Jump to content
BulForum.com

Лирично отклонение


Recommended Posts

много здрава хава се заформя velvet мерси за разказчето, извинявайте че сега пиша, но сега имам време и момента настръпи:

 

Карнавална шапчица.

.... събуждам се, за какво ли пих толкова много снощи, изговорих една карама глупости. Ставам, измивам се, обличам се:

-Добро Утро !!!

Излизам, ходя, срещам се с приятели. Поглеждам се в огледалото, аз съм един клоун, както се пее в песента на Васко Найденов (не е от Velvet Underground :P). Нося шапчица, правя се на щастлив, симулирам радост, симулирам че живея. А всъщност какво е живота ?!? Това което ние искаме да бъде или това което някой друг ние е казал, че е. Тъжно. Гледаме филми, четем книги, слушаме музика (с голи какички от MTV) и се вдъхновяваме ... казваме си виж колко яко си живеят хората и аз искам така, а аз си мисля че тези хора не са щастливи, начина им на живот е глупав, че макар да се посветили на някакви мечти и блянове, те не са техни. Техните мечти и блянове са умрели отдавна още като са били деца, сега те купуват книги, филми и музика, купуват говоти идеи за да запълнят празнотата в себе си. Аз си купих шапчица, изглеждам весел, а не съм ....

 

P.S всеки може да го продължи дори с поезия, с нова идея и дори само с една дума.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 888
  • Created
  • Last Reply

А тази песен на Васко Кеца всъщност е адски тъжна,ама наистина тъжна.А онези хора ,за които говориш-те са нищото.Пък ти си от всичкото,така че може да бъдеш и весел,всъщност нормално е и да не си понякога.

Link to comment
Share on other sites

Заспиваш ли ? Аз маи , че те събудих?

Прости ми ,че доидох при теб сега,

душата ми прещеше до полуда

в прегръдките на своята тъга.

Самичък бях , а исках да говоря -

устата ми залепна да мълча!

Не ме пъди!!! Ще си отида скоро.

доведе ме на бурята плача..

Ще седна до главата ти - ей тука

и ще ти кажа приказка една ,

в която е положил зла поука

един мъдрец от стари времена.. :

 

"един разбойник цял живот се скитал

бездомен по голямата зема,

Вмместо сърце в пазвата си скрито

той носел наи-жестоката кама.

По път обирал где когото хване,

човекът бил от дявола по лош.

И за какво му е имане -

той нямал дом , той имал само нож!

Ала той едион път от умора

под слънцето на кръстопът заспал.

Подритвали го бързащите хора

и никой до главата му не спрял.

И само малко дрипаво момиче

направило му сянка със листо.

Заплакал той - запърви път обичан,

заплакал той - разбойникът! Защо?

Какво стоплило туи сърце кораво,

нетоплено в живота никой път? Една ръка накарала тогава

сълзи от кървав поглед да текат!

Една тъка , по-топла от огнище,

на главореза дала онова ,

което той не би спечелил с нищо -

ни с обир скъп , ни с рязана глава.

 

Но ти заспа!... А тъи ми е сттудено!...

Туй приказно момиче где е то?

То стоплило разбойника , а мене

ти никога не стопли мен , защо?

 

Д.Дамянов

...................................... Koi razplaka nai-zliqt razboinik

Koi syrceto mu myrtvo otkri ,koi s celuvka mu varna jivota i posle sas nejnost smiri ....

Ala be6e za kratko...za mignovenie

Pri6tqvka na ve6tica malka.......a toi i povqrva......i tq go pleni

Ooo u4ast nelepa....Ooo istina jalka

Link to comment
Share on other sites

Всъщност си права, :blink: разкри ме.Е въртят ми се разни мисли.МОже би,че има неща в живота ни,които са мимолетни,но ни подлъгват и ни променят,правят ни нещо,което не сме,а после изчезват,а ние оставаме това,което не сме.

Link to comment
Share on other sites

1.

Любовни думи ти шептя,

Те покоряват нейната душа.

Ярко гледаш ме сега

Мълвейки думичка една

Обичам те в деня на любовта!

 

 

2.

Ако се чудиш кво да правиш в този ден,

що не вземеш да се влюбиш в мен?

Аз пък, още щом те зърна,

тъпкано ще ти го върна!

 

 

3.

Искам да ме обичаш все така

макар нищо да не усетя аз от рая!

Искам като умра да живея наказан,

но по-добре сега да не страдам!

Link to comment
Share on other sites

Гори...

студено...

