velvet_underground Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 абе сложи го,има смях Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Мързи ме да пиша.Утре най - вероятно ще го сложа цялото,че е доста голямо Трябва да изровя и първа част... Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Аз не разбрах що пък ръкавица? Сори, ама днес ми е тъп ден и не хващам. Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Изразът "хвърлям ръкавица" означава отправям предизвикателство... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Изразът "хвърлям ръкавица" означава отправям предизвикателство... <{POST_SNAPBACK}> Нима?! От кога така? Аз мислех, че просто не му трябва и е решил да замеря с нея жените тук. И се чудех защо хвърля само едната - те са чифт обикновено. После реших, че може би другата ще си я запази за зимата все пак дето идва. Ма пък тек ръкавица... Тъкмо щях да попитам как смята да се справи с една само. Благодаря за пояснението. Обогати ме невероятно много. Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Изразът "хвърлям ръкавица" означава отправям предизвикателство... <{POST_SNAPBACK}> Е да де - нали и аз това питам - къде точно е предизвикателството? Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Overman-е не се ебавай. Виж й post-а на Summer и ми кажи дали си личи че й е ясно. Е явно в крайна сметка на мен най-много не са ми ясни нещата ама това стана ясно после. Изобщо....абе все тая...да ида ли да се застрелям(не заради вас...) дето си е правилната реплика....както и да е. Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 28, 2004 Share Posted October 28, 2004 Agarvaen, вземи го плесни цялото, че таз ръкавица с един пръст глей до какви недоразумения доведе. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 29, 2004 Share Posted October 29, 2004 Недоумявайте колкото си щете - за да има смисъл цялото предизвикателство трябва да намеря къде е първа част,защото са свързани,а това е втора и то само до половината.Така че,ако не бях съавтор,едва ли и аз щях да знам какво значи,и какъв е смисълът. Оувърмене - на теб ще ти метна една ръкавица,ама от ония дето се размятаха в "Робин Худ-Мъже в чорапогащи". Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted October 30, 2004 Author Share Posted October 30, 2004 В плен съм аз на нежността и господар съм на страстта. Суетата ми е чужда, сладострастието - нужда! Съчетание от светлина и мрак, приятел твой съм и съм враг! Аз ангел съм и сатана, и огън съм, и съм вода! Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 When I close my eyes To sleep at night It's you I see Holding me tight. Your arms so strong You make me feel safe The only thing wrong Someone else has your place. I know it is wrong To be dreaming of you But my heart just can't stop These feelings so true. The timing was wrong I met you too late A promise was made To determine my fate. Why weren't you there When I had the chance I will always regret Not getting this dance. And so for now I will settle for two But in my heart It will always be you. Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 ......... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 Мразел съм.Винаги.Искал съм омраза и съм я давал.Искал съм обич - рядко съм получавал.Това разпалваше още омраза.Понякога прехапвам вените си от злоба и омраза към самия себе си.Така побеснялото куче хапе синджира,на който е вързано,преди да го застрелят.Така самоубиецът ритва столчето под краката си.Така камикадзето дърпа шплента на гранатата във натоварен училищен автобус. Омраза.Една дума.Толкова нюанси.Толкова чувства в нюансите....И толкова блясък - кървав,мътен и зеленикав блясък в очите... Мразя се.Мразя и другите.Повръщам върху тях,когато съм победил,отхапвам им пръстите на краката,когато съм победен.Но не спирам да мразя! Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 @Agarvaen,защо не пробваш да прочетеш Борис Виан? Ще плюя... Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted October 31, 2004 Author Share Posted October 31, 2004 Обичам. Обичал съм и винаги ще обичам. Като се замисля, обичам да обичам. Харесва ми усещането. Харесва ми тръпката. Не знам дали ще мога да живея, ако няма кого да обичам. Много рядко са ми отвръщали с обич. Това не ме спира да продължавам да обичам. Искам да давам. Аз и не очаквам да ми се отвръща. Една усмивка е достатъчна. Една усмивка ме кара да се чувствам на седмото небе. Да знам, че някой се чувства добре около мен, че му е приятно - това е най-голямото щастие! Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 Ебал съм му майката на всичко,аз исках да кажа....няма значение,това вече е заради мен Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted October 31, 2004 Share Posted October 31, 2004 Приятелят PSYCHOSIS (и май не само), със своя ред на мисли, ме подсети за едно мое старо... : Мислейки дълбоко, започвам да си мисля: мога ли да мисля или просто тъй си мисля? И затова си мисля да спра да мисля. No brain, no pain! Не мислиш ли и ти така? Или си мислиш дали наистина мислиш, и дали да не спреш да мислиш за смисъла на тази мисъл и смислено ей тъй да си помислиш: "Абе много станахте тия дето мислите бе! Няма к`во да му мислиш- всичко вече е измислено. Трябва просто или да го видиш, или да го прочетеш!