Grimjaur Posted May 13, 2005 Share Posted May 13, 2005 Затворен в гората,човекът е бил сам.Уплашен.Зверове го плашели.Сенки шумолели в гъстака.Но блеснала светкавица.Пламнал буен огън от поразено дърво.И човекът спрял да се страхува, грабнал един запален клон и погнал сенките - да ги плаши на свой ред, подгонил зверовете да ги избие заради дългите му страхове.И сам станал звяр. Откъс от "От детството на човека". Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Нечия съдба Дълбоко в своята душа всеки вижда своя собствена мъгла която, като лъч светлина го води из ноща през лютите поля на личната съдба, която е зла или добра - но все пак негова. И тази зла мъгла спира иначе свободната душа да отлети към необятните, добри поля на рая. И като прица без крила стой тя на прокълнатата земя, заобиколена от други като нея. И търси тя своят път напред изпълнен с мрак , тъмнина и злокобна неяснота. И всичко това е просто сън в човешката глава. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Възхитена съм от теб "дете на сянката" ,не познавам човек,който толкова простичко и ясно да дава толкова много от себе си... Продължавай да се стремиш НАГОРЕ! Към Гримоар -ски - Затворен в гората,но отворен към нея ... Страхуващ се,от Силата своя ...-Огъня в себе си ... -Човекът - небесното и земното ;ангел и демон - Великото Равновесие ... ! Или Непрестанния стемеж КЪМ ... С поздрав и към двама ви ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 В произведенията не рисувам себе си.Единствено в тези, в които говоря в първо лице - те са за мен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Че кой говори за рисуване......?!!! Аз давам "груби" усещания на нещо чуждо ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Аз говоря за рисуване . А ти опитай да изгладиш чувствата си с шкурка Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Ако трябва да те "затворя" в картина ... тя би била - Ярко-черно-антисветлинно платно с малка бяла точица в долния ляв ъгъл... Ако трябва да 'издера" чувствата си ... и ги "проектирам" върху моето платно ... то би било една странна смесица от кървави петна и струи ... и една искра,и малко вятър ... Ако поставя себе си в твоята картина ...тя би се самовзривила в Светлина ....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Опитай. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 14, 2005 Share Posted May 14, 2005 Айде преставам да се лигавя (опропастих темата ... ) МИР?! Последен ОФФ,обещавам... Поздрав за Грим...-"So this is love"-Limp Bizkit,Korn,Deftones....ше ме извиниш ли френдски??? ПС:Ако настояваш все пак да опитам ...??!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 15, 2005 Share Posted May 15, 2005 Очите ми ще се затворят когато кръвта им напои земята. Ръцете ми ще спрат, когато напълня устите им с пръст. Яростта ми ще се укроти, едва след като укротя тях - завинаги. Омразата ми ще се смръзне - когато няма да има кой да мразя. Ножът ще оставя - но само забит в нечие гърло. Едва тогава мога да кажа гордо : Не паднах на колене. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 21, 2005 Share Posted May 21, 2005 1. Ще се отнасям с теб както със всички останали-като с боклуци.2. И ако болката съпътсва твоите усилия и страдаш силно,то значи правиш всичко както трябва. 3. Не трябва да ти харесва-трябва просто да го направиш. 4. Никога не си въобразявай. 5. Винаги носи във воинската си мисъл и душа последната ми и основна заповед:Няма правила-побеждавай на всяка цена. Р.Марчинко Животът е борба за оцеляване,за успех и надмощие.Животът е война. Това е икономическа война.Политическа война.Социална война.Също и лична война.Във войната има Враг!Това е нашият враг,ТВОЯТ враг. Той трябва да бъде победен.На всяка цена трябва да победиш.Без борба няма победа,а нищо не може да замени победата.Трябват и жертви-победата лежи на костите на много мъртви,почива върху големи загуби и окичва лъчезарната си глава с венеца на страданията. “Врагът не спи!”-този стар комунистически лозунг се оказва много правилен когато трябва да победим врага си.Негов предтеча е и българската поговорка:”Пази ме,Боже,от приятелите-от враговете сам ще се пазя.” Когато сбъркаш,а в борбата това е много често явление-врагът винаги се възползва от грешката ти.Без значение дали си дал грешна информация,закупил нещо ненужно или просто си набрал погрешен телефонен номер-това е грешка! А грешката може да се окаже съдбоносна.