Nibelung Posted November 9, 2004 Share Posted November 9, 2004 Понякога се чудя на сарказма на хората.Чудя се и на себе си.Аз се харесвам такъв,какъвто съм - подъл,гаден,двуличен идиот,който мижитурства някъде в обществото.Аз имам дом и топла супа(понякога) и това ми стига.Не се нуждая от идеали,мечти,чувства.Те не пълнят стомаха.Не се нуждая и от вашата оценка - тя ще премине покрай мен като пръдня в парфюмерия.На мен ми харесва да бъда плътски,човешки пък дори и в най-долните и гадни измерения на думата. А вие?Можете да вървите на майната си. <{POST_SNAPBACK}> Tova beshe mnogo lirichno ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 9, 2004 Share Posted November 9, 2004 Tova beshe mnogo lirichno ... <{POST_SNAPBACK}> Ти за черен хумор не си ли чувал?Има и доста по-нелирични творби.Като "Свободен" на Вийон или "Молитвата на безбожника" на Бодлер. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kvist Posted November 9, 2004 Share Posted November 9, 2004 Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата. Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно. Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни. Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили. Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо. Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце. И тогава минавате под Моста на дъгата. Заедно завинаги... Rainbow Bridge, автор unknown Link to comment Share on other sites More sharing options...
DMX Posted November 13, 2004 Share Posted November 13, 2004 Мразя теб ! Мразя всички !! Мразя себе си дори !!! Мразя да обичам силно, мразя пак да ме боли ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted November 13, 2004 Share Posted November 13, 2004 Издъхнала си с поглед, вперен в снимката ми. В моята снимка като бебе. "Какво добро дете беше - каква стана сега!"... ми казваше. И още - "Еееех, да доживея да играя на сватбата ти. Ако не доживея - Елениното да играете на погребението!" Е, бабо, не можахме да го играем на погребението. Там събирахме кокалаците на дядо в чували. Един се беше търкулнал в краката ми, ритнах го обратно. И бастуна беше там! Помня го този бастун, и броеницата. Макар да бях малка. Смешно ми стана, признавам си. Не е удобно човек да се смее на погребение. Прощаваш ли ми, бабо? Другото смешно - возих се в катафалката. А шофьорът беше усмихнат един... Не спря да говори! Разпитва за теб, и за дядо, и единствена внучка ли съм твоя. Ама как позна че съм ти любимата! Сигурно ги усеща тези неща, от толкова возене на баби и дядовци. После гроба чистехме с мама - от калта и листата, поливахме, водата ехеее - от другия край на гробищата носехме - цветя да порастнат. И снимката оцветявахме със златно по края. Накрая запалихме свещ. И цигара за дядо. По-добре ли се чувстваш сега? Кажи ми тогава - защо идваш нощем при мен? Защо при твоята дъщеря не отидеш? При сина си? И какво искаш да кажеш със тоя палав бабешки танц? Скрий тези увиснали мърши по тебе! Не искам да гледам! И мирише... Какво искаш от мен? Отиди си! Вървете там с дядо по пътя си, по дявола, в рая, където си щете. Да не би пък да сте в страната на болитата? Така се шегуваше дядо на времето - "В страната на болитата, където много боли." Май само си въобразявам. Не вярвам някой от вас да иска така да си мисля. Ще взема на Задушница да раздам. Локум. И двамата го обичахте. Дано спокойствие намерите. Мир и прошка. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 14, 2004 Share Posted November 14, 2004 Красиво...и много,много тъжно... Издъхнала си с поглед, вперен в снимката ми.В моята снимка като бебе. Баща ми почина по същия начин...... