поставя. Разликата с другите форуми е, че въпросите се поставят по по-различен начин. Съгласен!!!Нека наистина го направим различно. За разказа на Zerghathul - "Избери си работа,която ти харесва и никога няма да ти се наложи да работиш" - Конфуций.Разказът е прекрасен.Нямам какво повече да кажа,Георги каза всичко. И друго, прочетено на стената на тоалетната в Найлона. Ами мисля,че още е много рано за почитателите на Андрей Слабаков.И все пак-творбата е чужда.(Аре без кенефна поезия моля!!!!) Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 ................................. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Като се прибера до ден-два ще ти напиша нещо друго - един ден на един индивид там където трябва както си го представям и както е с много други. Очаквайте... Ей това е напрежение вече... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Хахаха!!!Velvet(извинявам се че обърках авторите,просто не погледнах кой го еписал) - гриза си ноктите в очакване на следващото Да ви напиша ли за малоумния си съквартирант,който трябваше да пребия за да се сети най-накрая къде живее? Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 16, 2004 Author Share Posted July 16, 2004 Знаех си, че не напразно съм се вълнувал като отварях темата! Знаех си! Велвет, пишеш страшно увлекателно! Някакси мелодично. Всяко следващо изречение идва като следващата нота в някоя прекрасна песен. Както казва Георги за Туул - това твоето не е лирика, това е преживяване! Сега тръгвам, излезнали са резултатите от последния ми изпит. Стискайте палци! Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Zerghathul,мерси.Ще се напъна за още някое преживяване и за нещо по-сериозно,но след утрешния ден Отивам на изпит в София Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Link! Нещо ме гони депресията и затова ги пиша такива. Зергатул успех на изпита Link to comment Share on other sites More sharing options...
Birth Decline Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Болеше ме.Но болката е част от моя живот,тя ми казва,че все още съм жив и дишам,че чувствам и те помня.Болка,предизвикана от толкова различни събития,но доведена до кулминация от тебе,събирана в продължение на години и трупана като запаси за Зимата на Скръбта ми.Толкова нюансирана болка...Болка по загубен приятел....Болка по починал роднина...Болка за изгубена ценна вещ...Болка...!? Не знам какво да кажа... Винаги ми се е искало да обясня какво чувствам вътре в себе си. Вече няма да има нужда да го правя, така добре се справяте със задачата, че понякога ми се плаче като чета и като се сещам (не че има начин да забравя!!!) Agaravaen, благодаря ти... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Birth Decline няма нищо.На всеки от нас му се е случвало това,всеки е имал тежки моменти.Няма нищо страшно в това да излееш душата си. Опитай и ти - не е толкова трудно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Birth Decline Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Пробвах, писала съм няколко разказа, които бяха посрещнати много отрицателно от майка ми (момиче съм все пак, а и нямаше от кого другиго да искам мнение, само тя ми е подръка) Тя живее с мисълта, че трябва да съм малко сладко момиченце, което си играе с куклички и не преживява емоционални катаклизми и те й влияят и я променят... Отказах се от писането по повод реакцията й, която дълбоко ме засегна. Не му е тук мястото, но... Рисувам и това е моят начин да покажа какво чувствам. Много се радвам на разказите и есетата ви, продължавайте! Agarvaen: С голямо нетърпение ще чакам още някой разказ, писан в депресия... Изглежда описват моето нормално състояние Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Отказах се от писането по повод реакцията й, която дълбоко ме засегна.Рисувам и това е моят начин да покажа какво чувствам. Родителите винаги реагират по подобен начин.На мен пък ми се подиграваха,когато прописах стихове Чела ли си Иван Давидков?Той пише много...човешко.И рисува добре.Препоръчвам ти го.Междувпрочем за мен рисуването е като приказка в цветове.Така нашето творчество не се различава много от твоето А относно разказа-може още довечера да съм спретнал нещо. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Birth Decline Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Благодаря ти за разбирането и за препоръчания автор. Ще чакам разказа ти с нетърпение! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Моля. Ето и едно двустишие по повода: Link! Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 16, 2004 Author Share Posted July 16, 2004 Да се прощава - вече е достойнство!! <{POST_SNAPBACK}> Нямаш си представа колко съм съгласен с теб! Докато хората не се научат да прощават, да правят компромиси, винаги ще има сълзи, разбити сърца и мъка,мъка,мъка. Колко се иска, за да простиш? Със сигурност не е невъзможно. Не е и проява на мекушавост. Аз винаги съм прощавал на близките си и приятелите си за това, че неволно или не толкова неволно са ме наранявали. И те след това са ми се отблагодарявали с много обич, топлина и усмивки. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 Радвам се,че и ти ме разбираш.По-добре да простим-само доброто ражда добро.И злото-зло,естествено. Но никога прошката не е била проява на мекушавост за мене. Така показваш,че си разбрал грешката на човека отсреща. А за вас-останалите-какво е прошката? Birth Decline утре сутринта ще сложа разказа. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted July 16, 2004 Share Posted July 16, 2004 много яка тема .. признавам .. че нямах възможност да прочета всички мнения и ... както и да е ... за последен път .. се отчаях от този форум ... щото като пиша никой не ми обръща внимание и все едно постовете са ми прозрачни .. ебах го. Простих им .. и понеже повечето хора дето ми четат постовете са тук, реших да напиша и аз нещо. Не искам да споря .. просто .. мое мнение е че някои неща не могат да бъдат простени ... виж да простиш, че някоя сервитьорка ти е объркала поръчката .. ДА .. да простиш на приятел осъзнал грешките си, а и ти самия да разбереш че имаш вина .. ДА, но да простиш на хората, които след 5 мин. пак ще забъркат същите лайна НИКОГА. Мислих да напиша нещо .. но нямам сили нито вдъхновение !! Лека нощ ... и ще продължавам да ви чета :> Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted July 17, 2004 Share Posted July 17, 2004 Link! Birth Decline надявам се да ти хареса. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.