Врагът ти ще има стратегическо предимство,ще знае повече от тебе и,естествено,ще се възползва от това за да те победи.Защото във борбата(войната,комшийската кавга,надмощието за икономически пазари) няма правила.Правилата съществуват до момента,в който се обяви война.След това-“A la guerre,comme a la guerre.”(На война-като на война),както казват французите. Никога не си мисли,че си по-добър от противника;по-добре е да го надцениш,отколкото да го подцениш защото иначе ще бъдеш победен,а горко на победените!!! Когато сгрешиш-поправи грешката си,ако не е вече прекалено късно.Враговете не са за пренебрегване-те винаги търсят начин да вземат надмощие над тебе,по абсолютно всякакъв начин и дори, и най-малкия повод за погрешно деяние от твоя страна е зелена светлина за техните агресивни действия срещу тебе Врагът.Какво представлява той за вас(мене)?Агресивно настроена личност със ясно изразени намерения?Не винаги!Човек,домогващ се до твоите лични или обществени блага?Понякога!Приятел(не обръщайте внимание на противоречието,най-големите ни врагове много често са ни приятели...),бършещ сълзите ти?Почти винаги!Вие сте шокирани от мнението ми?!!Не ми пука!Твърде вероятно е и вие да сте ми враг по някакъв начин.Изкарвате ме прекалено мнителен?Моля ви се,та аз просто искам да се предпазя от враговете си! Навсякъде виждам врагове?Ха-ха-ха!!!А няма ли?И зад вашата искрено-добродушна физиономия не се ли крие личност,мъчеща се да удържи победа над мене по някакъв начин?Започвам да прекалявам?Е да, прекаленото и богу не е угодно,но такъв е животът.Борба!Борба-жестока,безмилостна,пълна с измами,опити за прецакване на врага(другите) и опити за възтържествуване на вашият Аз.Това е борбата.Това е животът. Врагът не признава правила-той дебне моите грешки.Аз също не признавам правила-само дебна чуждата грешка.И не подценявам врага си. Защото няма правила! Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 21, 2005 Share Posted May 21, 2005 …………. Да погледнеш нечии очи,да се потопиш в тях...това вече не си Ти,а То!Мрака около теб затруднява движението ти.Започваш пипнешком,притиснал се до стената да крачиш напред,много бавно,все по-навътре и по-навътре...Целта на пътуването ти се вижда недостижима,но тя,тази крайна точка е там,дълбоко скрита под десетки пластове "прах" и те чака.Трябва да вдигнеш "воалите" паднали на Пътя,сам той няма да се открие пред теб - Открий го ти!Не,не се връщай назад,теб не те е страх от тъмнината..страх те е от светлината в края на тунела.Страх те е от нея,защото не я познаваш.Но тя те очаква,така че....продължавай!Няма защо да те е страх да отвориш очите си.Не можеш да си представиш красотата,която може да се разкрие пред теб.Тя може да те погълне или разкъса на хиляди парченца....Позволи на Светлината да премине през теб,за да се откъснеш от сянката си.Тя вече не ти е нужна...Ограничава движението ти,а ти обичаш да танцуваш....Тогава...танцувай!!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 31, 2005 Share Posted May 31, 2005 .............. Стоя и цикля в снимката ти.Аз съм те снимал.Аз правих ефектите...И ми е мило...А тебе те няма.Навън вали, има буря - от онези, неприятните бури с обилен дъжд и много светкавици и гръмотевици.Говоря си с тебе - чудесата на технологиите,хе!Но е друго, когато докосвам косата ти, когато нежната ти бяла ръка милва рамената ми.Друго е, като знам че ти си до мене на леглото, че има кой грижовно да ме завие през ноща, че има лице(толкова мило и красиво), което сутринта да се надвеси над мен, да скрие света с овала си, а с очите си да отрази небесния лазур и да ми каже - "Имам нужда от тебе.Обичам те!". Друго е. Но сега е това..... Ти Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 3, 2005 Share Posted June 3, 2005 ЧЕРНО И БЯЛО ............................... Когато срещнеш себе си в другия,и чувстваш този друг в теб...ти даваш и даваш...без очаквания,без условия...докато дойде моментът,в който ти вече си празен,загубил се в другия...крещящ от вътрешността на рамката,в която те е проектирал...боли от тази задушаваща затвореност...невиждащ се,нечуващ се...не усещащ се...там е само другия... .................................... Любов...само тя е толкова саморазрушителна...но тя е и единствената,която ни дава пълнотата,чрез която се себеусещаме като красиви и "достойни"..... Това е Тя...