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 15, 2004 Share Posted November 15, 2004 за синьото сирене палачинките вселената и всичко останало предъвквайки синьото сирене си мисля (без да мисля) че храната има вкус на теб приготвяйки кафето сутрин загледан в тъмното си мисля (без да мисля) че утрото има вкус на теб зора зори зорница говорейки по телефона мисля (без да мисля) и думите ми имат твоя вкус а днес опитах и небето и си мисля (без да мисля) че небето има вкус на теб разбирам (без да мисля) колко са били безвкусни палачинките ми защо не са харесали на никоя до сега защо са си отивали от мен набързо и панически пред закуска още моето щастие има вкус на теб а никоя жена не би харесала ухание вкус усещане дори за друга в закуската си сутрин да открива (в устата й да остава вкус на друга след обмяната на слюнка) закуската ми винаги била е твоя щастието ми винаги твое е било и любовта ми твоя вкус винаги/завинаги e/ще имала/има аз винаги съм бил за теб нека да ти правя палачинки сутрин не знам Лаура такъв мъж ли ти трябва но разбираш нали няма избор твой съм се родил и ако не искаш да ме вземеш язък за ПРОДУКТИ: 2 яйца, 750 г брашно, 15 г сол, 15 г мая, 100 г масло, 200 г кашкавал хвърлени на вятъра през всичките сутрини дето ми остават да се влача безвкусен без теб язък за мен като прегоряла палачинка ще ме подмятат предъвкват изплюват подхвърлят цял живот защото имам вкус на друга защото съм безвкусна хапка без най-важния продукт като торта без черешка или блъди мери без доматен сок или камбана без език часовник без стрелки (какви безвкусни метафори нали) изобщо самотен като палачинка в космоса ще се рея отблъскван грубо блъскан от всички гравитационни полета докато свърша в някоя черна дупка изблъскан коша за боклук на нашата тъй вкусна вселена вкусна защото нали (без да мислиш вярвам знаеш отговора вече) вселената има вкус на теб Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 17, 2004 Share Posted November 17, 2004 Самоубийствени безмислици и налудничави мисли...... (с две думи - глупости от класа) Една капка кръв. Един празен поглед. Един окървавен нож на пода. Един отлитнал живот. Две прободени сърца. Две загинали души. Две разцепени съдби. Три дни преди. Три дни след. Четиридесет дни - накрая. Пет месеца тление. Пет месеца саван. Пет месеца над гроба бдение. На шестия духът беше окован. Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted November 17, 2004 Author Share Posted November 17, 2004 Днес започна да ми се заражда нещо красиво в главата. Това по принцип става рядко Ето началото. Като ми се роди и продължението, ще дописвам. Тъмна топла стая. Две тела. Хиляда и една целувки. Щастлива е нощта. Link to comment Share on other sites More sharing options...
fiordiliji Posted November 20, 2004 Share Posted November 20, 2004 Студеното слънце в синьото небе гали златните есенни листа... Носят те последния полъх на любовта... Злато и сребро за миг се сливат във едно... Но ето,изчезва вече синевата и на нейно място идва сивотата... Ни бяла,ни черна, убийствена мрачна сивота... В миг единствен обгръща всичко тя... и теб и мен и мечтите ни наивни... от облаците бели не остава и следа... От вятъра разпилените есенни листа, това съм аз сега... първи творчески стъпки Agarvaen харесаха ми твоите Самоубийствени безмислици и налудничави мисли..... :smile: Link to comment Share on other sites More sharing options...
fiordiliji Posted November 20, 2004 Share Posted November 20, 2004 Снежко,не знаех,че си и поетеса,освен всичко останало Много странно развит талант На мен ми хареса Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 21, 2004 Share Posted November 21, 2004 Законът на единака. (цикъл) Изповед Виновен ли съм,че обичам?Явно съм виновен.Хората не можели по много да обичат.Жалко за мене.Какво да се прави – такъв е живота.По-рано,когато бях вълк-единак исках да ме обичат,но знаех,че това ще бъде слабостта ми.Днес,когато май пак спряха да ме обичат,откривам колко съм бил прав тогава,като не съм се подчинявал на закона на глутницата.За единаците няма закони.