Jump to content
BulForum.com

Лирично отклонение


Recommended Posts

  • Replies 888
  • Created
  • Last Reply

Гробна тишина обгръща мъртвите ми мечти. Гробна тишина. Тишината ме поглъща и изплюва... и това не съм аз. Сам, заобиколен от хора, за това ли сме тук? Да бъдем сами и изоставени от светлината и мрака, сиви и празни. Тишината поглъща песента на птиците, музиката, говора. Само стерилна тишина, не мога да изляза. Празнотата ме обгръща от всякъде, празнотата в сърцето ми расте, една кървъва язва, за която няма лекарства, няма калциране, няма бягство. Имам ли очи, виждам ли, когато около мен няма нищо, имам ли сърце, чувствам ли, когато съм заобиколен от нищо, има ли ме, дишам ли, когато аромата на въздуха е като дъха на мъртвец? Може ли мъртвия да умре?

Link to comment
Share on other sites

Връщаш ме отново към мен,докосвайки прашните струни,но истинските...

Странен Вълшебнико като с магическа пръчка завихряш Вятъра от моето

вътре към това от другата страна,...,

..а в действителност ТИ просто ме погледна.....топло е и се усмихвам..

:)

Link to comment
Share on other sites

Разпервам крилете си, но вместо да полетя, клякам и се обгръщам с тях. Скривам главата в ръцете си. Така се чувствам сигурен, болката е по-слаба, отровата, кръвта пари по-малко, болката е по-слаба, когато не дишам. Звездата от чувства и емоции експлоадира, пръсвайки се, хвърляйки огън и светлина, след което всичко утихна и на мястото на сърцето ми е черна дупка. Поглъщаща всичко, планети, звезди, галактики, емоции, чувства...

Там, където няма сърце - няма болка....

 

Can't keep something alive, that has no heart...

Link to comment
Share on other sites

Страх ме е да отворя очи

за да не разбера че си сън

стах ме е да те докосна

за да не разбера че си сянка

страх ме е да те повикам

за да не разбера че те няма

За това само ще те гледам

ще се усмихвам и ще мечтая

някой ден да мога да те обичам

и да те имам без страх!

Link to comment
Share on other sites

Хора, моля ви, дайте малко по-оптимистично. Стига толкова черно и сиво. Направо се спихвам като ви чета нещата. Хайде някой да напише нещо също красиво и истинско, ама от светлата част на душата му.

Link to comment
Share on other sites

Влизаш в съня ми

и го правиш прекрасен.

Присъстваш в деня ми

и си второто слънце!

Колко любов да ти дам....?

Аз не зная!

Мога само да давам,

без да искам в замяна!

Link to comment
Share on other sites

Отивам на лекция с махмурлук,

тихо сядам и полягам нежно.

Сякаш били са ме с чук,

погледа премрежвам.

 

Гласът на лектора се рее,

лека нощ ми пожелава той.

Ангелски хор в главата ми пее

бавно застивам в пълен покой.

 

Но долавям чуждо присъствие,

някой е седнал до мен.

Отварям очи с усърдие

и оставам така вкаменен.

 

О, неземно красиво създание!

Това е от пръв поглед любов,

нахлува в моето съзнание.

Изцяло да й се обрека съм готов.

 

Хайде, смили се и дай ми знак,

че ме харесваш нека узная!

Готов съм дори и на брак,

верен ще ти бъда до края.

 

Или чака от мен първата стъпка?

С поглед към нея аз се изправям...

Ох, любовта е болезнена тръпка,

главоболието не ме оставя.

 

Аз - казвам нещо смешно,

тя - никакво внимание!

Или е чула погрешно,

или губя обаяние.

 

Въобще не ме поглежда

Не разбира ли?! Какво?

Започвам да губя надежда

Хайде, моля те! Защо?!

 

О, ако не се обърнеш

към мен в този миг,

аз към другата колежка

ще насоча любовния си вик!

 

B)

Link to comment
Share on other sites

Дефтър, почвай да издаваш стихосбирки, братле!

Link to comment
Share on other sites

i thought i knew myself-all the way and so well

but now everything ,seems to me so insane

i can't be my friend

coz i don't know where i go

or what i want

 

now close my eyes-Go away

don't say good bye-i'll be ok

save your words-they can't help

it's my world going to hell!