силата позволяваща ни да се събудим от утринната роса,да я вдишваме с листенцата си...да отворим широко усмихнати очи..за да прозрем,че всъщност ние не сме просто цветя,а финни цветни пеперуди... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 4, 2005 Share Posted June 4, 2005 ............. Вътре съм,сама...в Себе си.....,студено е,тъмно и кърваво...Красиво е всичко в своята затвореност,но задушаващо,болезнено...Дали това е моят дом?! Толкова чужди усещам стените в тяхната празнота,погълнали цветните картини,оставяйки само бледи следи от тяхното присъствие - сиви петна пръснати навсякъде....Личат следите от пирони,със стичащи се струи,красиви и пълни в чернотата си,напомнящи за минало движение към.... Спуснати са прашните завеси,и аз стоя в ъгъла и слушам тишината,виждаща,затворила очите си... Усещам се цяла,в едно с всичко заобикалящо ме...и аз кървя...в моя дом..загиващ.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 Понякога обичам дъжда...Не и днес. Днес го мразя. Мразя го от дъното на душата си. Не искам да комуникирам с никой. Но се налага. ( Някъде отзад чувам Crematory - For Love ) . Само чувам - не слушам. Мисля си за миналото, за бъдещето. А навън вали противен ситен дъжд... И го мразя. Мразя и себе си... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 sry,Grimjaur!но днес дъждът е страхотен!!ей такъв дъжд-в къщи пред компа,и мнооооо OFFspring =the best Edit:като се замисля ...забравих,всъщност за к'во точно излезнах....дъждът!!!!!мноо Offspring и бира до козирката.!!само дето като се прибрах бях чисто мокра...но к'во ти пука Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 sry,Grimjaur!но днес дъждът е страхотен!!ей такъв дъжд-в къщи пред компа,и мнооооо OFFspring =the best <{POST_SNAPBACK}> Ем...асоциации Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 Нещо там ромоли... май е дъжд... света наоколо е прекалено далече, някак неистински... нещо там ромоли, като сълзите които не потичат от изгорелите ми очи... нещо там ромоли, отмива... отмива кръвта от вечните рани, отмива сълзите от слепите очи, отмива мъката, любовта и тъгата, нещо там ромоли... отмива болката, докъто остане чистата самота и тишина... нещо се промени... нещо липсва в света, на който до сега не бях обръщал внимание, няма го ромоленето.... Виждам слънцето, дъгата... но нали очите ми са слепи?! Чувам чуроликането на птичките... но нали ушите ми са глухи?! Долавям мириса на цъфналите липи... но нали нямах обоняние?! Усещям лекия повей на вятъра... но нали бях безчувствен, нали сърцето ми беше умряло, аз самия го убих, аз самия забих ледения сталакмит в сърцето си... Струйка вода, примесена с кръвта ми... облаче пара... ритмичното туптене, почувствах остър глад... глад за живот... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 Гримски...защо толкова мрачноо...студено е ДА..сиво е ДА,но е красиво.. виж как всичко навън е прекрасно размитоо... Не ти ли напомня на нещо..?! Скорпи..ти пишеш?! Страхотно е...Пак внасяш баланс...или само на мен така ми се струва?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted June 8, 2005 Share Posted June 8, 2005 Хайде да ви видим като пекне онуй ми ти слънце дали ще сте толкова продуктивни Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 9, 2005 Share Posted June 9, 2005 Гримски...защо толкова мрачноо...<{POST_SNAPBACK}> Хайде да ви видим като пекне онуй ми ти слънце дали ще сте толкова продуктивни <{POST_SNAPBACK}> Защото с ръка ми харесва. Како Снежке, пак ще бъдем, спокойно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 10, 2005 Share Posted June 10, 2005 f13 Там нейде, отвъд времето и пространствто, на брега на безбрежното ледовито море от кислород, в предверието не земята на смъртта се извисяваше черна кула от азотен лед. Кула без порта, без прозорци. На върха й - една единствена стая, широка колкото самата кула, с колони вместо прозорци и без стени. От върха и се виждаше безкрайното поле на смъртта. Но нямаше нито кой да го види, нито какво да види, защото това беше едно безбрежно поле... мрачно и покрито с ефирна мъгла, остатъка от това, което е било някога. Тази мъгла, това бяха, са и ще бъдат душите на умрелите. Защото тук, няма време, няма пространство... няма тук. В средата на просторната стая на кулата имаше малък олтар от мрачен зеленикав ахат. На този пиедестал бе поставено малко обсидианово ковчеже. В него лежеше