Единствените закони са тези,които те сами си съзадават,единствено за себе си.Благодарение на тях оцеляват.Това ги прави по-силни.Аз вече наруших тези закони,моите закони, като ги замених за законите на глутницата.Е,бях наказан.А дали съм извлякъл поука.Ще видим.Започвам да създавам своите нови закони – законите на единк,преминал през глутницата и оцелял.Какво ще съдържат законите ми ли…..Май пак ще бъдат като старите – честта е само за мен,за другите тя е неразбираема – това е моята чест.Няма да търся облаги.Трябва ми само това,което е нужно за оцеляването ми.Не е много.Искам пак старата си жестока,спокойна и силна същност. Искам да спра да се разстройвам от някакви елементарни и незначителни неща,като липсата на обич.Не ми трябва и разбиране.Аз се разбирам сам.Това ме прави пак толкова силен,както бях по-рано.По-силен значи по-безчувствен.Харесва ми.Знам,че ще бъде.И ще бъде винаги.Не търся други единаци.Ако намеря,ще спорим за мястото в глутницата на единаците.А тя,глутницата,макар и на единаци,е глутница.Което значи,че няма да имам своята уникална индивидуалност и закони.Майната им.Аз съм сам.Не напразно съм оцелял след толкова премеждия и след толкова изядени събратя.Ще вия от болка,ще ме преследват,ще ме нападат и раняват,но ще оцелея.Оцелявал съм,защото това е волята на природата.По-силния побеждава. А сега…Сега ме чака посвещаването в единачество…трябва да убия себеподобен. Ще го направя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ANGELIZER Posted November 25, 2004 Share Posted November 25, 2004 Сънувах ,как сънувам самота сънувах ,как се скита моята душа сънувах те и теб до мене.... но не беше ти..., а само мъртва маса с блуждаещи очи Изплаках,всички грехове изплаках аз опитах от прегръдката да се измъкна, но не случих никак в този тъмен час виждах само гнилите очи... чувах думите обречени на мъртвите души Като клетва в мрака безпрогледен бяха те Като чумави - протягащи към мен ръце Как исках аз да бъда опростен, но не -УВИ ще чувам вечно тез проклети думи "Аз ще бъда в ковчега с Тебе Двама ние ще пропаднем в тъмнина Пръст обгръща теб и Мене - няма смисъл вече утринта!" е това звучи много добре на фона на музиката на Shape of Dispair например Link to comment Share on other sites More sharing options...
ANGELIZER Posted November 27, 2004 Share Posted November 27, 2004 Нека аз душата ти докосна Твоят поглед исках в себе си да приютя твоят глас да чуя - твоите слова , но някакси от себе си да бягам - не успях да спра А исках,толкова те исках -готов за теб съм още да умра Къде отведоха ни пътищата прашни на живота, къде загубихме се ние - без цел реална и без никаква посока и някакси отново сме застанали в началото на всичко, а бяхме се рзбрали бъдещето да е тъй различно Знаеш ли, аз още искам да те имам вътре в мен още искам да съм твоя малък,нерешим проблем нека двама полежиме на тревата утринна и росна и тайно пак да пожелая:нека аз душата ти докосна Link to comment Share on other sites More sharing options...
fiordiliji Posted November 30, 2004 Share Posted November 30, 2004 Самотна птица в син кръгозор, нечий взор в далечен хоризонт... Бели синеви и облак черни мисли покрай тях... бледо отражение на нечия душа... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AVANA Posted November 30, 2004 Share Posted November 30, 2004 ДА НЕ ОСТАНА ПО НАЗАД РЕШИХ И АЗ ДА ПОСТНА НЕЩО С наметало от есенна тъга крачиш из мъглите на клоака Те са във фризер - замразени на място и удобни за гледане Самоубийствата са в понеделник когато вечният камък на циклите започва отново Споменът и думата - сочни като ябълка - са по-важни от истината Защо извиваш глава вратът ти се счупи от писъка на шевната машина - н е с ъ ш и в а й с п о м е н и т е Телефонът (ми) го знаеш - известен като Кула от Кост с цифри - Там се затваряме и гледаме от Високо Аз не казах нищо ново Link to comment Share on other sites More sharing options...