изтръпнал ужаса в душата ми

о4и , очи ....безброй очи

О , подло безразличие !

Изтръгнал болката със крясъка на птиците.....една зареяна душа

нещастна , бедна скитнице!

Следите ти са мокри.....отиват си под лепкавата кал на дните...

Кога щте те последвам , кога щте се реша ?

-Мълчи ! Сега си между маските.

И пак безброй очи....и твоите са там

в едно голямо кино , събрало мрака от душите.

Препъваш се , опипваш времето , докосваш дните...

Сам сред толкова очи.

- Свалете маските!

- Мълчи! Какво си ти ?Изтри ли своя срам? Не си единствения сам , затуй - мълчи!

И този филм си гледал....преди ти плака .....сега минава времето...

Убил ли си я?

Не , не си .

Link to comment
Share on other sites

Към Истанбул

 

Колони танкове реват -към Истанбул!

По клоните ходжите висят - към Истанбул!

Джамии с грохот се рушат - към Истанбул!

В тела куршумите плющят - към Истанбул!

 

Към Истанбул сме тръгнали сега -

това е нашата мечта!

В Чаталджа няма да се спрем - към Истанбул!

И петвековния ярем -

във гърлото им ще наврем!

 

Към Истанбул!Към Истанбул!!!

Link to comment
Share on other sites

Here I stand

All alone

Have my heart turned to stone

Have my heart filled up

with ice

To avoid its breaking twice

 

(Helloween - A Tale That Wasn't Right)

 

A tuk moya variant (prigoden za peene)

 

Ти мълчиш

Гледаш друг

Сам сега нещо в мен

Днес крещи - какво - не знам

То зове загивайки

 

(правил съм цялата песен , но тук - толкова)

може да пусна и други мои транслации на любими мои песни)

Link to comment
Share on other sites

Ето, че отново ще дам малко воля на всичко в мен и ще сложа и аз отново нещо тук. По принцип, мразя творбите си и рядко давам на други хора да се докосват до тях, разбира се има и неща които са ми скъпи и смятам да оставя едно от тях тук... /me Shakra - Take My Hand

Доста бе критикувано и охулвано, даже беше наречено самосъжеление... но освавям Ви да прецените сами. Авторите сме двама аз и един приятел от София с който сме се виждали 3-4 пъти от както се познаваме вече незнам колко години... но ето една от частите на "Видения За Царсвото На Тишината"

 

Видения За Царството На Тишината -

Пиесата на един живот

Безмълвие

(Видение Първо)

 

Герои:

 

Вотон - разказвачът, наблюдател на хиляди съдби. Но разказва само, когато го попиташ и винаги пречупва нещата през призмата на тишината.

 

Тихо - духът на тишината, самотна сянка на нощта, емоцията и пепелта.

 

Някъде там из гората и аз не знам къде, където ви се спират очите и взирайки се разпознавате онези две дървета, които са сцената на Царството на Тишината. Загледайте се за миг поне!

Завесите на тъмнината ще се разкъсат и на сцената ще се появят виденията. И ето действието започва...

 

Вотон:

Сънят довежда ни в сенките на старата гора, непроходима, необятна сред здрача и нощта. Пробягва силует, превърнал се в сянка. С трепет листата разказват ни за трон от тръни, владения от тишина, където Тихо(безмълвен дух), обгърнат от тъмнина, отчуждение и самота, зове забравата си и мълчанието е неговия глас, с който ни нашепва:

 

Тихо:

Безмълвие смълчано

глъхне в мълчание,

отвъд...

Отворени сънища,

затворени безпътия,

отвъд...

Изгаснали сенки,

притварят очите

в черна печал.

 

Безмълвие смълчано,

тегне в мълчание

и клоните приветстват

вливането...

Тишина и тъмнина

обгърната завинаги.

 

Безмълвие смълчано,

мълчание...

отминали...

утихнали желания,

вехнеща печал,

съхнещи сълзи

на самотата,

отишли са си

с мълчание...

 

Безмълвие затворено

в мълчание

по пътя,

който превърна

душата ми в дърво,

свободна като сянка

желанията са пепел

изричани с болка

от клоните трънливи

на моя трон - забрава.

В очите ми,

сълзи отливат,

извор на живот

за моята гора

безкрайна, тайнствена и тиха

където,

болката е красота,

смъртта е моята любов,

величието е самота,

безмълвието закон е

мълчанието е моя глас,

листопадът са мечтите ми,

емоцията крилете ми,

тъгата е единствения ми сезон,

наричам го Царството на Тишината,

изгубено нейде, някъде

сред черната земя на сънищата.