и сякаш леко пулсираше малък и блед рубин. ковчежето, малкия олтар и пода около него бяха покрити с тъничък слой скреж, нещо странно за този свят, защото нямаше какво да замръзне в тази безкрайна пустош. А този заскрежен рубин, бледия камък вътре в кожчежето... това беше едно сърце. Едно човешко сърце. То беше почувствало истинската любов, истинското щастие. Бе туптяло радостно от живота. И се бе сблъскало с болката... всичко около този човек бе започнало да се руши. Раздели се с любовта си, загуби щастието си... и остана болката. Само адска болка. Това сърце бе станало центъра на магмено езеро от болка, от мъка... В агонията си, този човек, заби пръсти в гърдите си и с адски вик на болка изтръгна сърцето от гърдите си... Превърна сърцето си в камък и го остави в земята на вечността, в земята на вечния лед. А той самия оцеля, жив, но безчуствен. Той не искаше да позволи повече болката да влезне в неговия живот. Бе жертвал любовта си, душата си, за да спре болката. Сега това сърце, почти умряло, лежеше с ковчежето и сънуваше. Сънуваше живота на човека, който беше доскоро негов дом. Защото човек не може напълно да прекъсне връзката със сърцето си. ... Там нейде, отвъд времето и пространствто, на брега на безбрежното ледено-студено море от кислород, в предверието не земята на смъртта се извисяваше черна кула от азотен лед. Кула без порта, без прозорци. В стаята на върха й, от обсидианово ковчеже, поставено на малък ахатов олтар се издигаше бледа мараня. В кожчежето тихо туптеше и леко сияеше един рубин. Повърхността му бе напукана и през пукнатините блестеше ярка светлина. Това сияние се процеждаше и през херметично залкюченото ковчеже и меко огряваше безбрежното поле. От хиляди километри се виждаше това бледо сияние, защото това беше първата светлина, докосваща тази земя от безкрай време насам. Първо чувство. Първа емоция. Човекът бе нападнат от първите чувства след дългата забрава. Това се отрази на замръзналото му сърце, което започна бавно, след това все по-бързо и по-бързо да се размразява. Но малко трябва на един чувствителен и емоционален човек. В мига, когато любовта се появи в неговата душа, сърцето се събуди. Ярка светлина озари земята на вечността. Азотния лед, на кулата започна да се напуква, от него се издигаше пара. Беззвучна експлоазия разтърси цялата земя. Кулата се пръсна в ярки светлинни фонтани разпръсквайки пара и светлина във всички посоки. Самата тъкан на нереалността, от която се състоеше долината на смъртта застина. И след експлозията, последва имплозия и след миг кулата я нямаше. Нямаше и спомен от нея. Никога не я е имало. Защото няма живот в земята на вечността. ... Един младеж се събуди след освежаваща пролетна нощ, припомняйки си бегло и смътно сънищата си. Почувства парене в гърдите си. Докосна сърцето си. То туптеше... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 11, 2005 Share Posted June 11, 2005 there the story goes again,we're fighting-i'm drinking! so many times i tried to run,away from you,punk! but i come crawling back,right into your bed! i can't stay-you made me go away it hurts a lot,but i ain't better locked for the last time in my life i swear this is our last good bye! no more i'll hurt myself,though i liked that as well! don't wanna be in your chains,of nasty love and jealous pain! i'll be fine on my own,if you just pass the beer,coooome on! i can't stay-you made me go away it hurts a lot,but i ain't better locked for the last time in my life i swear this is our last good bye! one more time ,i wanna know you're mine, but i ain't gonna let you inside.............. да,боли и то много,но не може повече така,с тия мазохистични изпълнения от моя страна,и садистични от твоя............................... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 12, 2005 Share Posted June 12, 2005 да,боли и то много,но не може повече така,с тия мазохистични изпълнения от моя страна,и садистични от твоя............................... <{POST_SNAPBACK}> И нека боли...силно...!И нека тази мъка пулсира в теб...и нека изгаря...изгаря...изгаря...отровното/мръсното/завещаното от Някой - Него... Виж как "оковите" се чупят от самосебе си...как този някой губи очертанията си...как потъват очите му...търсещи теб ниско...долу...,но неоткриващи те...,защото ти вече не си там...и няма да бъдеш...!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.