AVANA Posted November 30, 2004 Share Posted November 30, 2004 Сетих се за още едно * * * крещя и се гърча изригвам в статуи и картини не искам да съм празна галерия или птица останала на полюса със замръзнали крила аз съм виещ се бръшлян напуснал земята и обикалящ стените на замъка си спри думите те развързват лъжлива свобода губя гласа си и през нощта съм аз мълчалив някой ден ще се погълна езикът ми ще остане да ме повтаря аз съм повторение на повторението Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted November 30, 2004 Author Share Posted November 30, 2004 На RiMy_SuN С теб Откакто си до мен чувствам, че летя! И повярвай ми, любима, не искам да спра! Искам да съм с теб! Ще кървя и ще горя, и ще умра, и пак ще се родя, за да бъда с теб! С теб отново и отново, с теб и сутрин, с теб и през нощта. С теб да се усмихвам и с теб да тъжа. Ще те прегръщам силно и ще те целувам по врата, и ще те милвам по косите, и никога не ще те нараня! Защото те обичам! Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted December 1, 2004 Share Posted December 1, 2004 Родителите ми са се оженили късно. Закъснели са и със зачеването ми. Родила съм се по-късно от очакваното и всички са чакали твърде дълго да изплача. Детството ми закъсня с 15 години, а пубертета си тръгна наскоро. Първата ми любов дойде след Голямото Очакване, а Голямата май е изпуснала последния влак и ще дойде чак Утре. Дали обаче Утре няма да е прекалено късно за моето щастие? Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 1, 2004 Author Share Posted December 1, 2004 Родителите ми са се оженили заради мен. За да не съм извънбрачно бебе. Така и така съм бил нежелано бебе. Продукт на голяма доза безотговорност и късмет. Късмет ли? Хм, лош късмет май. И въпреки всичко са ме заобичали. А имали ли са избор? Или ме заобичват. Или ме хвърлят някъде. Много съм си мислел какъв ли щеше да бъде животът им поотделно, ако не ги бях събрал. Защото определено е нямало да се оженят, ако майка ми не е забременяла. Също така ми е интересно дали някъде дълбоко в себе си съжаляват за това, че ме има. Дали дори за миг им минава през ума, че всичко е щяло да бъде по-добре, ако ме няма? Едва ли. Много си ме обичат. И аз ги обичам. И въпреки това ги разочаровам. Постоянно. Майка ми е с такива големи очаквания за мен...а аз...аз съм нищо. И като ме погледне в очите и ми каже "Ти си ми надеждата"...направо ми идва да се разрева. Защото знам, че не мога да бъда това, което тя очаква да съм. Просто не мога. Баси...супер тъпо животно съм... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AVANA Posted December 2, 2004 Share Posted December 2, 2004 Ask me no questions I'll tell you no lies Come to me when you're down I'll give you friendly advice I'll be your avenue, your trusting ear Release your deepest secrets I'll be sincere It's an age old situation There's nothing to fear Whatever life throws at you Your friend is here Right by your side When love leaves you cold Lies have been told I will be there with my open arms Hurting inside Please don't hide the pain I will be there with my open arms I know what you're saying I been there myself Promises withstand They left me for someone else Then the tables turn A lesson I had to learn I can't put my fingers cuz Girls, my fingers have been burned It's an age old situation The message is clear Whatever life throws at you Your friend is here Right by your side Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted December 2, 2004 Author Share Posted December 2, 2004 Скъпи/скъпа AVANA! (извинявам се за несигурността в определянето на пола ти, но наистина не е ясно от ника) В тази тема идеята е да се постват лични творби. А не на Тина Търнър. Определено текстът е страхотен и правилното място на постване би било темата "любими моменти". Това не е злостно захапване, просто ти обяснявам как стоят нещата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AVANA Posted December 7, 2004 Share Posted December 7, 2004 ok. eto oshte neshto moe koeto e ot detskite mi godini. napisah go kogato poluchih parvia i poslednia shamar v givota si no strashno mnogo se obidih, koeto vsashnost me i vdhnovi da napisha njkolko reda, a osven tova tocho po tova vreme povtarjha filma Vasko Da Gama ot selo rupcha, ako sluchaino njakoi si go spomnj i tam shishkoto s ochilata peshe edna pesen - majki i bashti, roditeli ne biite nikoga decata........ ta malko i vzaimstvah Не бийте никога децата те ще запомнят този бой и паметта им за разплата ще стряска вашият покой Ще станат някога големи ще отмъстят но не на вас и в дланите им пак ще стене ще плаче друг човешки глас Ще удрят ядно и ще шепнат "Така ни биеха преди" а всъщност ще са мимолетни като обречени звезди. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted December 12, 2004 Share Posted December 12, 2004 Моля, изтрийте поста. Извинете за безпокойството. Link to comment Share on other sites More sharing options...
melkor Posted December 16, 2004 Share Posted December 16, 2004 Така като гледам, май и аз ще постна нещо. Ето ви линк към няколко мои стихотворения. Link! P.S. - Надявам се да ви харесат. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.