 

Вотон:

Сънят догаря, в края на нощта и сенките разбягват се с изгрева - начало на деня. Но той е там в безмълвието, в мълчанието и тишината.

 

Изгрева ще спусне завесите и всичко изчезва, размива се и край. Краят не е

тук. Дали изобщо има край? Не, защото винаги ще можем да се върнем и отново да се потопим във виденията за Царството на Тишината...

 

Край!

Link to comment
Share on other sites

бях учтиво помолен и смятам да изпълня молбата...

 

Черни Ангели

 

Родих се в мрака, за да бъда сам

в патуването към смъртта

По пътя разрушавах всеки храм

и всяка вяра в своята душа.

 

Черни Ангели, живеят за да изгорят

Черни Ангели, забравели да полетят

Черни Ангели, родени в мъртви

пламъци, за да умрат

 

Родих се там, където няма чувста

любов, омраза или страх

И сега няма значение

дали живея в молитва или в грях

 

Никога незнам откъде ивдам и къде отивам

Съдбата ми е написана с кръв

И Аз я следвам без да спирам

и без да я разбирам...

Link to comment
Share on other sites

Нали няма много да се смеете...

 

been waiting for you

been going through memories

been reconciling conversations

been fooling myself

 

have decided not to wait for you

have decided to forget

have stopped talking to you

though messed up all

 

will try not to wait for you

will revise my attitude

will forget my affection

indiscriminate admirer

Link to comment
Share on other sites

Скиталецът

 

В душата горест се надига

Стени сърцето в клопка стягат

И слънце ярко не достига

Все там навън очите бягат

 

Жадува разумът, но не за власт

Ни за богатства мимолетни

Гори във него друга страст

Да е далеч от хората несретни

 

Как вкопчили се в своя труд

Те губят форма, чезнат бавно

И пак сред скърби и сред смут

Трудът им стапя се безславно

 

Жадува друго неговият ум-

За янсо утро, за гори уханни

За дълъг, криволичещ друм

И за мъглите хладни ранни

 

............................

 

И в ясен ден потегли той

Остави ни бележка, нито знак

Прекрачи в обедния зной

През тъжния си роден праг

 

И друм безкраен ширна се отпред

С усмивка на лицето си закрачи

Посоките зовяха го отвред

И песни в мрака на косачи

 

Светът бе пълен с изненади

Очите жадни нямаха умора

И стъпките му още млади

Поведоха го през простора

 

Дъбравите го нежно приласкаха

Сред стволове вековни дълго броди

Потоци горски с ромон го приспаха

И сън блажен, спокоен го споходи

 

............................

 

Дълъг живот му беше отреден

И много пъти среща той зората

От хорските дела далече отделен

Живя с благата на земята

 

Самотно свърши неговият път

И там где свърши никой не заплака

Само гората в тихия си кът

Пророни златни сълзи от листака

 

В последните лъчи си каза:

"Ах, душата ми сега е лека!

И жал за нито ден не пазя!

Ако смърт студена идва-нека!"

 

Отиде си той сам сред млади, дъхави треви

Далеч от хората с които нявга бе живял

Но не разбраха те, несретните, уви

Че щастие такова ни един от тях не бе познал

 

 

...

copyright : Аз

Link to comment
Share on other sites

Ми първо постче тук...

Надали има рима, това не ми цел, просто го написах - кошмар, който искам да избегна:

 

Поех чашата, която ти ми подаде

погледнах мътната течност,

нигога не бях я кусал.

Поех чашата и отпих,

неусетно отпуснах очи,

течността в мен се разля.

Пих и под отпуснати клепачи

мечти и свят, на едно, видях.

Пих и последни капки аз търся

жадно да погълна,

да почувставам течността по мойте вени.

Отпускам чаша празна,

очи с мъка отварям

и едва сега видях,

че моята чаша е пълна,

а ти - чакаш жадна.

 

Ето още едничко:

 

Защо всички и всичко иска да е по-важно от това между нас,

защо всичко и всички застават между нас,

защо всичко и всички искат да погледнем през очите им?

Защото за мен и теб няма други,

защото всичко и всичко седи далеч,

защото всичко и всички нямат това, което е между нас,

защото всичко и всичко искат да са като нас.

Link to comment
Share on other sites

Sedem Jelaniq,

Sedem Predsmyrtni Stradaniq,

Sedem Dushi Se Rovqt

V Kalta Na Svoite Terzaniq...

 

P.S. - Tova daje nz ot kade mi hrumna na momenta

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...