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Скоро си подреждах шкафовете и открих тетрадки от времето на разцвета на моя пубертет. Голям смях падна Ето нещо, което съм написала незнайно по какъв повод преди около 8-9 години. Мъгла. Навсякъде сиво. Ръми. Вървя. Не спирам. Не мисля дори. В дланта си усещам, че нещо тупти. Усещам, че нещо в дланта ми кърви. Неискам и няма да гледам назад. Навярно назад е цял кървав парад. Оставих след себе си болка и грях. Твоята болка и моя смях. Желаех те силно, но ти не разбра. С душата ми крехка ти си игра. Разкъсва я, тъпка, а после с игла съшиваше кръпки една по една. Забрави обаче, че както плата, така и конците си губят цвета. Вярно, все още си имах душа, но тя бе тъй сива,както сив е света. Тогава помислих миг-два и реших, за пръв път в себе си не се усъмних, да бъдеш ти разпнат, да си прокълнат, да молиш да смърт, а след туй и за ад. О, демоне на любовта, само ти знаеш за мойте дела. Недей ме упива с безумни мечти, аз няма, неискам и други съдби със моята сходни да бъдат... ...уви... ...май късно се сетих за думата "Спри!" Да, имам сърцето ти. Да, тГй бе целта. А теб те оставих там нейде в нощта... Не, че съм вече по-малко сама, но вече съм истинска, вече жена. Като си прочетох "творението" и се почувствах щастлива, че не съм писала повече...срам и позор... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 @Agarvaen,защо не пробваш да прочетеш Борис Виан?Ще плюя... <{POST_SNAPBACK}> Ще си потърся Благодаря много. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted November 3, 2004 Share Posted November 3, 2004 Ще си потърся Благодаря много. <{POST_SNAPBACK}> http://vian.hit.bg/index2.htm http://lib.ru/WIAN/ Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted November 4, 2004 Share Posted November 4, 2004 ...и тогава осъзнах нещо. Но какво? Знаех, че съм осъзнала нещо, но къде по дяволите се беше спотаило то...и тичах, и търсих, и рових, и копах, и блъсках, и скачах, и мачках, и крещях, и исках.....да, много исках...а то беше спотаило дъх и чакаше. Да се събудя, да стана друга, да бъда невъзможна за самата себе си и чак тогава щеше да се покаже, да покаже собствената си истина и да чака отговор. А моят отговор никога не идва. Отрича собственото си съществуване и побягва панически нанякъде. И пак сама. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 5, 2004 Share Posted November 5, 2004 Лежа на камъка.И стена. Разкъсаните рани ме болят. Не е до вътрешности,вени- в душата ми е тази смърт. А камъкът попива мойта мъка и с мене горко той скърби. Дори и камъкът-разлъка не понесе моите сълзи. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 8, 2004 Share Posted November 8, 2004 Дъжд.Капка слънчева кръв. Сълза.Умряла детска мечта. Вятър.Въздишка на отлитнала душа. Огън.Във вените ми бушува кръвта. Камък.Сърцето спря да прощава. Земя.Пак ще има детска мечта. Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted November 8, 2004 Share Posted November 8, 2004 Бахмааму...ей сега тука си седя и си мисля...колко ли щеше да бъде хубаво и аз така дет се вика да бъда един поетес...не, не поетеса, искам поетес да бъда, такъв нежен и очарователен и бълващ афоризми в рими. Да се нося ефирно по улиците с коприненото си шалче, да развявам небрежно изтърканата си чанта от китайски дракон, да гледам делничните хора с моите празнични очи и да се интересувам от цената на ананасите на пазара на Ситняково. Ще ходя до редакцията на най-шумният и цветно-културен вестник, ще се смея с главния редактор и тайно ще хвърлям кафето си в най-близкия кош, ще паля цигара с елегантния костюм на случайно минаващия наблизо нашумял издател, клатейки одобрително глава и подскачайки в ритъм с неговите закачки. А после ще заклокоча из най-изпадналите кръчми с надеждата да ме сметнат за "артистичен тип с тъмно и загадъчно минало", ще започна 2-3 спора и ще си тръгна когато и 3-те преминат на тема "уважението и има ли то почва у нас". Прибирайки се ще си мисля дали имам достатъчно джобни за една свирка на Лъвов мост, пък макар и от жена. В повечето случаи ще разбирам, че съм похарчил всичко за мизерната си прехрана и ще ходя да омайвам със стихове напуканите от старост циганки с надеждата, че ще се смилят над мен. На тях вече ще им е писнало от мен, но няма как, поне няма да им воня на миналоседмична баня и онзиденшно повръщано. После сам, в квартирата с много домашни любимци, ще заспивам бавно, трупайки стих върху стих, докато отлитам към Небесните пасбища и Зелените поля на моя роден дом. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted November 9, 2004 Share Posted November 9, 2004 Понякога се чудя на сарказма на хората.Чудя се и на себе си.Аз се харесвам такъв,какъвто съм - подъл,гаден,двуличен идиот,който мижитурства някъде в обществото.Аз имам дом и топла супа(понякога) и това ми стига.Не се нуждая от идеали,мечти,чувства.Те не пълнят стомаха.Не се нуждая и от вашата оценка - тя ще премине покрай мен като пръдня в парфюмерия. На мен ми харесва да бъда плътски,човешки пък дори и в най-долните и гадни измерения на думата. А вие?Можете да вървите на майната си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.