 

all i know,all i see-is just the sky above me

so many stars shining bright

i'm going home ,i think i'm fine

but i can feel you all around dragging me slowly down...

 

now close my eyes-Go away

don't say good bye-i'll be ok

save your words-they can't help

it's my world going to hell!

 

no,you didn't try

yes,i really lied,

we're done,right?!?

ах колко е лошо да си слбичък...........

Link to comment
Share on other sites

ах колко е лошо да си слбичък...........

............................................

.....

Позволи ми да те водя през Мъглата..

и не се плаши от Сенките,

защото Силни сме

пред Огъня пречистващ...

ние Слабите ...

пред Себе си...

Link to comment
Share on other sites

Дефтър, почвай да издаваш стихосбирки, братле!

А сега специално за моя почитател/и!

 

Студент съм аз,

а това звучи гордо.

Вечрям с хляб и праз

и редовно гледам порно.

 

Вода отдавна не пия

и на легло не съм спал.

Живея си тъй, на верисия,

на купона съм единствен крал.

 

Дискотеки обикалям

и дори и малко пиян

гаджетата свалям

като Дон Жуан.

 

На лекции не ходя,

вредни са за мен.

И записки не водя.

Имам ум от Бога подарен.

 

Сесията не ме плаши.

Тайната си аз не крия -

с пищови и калашник

изпитите взимам на магия.

 

Времето да спра желая,

но не мога - то се ниже.

Искам все така да се мотая

весел и безгрижен.

 

Ех, ще дойде светъл ден

и диплома ще взема.

Ще застане тъй пред мен

вечната дилема:

 

А сега накъде?!

Link to comment
Share on other sites

търсейки

 

Мразя вечерите,когато съм празна...

 

Измислям свои светове...

Когато е празно,многото хора са излишни.

Всъщност не чакам,но не спирам да искам...

Мразя да загубвам пътеката.

Още повече мразя другите да си мислят,че знаят...

Не ми ли е все тая?

 

Какво ли значение има....

 

p.s. Всяко разбиране(или неразбиране)в прекия смисъл на думите е неподходящо...

Link to comment
Share on other sites

"Вървеше по скалите, балансирайки с цигара в едната ръка и преполовена бутилка водка в другата. Беше му леко, приятно, проблемите му бяха останали някъде надалеч. Алкохола беше се настанил в кръвта му и беше изместил всякакви неприятни емоции. Валеше и вятърът навяваше капките срещу него. Обичаше лошото време, винаги го беше обичал. Вятърът го караше да се чувства жив, успокояваше го и същевременно го вълнуваше както нищо друго в природата. Сега пак се чувстваше така. Проблемите му избледняха. Невзетите изпити в университета, постоянните скандали с родителите му, всичко загуби очертания,сякаш бяха само той и вятъра и дъжда ги обливаше. Стана му хубаво, някакси се чувстваше част от бурята, искаше да се слее с нея. Съблече тениската си, която така или иначе отдавна беше прогизнала. Някъде отдалеч дочу гласа на Анелия която го викаше, но не му обърна внимание. Още мъничко, мислеше си той, още само мъничко. Понечи да си дръпне от цигарата, само за да установи, че е изгаснала. Не го интересуваше, захвърли я настрана, погледна водката в ръката си, засмя се и я запокити към мрака, който сякаш го обгръщаше отвсякъде. Сякаш той беше центърът на вселената, сякаш бе Бог и му предстоеше да сътвори света по свой вкус. Чу как бутилката се разбива някъде доста по-надолу в скалите. Затвори очи и се остави изцяло на завладялите го усещания. Беше щастлив, наистина ЩАСТЛИВ, както не се беше чувствал от месеци насам. Направи няколко крачки напред, наслаждавайки се на ударите на капките по голото му тяло и прегръдката на вятъра. Още малко, помисли си той, още малко и ще сме едно цяло. Светкавица раздра нощното небе, светлината и си проби път през затворените клепачи на Иван. Той спря и с някакъв необясним трепет зачака гръмотевицата, която щеше да я последва. Тя не закъсня и дойде, първоначално като тътен на задаващ се влак, след което премина в оглушителен грохот, сякаш стадо диви коне препускаха по осеяното със звезди небе. Някъде в някое закътано кътче на съзнанието му регистрира, че Анелия вика нещо, гласът и звучеше притеснено. Сам не знаейки защо, Иван изкрещя веднъж, след това продължи да вика, подтикван от някаква вътрешна необходимост, от някакъв копнеж по нещо, което сам не можеше да назове. Направи още една крачка без да отваря очите си, после още една и тогава.....падна.

Падаше цяла вечност. Небето се завъртя над него много, много бавно, луната сякаш му се усмихваше. Той и се усмихна в отговор. Толкова беше прекрасно, толкова завършено. Чувстваше се великолепно. Тогава изведнъж се удари. Сблъсъкът със скалите го разтърси целия. Болката си проби път през замъгленото му от алкохола и тревата съзнание и го изпълни целия. Започна да вика. Викаше с всичка сила после милостивият мрак се спусна над него и го погълна."

 

Част от нещо скромно, написано от моята скромна особа...

Моля бъдете снизходителни...

Link to comment
Share on other sites

Обичам да пуша

по малко да пия

и с гърли като тия

да правя оргия

 

И аз реших драги съфорумци да напиша един куплет,за да се фпия в скъпото ви лирично отклонение,след като отново се напих като свиня на Рахата.

Ко да правиш-човешко е нали? :tongue

aми обърках са наистина е било за тема "Любими Моменти"

Link to comment
Share on other sites

Призовавам тези, които не са забелязали - това е тема за лично творчество, а не за леко преработено чуждо.

Горния куплет с изключение на една дума е цитат едно към едно от песен на Спенс. За тази цел във Форум 'Others' има тема "Любими Моменти"

Link to comment
Share on other sites

Като за последно....

 

Задръж ме,още малко...

прегърнал мен в себе си..

и вдишвай ме - издишвай

в ритъм цветен...

..пътеката пред нас все още свети...

 

Все по-нагоре

ще ни води слънцето,

високо над кристално - меко отражение..

на Луна по-пълна

и по-празна от Водата,

по-тъмна и по-светла в себе си

от Огъня,

горящ и неизгарящ ни...

 

Скрий ме вътре...

и лъчите ми

ще изрисуват,

с живи орхидеи

призрачното огледало на душата ти....

 

...за да се Губя в него...

..и да откривам Теб....

Link to comment
Share on other sites

did you ever think about me?

bout what want and what i need?

there's only money in your head

any kind of material shit!

it ain't right to love you so

when you ain't got no soul

 

so i'm gonna run

and you're gonna burn

coz you don't know i'm the sun,

the moon and the gun

that's gonna blow your head off

coz you don't diserve my love!

 

don't tell me i don't get it,

coz you already made it,

you made me believe i'll leave

as soon as i can breath,

the air outside

when i push you aside!

 

soon i'll be done

soon i'll be gone

i'll leave you all behind

i'll know i've done right......

Link to comment
Share on other sites

Отдавна не съм се намесвал в тая тема и май е време пак да драсна нещо :D

 

Silent Hill

(посветено на една от най-яките игри които съм превъртал)

In Silent Hill you're gonna' kill,

In Silent Hill you'll loose your will.

There's no one there-

You’re all alone.

There's no one there,

'cause they're all gone.

Some are gone and some are dead,

Some still live but their minds are gone bad.

Some were good and some were bad,

But they all lived in this town that's now dead.

The town is dead and so'll be you.

The town is dead and it'll do the same to you.

Harry Mason was the name of a man,

Harry Mason looking for his child in this deserted land.

A seven-year-old girl, with short, black hair.

A seven-year-old girl having a nightmare.

Link to comment
Share on other sites

Отдавна не съм се намесвал в тая тема и май е време пак да драсна нещо :D

 

Silent Hill

(посветено на една от най-яките игри които съм превъртал)

In Silent Hill you're gonna' kill,

In Silent Hill you'll loose your will.

There's no one there-

You’re all alone.

There's no one there,

'cause they're all gone.

Some are gone and some are dead,

Some still live but their minds are gone bad.

Some were good and some were bad,

But they all lived in this town that's now dead.

The town is dead and so'll be you.

The town is dead and it'll do the same to you.

Harry Mason was the name of a man,

Harry Mason looking for his child in this deserted land.

A seven-year-old girl, with short, black hair.

A seven-year-old girl having a nightmare.

:punk :punk :punk

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...